№ 4394
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110159297 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Б. Т. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № *************
на 05.06.2023г., съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата от 450лв.,
чието връщане следвало да стане в срок до 05.07.2023г. В договора било предвидено, че
ГПР е 49,60%, лихвеният процент 40,99%, а самият размер на лихвата – 15,16лв. В договора
било уговорено, че кредитополучателят дължал сума в размер на 95,32лв., представляваща
такса за бързо разглеждане. Посочва, че погасил изцяло задълженията по договора в общ
размер от 547,34лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречал на императивните правила – липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му, и в грешно посочен размер. Счита,
че клаузата за заплащане на таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй като цели
заобикаляне изискванията на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, както и че се явява неравноправна.
Предвид това посочва, че има право на връщане на платени суми.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в
договора, е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 95,32лв.
(съобразно направеното и допуснато от съда изменение на предявения осъдителен иск),
представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е сключен посочения
договор за кредит. Счита, че същият отговаря на всички нормативни изисквания, като в него
се съдържа погасителен план, описан е ГПР и таксата не противоречи на закона. Изтъква, че
ищецът доброволно е избрал предоставянето на тази допълнителна услуга, а нейната
стойност не следвало да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за
неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и осъдителен иск искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
05.06.2023г. между страните е сключен договор за кредит № *************, съгласно който
ответникът, в качеството на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството
на заемател, сумата от 450лв., при посочени ГЛП от 40,99% и ГПР от 49,60%. Уговорено е
заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 95,32лв. Крайният срок за
връщане на кредита е 05.07.2023г. Не е спорно, че заемните средства са усвоени.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че по договора
са платени общо 547,34лв., с които са погасени 450лв. главница, 95,32лв. такса за бързо
разглеждане и 2,02лв. договорна лихва.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият следва да
бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В сключения между страните договор за потребителски кредит е уговорено
заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 95,32лв. В чл. 4.1-4.5 от общите
условия към договора е предвидено, че кредиторът предоставя на кредитополучателя да
заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Предвидено
е, че услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане и гарантира обработка на искането и предоставяне на
отговор до 15 минути от изпращането. Посочено е, че се гарантира приоритетно разглеждане
и ускорена процедура за отговор на искането, като кредиторът се задължава да изпълни
услугата „в първия възможен момент“. За тази допълнителна услуга се дължи такса, която се
изчислява според сумата на кредита и неговия срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на договор не попада в приложното
поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора,
което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга
страна, и без специални математически знания, е видно, че размерът на тази такса в
съвкупност с договорната лихва, е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл.
19, ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и т. нар. „такса за
бързо разглеждане“. Според изслушаното и прието заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, при включване на тази такса ГПР възлиза на 1345,65%. Ето защо, ГПР е посочен
некоректно в договора и създава заблуда у потребителя относно реално дължимите разходи
по кредита. Също така, същият има единствено цифрово изражение, което е
незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
закона начин. Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради
противоречието й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите
нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна
2
престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да
е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Ето защо,
предявеният установителен иск се явява основателен.
Предвид че по делото е доказано плащане на стойността на тази клауза от 95,32лв.,
която се явява нищожна, платената сума е лишена от основание и подлежи на връщане
съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и осъдителният иск.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 400лв. за държавна такса и депозит за
експертиза. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено
безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на процесуалния
му представител в размер от 480лв. с ДДС, предвид доказателствата за регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Б. Т., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на
сключения между страните договор за кредит № *************/05.06.2023г., предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на И. Б. Т., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 95,32лв., представляваща недължимо платена
такса за бързо разглеждане по сключения между страните договор за кредит №
*************/05.06.2023г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.10.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
400,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3