Р Е Ш Е Н И Е
№ 133 17.01.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на пети
декември
две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
АН дело номер
№ 92 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189,
ал. 8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Г.Г.Ф., действащ чрез пълномощника си адв. В.П. от ВАК против
Електронен фиш Серия К № 2419134 на ОДМВР – Т. за налагане на глоба в размер на
400 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено с АТСС. В жалбата се визира
незаконосъобразност на електронния фиш/ЕФ/. Жалбоподателят изтъква допуснато
нарушения на установения процесуален ред в частност на изискването на чл. 4, ал.
3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като използваното техническо средство
не е преминало последваща проверка след изтичане срока на първоначалната такава.
Твърди се, че не било изрично посочено в ЕФ дали техническото средство е
мобилно или стационарно, а в случай че е мобилно липсвал съставен протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В ЕФ не било посочено точно време на
извършеното измерване като час, минута, секунда така, както изисквал чл. 752, ал.
3, т. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метеорологичен контрол. ЕФ не съдържал дата на издаването му като реквизит, въз
основа на който да се прецени спазването на чл. 34, ал. 1 изр. ІІ ЗАНН. Визира
се неспазване на тримесечния срок по цитираната разпоредба, тъй като предвид
датата на връчване на ЕФ същият според жалбоподателя бил издаден след
изтичането на тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН. В с. з. не се явява представител
на жалбоподателя.
Ответникът
– ОД на МВР- град Т., не изпраща представител по делото, но в съпровождащото
АНП писмо се настоява за потвърждаване на обжалвания ЕФ. Визира се и
неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка, приложена към АНП и
установяваща нарушението, която е годно доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал. 15 ЗДвП. Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез
измерване на скоростта на посоченото МПС със стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение/СПУКС/, който е одобрен тип за
измерване от БИМ. Пояснява, че измерването на скоростта и преносът на данните
до автоматизираната система за управление на АНД се осъществява автоматично, без
намеса на служител, поради което и обжалваният ЕФ е издаден в отсъствие на
жалбоподателя съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП. От направената справка в АИС – КАТ
ставало ясно, че обжалваният ЕФ бил издаден на 04.12.2018 г. Изтъква се, че при
движение на МПС в колона използваното в случая СПУКС заснемало само МПС,
движещи се с превишена скорост, като напълно точно се установявало на кой от
автомобилите принадлежи измерената скорост. От снимката било видно, че
допуснатото превишение на допустимата скорост било извършено в рамките на
населено място предвид и посочените GPS координати, позволяващи чрез
въвеждането им в Google maps да се определи и точното място на нарушението. Отчетен
бил толеранс за допустима грешка на техническото средство съгласно указанията, дадени
от директора на ГДНП. Сочи, че към датата на установеното нарушение
изискванията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. били отменени. За
използването на АТСС в случая бил изготвен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. ЕФ напълно съответствал на законовите изискванията
за съдържанието му като била налице и яснота относно описаното нарушение.
Районна
прокуратура – град Омуртаг не изпраща представител по делото и от тази страна
не е взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – с
наличната по АНПреписка разпечатка от системата на МВР и приложеното копие на
разписка се удостоверява, че обжалваният електронен фиш е връчен на 27.03.2019 г.
Жалбата е подадена до АНОрган по пощенски път като пощенското клеймо върху
плика носи дата 10.04.2019 г., с което е спазен предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това. С оглед дадените
от съда указания жалбата е преподписана от Г.Г.Ф., който е управител на „Технокар“
ЕООД – търговското дружество, собственик на управлявания автомобил. В ЕФ неясно
е посочено лицето, на което се налага наказанието, тъй като е визиран като
собственик на МПС - Г.Г.Ф. като законен представител на фирма „Технокар“ ЕООД,
и са вписани както ЕИК на търговското дружество, така и ЕГН на неговия управител.
По този начин не става ясно кое е санкционираното лице и жалбата бе подадена от
Ф. в качеството му на управител на търговското дружество. Предвид разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща санкциониране на физическото лице, а не на
юридическото лице, и след дадените от съда указания, като жалбоподател по
делото е приет Г.Г.Ф.. При това положение жалбата е допустима.
По основателността на жалбата - Видно
от приложения към административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №
2419134 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Т., в същия е отразено,
че на 01.12.2018 г., в 14.23ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. *** до номер 9, с
посока на движение към град С. с МПС лек автомобил“ Хюндай Кона“ с рег. № ***,
собственост на Г.Г.Ф. като законен представител на фирма „Технокар“ ЕООД с
адрес в град В., Одесос, „Вл. Варненчик“310, е извършено нарушение по чл. 21, ал.
1 ЗДП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH
CAM S1 № 11743с4, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч установената
такава на МПС била 90 км/ч с отчетен толеранс на измерване от -3 км/ч, т. е.
налице била превишена стойност на скоростта – 40 км/ч, за което на осн. чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 400 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за
това. Към електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка, която е
получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери и
същата е с № 11743с4/0066548, направена на 01.12.2018 г. в 14:23:08 часа. На
снимката фронтално се вижда лек автомобил с рег. № ***, пътуващ през посочена
локация с. ***, общ. А., обл. Т., на която разрешената скорост е 50 км/ч, а
измерената скорост на движение е 93 км/ч. По преписката е налице справка от
централна база – КАТ, от която следва, че посоченият в ЕФ автомобил е
регистриран като собственост на „Технокар“ ЕООД с адрес в град В., „Вл. Варненчик“
№ 310 от 22.11.2017 г., чийто управител според извлечение от търговския регистър
е Г.Г.Ф.. АНОрган е представил удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017
г., от което следва, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на
валидност 07.09.2027 г. Неразделна част към удостоверението е описанието на
техническите и метеорологични характеристики на системата. Приложеното към
АНПреписка писмо от 11.12.2017 г. от БИМ дава сведение за приключилата проверка
на 28 броя от заявените средства за измерване тип ARH CAM S1 като е дадено
заключение за тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по
фабрични номера такова средство е № 11743с4. Налице е и писмо от 07.03.2019 г. от
БИМ до ОДМВР - Т., в което е посочено, че на преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
с фабр. № 11743с4 е извършена проверка през месец октомври 2018 г. и е издаден
протокол за проверка № 74-С-ИСИ/29.10.2018 г., като е пояснено, че
периодичността на проверката на лазерни скоростомери е 1 година. Цитираният
протокол също е приложен и в него е описан резултат от проверката: съответствие
с одобрения тип, наличие на всички необходими надписи и означения върху
средството за измерване, като грешките не превишават максимално допустимите
грешки за този тип, които при проведен полеви тест са до +/- 3 км/ч до 100 км/ч
и +/- 3% над 100 км/ч. Към преписката са приложени снимки от населеното място с.
***, общ. А. с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в
разпечатаната от камерата снимка на регистрираното нарушение. Приложени са и
утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно – технологични
правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“.
Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 № 11743с4, който протокол
има характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е отразено,
че посоченото АТСС е използвано на 01.12.2018 г., с начало на работа 13.30ч. и
край 16.00 ч. за контрол на участъка в с. ***, ул. *** до номер 9, с посока на
движение В. - С., с ограничение на скоростта в този участък от 50 км/ч., т. е.
в периода и в участъка, в които е заснето движението на МПС на жалбоподателя. В
същия протокол е посочено, че посоката на заснемане на АТСС е насочена към
приближаващите се автомобили, а режимът на измерване на скоростта им е
стационарен. В протокола е отразено, че са направени общо 150 статични
изображения, който брой съответства на посочения брой установени с АТСС
нарушения. Протоколът е подписан от лицето, отговарящо за ползването на АТСС в
посочения времеви интервал, и е проверен и подписан от длъжностното лице Д.Д..
Обсъждайки събраните по делото
доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
регламентира, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Второто
изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния
фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане“. Налице е
изискване образецът на електронния фиш да се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава „в отсъствието на контролен орган
и на нарушител“ и съставлява типизиран документ, издаден от техническо средство,
съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване за посочване
автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /“ Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От дадената
дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и по
отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на
издаване. В т. см. е и ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС. Автоматизираното издаване
на електронния фиш предпоставя и реализирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя по реда на съкратеното във времето производство по чл.
189 ЗДвП. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
замества етапа на съставяне на АУАН. Специалният начин на установяване на
административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т.
6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. А
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, т. е.
възможно е нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани
на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189,
ал. 4 изр. ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Направеното от
жалбоподателя възражение относно липса на посочване на типа АТСС, с което е
измерена скоростта, и за липсата на посочени в ЕФ точен час, минута и секунда
на нарушението, е неоснователно. Относно типа на снимащото АТСС в ЕФ е посочено
изрично, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или
система ARH CAM S1 № 11743с4, а в номера на приложената снимка е интегриран и
фабричния номер на това АТСС - 11743с4. Изготвеният протокол за използване на
АТСС също доказва, че на посочената дата и място е ползвано АТСС ARH CAM S1 № 11743с4.
Обсъдените по-горе документи - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017
г., с приложеното към него описание на техническите и метеорологични
характеристики на системата, както и цитираните писма от БИМ, установяват
годността на ползваното в случая АТСС. Визираната като разрешена скорост
напълно съответства на регламентираната от чл. 21, ал. 1 ЗДвП скорост на МПС от
категория В в населено място, а именно 50 км/ч. Измерената скорост на движение
на МПС е била 93 км/ч, която след отчитане на предполагаема максимална грешка
/толеранс/ на измерителя при реални условия от 3 км до 100 км, е приета на
стойност 90 км/ч. При това положение е ясно получаването на стойността на
превишението на скоростта, отразено в ЕФ, а именно 40 км/ч. Съпоставянето на
данните, отразени в ЕФ, в разпечатката на снимката, заснета с АТСС, и в
протокола за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г,
сочат на пълно съответствие. Направеният запис от АТСС съдържа всички данни, визирани
в посочената о жалбоподателя норма на чл. 752, ал. 3 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, с изключение на
параметрите по т. 6, тъй като ползваното АТСС не е от типа на тези, работещи в
мобилен режим. В ЕФ е посочен точния час и минута на нарушението, като в
направената с АТСС снимка е фиксирана и секундата, поради което и направеното в
този смисъл оплакване в жалбата също е неоснователно. Във връзка с последното
оплакване в жалбата за липса на посочена дата на издаване на ЕФ, следва да се
посочи, че в приложената разпечатка от системата на ПП при ОДМВР – Т. е отразено,
че този ЕФ е издаден на 04.12.2018 г. Същевременно следва да се посочи, че
нормата на чл. 189, ал. 4 изр. ІІ ЗДвП не изисква вписване на датата на
издаване на ЕФ. По отношение на този реквизит не може да се прилага по аналогия
изискването на чл. 42, т. 2 ЗАНН, отнасящ се само до АУАН, тъй като според
горепосоченото задължително тълкуване, дадено в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС, ЕФ
се приравнява на НП само по правното му действие/чл. 189, ал. 11 ЗДП/, но не и
по отправените към същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура
на издаване. Доколкото визираната от жалбоподателя норма на чл. 34, ал. 1 изр. ІІ ЗАНН определя давностни срокове за съставянето на АУАН, то същата не следва да
намери приложение по пътя на аналогия или разширително тълкуване и по отношение
на електронните фишове, за които са предвидени специални реквизити и ред на
издаване. Ето защо след направения доказателствен анализ съдът намира за
установено описаното в обжалвания ЕФ административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, същото е санкционирано правилно на основание съответната санкционна норма
на ЗДвП с предвиденото административно наказание глоба, наложено в точно фиксирания
от законодателя размер от 400 лева. Предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП
наказано в случая лице е физическото лице Г.Ф., който е законен представител на
юридическото лице – собственик на управляваното с превишена скорост МПС. Не са
установени и нарушения в процедурата по установяване на административното
нарушение и по издаване на ЕФ. Ето защо обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден
като законосъобразен.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К № № 2419134 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОД на МВР - Т., с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 01.12.2018 г., в 14.23ч. в с. ***, общ. А., обл. Т., ул. ***
до номер 9, с МПС лек автомобил „Хюндай Кона“ с рег. № ***, собственост на „Технокар“
ЕООД с адрес в град В., Одесос, бул. *** № *** със законен представител Г.Г.Ф.,
на последния е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4
във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 400 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова