№ 152
гр. Плевен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20244400100198 по описа за 2024 година
Гр.д.№198/2024г.по описа на ПОС е образувано на основание постъпила
искова молба от А. И. Б. от гр.П. срещу М. И. И. от с. гр.
С исковата молба, ищецът твърди, че на ***г. е дарил на внука си М. И. И.
следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***, с адрес: гр. П., ул. „П." №*, вх."*",в ЖСК "*", представляващ жилище
АПАРТАМЕНТ № *, вх."*", ет.* от 93.45 кв.м., с прилежащите ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № * от 6.90 кв.м., ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № * от 9.43
кв.м. и 4.9136% от общите части на сградата, стълбището, обща избена и
таванска част, външни водопроводни и канализационни инсталации, външна
ел. мрежа до ел.табло и 4.9136% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху
държавна земя, в стр.кв. * по плана на гр. П., заедно със самостоятелен обект
ГАРАЖ от 24.50 кв.м. във вх."*", ЖСК „*", находящ се в гр. П., ул. „П." №*,
ведно с 1.0348% ид.ч. от отстъпено право на строеж върху държавна земя в
кв.* по плана на гр. П. и от общите части на сградата за гаража. Твърди, че от
прехвърлянето на имота до настоящия момент не е получавал издръжка от
внука си М. И. И., поради което е завел гр. дело № 74/2019 г. по описа на
Окръжен съд Плевен за отмяна на дарението, по което дело е отхвърлен искът
на ищеца,тъй като М. И. И. е бил студент в А. и не е получавал никакви
доходи, поради което по делото е прието, че няма виновно неизпълнение на
задължението от страна на ответника.
Ищецът твърди, че здравословното му състояние е тежко, като този факт е
известен на ответника, който след завършването си в А. се е прибрал в гр.С.,но
не се е обръщал към него, за да разбере какво му е здравословното състояние
и как живее.Твърди, че преди делото е получил инсулт, тъй като след
прехвърляне на имота е разбрал, че ответникът М. И. И. няма никакво
1
намерение да го гледа или да полага необходимото морално задължение да му
осигури нормален начин на живот, като посочва, че при подписване на
договора не си е запазил правото да живее в имота до смъртта си.Твърди се ,
че на *** г. в Плевенски окръжен съд е подадена искова молба от М. И. И., въз
основа на която е образувано гр. дело № 674/2023 г.по описа на същия съд,с
която е предявен иск срещу ищеца да отстъпи собствеността и да предаде
владението на имота и гаража, които му е дарил с нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 11, том II, рег. № ***, н.д. № 142/2017 г. на нотариус
П.Х., рег. № ***, с район на действие ПлРС. Според ищеца, с това свое
действие, ответникът М. И. И., въпреки изключително тежкото му
здравословно състояние, цели единствено да допринесе по-бързо за неговата
смърт.Ищецът твърди, че няма друг имот, нито близки роднини, при които да
отиде да живее в това състояние. Посочва, че има личен асистент, който се
грижи за него. Твърди, че никога не е пречил на М. да живее в апартамента
или да ползва гаража, тъй като тези имоти са негови по нотариален акт.
Ищецът твърди, че ответника има и друг имот, представляващ етаж от къща в
близост до апартамента, но не желае да живее там. Според ищеца, целта на М.
И. И. е да бъде освободен имота, за да го продаде, без да се интересува как ще
продължи живота на дядо му. Посочва, че пенсията и здравословното му
състояние не му позволяват да наеме квартира до края на живота си. Счита, че
това действие на ответника е опит да приключи земния си път по-скоро, като
поведението на М. И. И. е изключително неморално и обществено укоримо.
В заключение ищецът моли съда да отмени дарението на гореописаните
недвижими имоти,дарени на ответника М. И. И. ,съгласно нот.акт
№142/2017г. на нотариус П.Х., рег. № ***, с район на действие ПлРС,на
основание чл.227 ,ал.1,б.“а ЗЗД. Претендират се и направените по делото
разноски.
На основание разпореждане на ПОС за оставяне без движение на ИМ,от
ищеца А. И. Б. чрез неговия пълномощник адвокат Л. Т. от ПАК е постъпила
молба-уточнение/л.49-51/,с която се поддържа иска за отмяна на дарението на
осн.чл.227 ,ал.1,б.“а ЗЗД. Посочено е, че към момента на предявяване на
настоящия иск, ответникът М. И. И. е завършил успешно образованието си в
А. и живее в Б., където трябва да работи.Изложени са доводи,че ищецът А. И.
Б. е с тежко здравословно състояние,което е известно на ответника и вместо да
положи необходимите грижи за дядо си, той е предявил иск в Окръжен съд –
гр. Плевен с правно основание чл.108 от ЗС, като реализира едно свое право
принудително да предприеме действия по отстраняване на ищеца от
жилището.С успешното приключване на това дело,правните последици са
действията на съдебния изпълнител принудително да извърши освобождаване
на жилището и гаража и да предаде владението на надарения М. И. И..Тези
действия според ищеца могат да бъдат приравнени към опит най-бързо да се
съкрати живота му,тъй като той няма друго жилище ,нито други близки
,психическият тормоз и мисълта за изхвърляне на улицата на човек в
изключително тежко болестно състояние и то по инициатива на неговият
2
внук, който е надарен със значителен по стойност недвижим имот, безспорно
води до емоционален срив, достатъчен да доведе до най-бързо съкращаване на
живота му.Ищецът твърди, че към момента е в състояние, при което не може
без придружител, а мисълта, че ще бъде изхвърлен на улицата допринася в
още по-голяма степен до влошаване на здравословното му състояние.
Предвид образуваното гр.дело № 674/2023 г. по описа на ПлОС с правно
основание чл.108 от ЗС, ищецът поддържа иска за отмяна на дарението на
основание чл.227, ал.1, б."*" от ЗЗД. При условията евентуалност, ищецът
моли съда, да развали дарението на основание чл.227, ал.1, б. "в" от ЗЗД.
Твърди, че от прехвърлянето на имота до настоящия момент, не е получавал
издръжка от ответника. Посочва, че е в тежко здравословно състояние, което е
известно на ответника, че той е завършил в А. и се е прибрал в гр. С., че не се е
обръщал към него, за да разбере какво му е здравословното състояние, нито
как живее. Твърди, че след прехвърляне на имота е разбрал, че ответникът
няма никакво намерение да го гледа или да полага необходимото морално
задължение да му осигури нормален начин на живот, тъй като при подписване
на договора не си е запазил правото да живее в имота до смъртта си, каквато е
обикновената практика в такива случаи.
Ищецът моли съда, да отмени нотариален акт за дарение на недвижим имот №
11, том II, рег. № ***, н.д. № 142/2017 г. на нотариус П.Х., рег. № ***, с район
на действие ПлРС на основание чл.227, ал.1, б."*" от ЗЗД.Ако искът с правно
основание чл.227, ал.1 б."*" от ЗЗД бъде отхвърлен , при условията на
евентуалност,ищецът е предявил иск с правно основание чл.227, ал.1,б."в" от
ЗЗД за отмяна на дарението,поради проявена непризнателност от страна на
надарения, изразяваща се в отказ да даде издръжка на дарителя, от която той
се нуждае, като развали дарението на процесния недвижим имот. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебното заседание на 11.03.2025г.,на което бе даден ход по същество
ищецът чрез своя пълномощник адвокат Л. Т. от ПАК моли съда да уважи
предявения главен иск с правно основание чл.227,б.“а ЗЗД,а ако този иск бъде
отхвърлен моли съда да уважи предявения при условията на евентуалност иск
за отмяна на дарението на основание чл.227,б.“в ЗЗД. Претендират се
направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени от
ищеца,чрез пълномощника му адвокат Л. Т. от ПАК в депозираната писмена
защита.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М. И. И. от
гр. С.,/наименован „Писмена защита“/.Твърди се, че предявеният иск с правно
основание чл.227 ал.1,б.„а" от ЗЗД е неоснователен и недопустим,че
посочените от ищеца обстоятелства, на които той основава претенцията си за
отмяна на дарението не отговарят на истината, а именно не е налице направен
опит за убийство на дарителя, нито на негов близък от негова страна,както и
няма влязла в сила присъда, с която да е потвърдено подобно
3
обвинение.Посочва, че защитата на правото на собственост е гарантирано
гражданско право от Конституцията на РБ , съгласно чл.17 от Конституцията и
не може да бъде причислено към едно толкова тежко обвинение, каквото е
опитът за убийство.Твърди, че издаденото в отговор на негова жалба
постановление за отказ на Районна прокуратура – гр. П. изх. № 3768/2023 г. е
правен абсурд.Относно предявения при условията на евентуалност иск с
правно основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за разваляне на дарението, поради
недаване на издръжка от страна на надареното лице на дарителя ,ответникът
счита,че претенцията на ищеца е необоснована, неподадена в срок и няма
представени доказателства в подкрепа на ищеца.В отговора е направено
възражение срещу описаните в исковата молба обстоятелства, на които се
базират претенциите на ищеца. Противопоставя се на твърденията в исковата
молба за разваляне на дарението на основание чл.227 ал.1 б.“а“ от ЗЗД,
предвид неговото законно право да ползва имота си, придобит като дарение от
ищеца – негов дядо.Твърди, че ищецът никога не му е предавал владението
върху процесния имот, не допуска за текущ контрол инкасатори на ВиК,
топлинен счетоводител за установяване на текущо потребление, като
същевременно възпретяства и него, в качеството му на собственик да
изпълнява задълженията си към доставчиците на услуги към „Топлофикация“,
„ВиК“, „Електрохолд Трейд“ЕАД. Ответникът твърди, че посоченият в
исковата молба друг имот, който притежава е втори етаж от къща, чийто
покрив е протекъл, със счупени носещи дървени конструкции и е негоден за
обитаване.Изложени са доводи, че независимо, че процесният имот му е
прехвърлен чрез дарение, без дядо му да си е запазил правото на обитаване,от
момента на дарението ищецът обитава и владее напълно безвъзмездно
имота,като никога не му е предавал владението на имота, не му е дал ключ от
апартамента, гаража или някое от прилежащите помещения – таван,маза,както
и не го е допускал до жилището. След прехвърляне на собствеността, ищецът
живее и ползва с К.Т. /свидетел по гр.д.№674/2023г/апартамента, гаража,
както и прилежащите на имота помещения.Твърди, че през месец *** 2023 г. е
потърсил ищеца, за да говори с него да позволи на техници от „ВиК“ - Плевен
да сменят водомера в апартамента и след като той, майка му и вторият й
съпруг са били допуснати в жилището на ул. „П.“ №*, ет.*, ап.*, там са видели
лични вещи на К. - дамски ботуши, тоалетни принадлежност и дрехи,а
надписът на звънеца долу на входа е бил с нейното име. Твърди, че тогава
достъп до апартамента не им е бил даден веднага, а едва след няколко
посещения на място. Твърди, че при посещение на майка му и съпруга й по
повод ремонт на вратата на ревизията в банята, ищецът е отказал да бъде
отдаден гаража под наем, за да си помагат със сметките, които те заплащат на
ищеца, тъй като К.Т. - негов социален помощник държи там собствения си
джип. Ищецът е обяснил, че този автомобил трябва да в гаража, тъй като при
отсъствие на К., той лично шофира и ползва джипа в случаите, когато му се
налага да ходи някъде.
Ответникът възразява срещу твърдението на ищеца, че от момента на
4
дарението не му е давана издръжка. Твърди, че преди делото, което му е било
заведено от ищеца – гр. дело № 74/2019 г. на ПлОС и след това заплащат
разходи по имота, вкл. всички текущи сметки на потребление - ток, вода,
парно, смяна на водомер, данъци и ТБО, както и разходи по поддръжка на
имота.Твърди, че е внесена сумата от 240 лв. за предстоящ ремонт на покрива
при касиерката на входа, че са били информирани от същата на 14.06.2024 г.
да имат готовност с вноска за ремонт на покрива на ул. „П.“ №*, вх. А, която
ще е в размер на около 4 000лв.В отговора е изразено несъгласие с
твърдението, че ответникът не се е интересувал от дядо си.Когато е бил
студент в А., К.Т. му се е обадила, но не за да му каже, че ищецът е получил
инсулт преди два месеца, а за да му съобщи, че същият иска да му върне
апартамента. Това се е случило два месеца, след като ищецът е получил
инсулт, след което е образувано гр. дело № 74/2019 г. за разваляне на
дарението срещу М. И. И., като оттогава разговорите с дядо му са били
единствено в посока, че иска да му върне имота. Твърди, че не е бил
информиран за инсулта, който ищецът е получил през август 2023 г., като К.Т.
отново не се е обадила, за да го информира, нито дори след като дядо му се е
възстановил.Едва след образуване на гр. дело № 674/2023 г.са разбрали, че
ищецът е получил инсулт.Независимо от обтегнатите отношения помежду им,
особено след делото, което дядо му води за разваляне на дарението през 2019
г., не са спирали да заплащат всички текущи сметки в спорния имот. Твърди се
,че с ищеца не се чуват, той не отговаря на обажданията му, не го информира
своевременно за състоянието си, явно с цел да бъде уличен като безотговорен
и неблагодарен, че действително, като студент в А., както и сега, където живее
в момента в гр. С., не може от разстояние да присъства в момент на настъпила
нужда от спешна медицинска помощ и особено в спешен случай, какъвто е
инсулта, но посочва, че ищецът не се е възползвал от възможността за спешна
медицинска помощ в гр. П., а противно на всяка медицинска практика за
спазване на т.нар. „златен час" се е отправил към болница, която е на
отстояние 34 км. от гр. Плевен.И в двата случая, когато ищецът е получил
инсулт, е разбирал за състоянията му, едва след 2-3 месеца. Твърди, че когато
майка му е посещавала ищеца при ремонта на ревизията на водомера, тя също
му е казала да се обажда винаги, когато се нуждае, предлагала му е помощ, да
му купи и достави продукти, медикаменти, нещо от което се нуждае, а след
като ищецът й е споделил, че няма какво да яде и се храни със суха храна, тя
му е предложила да го запише на социален патронаж, откъдето да му носят
всеки ден топла храна, но той е отказал категорично всички нейни
предложения.
Ответникът твърди, че посоченото в исковата молба от ищеца твърдение, че
имат уговорка срещу дарението да го гледа е невярно, като заявява, че
подобни условия и уговорки ищецът не е поставил пред него срещу
дарението на имота, като дори не е ставало на въпрос, поради което такива
обстоятелства не са били писмено отбелязани в акта за дарение на процесния
имот. Твърди, че преди да му дари имота ищецът е твърдял, че не живеят с К.Т.
5
в жилището, а в нейната къща в с. ***, както и че няма да се връщат в
апартамента и да го ползват.Дядо му е знаел, че е студент, че обучението му
няма да продължи кратко време, както и че за да учи в А. ползва финансиране
от В., а и майка му също е изтеглила кредит,за да го издържа,докато учи.След
постановяване на решението по гр. дело № 74/2019 г. на ПлОС всички сметки
на ищеца са заплащани от тях.
Ответникът счита,че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за
основателност на иска по чл.227 ал.1 б. „в" от ЗЗД, като в тази връзка посочва,
че ищецът не уточнява конкретно от каква издръжка има нужда,а освен това,
следва да бъде отчетено, че е предоставена издръжка в натура - ищецът със
своята близка К.Т. ползват и владеят процесния имот, както и всички сметки
за ток, вода и парно им се заплащат, следователно липсва основание за този
иск.
В заключение ответникът моли съда, да прекрати делото, тъй като счита, че и
двете основания, посочени от ищеца по чл.227, ал.1, б.„а" и чл.227, ал.1, б.,в"
от ЗЗД,не са изпълнени.
В съдебното заседание на 11.03.2025г.,на което бе даден ход по същество
ответникът М. И. изразява становище,че въпреки влошените отношения с
дядо му,през последните 7 години му е предоставил всякаква нужна
помощ,подпомагал го е финансово.Моли съда да отхвърли двата
иска.Съображения в тази насока са изложени и в депозираната писмена
защита.
Окръжният съд, като прецени становищата на страните и събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приема за установено следното:
С оглед направеното уточнение на исковата молба ,предмет на
разглеждане в настоящото производство са предявен главен иск с правно
основание чл.227 , б.“а ЗЗД.Претенцията по този иск е да бъде отменено
дарението, обективирано в нот.акт №11/2017г.на нотариус П.Х., рег.№*** на
НК с твърдения,че ответникът като надарен се е опитал да убие дарителя,да
допринесе по-бързо за неговата смърт,като знаейки за влошеното му
здравословно състояние е предявил иск по чл.108 ЗС за предаване владението
на имотите,предмет на дарението-апартамент и гараж,по който е образувано
гр.д.№647/2023г.по описа на ПОС,като по този начин на дарителя е причинен
психически тормоз и емоционален срив при мисълта,че ще бъде изхвърлен от
жилището си.
При условията на евентуалност,в случай,че искът по чл.227 ,б.“а“ ЗЗД
бъде отхвърлен като неоснователен е предявен иск чл.227 ,б.“в“ ЗЗД,като
претенцията е да бъде отменено дарението,поради това,че надареният М. И.
И. е отказал да даде издръжка на своя дядо и дарител по договора А. И. Б.,от
която последният се нуждае.
В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад,съгласно
определение на ПОС №1011/01.07.2024г.,приет за окончателен в съд.заседание
6
на 24.09.2024г., по който страните не са направили възражения.
Безспорно е,че с договор за дарение на недвижим имот от ***г.,
обективиран в нотариален акт №11,т.ІІ,рег.№***,дело №142/2017г.на нотариус
П.Х. ,рег.№*** на НК и район на действие РС Плевен ищецът А. И. Б. като
дарител е дарил на ответника М. И. И.,негов внук следните свои собствени
недвижими имоти:
1./АПАРТАМЕНТ №* ,находящ се в гр.П., ул. “П.“ №*, вх.*,ет.* с площ от
93,45 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***,ведно с прилежащите му избено помещение №* с площ от 6,90
кв.м.,таванско помещение №* с площ от 9,43кв.м.,подробно
индивидуализиран ;
2./ГАРАЖ в същата сграда,с площ по документи 24,50 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.,подробно
индивидуализиран.
Няма спор,че с договора за дарение ищецът не си е запазил правото на
безвъзмездно ползване на дарените имоти до края на живота си .
Безспорно по делото е,че преди настоящото производство между същите
страни е водено друго дело-гр.д.№74/2019г. по описа на ПОС, на същото
основание като евентуално предявения иск –по чл.227,б.“в ЗЗД по предявен
иск от А. И. Б. срещу М. И. И. за отмяна на процесния договор за
дарение,обективиран в нот.акт №11/2017г.,поради отказ на дарения да дава
издръжка на дарителя,от която последният се нуждае. Гр.д.№74/2019г. е
изискано ,за да бъде приложено към настоящото дело,но от постъпилата
справка от архива е установено,че същото е приложено към гр.д.
№674/2023г.по описа на ПОС между същите страни.От изготвената служебна
справка от деловодната програма САС/л.147-149/ безспорно се установява,че е
налице влязло в сила решение,с което предявеният на осн.чл. 227,б.“в ЗЗД
иск от А. И. Б. срещу М. И. И. за отмяна на процесния договор за
дарение,обективиран в нот.акт №11/2017г.на нотариус П.Х. е отхвърлен като
неоснователен .В този смисъл е решение на ПОС №3412/25.07.2019г.,което е
потвърдено с решение на ВТАС №11/13. 01. 2020г.по въззивно гр.д.
№353/2019г.по описа на същия съд.С определение на ВКС №710/26.10.2020г.
по гр.д.№1031/2020г.не е допуснато касационно обжалване на решението на
ВТАС,като решението на ПОС по гр.д.№74/2019г. е влязло в сила на
26.10.2020г.За да отхвърли така предявения иск,съдът в мотивите си е
приел,че дарителят действително е изпаднал в трайна нужда от издръжка,но
доколкото към този момент надареният е бил студент в А. , самият той се е
нуждаел от средства за издръжка,финансово е подпомаган от майка си,поради
което е прието,че не е налице проява на непризнателност от страна на М. И.
към дядо му Атанас Б. като основание за отмяна на направеното от последния
дарение.
Няма спор,че впоследствие ответникът в настоящото производство М. И. е
предявил иск срещу дядо си А. И. с правно основание чл.108 ЗС с претенция
7
да му бъде предадено владението върху имотите-апартамент и гараж,предмет
на дарението,въз основа на което пред ПОС е образувано гр.д.№674/2023г.При
извършената служебна проверка в деловодната програма ЕИСС се установи,че
с решение на ПОС №158/05. 04.2024г.по гр.д.№674/2023г.така предявения иск
е уважен,като на осн.чл.108 ЗС е признато за установено,че М. И. И. е
собственик на процесните апартамент и гараж,а А. И. Б. е осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението на М. И. И. върху двата имота.Решението
на ПОС е потвърдено с решение на ВТАС №225/02. 12. 2024г., постановено по
въззивно гр.д.№361/2024г.Срещу решението на ВТАС е подадена касационна
жалба от ищеца в настоящото производство,като към настоящия момент
горепосоченото решение относно иска по чл.108 ЗС не е влязло в сила.
Безспорно от представените с ИМ и в хода на процеса писмени
доказателства се установява,че ищецът А. Б. е възрастен човек, навършил 79
години с множество заболявания.Съгласно ЕР на ТЕЛК №0481/19.02.2019г.на
ищеца е призната 95 % т.н.р.с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза
:Последици от мозъчен инфаркт,като в ЕР са описани и други придружаващи
заболявания.Представени са няколко епикризи ,от които е видно,че както
няколко години преди завеждане на ИМ,така и в хода на процеса ищецът
многократно е постъпвал на лечение в различни болнични заведения.Съгласно
епикриза от МБАЛ ЕООД-Г.,неврологично отделение, А. Б. е бил на лечение в
периода 09.08.2023г.до 15.08.2023г.с окончателна диагноза:Диагностика и
лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза.Видно от епикриза,изд.
от „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен-Клиника по хематология за
периода 24.11.2023г.до 05.12.2023г. ищецът е бил на лечение в болницата с
диагноза: Анемия,дължаща се на нарушения в метаболизма на нуклеотидите.
Пернициозна анемия/ тази епикриза е представена 2 пъти/.За периода от
09.01.2024г.до 16.01.2024г.,съгласно представената епикриза от МБАЛ ЕООД-
Г.,неврологично отделение ,А. Б. е бил на лечение в болницата със същата
диагноза: Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт.Съгласно
епикриза, изд.от „МБАЛ Свети Панталеймон-Плевен“ООД ищецът е бил на
лечение в тази болница за периода 27.02.2024г.-27.02.2024г. с
диагноза:Бронхиектатична болест в тласък.Видно от представената епикриза
от МБАЛ –ЕООД Г. за периода от 28.08.2024г.до 04.09.2024г.А. Б. е бил в
болничното заведение за рехабилитация и физиотерапия на заболявания на
ЦНС ,във вр.с последиците от прекаран исхемичен малкомозъчен инсулт в
ляво.
Няма спор с оглед представените от ответника писмени доказателства-
фактури и преводни нареждания,че за периода от 2018гдо настоящия момент
той и майка му Г. П. са заплащали всички консумативи за
ел.енергия,топлоенергия и вода за процесните имоти,предмет на дарението.От
представеното и неоспорено от ищеца писмено доказателство-преводно
нареждане от 26.09.2024г./л.211/и разписка/л.212/ се установява,че ответникът
М. И. е заплатил сумата 4680лв.за ремонт на покрива в сградата на
ул.“П.“№*,вх.*,етажна собственост, където се намират и дарените имоти-
8
апартамент и гараж.С писмената защита на ответника са представени 3 броя
фактури,които не следва да се обсъждат,нито да се приемат,тъй като е
недопустимо писмени доказателства да се представят след приключване на
съдебното дирене,в случая това е последното съд.заседание ,проведено на
11.03.2025г.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетелката
Г. П.,майка на ответника се установява,че синът й окончателно се е завърнал в
Б. през септември 2023г.,като до 2023г.е бил студент в А.,там е учил и
завършил.По време на Ковид е имало период на невъзможност да си намери
работи,доколкото не е имал стаж,тя и съпруга й са го издържали докато си
намери работи.Същата посочва,че М. е работил в А. ,в продължение на около
година, работата му е била свързана с 3D дизайн на медицински проекти в
добра фирма,като е работил там от април 2022 година до април 2023 година.
Според свидетелката,когато М. е работил в А. е получавал около 1600-1700
паунда нето,като квартирата му е била 1150 паунда и след приспадане на
данъци, осигуровки, студентски кредит, за него са оставали чисти 400-500
паунда,като в този период са му откраднали и компютъра.Същата посочва, че
в периода, в който М. е бил в А.,дядо му не го е търсил. Отношенията между
сина й и дядо му А. са се влошили,след завеждане на първото дело,като
всички са били изненади от реакцията на ищеца,като преди това са били в
добри отношения ,ходили са си на гости,свидетелката е приключвала
счетоводството на ищеца А. и приятелката му Тина,които са имали фирми.В
показанията си свидетелката посочва,че никой не ги е информирал ,че дядо А.
е получил инсулт,че докато М. е работил в А. през 2022-2023 г. А. не е търсил
внука си ,нито нея и не е споделял,че има нужда от средства,като никой не се
е обаждал и не ги е търсил.Свидетелката посочва,че тя,съпругът й и М.
живеят в С.,с ищеца А. са се срещнали по повод смяна на водомера,който не е
сменян от 1995г.,като това е станало през м.*** 2023г.Тогава са отишли във
ВиК,М. е подал заявка да се смени водомера,искали са да се свържат с
ищеца,да го информират,че служители на ВиК ще дойдат да подменят
водомера,но ищецът не им е отключил, криел се е, няколко пъти са ходили,
като са установили,че телефонният му номер е сменен.При тази среща ищецът
не е казал,че има нужда от средства за лекарства.Свидетелката твърди,че е
предлагала на ищеца да му купи продукти,лекарства или други неща,от които
има нужда,както и да бъде записан на социален патронаж,за да получава
всеки ден топла храна,но той е отговарял,че не иска нищо и ще говори с
адвоката си.
От показанията на свидетеля С. П., съпруг на майката на ответника Г. П. се
установява,че през последните години отношенията между М. и дядо му А. са
влошени,М. през годините е опитвал да прави някаква връзка с А.,дори когато
е бил в А. му е звънял, но комуникацията с него е изключително трудна и той
не си е вдигал телефона.Посочва,че М. не може да влезе в апартамента ,че за
него като собственик на имота това носи само негативи,че предстои ремонт
на покрива, събират се пари,домоуправителката ги е уведомила,че следва да се
9
плати сумата от около 5000 лева,с която М. не разполага и трябва да тегли
кредит,за да я плати.Свидетелят установява,че през последните 2-3 години А.
не е търсил внука си, М. няколко пъти е питал дядо си какви пари му трябват
,но ищецът никога не е посочвал сума,а казвал,че ще се обърне към адвоката
си.Твърди,че с големи перипетии са успели да се свържат с ищеца във връзка
със смяната на водомера, който не е бил сменян от 1995 година,а А. не е знаел
каква е консумацията на вода. Тогава са се срещнали с ищеца,предложили са
му да се даде гаража под наем ,за да си помага със сметките,но той е отказал с
мотива,че там К. си държи джипа,който е скъп.Посочва,че К. е приятелка на
ищеца от 20 години, двамата нямат брак,а тя се води негов личен
асистент,като впоследствие са разбрали , че тя работи в заведението „Златния
лъв“. Според свидетеля откакто М. се е върнал ,не знае дядо му А. да го е
търсил и да му е искал пари за издръжка,като през цялото време всички
разходи и консумативи за апартамента са изплащани.
По делото като свидетел е разпитана и К. Н., посочена от ищеца. Същата
установява,че познава А. Б. от 2000-та година,а от 6 години му е личен
асистент и се грижи за него по договор с общината.Посочва,че в момента
състоянието на ищеца е влошено, като преди две-три години не е имал
проблеми.Свидетелката твърди,че когато е сключван договора за дарение е
присъствала на разговор,при който М. е обещал на дядо си,че няма да го
изгони докато е жив и ще се грижи за него,но впоследствие нещата са се
променили.След като е прехвърлен апартамента А. въобще не е
търсен.Твърди,че година след дарението, ищецът се е притеснил ,че никой не
го търси и е получил инсулт.Когато ищецът е получил инсулт ,М. не е бил в
Б.,звъняли са му по телефона, след изписването му от болница А. е искал да
се чуе с М. , който е обещал ,че ще се обади на дядо си като се прибере в Б.,но
това не се е случило.За един Великден М. е бил в Б.,дядо му се е обадил,казал
му е,че иска да се видят,като М. е определил да се срещнат на кафе в центъра,
но дядо му е отказал,тъй като е бил болен и не е можел да излиза, искал е М.
да отиде да го види,но той не е дошъл. Според свидетелката отношенията са
се влошили и са ескалирали преди година и нещо, когато майката на М. се е
намесила , искала е да пускат квартиранти в апартамента, а ищецът да излезе
от там и да се премести да живее при нейния баща .А. е отказал ,заявил е,че
няма уговорка с нея ,а с М. и след този случай е заведено делото за
изваждането му от апартамента,след което отношенията са се влошили още
повече. Посочва,че последно през м.*** 2025г.ищецът е бил в
болница,състоянието му се е влошило,сърцето му излиза от ритъм,изпада в
депресия при мисълта, че трябва да излезе на улицата и няма къде да живее,
споделял е,че М. му е обещал да живее там докато е жив, че няма да го
изгони. Същата установява,че лекарствата на ищеца са скъпи, някои от тях са
с намаления по рецепта,има частично ,но не изцяло заплащане на лекарствата
от касата,като тя му пазарува и готви, а той си заплаща разходите за
ток,телефон и за кабелната телевизия. Според свидетелката парите от
пенсията на ищеца не му стигат, той се ограничава от много неща, за да му
10
стигнат парите за лекарства,купува си допълнително лекарства за простата,
взима си и за сън,защото от притеснение не може да спи нощем.Посочва,че
през 2024г. М.,майка му и нейният съпруг са се срещали с А. във връзка със
смяната на водомера. Свидетелката отрича нейният автомобил да се намира в
процесния гараж, твърди,че е живяла в апартамента преди прехвърлянето му
,като след дарението вече 7 години се е изнесла и не живее там,като личен
асистент ежедневно ходи в жилището,готви на ищеца ,пере му дрехите,къпе
го,грижи се за него,но от сутринта до след обяд,след което се прибира.
ОТНОСНО главния иск с правно основание чл.227,б.“а ЗЗД
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. "а" от ЗЗД дарението може да бъде отменено,
когато дареният умишлено убие или се опита на убие дарителя, неговия
съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако
деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта. По
делото не са представени никакви доказателства да е налице влязла в сила
присъда на наказателен съд, с която ответникът М. И. да е признат за виновен
в това да е извършил умишлен опит да убие своя дядо и дарител по договора
А. Б. или да е съучастник в такова престъпление. Липсват и доказателства
въобще да е образувано наказателно производство срещу ответника, същият
да е привлечен в качеството му на обвиняем в опит за убийство на неговия
дядо.Предявеният от ответника срещу дядо му иск по чл.108 ЗС за предаване
владението върху процесните имоти-апартамент №* и гараж,предмет на
дарението не може да бъде квалифицирано като опит за убийство по смисъла
на чл.227,б.“а ЗЗД,каквито доводи за изложени в ИМ и молбата уточнение
към нея.Към настоящия момент е налице решение на две инстанции-ПОС и
ВТАС,което не е влязло в сила ,с което предявеният иск по чл.108 ЗС е уважен
и дарителят А. Б. е осъден да предаде владението върху дарените имоти на
своя внук М. И.. Неминуемо завеждането на иска за предаване владението
върху дарените имоти, мисълта,че при уважаване на този иск с влязло в сила
съдебно решение , ищецът ще бъде принуден да освободи единственото си
жилище, дарено на неговия внук ,е довело до притеснения,емоционален стрес
и негативни емоции у ищеца,който е възрастен човек , с множество
заболявания,с призната 95 % т.н.р.пожизнено с чужда помощ.Притесненията
на ищеца,че ще остане без жилище,в което да живее биха могли да доведат до
влошаване на здравословното му състояние,но в никакъв случай действията
на неговия внук, предявил иск по чл.108 ЗС за защита на свои законни права
не могат да бъдат приравнени на опит за убийство,респ.на опит да бъде
съкратен живота на неговия дядо и дарител.В чл.227,б.“а ЗЗД изчерпателно са
изброени хипотезите , при които може да бъде отменено дарението:дареният
умишелно да убие или се опита да убие дарителя или негов съпруг или
дете,или е съучастник в такова престъпление.Нито една от тези хипотези не
налице в случая,а цитираната законова разпоредба не може да се тълкува
11
разширително.
С оглед изложеното съдът намира,че не е налице хипотезата на
чл.227,б.“а ЗЗД за отмяна на дарението и на посоченото основание
предявеният главен иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
ОТНОСНО предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.227,б.“в ЗЗД.
Поради отхвърляне на главния иск,съдът следва да се произнесе по
същество по евентуално предявения.
Съгласно чл.227,ал.3 ЗЗД искът може да се предяви в едногодишен срок
откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на
дарението.В конкретната хипотеза съдът приема,че този срок е спазен и ИМ е
допустима.Доколкото е безспорно,че преди завеждане на ИМ няма данни
дарителят и ищец да е отправял писмена или устна покана към ответника-
надарен за даване на издръжка,ИМ депозирана на 07.03.2024г. следва да се
счита като покана за изпълнение.Иск на същото основание,между същите
страни е предявен през 2019г.,образувано е гр.д.№ 74/2019г.по описа на ПОС,
производството по което е приключило с влязло в сила на 26.10.2020г.
решение,с което искът е отхвърлен.Относно спазването на едногодишния срок
съдът възприема становището на ВКС,съгласно решение № 322 от 9.04.
2009 г.по гр. д. № 656/2008 г., IV г. о., ГК,в което е прието ,че „Издръжка може
да бъде поискана винаги при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ
да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението независимо
от това,колко време е изтекло от извършване на дарението, от
предшествуващи откази и независимо дали е правено друго такова искане.
Затова едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато
съществува нуждата от издръжка.“
За да бъде уважен предявеният на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД
иск за отмяна на дарение иск следва да бъде установено наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки: дарителят трайно да се нуждае
от издръжка, да е поискал издръжка от дарения, дареният да е отказал
престирането й.
От представеното от ищеца разпореждане на ТП на НОИ Плевен от
30.06.2024г.се установява,че считано от 01.07.2024г.А. Б. получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 798,88лв.и добавка за чужда помощ в
размер на 230,30лв.,като общо месечният размер на получаваната пенсия и
добавка е 1029,18лв.Видно от представеното удостоверение от ДСП Плевен
,за периода 01.09.2024г.до 30.09.2024г.ищецът е получавал и помощи по чл.70
ЗХУ,съответно за м.*** 2024г. в размер на 126лв.,а за следващите месеци в
размер на 131,5лв.Общо месечният доход на ищеца от пенсия,добавка за
чужда помощ и помощи е в размер на 1 160,68лв.
12
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза. От заключението на
ВЛ доц.д-р Д. Д.,което не е оспорено от страните и като обективно и
компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че ищецът А. Б. страда от
множество заболявания:тежък исхемичен мозъчен инсулт/мозъчен инфаркт/ с
тежка левостранна централно изразена хемипареза;артериална хипертония в
трета степен;исхемична болест на сърцето с ритъмни и проводни нарушения
на сърдечната дейност/предсърдно трептене и мъждене/ и с увреждане на
сърдечните клапи/митрална и трикуспидиална инсуфициенция/,хроничен
бронхит,белодробен емфизем и бронхиектатична болест на белите дробове
;пернициозна анемия/вродено автоимунно нарушение,при което организмът
не може да абсорбира правилно съдържащия се в храната витамин В12,което
води до намален брой функциониращи червени клетки/;вродени кисти на
бъбреците ,без тежки прояви на бъбречна недостатъчност;холелитиаза
/камъни/в жлъчния мехур ; захарен диабет тип 2/неинсулинозависим/ с
усложнения микро и макро ангиопатии; хроничен гастрит и колит с прояви на
т.н.“Синдром на раздразненото черво“.Според експертизата най-тежката от
изброените диагнози е исхемичния мозъчен инсулт,получен през
2018г.,проявен с тежка левостранна хемипареза/ на лява ръка и ляв крак/ и
говорни нарушения.За последиците от мозъчния инсулт от 2019г.до
2024г.,ищецът 4 пъти е бил хоспитализиран в неврологично и
рехабилитационно отделение на различни болници /Г.,Плевен,Полски
Тръмбеш/.Считано от 01.02.2019г.с решение на ТЕЛК му е призната 95 %
степен на увреждане на здравето с чужда помощ.В заключението подробно по
вид и средни цени са описани лекарствата, които ищецът приема във вр.със
заболяванията си,като според ВЛ общо за лекарствата,отпускани от здравната
каса и частично заплащани от ищеца са необходими 63,55лв.месечно към дата
28.11.2024г.В заключението подробно по вид и цена са описани
лекарствата,които ищецът приема редовно и ежедневно,които той изцяло
заплаща,като същите и рецептите за тях за открити в дома му от вещото
лице.Ежемесечно за тези лекарства,приемани редовно и непрекъснато,
ищецът заплаща 115,46лв.месечно .От ВЛ е установено,че предвид наличието
на бронхиектатичната болест и пернициозна анемия,на ищеца относително
често,през няколко месеца се налага да бъдат предписвани различни
антибиотици,антивирусни препарати,витамин В12 и мултивитаминни
препарати,както и обезболяващи,като според експертизата ориентировъчната
цена за тези медикаменти е около 50лв.месечно
По делото е назначена и икономическа експертиза.От заключението на
ВЛ В. В.,което не е оспорено от страните се установява,че на база приетата
мед.експертиза,разходите на ищеца за лекарства ежемесечно са в размер на
229,01лв.От м.11.2017г.до м.12.2024г.разходите за ел.енергия, вода, смяна на
водомер,ремонт на покрив са заплащани от ответника М. И. и неговата майка
Г. П.,с изключение на месеците август и септември 2024г.,в които разходите за
ел.енергия са изплатени от ищеца А. Б..Съгласно експертизата разходите за
домакинството на ищеца по данни на НСИ за първото тримесечие на
13
2024г.,т.е от м.01.2024г.до м.03.2024г. са в размер на 932,82лв.За второто
тримесечие,т.е от .м.04.2024г.до м.06.20224г.разходите по данни на НСИ са в
размер на 1018,79лв.,а за третото тримесечие на 2024г. или от м.07.2024г.до
м.09.2024г. са в размер на 1128,3лв. Становището на ВЛ е,че А. Б. може да се
издържа с получаваните от него пенсия и социални помощи.За м.март
2024г.доходите на ищеца са в размер на 1036,46лв.,а необходимите средства за
издръжка по данни на НСИ-932,82лв.За м.април 2024г.получените от ищеца
доходи са в размер на 1036,46,а необходимите средства за издръжка по данни
от НСИ-1018,79лв.За м.юли 2024г.получените от ищеца доходи са в размер на
1 160,68лв.,а необходимите средства за издръжка по данни от НСИ -
1 128,34лв.
При съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства съдът
приема,че са налице горепосочените кумулативни предпоставки за отмяна на
дарението на основание чл.227,б.“в ЗЗД. Установено е,че ищецът -дарител по
договора получава пенсия,добавки за чужда помощ и помощи общо в размер
на 1 160,68лв.месечно ,считано от 01.07.2024г.Касае се за възрастен човек , на
79 години с множество заболявания,най-тежкото от които е прекаран мозъчен
инсулт през 2018г.,с други съпътстващи заболявания,посочени от
мед.експертиза,като през последните няколко години здравословното му
състояние се е влошило и многократно ищецът е постъпвал на лечение в
различни болнични заведения.Независимо,че размерът на получаваната
пенсия не е нисък и същата е близка до размера на минималната за страната
работна заплата,съдът приема че ищецът -дарител е изпаднал в трайна нужда
от издръжка и така получавания размер на пенсията не може да покрие
ежемесечните му разходи за лечение и лекарства ,за закупуване на храна и
задоволяване на най-елементарни битови потребности. С оглед множеството
си заболявания ,за които му е призната 95 %т.н.р.с чужда помощ ,ищецът
заплаща около 230лв.месечно само за лекарства.Независимо от заключението
на икономическата експертиза,че ищецът може да се издържа от получаваните
пенсия и соц.помощи,които с малко надвишават средствата за издръжка по
данни от НСИ,съдът приема,че ищецът се нуждае от допълнителни средства
за издръжка поне от порядъка на още 200-300лв.месечно. Средствата за
издръжка по данни на НСИ са на база статистическа информация,като
разходите за всеки човек са различни и конкретни и зависят от
индивидуалните му потребности.Нуждата от средства за издръжка на
дарителя е установена от съда и към момента на разглеждане на предходното
гр.д.№74/2019г.описа на ПОС ,със същия предмет,по което искът по
чл.227,б.“в ЗЗД е отхвърлен , поради това,че надареният М. И. към онзи
момент е бил студент в А. и самият той не е разполагал с доходи,от които да
осигури средства за издръжка на своя дядо.Към настоящия момент е налице
промяна в обстоятелствата.Ответникът вече е завършил висшето си
образование,живее и работи в Б..От представеното удостоверение от
КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП ЕАД гр.С. се установява,че за м.април 2024г.
брутният му доход е в размер на 1 457,14лв.,за м.май 2024г.в размер на
14
1 800лв.,за м.юни 2024г. в размер на 1 714,29лв.Установи се,че същият живее с
майка си и нейният съпруг в гр.С.,като не заплаща разходи за квартира,няма
родени деца,на които да дължи издръжка.Безспорно ответникът от няколко
години лично или чрез майка си е заплащал консумативните разходи за
процесните имоти-вода,ел.енергия и топлоенергия,заплатил е и сумата
4 680лв.за ремонт на покрива в сградата,етажна собственост.Заплащането на
консумативите е негово задължение именно като собственик на
имотите.Негово е и задължението ,съгласно чл.41 ЗС като собственик на
имоти в сграда етажна собственост ,съразмерно с дела си в общите части
,какъвто е покрива на сградата, да участва и в разноските за ремонт и
поддръжка на тези общи части. Факта,че ответникът като собственик е
заплащал консумативните разходи за дарените му апартамент и гараж,не го
освобождава от отговорността да заплаща издръжка на дарителя,в
хипотезата,когато последният се нуждае от такава.
Съгласно дадените разяснения в ТР на ОСГК на ВКС № 1 от 21.10. 2013 г. на
ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г.при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227,
ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не
предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае,
ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя,
дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в
по-лошо положение от това на дарителя.
В конкретната хипотеза съдът приема,че след като ответникът
работи,получава възнаграждение над МРЗ и няма задължения към низходящи
е в състояние и без особено затруднение да заплаща и да допълни нужната на
ищеца издръжка в размер на още 200-300лв.месечно ,без да се постави сам в
положение,по-лошо от това на дарителя.Същият е млад човек,на 27 години ,в
трудоспособна възраст и няма данни от събраните по делото доказателства
дареният сам да е в нужда и трудно да покрива собствените си потребности,за
да се приеме,че не е налице проява на непризнателност по смисъла на
горепосоченото ТР на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения съдът намира,че предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.227 ,б.“в ЗЗД е основателен,доказан
и следва да бъде уважен , като се отмени дарението , съгласно договор за
дарение на недвижими имоти от ***г.,обективиран в нот.акт №11/2017г.на
нотариус П.Х..
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на
1 569,89 лв. от които внесена ДТ в размер на 669,89лв.,700лв.внесен депозит за
двете вещи лица,за всяко по 350лв.,200лв.заплатено адвокатско
възнаграждение. В списъка по чл.80 ГПК е посочено,че адв.възнаграждение е
в размер на 600лв.,но съгласно представения договор за правна помощ от
18.03.2024г./л.28/е изплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 200лв.
Няма данни ищецът действително да е изплатил на пълномощника си
15
адв.възнаграждение в претендирания размер от 600лв.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск с правно основание чл.227,б.“а ЗЗД
от А. И. Б.,ЕГН *** от гр.П. , ул. “П.“№*,вх.*,ет.* ,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Л. Т. от ПАК ,гр.П. , ул. “Б.“№5,офис * срещу М. И.
И.,ЕГН ********** от гр.С.,ул.“Е.С.“*, ап.*,ет.* за отмяна на дарението,
поради това,че дареният М. И. е направил опит да убие дарителя А. Б.
,съгласно договор за дарение на недвижим имот от ***г., обективиран в
нотариален акт №11,т.ІІ, рег.№***,дело №142/2017г.на нотариус П.Х. , рег.
№*** на НК и район на действие РС Плевен,с който А. И. Б. като дарител е
дарил на М. И. И.,негов внук следните свои собствени недвижими имоти:
1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
КККР,одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 на изп.директор на
АГКК,с административен адрес гр.П., ул. “П.“ №*, вх.*, ет.*, апартамент №*
,който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с
идентификатор ***,предназначение: жилище, апартамент,брой нива на обекта
1 ,с площ по документ 93,45 кв.м.,ниво 1,при съседни самостоятелни обекти в
сградата:на същия етаж:имот №***.1.5, под обекта:имот №***.1.3;над
обекта:имот №***.1.9, ведно с прилежащите му избено помещение №* с
площ от 6,90 кв.м.,таванско помещение №* с площ от 9,43кв.м.и 4,9136%
идеални части от общите части на сградата.
2./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
КККР,одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 на изп.директор на
АГКК,с административен адрес гр.П.,ул.“П.“ №*,вх.*, ет.0,който
самостоятелен обект се намира в сграда №1,разположена в ПИ с
идентификатор ***, предназначение:ГАРАЖ в същата сграда,с площ по
документи 24,50 кв.м.,ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:на
същия етаж:имот №***.1.12 и имот №**** ,под обекта:няма,,над обекта:имот
№*** и имот №***,с прилежащи части 1,0348% ид.части от общите части на
сградата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯВА ДАРЕНИЕТО на основание чл.227 ал.1,б.“в ЗЗД ,
16
съгласно договор за дарение на недвижим имот от ***г., обективиран в
нотариален акт №11,т.ІІ, рег.№***,дело №142/2017г.на нотариус П.Х. , рег.
№*** на НК и район на действие РС Плевен,с който А. И. Б.,ЕГН **********
като дарител е дарил на М. И. И.,ЕГН **********,негов внук следните свои
собствени недвижими имоти:
1./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
КККР,одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 на изп.директор на
АГКК,с административен адрес гр.П., ул. “П.“ №*, вх.*, ет.*, апартамент №*
,който самостоятелен обект се намира в сграда №1,разположена в ПИ с
идентификатор ***,предназначение: жилище,апартамент,брой нива на обекта
1 ,с площ по документ 93,45 кв.м.,ниво 1,при съседни самостоятелни обекти в
сградата:на същия етаж:имот №***.1.5,под обекта:имот №***.1.3;над
обекта:имот №***.1.9, ведно с прилежащите му избено помещение №* с
площ от 6,90 кв.м.,таванско помещение №* с площ от 9,43кв.м.и 4,9136%
идеални части от общите части на сградата.
2./Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по
КККР,одобрени със заповед №РД-18-71/06.06.2008 на изп.директор на
АГКК,с административен адрес гр.П.,ул.“П.“ №*,вх.*, ет.0,който
самостоятелен обект се намира в сграда №1,разположена в ПИ с
идентификатор ***, предназначение:ГАРАЖ в същата сграда,с площ по
документи 24,50 кв.м.,ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата:на
същия етаж:имот №***.1.12 и имот №**** ,под обекта:няма,,над обекта:имот
№*** и имот №***,с прилежащи части 1,0348% ид.части от общите части на
сградата, поради отказ на дарения да дава издръжка на дарителя,от която
същият се нуждае.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 М. И. И.,ЕГН ********** от
гр.С.,ул.“Е.С.“*, ап.*,ет.* ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Б.,ЕГН *** от гр.П. , ул.
“П.“№*,вх.*,ет.* ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Л. Т. от ПАК
,гр.П. , ул. “Б.“№І*,офис * деловодни разноски в размер на 1 569,89 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
17
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
18