О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 19.05.2020г.
Варненският административен съд, VІ - ти състав, в
закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова адм. дело N 464 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е за
проверка на допустимостта на жалбата по чл.159 АПК.
Предмет на делото е
жалбата, подадена от П.Д.Г. с адрес *** против Решение № 473/13.02.1998г. на
ПК-Варна, в което е вписано и е на основание на Удостоверение по чл.13 ал.4 и 5
ППЗСПЗЗ по преписка вх.№В-94-Г/9/17.01.2000г. и скица №1317/06.10.2000г., с
документално установена очевидно фактическа грешка. Моли съда да отмени решение
№ 473/13.02.1998г. и да върне преписката по заявление №АУ072194ВН/24.07.2015г.
на община Варна за издаване на ново и вярно Удостоверение по чл.13 ал.4 и 5
ППЗСПЗЗ и скица. Посочено е и че предвид изхода на делото и упорството на
общинската администрация и кмета на община Варна да поправят документално
установената очевидно фактическа грешка му се нанасят щети от пропуснати ползи
от датата на издаденото невярно Удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, поради
което с решението му е отказано да му се възстанови имота, в размер на 2000лв.
месечно до датата на възстановяване на имота с ново и вярно удостоверение и
скица, със законно припадащата се лихва.
С разпореждане №2117/17.02.2020г.
съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен
срок от съобщението да уточни изрично оспорва ли административен акт и на кой
административен орган, или предявява иск, или прави друго искане /сред изрично
предвидените в АПК, които подлежат на разглеждане от административния съд/; в
случай, че оспорва административен акт да конкретизира същия, да посочи в какво
се състои незаконосъобразността му и да уточни искането си до съда, както и да
представи доказателства за подаване на жалбата в срок; в случай, че предявява
иск- да уточни предмета на същия, ответника по него и искането си до съда; да
посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за
обстоятелствата, на които се основава жалбата му против административен акт,
съответно предявения иск/ако има такива, извън представените с жалбата/; в
случай, че оспорва административни актове и/или предявява иск или прави друго
искане /подведомствено на административен съд/ да представи по делото документ
за платена държавна такса в размер на по 10/десет/лева, внесена по сметка на
Административен съд – гр.Варна за всеки от тях.
С молба
с.д.3979/17.03.20г. жалбоподателят уточнява, че оспорва решение №
473/13.02.1998г. на ПК-Варна, като твърди, че е нищожен ИАА, тъй като е издаден
въз основа на Удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ по преписка
вх.№В-94-Г/9/17.01.2000г. и скица №1317/06.10.2000г., с документално установена
очевидно фактическа грешка. Моли да бъде изискана преписката по
адм.д.№2579/2019г. по описа на Адм.съд-Варна. Предявява и иск по ЗОДОВ срещу
кмета на община Варна при отмяна на ИАА или обявяване на нищожност за нанесени
имуществени вреди с невярно издадено удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ,
което води до отказ с решение № 473/13.03.1998г. да се възстанови имота му.
Представя доказателства за внесена ДТ за оспорването и предявения иск.
С разпореждане №
3516/15.04.2020г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на
жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщението да уточни изрично
административният акт, който оспорва, съответно актове/решение №
473/13.02.1998г. на ПК-Варна и/или Удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ по
преписка вх.№В-94-Г/9/17.01.2000г./ и от кой административен орган са издадени
те; изрично да ги конкретизира и да посочи в какво се състои
незаконосъобразността, както и изрично да уточни искането си до съда; относно
предявеният иск- да уточни предмета на същия, ответника по него и искането си
до съда; да посочи конкретно от какво са му причинени вредите, които претендира
– от кой незаконосъобразен административен акт, като го конкретизира,
включително посочи кой административен орган го е издал; да уточни естеството
на вредите, които претендира да е понесъл реално /имуществени, неимуществени/,
в какво се изразяват те и размера на обезщетението за тях, както и периода, за
който се претендира обезщетението; да уточни искането/исканията си до съда по
отношение на иска; да посочи всички доказателства и да представи писмените
доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът; да представи
препис от жалбата, съответно исковата молба за връчване на ответната страна.
С молба с.д.4807/14.05.2020г.
жалбоподателят е уточнил, че оспорва административни
актове- Решение № 473/13.02.1998 г., издаден от ПК - Варна и Удостоверение по
чл.13. ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, издаден от община Варна по преписка вх. №
В-94-Г(9)/17.01.2000 г. и скица № 1317/06.10.2000 г., тъй като са взаимно
свързани и от единият акт следва другият по процедура, която не е спазена и акт
Решение № 473 е антидатиран. Твърди, че незаконосъобразноста на Удостоверение по чл.13. ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и
скица № 1317/06.10.2000 г. е, че към момента на издаването му общинските
служители не са се съобразили и приложили градоустройствена Заповед № Г-414/28.11.1994
г. на кмет на община Варна, като в удостоверението и скицата не е посочено от
коя година е посоченият в тях ПКП на ЗПЗ. Незаконосъобразноста на Решение №
473/13.02.1998 г. се състои в това, че е издаден на основание и вписване на
Удостоверение по чл.13. ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скица № 1317/06.10. 2000 г., който
акт е незаконосъобразен с докоментално установена очевидно фактическа грешка. Моли
съда да отмени Решение № 473/13.02.1998 г.и Удостоверение по чл.13. ал.4 и 5 от
ППЗСПЗЗ по преписка вх. № В-94-Г(9)/17.01.2000 г. и скица №1317/06.10. 2000 г.
Уточнено е, че предявеният иск е срещу кмета на община Варна като ответник,
защото именно неговата администрация е издала акт Удостоверение по чл.13. ал.4
и 5 от ППЗСПЗЗ и скица № 1317/06.10.2000 г. и не иска да го поправи по
адмистративен ред. Твърди, че са му причинени имуществени и неимуществени
вреди, посочени в молбата.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Решение № 473/13.02.1998 г. е издадена от ПК – Варна на основание чл.18ж
ал.1 и чл.18з ал.1 ППЗСПЗЗ и въз основа на Удостоверение по чл.13. ал.4 и 5 от
ППЗСПЗЗ и скица № 1317/06.10.2000 г. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Районен съд.
Съгласно § 19, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на
Административнопроцесуалния кодекс, индивидуалните
административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските
земи и правилника
за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези,
издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват
пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като постановените по този ред актове на районния съд
подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Видно от
представената административна преписка това решение е обжалвано по предвидения
от закона ред с твърдение за нищожност, като жалбата е отхвърлена- решение от
24.04.2017г. по адм.д.№15991/16г. на ВРС, оставено в сила с решение по
к.адм.д.№ 1864/2017г. на Административен съд-Варна.
Предвид горното, съдът намира, че оспорването
на Решение № 473/13.02.1998 г., издадено от ПК –
Варна не е подсъдно на Административен съд –Варна, поради което
производството следва да бъде прекратено, а същото изпратено на компетентния
съд – Районен съд – гр.Варна, чиято е компетентността да извърши и преценката
за допустимост на жалбата.
Издаването на скица и
удостоверение представлява административна услуга по смисъла на §1, т. 2 от ДР
на Закона за администрацията, като по силата на § 8 от ПЗР на АПК редът за
тяхното извършване и обжалване е този, предвиден за индивидуалните
административни актове, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Общинската служба по
земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху
земеделска земя въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и
чл. 13а от ППЗСПЗЗ.
Съгласно §1 т.2 от ДР
на Закона за администрацията вр. чл.21 ал.3 АПК административна услуга е
волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения, респективно, с които се удостоверяват
факти с правно значение.
С тази административна услуга се цели издаването на документ –
удостоверение и скица, чието съдържание е регламентирано в чл.13 ал.5 и 6
ППЗСПЗЗ. Същите са необходими и се прилагат, когато се иска възстановяване на
право на собственост по реда на чл.11, съгласно ал.4 на чл.13 ППЗСПЗЗ.
Съдържанието на
документ не може да бъде обжалвано пред съда, а само по административен ред, по
реда на чл.81, ал. 2 АПК. По аргумент от чл.128 ал.1 т.9 /предишна 8/ на оспорване
пред административните съдилища, по реда на АПК, подлежи установяване
неистинността/авторството/ на административни актове.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата на П.Д.Г. против Удостоверение по чл.13. ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, издаден от община Варна по
преписка вх. № В-94-Г(9)/17.01.2000 г. и скица № 1317/06.10.2000 г. е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото в тази част следва да се прекрати.
Предявеният иск е срещу кмета на община Варна, като ответник, защото именно
неговата администрация е издала акт Удостоверение по чл.13. ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ
и скица № 1317/06.10.2000 г. На основание чл.207 ал.1 АПК следва да се прекрати
производството и по този съединен с оспорването иск, тъй като производството по
оспорването на административния акт, в случая удостоверение и скица по чл.13
ППЗСПЗЗ, се прекратява.
Предвид гореизложеното,
съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Д.Г. с адрес *** против
Решение № 473/13.02.1998г. на ПК-Варна и изпраща същата по подсъдност на
Варненски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Д.Г. против Удостоверение
по чл.13 ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ по преписка вх.№В-94-Г/9/17.01.2000г. и скица
№1317/06.10.2000г. и съединеният с оспорването иск против кмета на община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 464 по описа на
Административен съд- Варна за 2020г., шести състав.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщението на страните.
СЪДИЯ: