Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 81 от 13.04.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито
съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова
и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 19 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от В.И.К., в качеството му на едноличен търговец (ЕТ) с
фирма „В.И.К.”, с ЕИК *********, чрез процесуалния
му представител по пълномощие адвокат Й.У., срещу Решение № 423/03.12.2019 г.,
постановено по административнонаказателно дело №959/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено Наказателно
постановление (НП) № 10-0000928/01.08.2019
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил
при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, като размерът на
имуществената санкция, наложена на едноличния търговец на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), е намален от 3000,00 лева на 1500,00 лева. Наведено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението. С влязло
в сила Определение № 4/28.01.2020 г. съдът
е оставил без разглеждане касационната жалба от дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и е прекратил производството
по делото в частта по отношение на същата.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат У..
Процесуалният представител по пълномощие на дирекция „Инспекция по труда”–
гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – юрисконсулт Мария Г., в писмения отговор на
жалбата и в съдебното заседание по делото оспорва жалбата.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право
на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол
и в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание
по чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно
обжалване е НП № 10-0000928/01.08.2019
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”. Районният съд е установил от фактическата страна на спора,
че при извършена
проверка на ЕТ „В.И.К.”, с
ЕИК *********, по спазване на трудовото законодателство
по работни места на 03.05.2019 г. и по документи на
23.05.2019 г. е установено, че
едноличният търговец, в качеството на работодател,
е допуснал до работа на 03.05.2019 г. около 11:20 чТ.М.А., с ЕГН **********, в строителен обект – „Въвеждане на мерки
за енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда – бл. *”, в гр.
Дупница, ж. к. „Р. в.”, за да
изпълнява трудови задължения като „общ работник, строителство
на сгради”, без да му
е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите (ТД на НАП). От Атанасов е подписана
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
в която е посочено, че работи на
горепосочения обект със сключен граждански
договор, с месечно възнаграждение в размер на 560,00 лева и работно време от
08:00 ч. до 17:00 часа, с почивки в работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч., и почивни дни събота и неделя.
По преписката са представени заверени копия от Трудов
договор № 576/02.05.2019 г., сключен между ЕТ „В.И.К.” и Т.А., в който
е отбелязано, че последният е постъпил на работа на
03.05.2019 г., и от извлечение
от книгата за ежедневен инструктаж
по безопасност и здраве при работа,
водена от едноличния търговец, от която е видно,
че на 03.05.2019 г. на Атанасов е проведен
инструктаж. Съгласно справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с №04388193017639/03.05.2019 г. процесното уведомление е регистрирано в ТД на НАП на 03.05.2019 г. в 18:17 ч. За констатираното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ срещу едноличния
търговец е съставен е Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 10-0000928/03.06.2019 г., а въз основа на
констатациите в него е издадено процесното НП.
Въззивният съд е приел от
правна страна, че в хода
на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел е за безспорно установено,
че едноличният търговец е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение по чл. 63,
ал. 2
от
КТ, както
и че целите на наказанието биха били постигнати
и със санкция, определена в минимален размер – 1500,00 лева. По изложените съображения
въззивният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 3000,00 лева
на 1500,00 лева.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка
с наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението
на въззивния
съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на
въззивния съд за липса на формални
предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането
на административнонаказателната
отговорност на ЕТ „В.И.К.” не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Правилен е и изводът му
за доказаност на административното нарушение. Работодателят ЕТ „В.И.К.” е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че е извършил
нарушение на трудовото законодателство, като е допуснал до работа работника
Т.А. без да му предоставил копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП. Касационният съд намира за
неоснователно възражението на едноличния търговец за отсъствие на трудовоправни
отношения между страните на 03.05.2019 г., поддържано и пред настоящата инстанция, доколкото съдържащите се в административнонаказателната
преписка писмени доказателства, преценени в съвкупност с гласните такива, доказват извършването на соченото административно нарушение. В хода
на проведеното административнонаказателно производство
административнонаказващият орган
е доказал изпълнението на трудови функции
по трудово правоотношение от Т.А. на процесната дата.
Анализът на
доказателствения материал обуславя
извода на касационния съд, че в случая е безспорно установено,
че на 03.05.2019 г. около 11:20 ч. Т.А.
е изпълнявал трудовите си задължения като
работник по строителството с определено работно време, определено работно място на обект
„Въвеждане на мерки за
енергийна ефективност в многофамилна жилищна сграда – бл. *”,
в гр. Дупница, ж. к.
„Р.
в.”, и с определено месечно трудово възнаграждение по силата на
сключен преди датата на проверката
трудов договор. Ирелевантен за отговорността на работодателя е моментът на регистриране на договора в ТД на НАП.
Нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Тази разпоредба императивно
ограничава свободата за допускане/приема
на работа на работника или
служителя от работодателя. След като обективно е установено извършването на трудова дейност
и осъществяването на определена трудова функция от Т.А. на 03.05.2019 г., правомерно е ангажирана и следващата се отговорност
на нарушителя-работодател за неизпълнение на вменено по
закон задължение. От показанията на контролните органи, извършили проверката на място,
се установява, че А. е заварен на работното
си място да изпълнява определените
му по трудов
договор задължения. Попълнената на място декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ съдът не цени
като годно доказателство, тъй като е в противоречие с останалия доказателствен материал в аспекта, че няма сключен
трудов договор между страните, а граждански такъв, доколкото приетите като доказателства по делото заверени
копия от Трудов договор № 576/02.05.2019
г. и извлечение от книгата за ежедневен
инструктаж по безопасност и здраве при работа, водена
от едноличния търговец, са безспорни доказателства за постъпване на
работа на лицето на процесната
дата. С оглед установената фактическа обстановка и доказателствата по делото касационната
инстанция намира, че административното нарушение е доказано. Отговорността на едноличния търговец е обективна (безвиновна), поради което не следва
да се обсъжда
субективната съставомерност
на деянието. В случая липсват обстоятелства, които да сочат,
че процесното
нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид,
поради което не е налице маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Правилен е и изводът на въззивния съд за необосновано
налагане от административнонаказващия орган на имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
С оглед тежестта
на нарушението и липсата на доказателства
за наличието на влезли в сила
наказателни постановления за наложени наказания
на едноличния търговец за други
нарушения от същия вид, определената
от въззивния съд санкция в минимален размер е съобразена с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
и с целта на закона.
Изложените
съображения обуславят извод за
правилност на въззивното решение, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 423/03.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 959/2019 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.