Решение по дело №5639/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260215
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20204430105639
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. ***, 17.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД ***, втори граждански състав, в публичното заседание на   осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Лилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №5639/2020г.  по описа на Районен съд *** и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на  ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***“ против Г.Ц.И. с ЕГН **********, адрес: ***.  Посочва се в исковата молба, че дружеството има вземане към ответника за следните суми: ***за отопление без ИРУ за периода ***; сумата  от ***за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода ***сумата от ***– услуга дялово разпределение; корекция от ***и главница в размер на ***за периода ***задълженията на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия  до  недвижим имот, регистриран под абонатен номер *** на името на ответника.  Иска се от съда да признае за установено, че в полза на ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***“  против Г.Ц.И. с ЕГН **********, адрес: *** съществува вземане за следните суми: сумата от ***.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***сумата от ***лихва за периода ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( ***до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ***за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. ***по описа на РС ***.

В законоустановения месечен срок  по чл.131 ГПК е постъпил отговор от  ответника с ***в която страната  излага възражения относно обстоятелството, че имота е топлозахранван, както и твърдения, че  не е ползвател на имота  и че е заплатила дължимите суми.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован,  се представлява от юрисконсулт ***, който поддържа исковата молба и моли съда да  я уважи изцяло като основателна и доказана.

Ответницата, редовно призована, се явява лично и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.***, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество исковете са  ОСНОВАТЕЛНИ.

Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие на ***на Зам.кмета на Община ***, че Г.Ц.И. била настанена под наем в общинско жилище с площ ***актувано с ***, находящо се в гр.*** , ***за срок от 5 години.

Не се спори по делото е и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор от ***че на процесната дата Г.Ц.И.  е собственик на недвижим  имот – частна общинска собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с предназначение жилище, апартамент ***, ***, ***в гр.***, ***В тази насока е и представеното извлечение от Агенция по вписванията относно имота.

Не се спори и относно обстоятелството, че жилището се намира в сграда етажна собственост , за което има открита партида при ищеца.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до жилищата на етажните собственици във входа на ответника, като е налице сключен договор между етажната собственост и дружеството за продажба на топлинна енергия при общоизвестни общи условия.

Не се спори, че като доставчик на топлинна енергия ищецът е извършвал начисления по партидния номер на ответника в размер на исковите суми.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ***описа на РС-***, че на ******подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  против   Г.Ц.И., както и че в хода на производството била издадена ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – *** разпоредил „Длъжникът Г.Ц.И. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на кредитора ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от ***.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***сумата от ***лихва за периода ***, ведно със законната лихва  от ***до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лв.-държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение." Срещу заповедта било подадено възражение с вх.№ ***С разпореждане ***заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на ***С искова молба ***в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №5639/2020г. по описа на ПлРС.

Спори се  между страните дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, има ли монтирани уреди в апартамента на длъжника, отчитана  ли е и по какъв ред ползваната топлинна енергия, кои лица са ползватели на имота в периода ***.; дължи ли суми И. за отопление, за услугата дяловото разпределение и за енергия, отдавана от сградната инсталация, в какъв размер и от коя дата.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с искове с правно основание  чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца на сумата от ***.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***сумата от ***лихва за периода ***ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( ***до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ***за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. ***по описа на РС ***.

За разрешаване  на спорните  по делото въпроси са приобщени писмени доказателства.

Видно от приобщените по делото заверено копие на фактури с номера  ***№ ***;№ ***;№ ***.;№***.;№***.;№***.;№***.;№***.;№***.;№***.;№***., представени от ищеца  и неоспорени от ответника, през отчетните периоди  на имот, находящ се в гр.*** , ***е била доставена топлинна енергия.

Установява се от представеното от ответницата копие на ***на Кмета на  Община ***, че Г.Ц.И. била настанена под наем заедно със сина си и двучленно семейство да ползва общинско жилище, находящо се в  за в гр.*** , ***, срок от 5 години.

Признава се от ответницата и се установява от представеното от Ц.  копие на заявление на л. 73, че на ***Г.Ц.И. поискала партидата на апартамент ***, в град ***, ***, да бъде прехвърлен на нейната налична партида в „Т.П.“ ЕАД.

 Видно от представеното копие на Договор ***/***заверено копие на протокол от ***, на ***потребителите в сграда етажна собственост , находяща се в гр.*** , ***избрали ***за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение  за отчитане на доставената топлинна енергия .

  Установява се от заверено копие на договор от ***на л. 93-100 вкл. по делото, че ***и ***се договорили, последното дружество да извършва дялово разпределение между имотите в сгради етажна собственост или сгради с повече от един потребител на количествата топлинна енергия, доставени от ***и отчетените по топломера в абонатната станция на сгради с етажна собственост.

 Назначени  по делото са и съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, по приложените по делото фактури за топлинна енергия за периода от ***незаплатената сума възлиза на ***предвид справка за корекция от ***за намаление на сумата по фактура ***със сумата от ***и по фактура ******. със сумата от ***или намаление общо със сумата от ***От общо дължимите суми за топлинна енергия ответникът  дължи сумата от ***за топлинна енергия, сумата от ***топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и ***за услуга разпределение. Видно от заключението на вещото лице за процесния период няма отчетени суми за ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.  Вещото лице е категорично, че лихвата за забава върху вземането по фактура ***е в размер на  ***по фактура ******- ***по фактура ******. – ***по фактура ******.-***по фактура ******.- ***по фактура ******- ***по фактура ******.- ***по фактура ******.- ***по фактура ******.- ***по фактура № **********/***– ***по фактура ******. – ***Заключението на вещото лице е, че общият размер на лихвата за забава възлиза на сумата от ***за главница ***Видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, до имота на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през процесния период. Разпределена е и топлинна енергия за отопление в баня от щранг-лира и дял на имота от топлинната енергия за сградна инсталация. Видно от заключението извършеното разпределение на топлинна енергия в сградата е направено в съответствие в разпоредбите на Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г. Банята в имота се отоплява от щранг-лира с параметри, описани в обстоятелствената част на заключението. Начислените суми, отразено коректно в индивидуалните съобщения до клиента всеки месец за периода ***са в съответствие с разпоредбите на Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г.  Заключението на вещото лице е, че не са констатирани несъответствия в извършеното разпределение на топлинна енергия.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на двете вещи лица като обективни и безпристрастни, съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки , вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива 2005/29. В тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.

 Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.

Съгласно чл. 133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

Чл.38, ал.1 от Закона за собствеността  гласи, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

През процесния период е действала Наредба №16-334/06.04.2007г.  за топлоснабдяването, а от 20.03.2020г.  последната е отменена с действащата понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването ( обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)

Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г.  за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия , отчетено по топломера в сграда етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата предвижда , че количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия , отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

Съгласно чл. 66 от Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението.

В конкретния случай ответницата е собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост и има открита партида при ищцовото дружество  в качеството на собственик на жилищен имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба административен адрес в гр.*** ***. В този смисъл  са и писмените доказателства - заверено копие на договор от 29.01.2013г. на л.21 и  копие на заявление на л. 73.

 Общоизвестен факт е, че Общите условия на ***са в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г) ежедневник  и са  одобрени от ДКЕВР. По делото няма доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

 Ето защо съдът приема, че ответницата е  клиент  на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на  Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение  по доставка и продажба на топлинна енергия,  което  се регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите Общите условия на ***за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в град ***, в сила от 2007г., които са приложени по частно гражданско дело ***по описа на РС-***.

Неоснователно е и възражението, че процесния топлоснабден апартамент е самостоятелен обект, който не влиза в режима на етажната собственост , тъй като името на ответника не било отразено в протокола на Общото събрание на етажната собственост. Това дали собственикът на имота е участвал или не в конкретното общо събрание на  етажните собственици изобщо не рефлектира върху качеството на процесния апартамент на част от етажната собственост, съществуваща на конкретния административен адрес.

            Следва да има предвид, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Запазва се принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ) т.е. отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".  Действително Закона за защита на потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

          Обстоятелството, че ответницата не е подписала протокола и не е била съгласна с избора на топлинен счетоводител не я освобождава от  обвързаността й с решението на мнозинството, което е взето в съответствие с предвидените в закона правила. Още повече, че по делото няма данни решението на Общото събрание на етажната собственост да е било оспорено респ.отменено. Именно въз основа на предоставените му правомощия топлинния счетоводител  е извършвал отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия за процесния период. Затова не е било необходимо подписването на индивидуален договор между всеки от етажните собственици вкл. Г.Ц.И. и ищцовото дружество. Освен това видно от счетоводните документи и заключенията на двете вещи лица за процесния период на ответника са начислени суми за топлоенергия по компоненти: сума за отопление  на  баня от щранг-лира, сума за сградна инсталация и  за дялово разпределение, но не и за битово горещо водоснабдяване.

Сумите за сградна инсталация се начисляват през месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от Закона за енергетиката.  А съгласно чл. 153 от ЗЕ  потребителите в сграда етажна собственост , които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация  и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сумите за отопление в конкретния случай са начислени от ***съгласно правилата и методиката, определени в наредбите за топлоснабдяването. В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза.Ето защо суми за мощност, за сградна инсталация и отопление на общите части се дължат от всички абонати в абонатните станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление т.е. всички етажни собственици на вход, който се отоплява с топлинна енергия от абонатна станция с топлоподаване.

Недоказани са твърденията на ответника, че в процесния период не е потребявала топлинна енергия и не е искала предоставяната от ищеца топлинна енергия.  Лицето не е загубило и понастоящем качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла и на Директива 2011/83, ето защо съдът приема за доказано, че дължи сумите претендирани от ищцовото дружество.  В тази насока са и решенията по дело С -708/2017 и С-725/2017г.  на  Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване на основание чл.267 ДФЕС от РС Асеновград,  в които съдът постановява, че не е в нарушение чл.27 от Директива 2011/83/ЕС  националната  правна уредба, която предвижда, че  собствениците на апартамент в сграда на етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и дори да не я  използват в своя апартамент.

 Недоказано е и възражението на ответницата, че е заплатила дължимите суми, предвид заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза.

От изложеното дотук се налага извода, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото валидно облигационно правоотношение с ***относно жилищния имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на доставената  и консумирана в имота му  топлинна енергия.

Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника. В тази насока са и представените  писмени доказателства, неоспорени от ответника,  а именно препис –извлечение от сметка; заверено копие на фактури с номера  ***№ ***; № *** ; ***.; ***.; ***. ; ***.; №***.; №***.; №***.; №***.; №***., както и заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. От тези писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин  вземанията на ищеца и начина за определянето им.  В конкретният случай по делото са налице безспорни доказателства за основанието на претендираното вземане за главница, както и обстоятелството, че ответницата е в забава. 

С оглед на горното  и от представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът установява по безспорен и категоричен начин  основанието, размера на вземанията и начина за определянето им,  за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

Ето защо исковете на ***следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото:  разноски в исковото производство - сумата от 25 лв. платена държавна такса, сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 400 лв. за вещи лица, както и деловодни разноски в заповедното производство – сумата от 25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 600 лв. По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане,  което  е пряко обвързано  от изхода на настоящето производство.  Разноските нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните искове са  явно основателни и доказани, то отговорността за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС  по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.

          Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***,  има съществуват вземания към Г.Ц.И. с ЕГН **********, адрес: ***  за следните суми: сумата от ***.-главница (представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***сумата от ***лихва за периода ***ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена ***за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. ***по описа на РС ***.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Г.Ц.И. с ЕГН **********, адрес: ***  да заплати на ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 600  лв. общо направени деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.***.

          Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ***описа на РС-***.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: