Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 9052 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 54885 от 01.03.2019 г., постановено по
гр. дело № 75779/2017 г., Софийският районен съд, I ГО, 42 състав, е уважил частично
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.З.С.-А.
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: 342.18 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.11.2013 г. до м.04.2015 г. за топлоснабден
имот - ап. № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, абонатен № 205571, 6,42
лв. – главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението – 15.7.2016 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 42 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 01.01.2014 г. до 01.06.2016 г. върху главниците за топлинна
енергия и 0,81 лв. - мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 22.07.2016 г. по ч.гр. дело № 39190/2016 г. на СРС, I ГО, 42 състав, като
е отхвърлил претенцията за главница за сумата над уважения размер от 342,18
лева до пълния предявен 405,22 лева и за лихвата върху нея за сумата над 42
лева до пълния предявен размер от 51,69 лева.
С решението ответната страна е осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 720 лева – разноски в
исковото производство и 60 лева – разноски в заповедното производство, а ищецът
е осъден да заплати в полза на ответника сумата от 30 лв. – за исковото производство
и 10 лева - разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ишеца „НЕЛБО“ АД.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от Л.З.С.-А.
чрез адв. В., в която прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно
и излага подробни доводи в тази връзка, като твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответницата е легитимирана да отговаря по исковете,
тъй като доставката на стоката не е поискана. Твърди, че от представените по
делото копия от документи за собственост се установява, че имотът е ползван от В.З.,
а ответницата не е била допускана до него, поради което не дължи заплащане на
търсената сума. Сочи, че протоколът за решения на етажната собственост е
оспорен своевременно. Излага доводи, че количеството на доставената енергия не
е установено, защото няма показания на общия топломер. Оспорва заключенията на
приетите по делото експертизи. Твърди, че при събирането на доказателствата са
извършени процесуални нарушения на чл. 127 от ГПК и чл. 147 от ГПК. С оглед
изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Представя
удостоверение за постоянен и настоящ адрес, като с въззивната жалба не е
заявено искане за неговото приемане като писмено доказателство по делото. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е
постъпил от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. В молба, депозирана преди открито съдебно
заседание, оспорва въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение,
а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ ЕАД не
взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 от ГПК.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 15.07.2016 г. г.
срещу Л.З.С.-А. и длъжника В.З.С.-Б., по което е образувано ч. гр. дело № 39190/2016 г. на СРС, ГО, 42
състав, по което на 22.07.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното
решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните
основания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното
производство Л.З.С.-А. е подала възражение по образец, в което е посочено, че
не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно
дадените от съда указания, е предявил установителни искове с предмет всички
вземания,
за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело.
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е
имотът му e топлофицирана, че дяловото разпределение на отчетеното количество
доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера
на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
От представените по
делото доказателства се установява че сградата, в която се намира имотът, находяща се в гр. София, ж.к. „*****, е била
топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. От представените по делото нотариални актове – за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ от 1988 г. на А.В.С., за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 1995 г., за собственост на недвижим имот,
придобит по давност от 2004 г., както и за покупко-продажба на недвижим имот от
2013 г. се установява, че В.З.С.-Б. се е легитимирала като собственик на
недвижимия имот. От представеното по делото удостоверение за наследници от
23.02.2004 г. на А.В.С. се установява, че тя е оставила наследници по закон
двете си дъщери - В.З.С.-Б. и ответницата Л.З.С.-А.. Последната е подала
искова молба, с която е поискала делба на апартамента и на дворно място. С решение
от 02.05.2012 г., постановено по гр. дело № 32643/2010 г. на СРС, ГО, 77-състав, влязло в законна сила на
20.11.2015 г., делбата е допусната при квоти 5/6 за В.З.С.-Б.
и 1/6 за Л.З.С.-А., поради което се установява, че ответницата Л.З.С.-А.
е собственик на посочената от ищеца идеална част от апартамента. Легитимиращото
действие на решението по отношение на принадлежността на правото на собственост
не е оборено в процеса, поради което Л.З.С.-А.
като съсобственик на идеални части от топлоснабдения имот има качеството на
потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, следователно е легитимирана да отговаря по предявените искове.
Възражението, че същата не е допускана да ползва имота от другия съсобственик,
поради което не дължи разходите за топлинна енергия на доставчика ѝ, е
неоснователно. Ответницата отговаря спрямо доставчика по договора като
потребител на топлинна енергия като собственик. Вътрешните отношение на
съсобствениците относно ползването на общата вещ, разходите за нея, както и за евентуалните
разходи, спестени от някой от съсобствениците, за сметка на друг такъв, следва
да се уредят между тях по правилата на неоснователното обогатяване.
С оглед на чл. 150 от
Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на
собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно
основание за доказване на иска по основание. В тази връзка неоснователно се
явява възражението на ответницата, че е нарушена забраната по
чл. 62 от ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с §1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съдържанието на договора
за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично
известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от 2014 г. и
които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в
случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 – чл.
148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ
бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради –
етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска,
като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ.
На
основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.”
ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно
чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. клиентите заплащат цена
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец,
като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена
на отчитане уредите за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С
общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за последните.
С оглед изложената правна
рамка ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“.
От представения по делото договор от 22.10.2002 г., сключен от представител на
етажната собственост, в която се намира имота на ответницата и „Нелбо
Инженеринг“ ООД, както и от представените по делото формуляри за отчети и
индивидуални справки за използвана топлинна енергия за топлоснабдения имот се
установява, че услугата „дялово разпределение“ е извършвана за процесния период
от топлинния счетоводител, поради което вземане за заплащане на неговата
стойност също е възникнало.
От заключението на вещото лице по изслушаната и
приета СТЕ, се установява, че в топлоснабдения имот за периода от м. 11.2013 г.
до м. 04.2015 г. е имало едно отоплително тяло и два броя водомери за топла
вода. Топлата вода е начислявана по реален отчет като показанията за главен
отчет са нанесени вярно. Остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано по прогнозни стойности с годишно изравняване по реален отчет на
монтираните в имота уреди. От приета
СТЕ, на която съдът дава вяра като компетентно изготвена и безпристрастна, се
установява, че изчислената топлинна енергия на абоната общо за процесния период
е в размер на 2053,10 лв. с вкл. ДДС след изравняване, 1/6 от която се явява
сумата от 342,18 лева, за която е признато, че ответницата дължи.
В СТЕ е посочено, че
измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се
извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал задължителни проверки
и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния период.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че изслушаната съдебно-техническа експертиза
не следва да бъде ценена. Експертизата е допусната в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 от ГПК, поради необходимост на специални знания
в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели, като същата не
е изготвена само по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз основа на
документите за главния отчет, съгласно снетите показания по уредите за
разпределение за процесния период.
От приетата по делото
ССчЕ, която кореспондира със заключението и на вещото лице по техническата
експертиза, което отразява потреблението за топлинната енергия в имота, за
исковия период, и на която съдът дава вяра като компетентно изготвена и
обосновавана, се установява, че дължимата сума за услугата дялово разпределение
за 1/6 идеална част е в размер на 6,42 лева, за която искът е уважен.
При липса на конкретни
оплаквания във въззивната жалба, при уважаване на главния иск, основателни са
претенциите за лихвата за забава както от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, така и върху главницата за топлинна енергия и за услугата дялово
разпределение за процесния период.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въведен с въззивната жалба и липсата на други заявени относими към предмета на
делото оплаквания в това число и досежно поставянето на длъжника в забава и
момента на изпадането му в такава, въззивната жалба е неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
В настоящото производство на въззиваемия
– ищец не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като пред въззивната инстанция въззиваемата страна не
е представлявана извън, подаването на молбата преди открито съдебно заседание,
в която се прави искане за присъждане на разноски, възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и евентуално липса на доказателства за неговото
заплащане.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 54885 от 01.03.2019 г., постановено по
гр. дело № 75779/2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, 42-ри състав, в
обжалваната част.
Решението е влязло в сила в частта, с която претенциите
за главница за сумата над уважения размер от 342,18 лева до пълния предявен
405,22 лева и за лихвата върху нея за сумата над 42 лева до пълния предявен
размер от 51,69 лева, са отхвърлени.
Решението е постановено при участието на „Н.“ ЕАД,
ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.