№ 1957
гр. В.., 23.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В.., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет
и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Николай Св. Стоянов
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500853 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. Ж., ЕГН **********, срещу
Решение №4477/11.12.2024г. по гр. дело №10058/2024г. на ВРС, 10-ти състав,
в частите с което:
- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на актове на домашно насилие спрямо детето Д. И. М., ЕГН**********;
- е задължен И. М. Ж., ЕГН **********, да посещава специализирана
програма за преодоляване на агресията – „Специализирана програма за
извършители на домашно насилие“ към фондация „SOS Семейства в риск“ –
град В.., ул. „С....“ №21, в т.ч. е задължен да се свърже с фондация „SOS
Семейства в риск“ – град В.. на тел. номер 052 613 830, с оглед включването
му в програмата;
- е постановено режимът на лични отношения между бащата И. М.
Ж., ЕГН **********, и детето Д. И. М., ЕГН **********, да се осъществява за
срок от 9 месеца с участието на социален работник и на психолог, в защитена
среда в Център за обществена подкрепа – град В.., с местонахождение,
определено от ДСП – В..;
- и като резултат е осъден И. М. Ж. за държавна такса и за разноски в
производството пред ВРС.
Решението не е обжалвано в останалите части – частично отхърлената
молба за закрила по ЗЗДН.
Подадена е и частна жалба на И. М. Ж., ЕГН**********, срещу
Определение №1571/04.02.2025г. по гр. дело №10058/2024г. на ВРС, 10-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата от 27.12.2024г. на И. М. Ж.
1
по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението на ВРС в частта за
разноските чрез намаляване на адв. хонорар в полза на молителя по
съразмерност и само за разходите за един, а не за двама адвокати.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната
му част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на материалния и на процесуялния закон, както и при неправилен,
нелогичен и едностранчив анализ на събраните доказателства, довел в крайна
сметка до погрешни решаващи изводи. В тази връзка в жалбата се излагат
подробни оплаквания, които могат да се обобщят в смисъл, че: детето Д. има
трайно недопустимо поведение в училище – не спазва реда и правилата,
тормози съучениците си, в т.ч. обижда, псува и дори проявява физическа
агресия срещу някои от тях, а отглежащият родител не се справя с
поведението на момчето. Помолен за съдействие от училището бащата само е
наложил възпитателни мерки спрямо момчето, като временно му е взел лични
вещи – смартфон, лаптоп и други сходни устройства, докато си поправи
поведението; накарал го е да препише три пъти раздела „права и задължения
на ученика“ от училищния правилник, а при лични срещи и при
координационна такава в ДСП му е обърнал внимание за недопустимото му
поведение към съученици и в училище изобщо. Бащата не е извършвал
никакви актове на насилие към сина си в исковия период – м.05.-м.07 на
2024г., а е целял да само въздейства на поведението на детето. В тази връзка
въззивникът прави подробен анализ на доказателствата по делото, като счита,
че ако ВРС беше направил същият, би постановил решение за отхвърляне на
молбата по ЗЗДН. Излага съображения и за неотносимост на обстоятелствате
отпреди 5-6 години назад. По същество моли да бъде отменено решението в
обжалваната му част, да бъде отхвърлена молбата по ЗЗДН и съобразно това
да бъдат разпределени разноските пред двете инстанции.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият депозира два отговора на
въззивната жалба, подадени от двама различни адвокати. И в двата излага
становище за неоснователност на въззивната жалба, като излага съображения
по всички въззивни доводи. Поддържа, че решението е правилно и
обосновано, за което излага подробни съображения. Поддържа всичките си
твърдения пред първоинстанционния съд за извършените от ответника
действия на посочените дати, които действия съставляват психическо и
емоционално насилие спрямо детето Д. М.. По същество моли за
потвърждаване на решението на ВРС в обжалваната му част, както и за
разноски пред ВОС.
В частната жалба се твърди, че определението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
и на процесуялния закон и необосновано. Присъждането на разноски за
двамата адвокати на молителя е в нарушение на закона и на съдебната
практика. Един от пълномощниците е осъществявал защита в цялото
2
производство, поради което само на него се следва репариране на
възнаграждението. ВРС е нарушил и принципа на съразмерност с оглед
частично отхвърлената молба по ЗЗДН. В допълнение делото не е с висока
сложност. По същество моли за отмяната на определението на ВРС и за
намаляване на разноските в тежест на ответника до тези за един адвокат на
молителя, както и за присъждане на разноски и в полза на ответната страна по
делото.
В законоустановения срок въззиваемият депозира отново два отговора
на частната жалба, подадени от двама различни адвокати. И в двата излага
становище за неоснователност на жалбата, като излага съображения по всички
въззивни доводи. Поддържа, че определението е правилно и обосновано, за
което излага подробни съображения. Моли за потвърждаването му.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена
в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Молбите за издаване на удостоверения за пред СУ
„Неофит Бозвели“ и СУ „Гео Милев“ за снабдяване с информация за
поведение на детето в тези училища, в които е учило детето в предишни
периоди, следва да бъдат оставени без уважение. Не са налице нарушения от
ВРС при тяхното отхвърляне, а обстоятелствата не са пряко относими към
настоящия спор.
Аналогично изложеното е относимо към молбата за разпит на училищен
психолог г-жа М. - не са налице нарушения от ВРС при отхвърляне на
искането от ВРС, а обстоятелствата какви интеракции е извършвал
училищният психолог с детето Д. и какви съвети е давала г-жа М. на бащата –
не са пряко относими към настоящия спор.
Аналогично следва да бъде отхвърлено искането за СУ за снабдяване с
информация от Община В.. за подавани жалби срещу детето Д., още повече че
всяка жалба по принцип съдържа само твърдения на подателя й.
В допълнение към всичко изложено за горните данни е било възложено
от съда на ДСП извършване на допълнителен доклад, приет по делото.
С оглед преценка и изясняване на данните от вече приетия по делото
„дневник на IV Г клас за учебната 2023/2024г. в ОУ „Антон Страшимиров“-В..
относно поведението на детето Д. в училище настоящият състав намира, че
следва да бъде издадено на въззивника замоленото СУ, но за снабдяване само
с информация за поведението на момчето в това училище и към неговите
съученици през втория срок на учебната 2023/2024г., обхващащ и процесните
м.05. и м.06 на 2024г.
В продължение към горното и по аргумент от чл.13, ал.1, т.2 от ЗЗДН и
3
чл.9, ал.4 от ЗЗДН следва да бъде изискана информация от Община В.. дали
възпитателно дело №16/2024г. на Комисията за борба с противообществените
прояви на малолетни и непълнолетни към общината е образувано за действия
на детето Д. И. М. и ако да – какви са те и има ли предприети спрямо детето
законови мерки по него (с евентуално прилагане и на относими към
информацията материали).
Приложените към жалбата писмени доказателства следва да се приемат
по делото, но относно разпечатките на чужд език следва да се представи до
о.с.з. превод на български език, при неизпълнение на което те няма да бъдат
приети по делото.
Приложените към отговора на жалбата писмени доказателства следва да
бъдат приети към материалите по делото.
Молбата в единия от отговорите за изслушване на детето не следва да
бъде уважавана в конкретиката на случая. Независимо че възрастта на детето
предполага приложение на чл.15, ал.1 от ЗЗДт, в случая са налице немалко
доказателства, включително приетата по делото КСПсЕ, че в емоционалното
състояние на Д. М. се проявява силна тревожност до степен дори на
депресивност на моменти, с висок интензитет, поради което задължаването му
за явяване в съда пред тричленен съдебен състав е против интересите му. Още
повече, че детето вече е участвало в събеседване със съдебните психолог и
психиатър и със социални работници – по делото, които са отчетени при
изготвянето на КСПсЕ и докладите от ДСП.
Други конкретни доказателствени искания няма заявени към момента.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 12.05.2025г. от 15.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника за:
- издаване на съдебни удостоверения за пред СУ „Неофит Бозвели“ и СУ
„Гео Милев“ за снабдяване с информация за поведението на детето Д. М. в
тези училища в предишни периоди;
- издаване на съдебни удостоверения за пред Община В.. във връзка с
информация за подавани жалби срещу детето Д. М.;
- разпит на училищния психолог г-жа М. за това какви интеракции е
извършвал училищният психолог с детето Д. и какви съвети е давал той на
бащата във връзка с детето.
4
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззиваемия за изслушване
на детето пред въззивния съд на осн. чл.15, ал.1 от ЗЗДт.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото, като писмени доказателства:
- представените с въззивната жалба протокол за доброволно предаване
от 08.12.2024, протокол от координационна среща от 15.07.2024г. и разпечатки
на чужд език, като по отношение на последните задължава въззивника до
о.с.з. да представи превод на български език, при неизпълнение не което те
няма да бъдат приети по делото;
- представената с отговора от 20.01.2025г. молба до ВРП.
* ДА СЕ ИЗДАДЕ на И. М. Ж. чрез адв. С. съдебно удостоверение за
пред ОУ „Антон Страшимиров“ – гр. В.., за снабдяване с информация относно
поведението на детето Д. И. М., ЕГН ********** в училище и към неговите
съученици през втория срок на учебната 2023/2024г., след доказателства за
платена на ВОС такса от 5.00лв.
* ДА СЕ ИЗИСКА от Община В.., дирекция Превенции, информация за
това дали възпитателно дело №16/2024г. на местната Комисия за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни към общината е
образувано за действия на детето Д. И. М., ЕГН********** и ако да – какви са
те и има ли предприети спрямо детето законови мерки по него (с евентуално
прилагане и на относими към информацията материали), на осн. чл.186 от
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5