№ 320
гр. П., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500352 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от А. Н. Г. , ЕГН **********, Н. А. Г. , ЕГН
********** и А. В. Г., ЕГН ....5(починел на 13. 03 2021г.)против В. Й. В. от гр. П. , ЕГН **********.
С исковата молба са предявени субективно съединени искове за заплащане на възнаграждение по
договор за изработка в строителството .
С Решение № 382/ 12. 04.2022г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 1564/2021г. по описа на
същия съд, предявените искове са отхвърлени изцяло, като неоснователни . Осъдени са ищците
да заплатят в полза на ответника сторените съдебно- деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство,,подадена чрез пълномощника на страните . Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението
на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора,
с което се уважат предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се
оспорва въззивната жалба .Моли съда решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
1
В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната
страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Фактическият състав на договора за изработка е следния :
Задължения на изпълнителя .
Да изработи нещо съгласно поръчката( чл. 258 от ЗЗД) ;
Изработеното да бъде годно за обикновеното или за предвиденото в договора
предназначение( чл.261 ал. 1 от ЗЗД);
Да престира в срок изработеното;
Да предаде изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);
Задължения на поръчващия .
Да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата ;
Да приеме изработеното съгласно договора ( чл. 264 ал. 1от ЗЗД) ;
Да заплати възнаграждение за приетата работа( чл. 266 ал. 1 от ЗЗД).
По делото е установено ,че на 08. 07. 2019г. страните са сключили договор за изработка в
строителството за ремонт на покрив на жилищната сграда на ответника в с. Братаница с
нотариална заверка на подписите на страните . Препис от този договор е представен по делото.От
неговото съдържание се установява ,че страните са уговорили възнаграждение за възложената
работа в размер на 2700лв. ,платимо след приключване на всички дейности по ремонта ( чл. 2 и чл. 3
от договора ). Срокът на договора е до датата на сключването му ( 08. 07. 2019г. – за един ден ) . В исковата
молба това обстоятелство е обяснено с факта ,че договора е сключен , след като е приключил
ремонта . Твърди се ,че ремонта е започнал на 15. 06. 2019г. и е приключил на 30. 06. 2019г. ( за 15
дни ). Твърди се ,че договора е сключен по настояване на ответника. Тези обстоятелства не са
спорни по делото и са установени от представените пред първата инстанция писмени и гласни
доказателства . Спорен по делото е въпроса относно уговореното възнаграждение по договора . В
исковата молба ищците твърдят ,че уговорката между страните е била за възнаграждение в размер
на 3400лв. ,а не за 2700лв. или със 700 лв. в повече от записаното в договора . Твърди се ,че в
2
договора страните са записали сумата от 2700лв. по настояване на ответника , който им казал,че
ако не запишат тази сума в договора няма да им плати нищо .
В мотивите на обжалвания съдебен акт районния съд е приел ,че предмет на исковата претенция не
е писмения договор , който са сключили страните, а устен договор за сумата 700лв. Приел е ,че
страните са сключили два договора – писмен договор за сумата 2700лв. , който не е предмет на
настоящия спор и устен договор за сумата от 700 лв. , който е предмет на спора . Този извод на
районния съд е неправилен. Страните не са сключили два договора за изработка , а само един
договор и това е договора с нот.заверка на подписите , който е сключен на 08. 07. 2019г. Това е
посочено и в исковата молба . Посочено е,че първоначалната уговорка между страните е била за
възнаграждение в размер на 3400лв. , но при сключването на договора ответника е настоял в него
да се запише не действителната уговорка , а сумата 2700лв. ,за което ищците са се съгласили .
По тази причина не следва да се прилага и разпоредбата на чл.17 от ЗЗД относно привидни и
прикрити договори , тъй като нямаме два договора , а само един договор – този който е сключен
на 08. 07. 2019г. с нот. заверка на подписите на страните.
От данните по делото и от обстоятелствата ,които са изложени в исковата молба въззивната
инстанция прави извода ,че уговорката за заплащане на възнаграждение в размер на 3400лв. е
постигната между страните в преддоговорните отношения , които са водили . Ако ищците
счита ,че ответника не е водил добросъвестно преддоговорните отношения те могат да претендират
обезщетение на основание чл. 12 от ЗЗД ,но не и да претендират заплащането на възнаграждение
при условията на чл. 266 ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл.271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд, като правилно и законосъобразно
ще следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъдят жалбоподателите да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 300
лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция ,по
представения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 382/ 12. 04.2022г. на районен съд П.,постановено по гр. д. №
1564/2021г. по описа на същия съд .
ОСЪЖДА А. Н. Г. , ЕГН ********** и Н. А. Г. , ЕГН ********** да заплатят в полза на В. Й. В.
от гр. П. , ЕГН **********, сумата 300 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един
адвокат пред въззивната инстанция
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( гражданско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението
3
на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4