РЕШЕНИЕ
№ 1117
гр. Варна, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110202318 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на К. И. И. против НП №24-0819-
002806 от 02.09.2024г. на Началника на група в ОД МВР Варна сектор ПП, с
което на К. И. И. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в
размер на 600 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но
процесуалният му представител поддъжа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения електронен фиш според
административнонаказващия орган, на 05.11.2023г. в 12и36ч. по път първи
клас от гр.Варна посока гр. Булгас до ресторант Горица жалбоподателят
1
управлявал лек автомобил с рег.№ В 4020 НТ, със скорост 98 км/час при
въведено ограничение с пътен знак В 26- 60 км/час. Скоростта била измерена,
фиксирана с техническо средство АТСС ARH CAMS1 №11743с9.
Нарушението било извършено в условията на системност в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ К 3451213 на дата 03.01.2023г. и ЕФ К №4659766 на
дата 18.01.2023г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съдът намира, че при съставяне на електронният фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи
целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил
задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението,
посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера
на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените
обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушието, нарушителя
и наказващия орган. В тази връзка съдът не приема възраженията на
жалбоподателя, че е било допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на ел. фиш. Съдът не споделя възражението за изтекъл давностен
срок за осъществяване на административно наказателно преследване на
жалбоподателя. Съгласно чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК давностните срокове
изключващи администравно наказателното преследване са 4,5 години. В
конкретния случай нарушението е било извършено на дата 05.12.2023г. В тази
връзка съдът намира, че давностния срок за конкретното нарушение не е
изтекъл.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на
2
съда за това са следните:
Изложената във фиша фактическа обстановка се оспорва от
жалбоподателят, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства в
жалбата. В същата декларативно се оспорват констатациите на наказващия
орган приети за установени в електронния фиш. В конкретния случай,
нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП е за установена скорост от 98 км./ч. при
разрешена 60 км./ч., т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е
движел със скорост превишаваща допустимата от 60 км/ч. с около 38 км/ч. –
установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с
техн. средство скорост 101 км/ч. Нарушението е било установено с годно
техническо средство-видно от приложените по преписката писмени
доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените
средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно
документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Съдът намира, че
не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения при използването на
техническото средство.
Предвид на изложеното, съдът намира че правилно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.182, ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДвП. Видно от текста на посочената
за нарушена разпоредба при системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6,
ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок 6 месеца. А нарушението е системно, тъй като преди извършването му
жалбоподателя е санкциониран с два влезли в сила ел. фиша.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер,
императивно установен със закон, обжалваният електронен фиш следва да се
3
потвърди като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0819-002806 от 02.09.2024г. на Началника на
група в ОД МВР Варна сектор ПП, с което на К. И. И. е наложено
административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 600 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182 ал.5 вр.ал.2
т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. И. И. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4