№ 5**
гр. Плевен, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
202244301060** по описа за 2022 година
Делото е образувано по подадена искова молба от М. А. Г.,
чрез адвокат Н. Я. Я., против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с правно основание чл. 2, ал.1 т.3, вр. т. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ / с цена на
иска 15 000 лв. за неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, като се оспорва искът.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за
установено следното:
В тежест на ищеца е да докаже основателността на претенцията си, а
именно наличието на твърдените неимуществени вреди и непосредствената
им връзка с обвинение за престъпление от общ характер, така и техния размер
, а именно 15000 лева. Такива вреди не са доказани, още по-малко и връзката
между тях с процесното обвинение .
Наличието на действително търпени вреди е елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените неимуществени вреди, пряка и непосредствена
1
последица от незаконното обвинение. От показанията на *** на ищеца и
неговата *** Е.П.Х. се установи, че ищецът е преживял стрес, не е могъл да
си намери работа заради постоянното призоваване по делото, не излизал от
дома си. В тежест на ищеца е да докаже негативните последици от
процесното обвинение. Установиха се само нормални и презюмирани
негативни преживявания при обвинение в престъпление, а именно
притеснение и безпокойство. Всички останали преживявания са по-големи от
обичайните и в тежест на ищеца е да ги докаже. Липсват доказателства за
трайни вреди върху физическото и психично здраве на ищеца, както и
доказателства за медийно разгласяване. Не е доказано негативно отношение
към него от страна на колеги, познати и близки, като такива дори не са
посочени, нито са представени съответни документи. Не се доказа и липсата
на възможност на ищеца да работи и да разполага с парични средства, като
дори от свидетелските показания се установи, че е напуснал работа , защото
*** му го ревнувала /. На следващо място, ищецът не е доказал и че
промяната в брачния му живот, изразяваща се в това, че *** му го е
напуснала, е именно негативна последица от незаконното обвинение.
Претендираната сума от 15 000 лева е прекомерна и несъобразена с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Изискуемата по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
справедливост е критерий за определяне размера на неимуществените вреди,
който обаче не следва да се прилага абстрактно, а само въз основа на
конкретни обстоятелства, свързани с претендираното за претърпяно
увреждане.Такава е константната съдебна практика. Следва да се има
предвид, че продължителността на наказателното преследване спрямо ищеца
е в рамките на разумния срок , а именно за период от ***.2020г. до ***.2022г.
Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по делото на ***.2020г, а
обвинителният акт против него е внесен в PC-Плевен на ***2020г. Спрямо
ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение, а именно Подписка .
Следва да се има предвид, че освен ищецът е било привлечено като обвиняем
и друго лице, което е било признато за виновно. Делото е преминало през две
съдебни инстанции, като ищецът е бил оправдан още на първата съдебна
инстанция. Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на
претендираните вреди. Тъй като главният иск е неоснователен и недоказан,
следва да се отхвърли и предявената акцесорна претенция за лихва.
2
Претенцията за присъждане на разноските по делото е неоснователна,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което адвокатското възнаграждение следва да е в минималния размер,
предвиден в наредба №1 /2004г. на Висшия адвокатски съвет за съответния
вид работа.
Съдът счита, че следва да постанови решение, с което да отхвърли
предявената от ищеца М. А. Г. искова претенция за обезщетение на
неимуществени вреди, причинени от обвинение за престъпление по чл.
234,ал.3 вр. ал. 1 вр.чл.20,ал.2 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда
по НОХД № ***/2020 г. на Районен съд- Плевен, като неоснователна и
недоказана по гореизложените съображения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. А. Г., ЕГН **********, от с. ***,
УЛ.*** № **, ***, чрез адвокат Н. Я., против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с правно основание чл. 2, ал.1 т.3, вр. т. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ / с
цена на иска 15 000 лв. за неимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плевен в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3