РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Девин , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
Секретар:Диана А. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20205410100263 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.45 ЗЗД от В. Д. К., с ЕГН **********, от гр. Пл., ул. В. Ихч. № *, ет.*, ап.
*, чрез адв. Ат. Д. П., от АК - Пловдив, с адрес за призоваване: гр. Пл., ул. Х.
К. № *, Делови център - Пл., ет. *, офис 20* против В. А. К., с ЕГН
**********, от **********, с цена на иска 80.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от недобросъвестно
упражняване на процесуални права – образуване на ИД № 123/2020г. по описа
на ЧСИ П. М., с peг. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Смолян, след като сумата предмет на изпълнението е била изплатена, преди
това изцяло чрез пощенски запис лично на ответницата В. К., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е наследник на
Д. К. К., който по силата на присъда № 2/05.02.2019г. по НЧХД № 121/2018г.
по описа на Pайонен съд - Девин, потвърдена c решение № 167/25.04.2019г.
по ВНЧХД № 14/2019г. по описа на Окръжен съд - Смолян е бил осъден да
заплати на ответницата сумите: 300.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл.146,ал.1 НК, ведно
със законната лихва върху главницата от 300.00 лева, считано от датата на
увреждането - 05.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата; 81.00 лева -
разноски по компенсация и след прихващане. В изпълнение на влезлите в
сила съдебни актове, на 03.05.2019г. Д. К. К., чрез пощенски запис от
пощенска станция - Д. е заплатил на В. А. К. сумата от 411.00 лева. В
съобщението до получателя било посочено основанието за плащане - решение
№ 167/25.04 2019г. на Окръжен съд - Смолян, с което е била потвърдено
1
присъда по НЧХД № 121/2018г по описа на Районен съд – Девин. С така
заплатената на 03.05.2019г. сума от 411.00 лева са били погасени дължимите
суми на ответницата. Въпреки така извършеното плащане девет месеца по-
късно със своя молба вх.№ 02072/24.02.2020г. отправена до ЧСИ П. М., с peг.
№ 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян ответницата е
поискала да се образува ИД, като е представила изпълнителен лист от
15.05.2019г., изд. на основание присъда № 2/05.02.2019г. по НЧХД №
121/2018г. по описа на Pайонен съд - Девин. По този начин ответницата,
получила вече веднъж дължимите суми, чрез пощенски запис лично от Д. К.,
знаейки че последният е починал на 16.11.2019г., е поискала още веднъж да й
бъдат заплатени същите суми, този път по принудителен начин, чрез
изпълнително производство срещу наследниците. Узнавайки за образуваното
дело ищецът ангажирал квалифицирана правна помощ и съдействие в лицето
на адв. Ат. П., за което е бил сключен договор за правна защита и съдействие
от 20.03.2020г., при уговорено адвокатско възнаграждение в размер 80.00
лева, платено при подписване на договора, а последният е послужил като
разписка за платената сума. От страна на процесуалния представител на
длъжника по ИД било подадено възражение вх. № 03554/22.04.2020г. с искане
за прекратяване на изпълнително производство, ведно с договор за правна
защита и съдействие и доказателства за изплащане на сумите преди
образуването на изпълнителното дело. Като взел предвид представените
доказателства за изплатени суми преди образуване на делото ЧСИ П. М., с
peг. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян издал
постановление от 04.06.2020г. за прекратяване на изпълнително
производство, на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Постановлението е
получено и от двете страни на 12.06.2020г, поради и което е влязло в законна
сила, считано от 19.06.2020г. Твърди, че отговорността за разноски в
изпълнителното производство не е уредена в зависимост от правото дали
обективно съществува или не правото на принудително изпълнение,
доколкото произнасянето по този въпрос не е в рамките на компетентността
на съдебния изпълнител. Длъжникът по изпълнителното дело ще има право
да претендира само по общия ред под формата на вреди от непозволено
увреждане. При така изложената обстановка в исковата молба ищецът
предявява спрямо ответницата иск за ангажиране на отговорността й по чл.45
ЗЗД, във вр. с чл.49 ЗЗД, във връзка чл.3 ГПК. Ищецът поддържа, че
ответницата е упражнила при злоупотреба процесуални права, като е
отправила искане до частен съдебен изпълнител за образуване на
изпълнително дело и изпълнение за суми, които вече са били заплатени от
длъжника, тоест изпълнителното производство е било образувано
недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави. Ответницата като
възложител на тази работа носи гаранционно-обезпечителна отговорност по
чл. 49 ЗЗД, поради което следва да го обезщети за претърпяна имуществената
вреда в размер 80.00 лева, представляваща уговореното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение за защита по ИД № 123/2020г. по описа на ЧСИ
П. М., с peг. № 881 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян,
образувано срещу ищеца в качеството му на наследник на Д. К. К.. Счита, че
е налице и пряка причинно-следствена връзка между противоправното
действие на ответницата и причинената имуществена вреда, тъй като
плащането на сумата за възнаграждение на един адвокат за процесуално
представителство в рамките на изпълнителното производство пряко следва от
насочването на принудително изпълнение срещу ищцата за вземане, което е
2
погасено чрез плащане в предходен момент. Моли съда да осъди ответницата
да му заплати сумата 80.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на процесуални
права – образуване на ИД № 123/2020г. по описа на ЧСИ П. М., с peг. № 881 в
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, след като сумата предмет
на изпълнението е била изплатена, преди това изцяло чрез пощенски запис
лично на ответницата В. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2020г. до окончателно
изплащане на задължението и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответницата представя отговор, с който
признава иска. Твърди, че с поведението си не е дала повод за завеждане на
настоящото дело, поради което моли съдът да отхвърли предявените
разноски, като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П., поддържа иска по
основание и по размер.
Ответникът, лично и с адв. Ж. Ч., признава иска до 50.00 лева.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от удостоверение изх. № 1148/30.12.2019г.
се установява, че ищецът В. Д. К. е един от законните наследници на Д. К. К.,
починал на 16.11.2019г.
Няма спор, че на 15.05.2019г. е издаден изпълнителен лист № 156,
на основание присъда № 2/05.02.2019г. по НЧХД № 121/2018г. по описа на
Районен съд – Девин, с която наследодателят на ищеца Д. К. К. е бил осъден
да заплати на ответницата В. А. К. сумата от 300.0 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за престъпление по чл.146,
ал.1 НК, ведно със законната лихва върху главницата 300.00 лева, считано от
датата на увреждането 05.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата и
81.00 лева разноски по компенсация.
На 24.02.2020г. ответницата В. А. К. е подала молба вх. № 02072 до
ЧСИ П. М. по ИД № 123/2020г. срещу наследниците на починалия Д. К. К. за
образуване на изпълнително дело като е представила изпълнителен лист,
издаден на 15.05.2019г., въз основа на присъда № 2 по НЧХД № 121/2018г. по
описа на Районен съд – Девин.
На 14.03.2020г., с разпореждане за образуване на изпълнително
производство на основание чл.426 ал.1 ГПК е образувано ИД № 123/2020г. по
описа на ЧСИ П. М., рег. № 881, с район на действие Окръжен съд - Смолян.
В образуваното изпълнително производство с взискател ответницата и
длъжници - наследниците на починалия Д. К. К., един от които е ищеца, на
основание чл.458 ГПК е присъединен взискател държавата, чрез НАП за
дължимите публични вземания от длъжника Д. Д. К., в размер на 18 975.28
лева. Наложен е запор до размера на горепосочените суми върху всички
негоди депозити, вложени вещи в трезори, съдържанието на наетите от него
касети и сумите, предоставени от него за доверително управление в „Ц. К. Б.“
АД за наложения запор.
3
С покана за доброволно изпълнение изх. № 2437/14.03.2020г. по
ИД № 123/2020г. ищецът В. Д. К. е поканен да заплати парично задължение в
полза на взискателя В. А. К., като задължението му към 28.03.2020г. по
изпълнителното дело възлиза на 252.56 лева, от които: главница 75.00 лева
със законна лихва, считано 05.05.2018г., 20.25 лева – неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 90.48 лева дължими такси по
изпълнителното производство до момента и 52.66 лева дължима
пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. На ищеца е даден
двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно
задължението си. Указано е, че при неизпълнение на задължението си в този
срок ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.
Изпратено е запорно съобщение № 2441/14.03.2020г. до „Ц. К. Б.“
АД по ИД № 123/2020г., с което е наложен запор за задължението на ищеца,
което към 28.03.2020г. по изпълнителното дело възлиза на 252.56 лева, от
които: главница 75.00 лева със законна лихва, считано 05.05.2018г., 20.25 лева
– неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 90.48 лева
дължими такси по изпълнителното производство до момента и 52.66 лева
дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
На 22.04.2020г. е постъпило възражение вх. № 03554 по ИД №
123/2020г. от наследниците на Д. К. К., че дължимата на взискателя В. А. К.
сума е била изплатена чрез пощенски запис от 03.05.2019г. от наследодателя
Д. К. К. за сумата 411 лева, с които са били погасени 300.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди за
престъпление по чл.146, ал.1 НК, 30.00 лева – законна лихва върху главницата
300.00 лева, считано от 05.05.2018г. и 81.00 лева – разноски по компенсация и
след прихващане.
От ищеца е приложен договор за правна защита и съдействие от
20.03.2020г. за процесуално представителство, защита и съдействие на
длъжника по изп. дело №123/2020г., с договорено и изплатено
възнаграждение в размер 80лв.
Приложена е разписка № 411/15.05.2019г. за изплатена сума в
размер от 411 лв. на ответницата .
На 04.06.2020г. с постановление за прекратяване на изпълнително
производство, издадено от ЧСИ П. М. е прекратено изп. дело № 123/2020г. и
са вдигнати наложените запори, предвид извършено плащане на
задължението с пощенски запис, получен от ответницата на 15.05.2020г.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати /освен
поради плащане в изпълнителното производство/, както и ако изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Цитираната норма е специална и регламентира случаите, в които длъжникът
носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на
принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се
съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в
4
изпълнителното производство в случай на неговото прекратяване. В ГПК не е
предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди
направените от длъжника разноски в изпълнителното производство, като
осъди взискателя да му ги заплати. Това е така, тъй като съдебният
изпълнител не може да присъди в полза на длъжника разноски и неговият акт
не съставлява изпълнително основание по чл.404 ГПК и не подлежи на
принудително изпълнение. В съдебната практика е прието, че този акт не
може да бъде изпълнен и в рамките на образуваното изпълнително
производство чрез събиране на присъдената сума, тъй като осъденото с него
лице има качеството на взискател, а не на длъжник по същото. Така за
длъжника остава само принципната възможност да предяви претенцията си за
възстановяване на направените от него разноски в прекратеното
изпълнително производство по общия исков ред. / в този смисъл решение №
1939/16.12.2015г. по в. гр. д. № 3070/2015г. по описа на ПлОС/
Съдът прие за безспорно доказани изложените по - горе фактически
обстоятелства, че от ответницата е образувано изп. дело № 123/2020г. по
описа на ЧСИ №881 по регистъра на КЧСИ спрямо ищеца, като един от
наследниците на починалия длъжник за присъдени суми по НЧХД 121/2018г.
по описа на РС Девин. Отговорността се претендира на основание чл.3 ГПК –
обезщетение за вреди, причинени от недобросъвестно упражняване на
процесуални права от ответницата, като е образувала изп. дело след като е
знаела, че сумата е изплатена от наследодателя на ищеца. Ищецът е
претърпял имуществена вреда в размер на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение. Ищецът установи при условията на пълно и главно
доказване елементите на фактическия състав на иска за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане по чл.45
ЗЗД. Фактическият състав на деликта обхваща следните елементи:
противоправно деяние, вреда, вина и причинна връзка между деянието и
вредата. Правното твърдение на ищеца е, че образуването на производство по
принудително изпълнение срещу него от страна на ответницата представлява
злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК, с оглед на което се
явява противоправно. Съгласно чл.3 ГПК участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за
вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Носителят на процесуалното
право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни. Затова принципно упражняването на процесуални права е
правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба при
извършване на допустимото от закона процесуално действие. Последиците от
такава злоупотреба са уредени в чл.3 ГПК. Злоупотребата с право е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно, когато са увредени права и
законни интереси на други лица /чл.57 ал.2 КРБ/. В тежест на ищеца е да
докаже упражняването на процесуалното право от ответницата при
злоупотреба. Отговорността за вреди от злоупотреба с процесуални права по
правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото
обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди (в този
смисъл е решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV
г. о., ГК). В конкретния казус ищецът се справи с доказателствената тежест,
тъй като ответницата като взискател по образувано срещу него в
5
изпълнително производство е упражнила това право недобросъвестно, след
като вече е получила дължимите суми от наследодателя на ищеца доста
преди да бъде образувано изпълнителното дело. Плащането е извършено на
15.05.2019г., а молба за образуване на изпълнителното дело е представено
пред ЧСИ на 24.02.2020г. В разглеждания случай е налице злоупотреба с
право, по смисъла на чл.3 ГПК, тъй като ответницата е имала ясното
съзнание, че не съществува претендираното за събиране по принудителен път
вземане. Като взискател е упражнила недобросъвестно процесуалното си
право да поиска образуване на изпълнително производство, при ясното
съзнание, че не съществува вземане в нейна полза, което да подлежи на
принудително изпълнение. Ищецът при условията на пълно и пряко
доказване установи, че към датата на образуване на изп. дело № 123/2020г. по
описа на ЧСИ П. М., с рег. № 881в регистъра на КЧСИ дължимата сума по
изп. лист, въз основа, на който е било образувано изп. дело е била погасена,
чрез плащане, както се твърди в исковата молба. С оглед на това
образуваното от нея производство за принудително събиране на вече
погасено вземане е недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави, респ. е
налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК.
При този изход на делото, предвид заявената от ищеца претенция за
присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски по
представен списък по чл.80 ГПК, в размер 400.00 лева, представляващи 50.00
лева – държавна такса и 350.00 лева –адвокатско възнаграждение, което е
съответно на минималния размер за предоставената правна помощ, съгласно
чл.7, ал.2 Наредба № 1/ 09.07.2004г. за МРАВ.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. К., с ЕГН **********, от ********** да заплати на
В. Д. К., с ЕГН **********, от гр. Пл., ул. В. Ихч. № *, ет.*, ап. *, сумата
80.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
недобросъвестно упражняване на процесуални права – образуване на ИД №
123/2020г. по описа на ЧСИ П. М., с peг. № 881 в КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – Смолян за принудително събиране на вече погасено вземане
при злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК, на основание чл.45 ЗЗД във
връзка с чл.49 ЗЗД след като сумата предмет на изпълнението и е била
изплатена, преди това изцяло чрез пощенски запис, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2020г.
до окончателно изплащане на задължението и 400.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
6