№ 30257
гр. С., 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20231110149064 по описа за 2023 година
Образувано е по заявление на „С. вода“АД за издаване на заповед за
изпълнение срещу Я. Б. Д..Заповедта за изпълнение за горепосочените суми е
издадена на 29.09.2023.Заповедта е връчена на длъжника на 13.08.2024.На
23.08.2024 е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от Я. Б. Д.. С
разпореждане от 11.02.2025 е указано от съда на заявителя, че може в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск относно вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.С разпореждането е указано на
заявителя, че при неизпълнение на указанията на съда заповедта ще бъде
обезсилена.Разпореждането е получено от заявителя на 13.02.2025.В указания
срок иск не е предявен.
С оглед на изложеното заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
Я. Б. Д..Във възражението по чл.414 от ГПК Я. Б. Д. е посочил, че претендира
разноски, за което прилага пълномощно, договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските. В договора не е ясна точно платената
сума на адвокатското възнаграждение, доколкото в него е посочено, че е
договорена и платена сума на адвокатско възнаграждение в размер от 400
лева – цифром и 200 лева – текстово.
Подаване на възражение в срока по чл.414 е основание за отпочване на
исков процес.По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл.422 от ГПК.То няма
самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправна защита на длъжника.Въпреки това отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл.414 от ГПК по своя
характер представлява действие, осъществено от процесуален представител,
счита, че размерът на възнаграждението следва да бъде определено при
1
спазване на общите критерии на чл.36, ал.2 от ЗА –справедливо и обосновано.
Подаването на възражение по чл.414 от ГПК не се отличава като
процесуално действие с фактическа и правна сложност, а за настъпването на
правни последици от възражението не се налага излагането на каквито и да е
съображения или правна обосновка.
Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1 за защита в производства за издаване
на заповед за изпълнение възнаграждението се определя на базата на
половината от стойностите на претендираните суми.Минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер от 400 лева..С оглед на което съдът
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на
половината от 400 лева или сумата от 200 лева.
С оглед на което в полза на Я. Д. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 200 лева.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 29.09.2023 по гр.дело
№49064/2023, СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА „С. вода“АД, ЕИК1., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Цар Б.“III 159, ет.2 и 3, да заплати на Я. Б. Д.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Л.“, бл.702, вх.В, ап.62, със съдебен
адрес:гр.С., бул. „Цар Б. III“№72, сумата от 200 лева – разноски в заповедното
производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2