№
2020 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на 24.09.2020 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 1515
/ 2020 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
по делото е прекратено с определение № 1736/12.08.2020 г. ,с което е оставена
без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на И.Д.Г.,против АУЗД №
МД-АУ-8607/25.07.2018 г. на инспектор в
отдел „КРДПС” в Дирекция „МД” при Община Варна.
В
7-дневния срок по чл.230 от АПК определението не е обжалвано,но е подадена от
пълномощника адв.С. молба с.д. 10538/26.08.2020 г. ,с която по аналогия с
разпоредбата на чл.176 от АПК се иска допълване на определението,като бъде
постановено изпращане на жалбата за произнасяне по същество от компетентния съд
или от директора на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Варна.
Като
нередовна молбата е оставена без движение
с разпореждане № 9372/ 27.08.2020 г. ,след което констатираните от съда
нередности са отстранени с подадената от адв.С.
молба с.д. 10926/10.09.2020 г.
В
съответствие с разпореждане № 9871/10.09.2020 г. и в
изпълнение на разпоредбата на чл.176,ал.2 от АПК, препис от молбата е изпратен
на директора на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Варна за представяне на писмен
отговор в 7-дневен срок. Срокът е изтекъл на 17.09.2020 г. ,но отговор не е
депозиран в съда.
Съдът
намира молбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл.176,ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество,молбата е неоснователна.
С
горецитираното определение съдебното производство по жалбата на Г. е прекратено
на две различни правни основания – първото по чл.158,ал.3 от АПК,а второто по чл.159,т.1
от АПК. Съобразно тези обстоятелства,когато делото не е прекратено по
причина,че спорът е подсъден на друг съд
или подведомствен на друг орган,то липсва основание за постановяване на
диспозитив с такъв смисъл. Това се отнася и по отношение на депозираното с
жалбата искане за спиране на изпълнителното производство по изпълн.дело №
20207120400409 при ч.с.и. И. С.,тъй като същото е предявено като обезпечителна
мярка,т.е. до решаването на въпроса със законосъобразността на оспореният АУЗД
– след като производството по основният спорен въпрос е прекратено,то искането
за обезпечаване също се явява недопустимо, а не неподсъдно или
неподведомствено. Така ,обективните предели на постановеното определение
обхващат целият спорен предмет,поради което необходимост от допълването му не
съществува.
По тези
съображения жалбата се явява неоснователна,с оглед на което съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на И.Д.Г.,подадена
чрез адвокат К.С. за допълване на определение № 1736/12.08.2020 г.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :