№ 7844
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Димитър К. Демирев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100506540 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение № 22408 от
10.12.2024 г., постановено по гр. дело № 21194/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, с което е
уважен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за сумата от 3546,43 лв., представляваща незаплатена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско”, във връзка
с щета № 44011712304499, за вреди на л.а. „Тойота”, с рег. № **** от ПТП на 16.02.2023 г.,
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ л.а. „Ауди”, с рег.№ ****, ведно със законна лихва от предявяване на иска
- 12.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като
се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, от които се установявало, че и двамата водачи са виновни за ПТП, а
застрахованият при ищеца водач на МПС е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и
на чл. 50а ЗДвП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да
1
бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с въззивната жалба
ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното
застрахователно събитие, респ. излага доводи за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, довели до погрешни фактически изводи относно твърдяното от
ответника възражение за съпричиняване.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. Русе на 16.02.2023 г.
около 15:50 ч., като застрахованият при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № **** се е движил по бул. „Васил Левски“ и
на кръстовището с бул. „Христо Ботев“ е навлязъл на жълт сигнал на светофарната уредба,
вследствие на което е реализирал ПТП със застрахования при ищеца по валидна застраховка
„Каско на МПС“ лек автомобил „Тойота Приус“ с рег. № **** и лекотоварен автомобил
„Форд Транзит“ с рег. № ****. Изложеният механизъм на ПТП се доказва несъмнено от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.А.П.-В., водач на МПС
„Тойота Приус“, която е категорична, че е била разположена в лента за направо, вдясно от
2
нея също за направо е спрял бял бус и двете МПС са потеглили на зелен сигнал на
светофара, след което са били ударени от друга кола, която е минала на червено. В същия
смисъл са и писмените обяснения на водача на лекотоварния автомобил Е.С.Г. (л. 92 от
делото на СРС), приложени към административно-наказателната преписка, който
потвърждава, че е потеглял заедно с разположената вляво от него „Тойота“ на зелен
светофар и в последния момент е забелязал вдясно от него засилен автомобил „Ауди“, който
не е спрял на светофара.
В подкрепа на изложеното е и приложената административно-наказателната преписка,
съобразно която на Н.Р.В. е издадено наказателно постановление (необжалвано и влязло в
сила на 31.03.2023 г.) и е наложена глоба за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП
поради несъобразяване на поведението му със светлинните сигнали. Водачът не е оспорил
наложеното му наказание за описаното нарушение на правилата за движение на пътищата, а
и в писмените си обяснения по административно-наказателната преписка (л. 91 от делото на
СРС) изрично е признал, че е преминал кръстовището на жълт сигнал на светофарната
уредба. В този смисъл съдът не кредитира показанията му като свидетел в
първоинстанционното производство в частта, в която същият твърди, че е навлязъл в
кръстовището на зелен светофар – свидетелят изяснява, че слънцето срещу него е светело
силно, което създава съмнение в способността на водача да възприеме правилно цвета на
светлинния сигнал, а и твърденията му в тази част се опровергават както от собствените му
обяснения пред административно-наказващия орган, така и от всички други събрани гласни
и писмени доказателства, включително от приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, в което след анализ на всички събрани по делото доказателства вещото лице е
стигнало до извод, че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието
е поведението на водача на л.а. „Ауди 80“, който е навлязъл в кръстовището на бул. „Христо
Ботев“ и бул. „Васил Левски“ на жълт сигнал на светофарната уредба.
Следователно, несъмнено е, че водачът на застрахования от ответника автомобил е нарушил
разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП и на чл. 31, ал. 7, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на кръстовището, респ. на
жълт сигнал на светофара, означаващ „Внимание, спри!“, е продължил навлизането си в
кръстовището, създавайки опасност за движението. Противно на доводите на въззивника, по
делото не се установява твърдяното от ответника противоправно поведение на водача на
МПС „Тойота Приус“, което да е допринесло за настъпване на инцидента – от показанията
на свидетеля В. се установява, че същата тъкмо е потегляла на светофара и се е движила с
ниска скорост, заради която дори не се е активирала въздушната възглавница в автомобила й
при удара, т.е. не може да се приеме, че същата е загубила контрол над МПС или се е
движила с несъобразена скорост в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Фактическата обстановка в кръстовището не е предполагала и забрана за преминаването му
въпреки разрешителния сигнал на светофара, тъй като преминаващият на жълт сигнал
автомобил не е бил възприет от останалите водачи (включително поради ограничената
видимост на водача на л.а. „Тойота Приус“, причинена от спрелия до нея бус), поради което
3
не се установява нарушение от водача на застрахования при ищеца автомобил на
разпоредбата на чл. 50а ЗДвП, нито друго негово поведение, с което да е съпричинил за
произшествието.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи във връзка с
причинените на автомобилите щети и наличието на причинна връзка със застрахователното
събитие, както и с размера на присъденото обезщетение, поради което въззивният съд не
следва да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да приеме, че предявеният
иск е изцяло основателен. Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната
инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 654,70 лв. Наведеното от въззивника пред
настоящата инстанция възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е при условията на евентуалност,
като страната намира възнаграждението, платено от насрещната страна, за прекомерно само
в случай, че надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. Същото е уговорено и
платено в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР съобразно обжалваемия интерес,
поради което въззивният съд не следва да разглежда по същество възражението за
прекомерност.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22408 от 10.12.2024 г., постановено по гр. дело № 21194/2024
г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
654,70 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5