№ 35
гр. Разград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Търговско дело №
20253300900011 по описа за 2025 година
Производство по чл.124,ал.1 във вр.с чл.439 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от А. С. А., чрез адв. С. Д. от АК – София, с която
против ответника „Агростил“ ООД, ЕИК *********, гр. Разград е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника общо сумата в размер на 567 841,30, от които сумата от 155
097,31 лева – главница по запис на заповед от 20.08.2003 година, ведно със законната лихва от
21.01.2004 г. до изплащане на задължението, сумата от 16 657,45 лева – неустойка върху главницата
по записа на заповед за периода 09.09.2003 г. – 19.01.2004 г., сумата от 3774,55 лева – разноски в
производството, сумата в размер на 374 900,47 лв законна лихва за периода 21.01.2004 г. –
19.03.2025 г., както и сумата 17 376,33 лева – такси по тарифа към ЗЧСИ, както и държавни
вземания в размер на 35,19 лв., дължими към 19.03.2025 година, поради изтекла погасителна
давност. Моли за присъждане на сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Към
молбата са приложени писмени доказателства.
Изложени са твърдения в исковата молба, че по силата на влязло в сила Определение №
38/22.01.2004 г., постановено по гр.д. № 79/2004 г. по описа на РС – Разград, ищецът е бил осъден
да заплати на ответното дружество „Агростил“ ООД сумата в размер на 155 097,31 лева,
представляваща левова равностойност на дължима главница по запис на заповед от 20.08.2003 г.,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 21.01.2004 година до окончателното й
изплащане, сумата 16 657,45 лева, представляваща неустойка върху главницата по записа на
заповед за периода от 09.09.2003 г. до 19.01.2004 г., сумата в размер на 3774,55 лева - разноски в
производството, за които задължения е издаден изпълнителен лист на 22.01.2004 година. За
събиране на вземанията си ответникът-взискател „Агростил“ ООД е образувал с молба вх. №
02893/17.02.2025 г. изпълнително дело № 2025***0400195 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № ***, район
на действие ОС – Разград, за което на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 3041/05.03.2025 г. Дължимата сума по ПДИ била в размер на 567 841,30 лева.
Ищецът извършил справка по новообразуваното изпълнително дело № 2025***0400195 по
описа на ЧСИ С. и установил, че за същите вземания са били образувани и водени две предходни
изпълнителни производства – изп. дело № 2009***0400006, по което последното изпълнително
действие било извършено на 30.01.2012 година, съгласно официално удостоверяване в протокол на
този факт от съдебния изпълнител и изп. дело № 2013***0400627, по което последното
изпълнително действие било извършено на 11.12.2013 година, съгласно официално удостоверяване
в протокол на този факт от съдебния изпълнител. Цитираните изпълнителни дела били образувани
1
при същия ЧСИ С.. Сочи се в исковата молба, че от датата 11.12.2013 година, когато е било
последното изпълнително действие по ИД № 2013***0400627 на ЧСИ С., до датата на образуване
на изпълнително дело № 2025***0400195 по описа на същия съдебен изпълнител с молба от
17.02.2025 г. са изминали 11 години и 18 дни, поради което счита, че вземането по изпълнителен
лист от 22.01.2004 г., издаден въз основа на определение № 38/22.01.2004 г., постановено по гр.д. №
79/2204 г. по описа на РС – Разград е погасено по давност.
Твърди се, че след последното изпълнително действие от 11.12.2013 г. по ИД №
2013***0400627 е започнал да тече 2-годишен срок за перемиране на делото на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Въпреки това, съдебният изпълнител е констатирал на 11.12.2024 г., че перемпцията по
изпълнителното дело е настъпила на 11.12.2015 г. Сочи се, че перемпцията настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяване на съответните факти, което е извършено с протокол
от 11.12.2024 година. Постановлението на съдебния изпълнител има само декларативен, а не
конститутивен ефект. Твърди се, че началната дата на погасителната давност по отношение на
вземането е 12.12.2013 година, а именно денят следващ последното изпълнително действие по изп.
дело № 2013***0400627 по описа на ЧСИ С.. След тази дата е започнала да тече общата 5 годишна
давност за погасяване на вземането. Твърди се, че погасяването по давност на посоченото вземане
е настъпило на 11.12.2018 година и към 17.02.2025 година – датата на образуване на новото
изпълнително дело, вземането вече е било погасено по давност. От съда се иска да постанови
решение, с което да се признае, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 567 841,30
лева, представляваща вземане по покана за доброволно изпълнение изх. № 3041/05.03.2025 г. по
изпълнително дело № 2025***0400195 по описа на ЧСИ Г. С., образувано въз основа на
изпълнителен лист № 22.01.2004 г., издаден по силата на Определение № 38/22.01.2004 г.,
постановено по гр.д. № 79/2004 г. по описа на РС – Разград, поради погасяването на вземането по
давност. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„Агростил“ ООД, в който се застъпва становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като
се твърди, че ответникът вече не е кредитор на ищеца, поради прехвърляне на цялото вземане на
„Даниели Агро“ ЕООД с Договор за цесия от 31.03.2025 година. Сочи, че ответното дружество не е
легитимирано да отговаря по предявената искова претенция. Допълва, че ищецът няма правен
интерес да води иск с правно основание чл. 439 от ГПК против ответното дружество, доколкото
оспореното вземане е преминало от патримониума на „Агростил“ ООД в патримониума на
„Даниели Агро“ ЕООД. Застъпва становище, че ответното дружество „Агростил“ ООД не е
надлежна страна в производството по делото, поради което моли производството да бъде
прекратено.
В условията на алтернативност изразява становище по основателността на исковата
претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана. Застъпва становище, че ответното
дружество не е носител на право на вземане спрямо А. А., което да бъде оспорено от него. Твърди
се, че вземането е цедирано на друго юридическо лице, което се явява кредитор на длъжника и по
отношение на същото следва да се установи дали е налице валидно вземане или същото е погасено
по давност.
Алтернативно изразява становище, че не е изтекла твърдяната от ищеца погасителна
давност, поради което вземането не е погасено.
Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Прави искане за присъждане на сторените в производството разноски. Представя писмени
доказателства, не възразява да бъдат допуснати представените с исковата молба такива.
Прави искане за разглеждане на производството по общия ред.
В допълнителна искова молба, подадена от ищеца се заявява становище, че пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск е именно ответното дружество „Агростил“ ООД,
доколкото представеният по делото Договор за цесия от 31.03.2025 г. между ответното дружество и
„Даниели Агро“ ЕООД не прехвърля спорното право върху друг процесуален правоприемник,
каквото било желанието и твърдението на ответника. Твърди, че не е изпълнен фактическия състав
на цесията и същата не е породила правни последици, тъй като не е съобщена на ищеца. По делото
липсвали доказателства цесията да е съобщена на ищеца, дори липсват доказателства да е правен
опит същата да достигне до знанието на длъжника. Навежда се твърдение, че договорът за цесия е
2
симулативен, съставен единствено за целите на настоящото производство, с оглед избягване на
евентуални разноски по делото. Счита, че именно ответникът „Агростил“ ООД е бил пасивно
легитимиран да отговоря по предявения иск, а не цесионерът „Даниели Агро“ ЕООД, тъй като
договорът за цесия е бил съобщен на ищеца едва с връчване на отговора на исковата молба –
21.08.2025 година. Прави искане да бъде оставено без уважение искането на ответното дружество
за прекратяване на делото.
В допълнителния си отговор на допълнителната искова молба ответникът изразява
становище за валидност на сключения договор за цесия, считайки че същият е породил правно
действие и спорното право е прехвърлено в патримониума на „Даниели Агро“ ЕООД. Поддържа
заявеното становище в първоначалния писмен отговор по предявената искова претенция, тъй като
не счита, че е страна по материалното правоотношение. Счита, че след като ответника не е
кредитор и не е страна по облигационната връзка по спорното вземане, то същият не е надлежна
страна в производството по делото, и за същото липсва пасивна процесуална легитимация, поради
което моли производството по делото да бъде прекратено против дружеството, като недопустимо.
В условията на алтернативност се поддържат доводите против основателността на предявения иск.
Намира, че твърдението за симулативност на цесията, въведено като изявление с допълнителната
искова молба не може да бъде предмет на настоящото производство. Моли за отхвърляне на
предявената претенция, като неоснователна и недоказана.
Съдът е намерил, че искането на ответника за прекратяване на производството, като
заведено срещу ненадлежна страна е неоснователно, поради което го е оставил без уважение по
съображения ,че обстоятелството дали е изпълнен фактическият състав на цесията и дали
договорът за цесия е породил своите правни последици е въпрос по същество, който следва да
намери отговор с крайния съдебен акт, поради което е насрочил делото в открито съд.заседание с
призоваване на страните.
В същото в хода по същество ищецът не се представлява, като е депозирана нарочна молба
от преупълномощен адвокат с писмени бележки за уважаване на исковата претенция в цялост и
такова за присъждане на разноски по чл.38 от ЗА, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът чрез пълномощника си адв.М.М. заявява становище за отхвърляне на ищцовата
претенция по съображенията изложени от страната в отговорите на исковите молби.
Отправя искане в случай на уважаване на иска в полза на ищеца да не се присъждат
разноски, при липсата на условията на чл.38 от ЗА за това.
За да се произнесе, Разградският окръжен съд съобрази на първо място следното:
Този съд е намерил за неоснователно възражението на ответника за липса на надлежна
процесуална легитимация на същия, предвид прехвърлянето на вземането в хода на
изпълнителното производство.В този смисъл РОС напълно споделя застъпеното от ВКС становище
в определение № 339/31.08.2020 г. по ч.гр.дело №1375/2020г. на III-то г.о.според което надлежното
упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса.
Като предпоставка за допустимост на процеса, процесуалната легитимация е обусловена и трябва
да се преценява с оглед твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба. В случая ищецът е
посочил, че предявява отрицателен установителен иск срещу „Агростил “ООД, предвид връчената
му на 05.03.2025г. покана за доброволно изпълнение, именно посоченото дружество притежава
качеството на взискател по образуваното срещу него изпълнително дело. Още повече ,че от
първоначалния отговор на исковата молба и материалите по изп.дело №195/2025г. по описа на ЧСИ
Г. С., безспорно ищецът не е бил уведомен за прехвърлянето на процесното вземане в полза на
„Даниели Агро“ ЕООД, нито от взискателя "Агростил“ ООД, нито от съдебния изпълнител.
Ищецът обосновава правен интерес от завеждане на иск по чл.124 от ГПК във вр.с чл. 439 ГПК
срещу посочения в поканата за доброволно изпълнение взискател именно с обстоятелството, че за
нея липсва уведомяване за последващо прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, т. е. до
момента на връчване на отговора на исковата молба за него единствен известен взискател е
ответникът. Същевременно излага, че новият взискател не е кредитор на процесното вземане,
доколкото цесията не е съобщена. Този съд също съобразява ,че разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД относно действието на цесията спрямо длъжника имат материалноправен характер.
Предвид наличието на представени от ищцата доказателства за притежавано от ответника качество
на взискател към датата на предявяване на иска, преценката за настъпило валидно правоприемство,
обуславящо пасивната легитимация на цесионера „Даниели Агро“ ЕООД.
3
Съгласно изричната разпоредба на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и
за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В този смисъл субективните
предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат и частните правоприемници на
взискателя, каккъвто се явява и цесионера, предвид и възможността вземането, предмет на
образуваното изпълнително дело, да бъде многократно прехвърляно в хода на изпълнителния
процес, което би осуетило възможността за ефективна и своевременна защита интересите на
длъжника, а за цесионера е налице възможността за участие в процеса по реда на чл. 218 и сл. от
ГПК, от която той в случая не се е възползвал.
При съобразяване на становищата и доводите на страните, с оглед на доказателствата по
делото, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело /ИД/ №195 по
описа за 2025г. на ЧСИ Г. С., рег.№*** на КЧСИ , с район на действие ОС- Разград е издаден по
реда на чл.237, б."е" , чл.242 от ГПК / отм./ на 22.01.2004г. по ч.гр.дело79/2004г. по описа на РС-
Разград срещу солидарните длъжници „Агростарт“ООД, гр.Разград, представлявано от А. С. А. и
А. С. А. в полза на „Агростил“ООД, гр.Разград за сумата 155 097,31 лв., левова равностойност на
главница по запис на заповед от 20.08.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.01.2004г. до окончателното й заплащане, сумата 16 657,45 лв. неустойка по главницата по
записа на заповед за периода 09.098.2003г. – 19.01.2003г. и разноски в размер на 3 774,55 лева.
Видно от отбелязванията върху самия изпълнителен лист/ИЛ/ въз основна на същия пред
РС - Исперих е било образувано изп.дело №100/2004 г. по описа на СИС при същия районен съд,
като ПДИ е изпратена на настоящия ищец А. А. на 28.10.2004г., в качеството му на управител на
„Агростарт“ООД, гр.Разград, по делото няма извършени погашения и последното изп.действие е от
25.05.2005г.
Последващо, второ по ред изп.дело въз основа на посочения ИЛ е това под №6/2009г. по
описа на ЧСИ Г. С., по което няма погашения и последните изпълнителни действия са от
16.01.2012г. и 30.01.2012г.Същото е било прекратено от ЧСИ с постановление за прекратяване от
12.11.2013г. по молба на взискателя на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК от 08.11.2013г., като е
вдигнат и наложен запор върху МПС, собственост на А. С. А..
Третото по ред изп.дело/ИД е това ,чиято призовка за доброволно изпълнение/ПДИ/ е била
връчена на ищеца с изх.№ 3041/05.03.2025 г. и същото е № 2025***0400195 по описа на ЧСИ Г. С.,
рег. № ***, район на действие ОС – Разград, образувано по молба на взискателя „Аглостил“ООД от
17.02.2025 г.Видно от ПДИ , връчена на ищеца, задължението му по посоченото ИД възлиза общо
на 567 841,30 лв. от които сумата от 155 097,31 лева – главница по запис на заповед от 20.08.2003
година, ведно със законната лихва от 21.01.2004 г. до изплащане на задължението, сумата от 16
657,45 лева – неустойка върху главницата по записа на заповед за периода 09.09.2003 г. – 19.01.2004
г., сумата от 3774,55 лева – разноски в производството, сумата в размер на 374 900,47 лв. законна
лихва за периода 21.01.2004 г. – 19.03.2025 г., както и сумата 17 376,33 лева – такси по тарифа към
ЗЧСИ, както и държавни вземания в размер на 35,19 лв., дължими към 19.03.2025 година.Наложени
са запори върху сметки на длъжника-ищец , наложена е и възбрана върху ½ идеална част от вилна
сграда, разположена в имот , общинска собственост, подробно описана в Постановление от
05.03.2025г. на ЧСИ.
Ответникът „Агростил“ ООД представя с отговора на исковата молба, Договор за цесия от
31.03.2025 г. , сключен между него и „Даниели Агро“ ЕООД, с който се прехвърля вземането на
ответното дружество към длъжника А. С. А. по ИЛ от 22.01.2004г. Същият е без достоверна и
според този съд с оглед договорките в него, цената при която се прехвърля вземането срещу
длъжника е неясна и неопределяема като размер.От своя страна цесионера „Даниели Агро“ ЕООД е
депозирал молба за конституиране като взискател в производството пред ЧСИ на 01.07.2025г., след
депозиране на исковата молба в съда на 14.04.2025г.След конституирането му няма данни по
изп.дело да са предприемани изп.действия.
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, окръжният съд направи следните
правни изводи:
Вземането на ответника в производството „Агростил „ООД срещу ишеца А. С. А., като
физическо лице , произтича от запис на заповед от 20.08.2003г., данни за който съдът извлича от
издадения ИЛ в полза на ответника на 22.01.2004г. по гр.дело №79/2004г. по описа на РРС по реда
на чл.237 , съответно чл.242 от ГПК/отм./.Задължени лице по записа на заповед са
4
„Агростарт“ООД, гр.Разград с управител А. С. А. и авалиста А. С. А. като физическо лице.
Задължението е в размер , както следва: главница в размер на 155 097,31 лева, законната лихва
върху същата сума, считано от 21.01.2004 година до окончателното й изплащане, сумата 16 657,45
лева, представляваща неустойка върху главницата по записа на заповед за периода от 09.09.2003 г.
до 19.01.2004 г., сумата в размер на 3774,55 лева - разноски в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал.1 във вр. с чл. 531, ал.1 и чл. 538, ал.1 от ТЗ исковете по
записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Процесният запис
на заповед е издаден от ищеца А. А. , като авалист и представляваното от него дружество като
длъжник на 20.08.2003г. и предвид начислената неустойка падежа на записа на заповед е бил датата,
09.09.2003г. В настоящото производство няма данни кога пред РРС е образувано гр.дело №79 по
описа на съда за 2004г., но видно от присъдената законна лихва, това е станало най-късно на 20.01.
2004г. и се явява действието от страна на ответника, което по смисъла на чл. 116 б."б" и б."в" от
ЗЗД прекъсва давността.
Още същата 2004г. е било образувано и изп.дело №100/2004г. по описа на СИС при ИРС, с
последно изпълнително действие от 25.05.2005г., в течението на което по отношение на вземането
по ИЛ и записа на заповед давност не е текла.
При съобразяване на продължителността на ИД №6 по описа на ЧСИ Г. С. за 2009г. прекратено
от него с нарочно постановление от 12.11.2013г. по изрична молба на взискателя, датата на която по
молба на „Агростил“ООД е образувано ИД №195/2025г. по описана същия ЧСИ, 17.02.2025г. този
съд намира че независимо от периодите на прекъсване на давността с издаването на ИЛ на
22.04.2004г., образуването на изпълнителните дела при действието на ГПК /отм./ от 2004 и 2005г.
от прекратяването на ИД №6/2009г. през на 12.11.2013г. до образуването на новото ИД от 2025г.
тази тригодишна давност за вземането по записа на заповед е изтекла още на 13.11.2016г., тъй като
в продължение на три години след прекратяването на посоченото ИД не са предприемани други
изпълнителни действия.
В този смисъл съдът съобрази постановките на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на
ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК, според които : Погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС
по тъл. дело № 2/2023 г., ОСГТК, е посочено, че при действието на постановлението на Пленума на
ВС искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на
изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано, както и че
давността за вземанията, предмет на образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г., е започнала
да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно
посочени в ППВС № 3/1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно
волеизявление за принудително осъществяване на вземане, "което волеизявление е с не по-малко
значение от предявяването на иск или на възражение в исковия процес", и изпълнителното
производство да е висящо, какъвто настоящият случай не е , тъй като изпълнителното
производство по ИД №6/2009г. по описа на ЧСИ Г. С. е прекратено много преди датата 26.06.2015
г.Ето защо в настоящия казус новата давност отново 3-годишна е започнала да тече от деня,
следващ прекратяване на изпълнителното дело, 13.11.2013г. и е изтекла към 13.11.2016г., много
преди да бъде образувано ИД №195/2025г. по описа на ЧСИ, като няма данни да е било образувано
в този отрязък от време друго изпълнително производство по което да са предприемани
изпълнителни действия..Изтекла е давността за вземанията както за главница, така и за лихва и
неустойка, породи което искът следва да бъде уважен.
Ето защо следва да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните ,че ищецът А. С. А. не дължи на ответника
„Агростил“ООД,гр.Разград, поради погасяване по давност правото на принудително изпълнение на
вземанията на ответника по изпълнителен лист, издаден по реда на чл.237, б."е" , чл.242 от ГПК /
отм./ на 22.01.2004г. по ч.гр.дело № 79/2004г. по описа на РС-Разград срещу солидарните длъжници
„Агростарт“ ООД, гр.Разград и А. С. А., за задължения по запис на заповед от 20.08.2003г., както
следва, 155 097,31 лева, представляваща левова равностойност на дължима главница , ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от 21.01.2004 година до окончателното й изплащане,
5
сумата 16 657,45 лева, представляваща неустойка върху главницата по записа на заповед за периода
от 09.09.2003 г. до 19.01.2004 г., сумата в размер на 3774,55 лева - разноски в производството, за
които суми е образувано изпълнително дело №2025***0400195 по описа на ЧСИ Г. С. , с район на
действие ОС-Разград и които дължими суми съгласно призовка за доброволно изпъленние/ПДИ/
по същото изпълнително дело, изх.№ 3041/05.03.2025 г са нараснали в общ размер от 567
841,30лв. включваща сумата от 155 097,31 лева – главница по запис на заповед от 20.08.2003
година, ведно със законната лихва от 21.01.2004 г. до изплащане на задължението, сумата от 16
657,45 лева – неустойка върху главницата по записа на заповед за периода 09.09.2003 г. – 19.01.2004
г., сумата от 3774,55 лева – разноски в производството, сумата в размер на 374 900,47 лв., законна
лихва за периода 21.01.2004 г. – 19.03.2025 г.
По разноските и дължимата държавна такса
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,предвид освобождаването на
ищеца от заплащане на държавна такса, дължимата такава в производството следва да бъде
възложена в тежест на ответната страна.Съдебният състав намира ,че същата следва да бъде
определена върху материален интерес от 175 529,31 лв., тъй като в този размер е определено
задължението по изпълнителния лист, издаде по реда на чл.237 и сл. от ГПК/отм./на 22.01.2004г., а
ПДИ в изп.производство посочва размера на вземането с начислена законна лихва за двадесет
години, върху дължимата главница, пи погасено по давност вземане..В случая таксата е 4% от
цената на иска, а именно 7 021,17 лева за заплащането на която ответното дружество следва да бъде
осъдено.
Ищецът претендира разноски за един адвокат при условията на чл.38,ал.2 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ.Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на
възнаграждението, съответно за липса на предпоставки за окачване на правна помощ.
Съдът намира, че по отношение на ищеца А. А. ,предвид данните по делото за здравословно
състояние, притежавано имущество и реализирани доходи от пенсия са налице предпоставките за
оказване на безплатна правна помощ.Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен при съобразяване на изложеното по-горе по отношение на цената на иска, а именно при
такава от 175 529,31 лв.С оглед разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от ГПК в размер на 11 675,17 лв.
В тази връзка за неоснователно съдът намира направеното от насрещната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна,
предвид предмета на спора, а във възражението не са и изложени допълнителни аргументи в тази
насока
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните в производството, че ищецът А.
С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Варна, ул.“Катя Палазова“№20, вх.1, ап.1,
представляван от адв.С. Д. от САК НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Агростил“ ООД, със седалище,
гр.Разград, бул.“България“ №1, вх.Б, ет.2, ап.13, ЕИК *********, поради погасяване по давност
правото на принудително изпълнение на вземанията на ответника по изпълнителен лист, издаден
по реда на чл.237, б."е" , чл.242 от ГПК / отм./ на 22.01.2004г. по ч.гр.дело № 79/2004г. по описа на
РС-Разград срещу солидарните длъжници „Агростарт“ ООД, гр.Разград и А. С. А., за задължения
по запис на заповед от 20.08.2003г., както следва, 155 097,31 лева, представляваща левова
равностойност на дължима главница , ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
21.01.2004 година до окончателното й изплащане, сумата 16 657,45 лева, представляваща
неустойка върху главницата по записа на заповед за периода от 09.09.2003 г. до 19.01.2004 г., сумата
в размер на 3 774,55 лева - разноски в производството, за които суми е образувано изпълнително
дело №2025***0400195 по описа на ЧСИ Г. С., с район на действие ОС - Разград и които дължими
суми съгласно призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/ по същото изпълнително дело, изх.№
3041/05.03.2025 г са нараснали в общ размер от 567 841,30лв. включваща сумата от 155 097,31
лева – главница по запис на заповед от 20.08.2003 година, ведно със законната лихва от 21.01.2004
г. до изплащане на задължението, сумата от 16 657,45 лева – неустойка върху главницата по записа
6
на заповед за периода 09.09.2003 г. – 19.01.2004 г., сумата от 3774,55 лева – разноски в
производството, сумата в размер на 374 900,47 лв., законна лихва за периода 21.01.2004 г. –
19.03.2025 г.
ОСЪЖДА „Агростил“ ООД, със седалище, гр.Разград, бул.“България“ №1, вх.Б, ет.2, ап.13,
ЕИК *********, да заплати в полза на Окръжен съд Разград държавна такса в размер на 7 021,17
лева.
ОСЪЖДА „Агростил“ ООД, със седалище, гр.Разград, бул.“България“ №1, вх.Б, ет.2, ап.13,
ЕИК *********, да заплати в полза на адв.С. С.ов Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер
на 11 675,17 лв.лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7