РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 12.10.2017 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 740 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от С.И.Б., с ЕГН ********** *** против Б.В.Б., с ЕГН ********** ***. От брака си имат нямат родени деца. Страните са ползвали като семейно жилище къщата на родителите на ответника в *****,където живеели до раздялата. Твърди, че още в началото на съжителството им ответникът проявявал пълно безразличие към най-елементарни семейни ангажименти  от личната му хигиена  до половият им живот. Твърди, че престояли в домът му около три месеца , като от м. февруари 2017 г. са във фактическа раздяла, като след раздялата ищцата го е търсила в гр. Т., на адреса, но не го е намирала. Твърди, че в началото се опитвали да създадат семейство, но между тях е налице пълно несходство в характерите и бракът им е напълно опразнен от съдържание и съществува само формално. Счита, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, изцяло по вина на ответника, поради множество инициирани от поведението му скандали и тормоз. Твърди, че е била подложена на физически и морален тормоз от ответника, като поведението му към нея станало нетърпимо, като в един момент я е изгонил от семейното им жилище. Твърди, че се появили недоразумения, които не можахме да преодолеем и довели до пълното им дезинтересиране един към друг. Счита, че брака е изчерпан от съдържание и съществува само формално, от което следва, че е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга Б.В.Б..Моли брака да бъде прекратен, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, с всички произтичащи от това законни последици. Желае възстановяване на предбрачното си фамилно име А.. Моли да и бъдат присъдени направените по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.

 ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично. Поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован в о.с.з. не се явява лично и не е взел становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с ***страните са сключили валиден граждански брак в ***, от който нямат родени деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпругата и гласни такива. По делото по искане на ищцата са допуснати и разпитани свидетелите – Б.Б.А.– баба на ищцата и Д.Г.Д.– без родство със страните. От разпита им, се установява, че страните живеят разделени, след като ответникът изгонил ищцата от семейното жилище. Изнасят се данни за наличие н сериозни скандали при които  ответника биел и тормозел ищцата.

Съдът кредитира показанията на свидетелките Б.Б.А.и Д.Г.Д., като ги цени, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото тези показания са в резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 18.10.2016 г., като от м. февруари 2017 г. живеят във фактическа раздяла. От тогава до сега съпрузите не поддържали никакви контакти. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от няколко месеца в условията на фактическа раздяла, като ищцата изразява своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака, а ответника не взема становище по иска.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от няколко месеца фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена по изключителна вина за това на съпруга – ответник в настоящото производство.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на съпрузите.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

Съпругата желае да възстанови предбрачното си фамилно име и занапред да се именова – А.. Същото е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде уважено.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че семейното жилище, находящо се в ***, обл. ****, ул. ****е собственост на родителите на съпруга. Ищцата е уредила самостоялно жилищния си въпрос и не желае съда да се произнася по въпроса за ползването ми, поради което същото следва да бъде уважено.

По разноските:

Ищцата претендира направените по делото разноски. По делото са предявени и разгледани два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.49, ал.1 и чл.143 от СК. Исковете са уважени изцяло. Видно от приложените по делото документи, ищцата е направила разноски в размер на 25 лв. държавна такса за образуване на делото.

При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 25 лв.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50 лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса за размер на 25.00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на ****с акт № ****граждански брак между С.И.Б., с ЕГН ********** *** и Б.В.Б., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга Б.В.Б..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и  Б.В.Б., с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Б., с ЕГН ********** *** сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща направените от ищцата по делото разноски.

ОСЪЖДА Б.В.Б., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг  25 лв. окончателна държавна такса по иска за развод.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен 0срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: