РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1093
Гр. Пловдив, 01.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при
секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с
участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА,
като разгледа докладваното от председателя КАНД № 277 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.63
ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" /БД "ИБР"/, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Я.С.“ № 35,
представлявана от директора В.Ч., чрез процесуалния представител юрк. Г.,
против Решение № 260071/23.12.2020 година, постановено по АНД № 724/2020 година
по опис на Районен съд – Карлово, II н. с., с което е отменено Наказателно
постановление № 191 от 21.10.2020 г., издадено от директор на БД
"ИБР" -гр. Пловдив, с което на "Агроник"ЕООД – гр. Хисаря
ЕИК ********* за административно нарушение на чл.155 ал.2, чл.156 т.2 във връзка с чл.166 т.3 от ЗООС на основание чл.165 от ЗООС е наложено
административно наказание "имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, за допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, ограничили
съществено правото на защита на нарушителя и довели до незаконосъобразност на
административният акт. Твърди се, че извършеното нарушение е установено по
безспорен начин. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и
потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Не претендира
разноски.
Ответникът по касационната жалба – търговско дружество
"Агроник" ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба като
неоснователна, а съдебното решение моли да бъде оставено в сила като
законосъобразно. Претендира направените разноски.
Контролиращата страна, чрез участвалият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а съдебният акт оставен в
сила.
Касационният състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това
съображения:
Предмет на разглеждане от районният съд е била жалба,
подадена от Н.И., като управител и
едноличен собственик на капитала на „Агроник 4“ ЕООД, срещу Наказателно
постановление № 191/21.10.2020 г., което е издадено въз основа на АУАН № 91 от
19.05.2020 г., съставен от свидетеля М.К., главен експерт- контрол при дирекция
"Контрол" на БД "ИБР" – Пловдив за установено
административно нарушение на чл.155 ал.2, чл.156 т.2 във връзка с чл.166 т.3 от ЗООС.
Обективираните в акта констатации се свеждат до това, че на
30.04.2020г, при извършена проверка на обект "Зеленчукова градина" в
землището на с. Ведраре обл. Пловдив, във връзка с извършван контрол по
изпълнение на предписание, дадено с писмо изх. № КД-01-13/31.03.2020 г. на директор
БД "ИБР"-Пловдив се е установило, че не са изпълнени дадените
предписания по т.2 от него, а именно: - да представени в БД „ИБР“ – Пловдив
документи, удостоверяващ годината на изграждане на ТК, както и, че последното е
вписано в регистъра на БД „ИБР“, съгласно разпоредбата на чл.118г ал.3 т.1 от
Закона за водите /ЗВ/, със срок на изпълнение – 7 дни от датата на получаване
на писмото, т. е. до 13.04.2020 година. За така установените обстоятелства е
изготвен КП № ПВ1-22/30.04.2020 г. В
тридневен срок не постъпило писмено възражение. Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който по реда
на чл.53 ал.1 от ЗАНН приел, че се касае
за административно нарушение на чл.155 ал.2, чл.156 т.2 във връзка с чл.166 т.3 от ЗООС, за което на основание
чл.166 т.3 от ЗООС е наложил на
нарушителя наказание "имуществена санкция в размер на 2000 лева".
При така установената фактическа обстановка, районният съд е
приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, касаещи посочване на мястото на извършване на
нарушението и на датата на неговото осъществяване, неизпълнението на които,
касае незаконосъобразност на изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
и това е свързано с ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което
отменил обжалваното НП.
Решението на
съда е правилно.
С
касационната жалба се навеждат доводи относно това, че законосъобразно е
установен механизма на вмененото административно нарушение, като според
касатора липсват установените от съда нарушения на
административнопроизводствените правила. Според него нарушението е описано с
достатъчно яснота, конкретност и пълнота съобразно събраните доказателства, от
които е изяснено мястото на извършването му и неговото време.
Тези
възражения на касатора са неоснователни. Касационната инстанция констатира, че
съдебното производство пред районен съд е законосъобразно проведено. Съобразно
изискванията на въззивното производство по Глава ХХI от НПК, нормата на чл.314 ал.1 от НПК
във връзка с чл.84 от ЗАНН, тази инстанция
проверява изцяло правилността на издаденото наказателно постановление,
независимо от основанията, посочени от страните. В конкретния случай, съдът е
проверил правилността на атакувания административен акт с оглед
законосъобразността на изискванията на административно наказателния процес.
Посочил е, че даденото описание на установеното административно нарушение не
отговаря на поставените изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Изводите на първоинстанционният съд, че в АУАН и НП не е дадено точно описание
на обстоятелствата на вмененото нарушение, като липсват съществени елементи от
него, касаещи място и дата на извършването му са законосъобразни. Липсата на
тези основни реквизити, обосновават незаконосъобразността на наказателното
постановление и ограничават правото на защита на нарушителя. Това е така,
защото посочените елементи влияят на подсъдността, давностните и преклузивни
срокове и компетентността на органа, като затрудняват съответната преценка при
последващият съдебен контрол. Само въз основа на събраните писмени
доказателства действително няма възможност да се изгради такава законосъобразна
преценка. Ето защо, в конкретния случай, районният съд е направил обоснован
извод относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
В този смисъл законосъобразни са направените в мотивите на първоинстанционния
съд изводи относно невъзможност да се направят съответните преценки, като съдът
е изградил един обоснован правен извод, на база събраните в съдебното
производство доказателства. От страна на наказващият орган не са спазени и императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Последно соченият
текст касае некоректното посочване на нормативния акт – Закон за опазване на
околната среда и водите. Наказващият орган не е преценил законосъобразно
събраните доказателства за дължимост на изпълнение на предписанието, което
безспорно следва да е довършено в град Пловдив, както и на момента на неговото
извършване, който е след датата на определения срок за изпълнение на
предписанията. Касае се за актове, съставени с неясни формулировки и при
съществена непълнота на обстоятелствата съобразно събраните доказателства. Ето
защо изводите на районния съд са обосновани, а направените от касатора
възражения, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати нарушения на
проведения административно – наказателен процес, което съдът не е взел в предвид,
са неоснователни. Допуснати са такива нарушения, които опорочават съществено
проведения административно – наказателен процес, които са пречка да се обезпечи
правото на нарушителя да разбере извършеното нарушение, времето и мястото на
осъществяването му, а и кои законови разпоредби е нарушил, за да организира
правилно защитата си. Обжалваното решение е законосъобразно и същото следва да
се остави в сила, като на основание чл.221 ал.2 от АПК споделя изцяло
мотивите на първоинстанционният съд, като не е необходимо да ги преповтаря.
Неоснователно
е възражението, че неправилно наказателният състав на РС – Карлово е била определената датата на нарушението. С
изменението на Закона за изменение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обн., ДВ,
бр.34 от 09.04.2020 г. в чл.3 т.3 е отменена, но в ЗР към ЗИЗМЗВИП (ДВ, бр.34
от 09.04.2020 г., в сила от същата дата), разпоредбата на §13 гласи: (1)
Сроковете по чл.3 т.1 и т.2 относно „други срокове“ в досегашната редакция и по
отменената т.3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в
сила на този закон, продължават да текат след изтичане на 7 дни от
обнародването му в ДВ, т.е. 16.04.2020 г. След като са спрени и не текат
срокове за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни
или участници в производство, то няма как сроковете за изпълнение на
указанията, дадени с писмо изх. № КД-01-12/31.03.2020 г. от контролния орган на
дружеството, да е изтекъл на 13.04.2020 г., за да се определи тази дата на
нарушението, поради което, изводът на районния съд, че неправилно е определена
датата на извършване на нарушението е правилен и обоснован.
Неоснователно е възражението на
касатора, че РС – Карлово не е компетентният съд, а е следвало да изпрати
преписката на РС – Пловдив. В случая,
каза се, както в АУАН, така и в НП е посочено място на извършване на
нарушението – с. Ведраре, общ. Карлово, което с оглед разпоредбата на чл.59,
ал.1 от ЗАНН обосновава компетентността на сезирания съд..
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото и направени искания за присъждане на
разноски от ответника, съдът намира, че такива му се дължат. Същият е приложил
договор за правна защита и съдействие № 53078/03.02.2021 г., в който е посочено
изплатено възнаграждение в размер на 400 лева, за което не е направено
възражение за прекомерност. Ето защо за същите следва да се осъди касационният
жалбоподател да ги заплати на касационният ответник.
Водим от горното, на основание чл.221 ал.2 от АПК
във връзка
с чл.63 от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, XIX състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260071/23.12.2020 година, постановено по АНД № 724/2020 година по опис на
Районен съд – Карлово, II н. с.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район", седалище в гр. Пловдив да заплати на
"Агроник" ООД ЕИК115781036, седалище гр. Хисаря сумата от 400. 00
/четиристотин/ лева разноски в настоящото производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.