РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Разград, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Д. Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20243300100320 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.
Подадена е искова молба от В. Н. Н. за осъждането на „ЗК Лев инс“АД за сумата
30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
ПТП с участието на автомобил, застрахован при ответното дружество, ведно със законната
лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдение, че на
28.06.2023г. се движел по ул. „Марин Дринов" в гр. Разград. Вървял по тротоара, но се
наложило в един момент да слезе на пътното платно, тъй като от дете страни на улицата
имало строежи и натрупани на тротоара строителни материали. Тогава бил блъснат от лек
автомобил „***" с peг. № ****, управляван от Р. И. Т.. Вследствие на удара получил закрита
петрохантерна фактура на лява бедрена кост, последвана от открито наместване на
счупването с метална остеосинтеза. Претърпял операция, с която му била поставена
изкуствената става. Ищецът твърди, че повече от една година е с ограничено движение,
винаги с помощни средства и с ненамаляваща болка в крака, има неприятни усещания от
невъзможността да води нормален начин на живот поради затрудненото придвижване и тъй
като е на възраст, причинените му увреждания са се отразили още по-тежко. Допълнително е
установено при два медицински прегледа на 20.09.2023г. и на 6.12.2023г., че пострадалият
има болки, оток, хипермия, затопляне на десния крак, придвижване с накуцване, скъсяване
на левия долен крайник с 1 см., оток на двете глезени области с множество повърхностни
вени. За настъпилото ПТП е образувано наказателно разследване, а в хода на НОХД №
184/2024г. на РС Разград пострадалият е поискал по реда на чл.343 ал.2 НК прекратяване на
1
наказателното производство, защото водачът на л.а. му е оказал внимание и помощ, и
производството по делото е прекратено.
Ищецът твърди още, че към датата на ПТП по отношение на л.а. е сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в „Застрахователна компания Лев инс" АД". По реда
на чл. 380 КЗ е отправил претенция за обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер 55 000 лв. Не получил решение на застрахователя, но по банковата му сметка била
преведена част от търсената сума в размер 25 000 лв. Претендираната с иска сума е за
разликата от 30 000лв.
Ответникът „Застрахователна компания Лев инс" АД"е депозирал писмен отговор на
исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за
нейната неоснователност. Счита, че не е доказан механизмът на ПТП, както и елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че причината за настъпилото ПТП
е единствено виновното поведение на ищеца, като посочва следните нарушения на
правилата за движение: не се е движил по тротоар, съгласно задължението по чл.108 ал.1 от
ЗДП; не се е огледал за приближаващи се автомобили и не е съобразил поведението си с
приближаващия лек автомобил, съгласно чл.113 ал.1 т.1 ЗДП; спрял е без необходимост на
платното за движение, с което е нарушил чл.113 ал.1 т.2 ЗДП; навлязъл е внезапно на
платното за движение – нарушение на чл.114 ал.1 т.1 ЗДП и е попаднал в опасната зона за
спиране на автомобила; нарушил е чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, защото е удължил ненужно пътя и
времето за пресичане, не е пресичал по най-краткия възможен начин, с което той е удължил
престоя си на пътното платно и е станал първопричина за настъпване на инцидента.
Ответникът твърди, че водачът на л.а. не е имал възможност да предвиди действията на
пешеходеца и поради това не е могъл да предотврати настъпването на инцидента.
С горните твърдения ответникът прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, което според него е в размер на 50%.
В писмения отговор е оспорен размерът на иска с твърдение за неговата завишеност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: На 28.06.2023 г. на ул.“Марин
Дринов“ в гр. Разград, в близост до офиса на фирма „БГ Агро“ бил паркиран лек автомобил
„*** ***“ c peг. № ****, собственост на св.Р.Т.. Времето било ясно, слънчево, сухо, с много
добра атмосферна видимост. Пътният участък бил прав, без активно движение на МПС, тъй
като от страната на ул.“Дунав“ са поставени изкуствени препятствия и улицата е без изход.
Пътната настилка била суха и без неравности. От двете страни на улицата били частично
изградени тротоари с широчина 2,10 метра, които завършват: от лявата страна с паркиран
л.а. „***“ и тревна площ, а от дясната страна била издигната преграда от железни
строителни платна.
Св.Т., който работел в „***“, решил да измести автомобила на друго място за
паркиране, тъй като щял да отсъства известно време, а МПС било спряно пред гаражите на
сградата. Преди да се качи в автомобила си, останал да изпуши една цигара на тротоара и
2
тогава видял движещия се по левия тротоар покрай автомобила В. Н.. Пешеходецът
предприел косо пресичане на около 1,5 метра зад паркираният автомобил, тъй като
тротоарът пред него свършвал. На платното бил полуобърнат, с гръб към задната част на
автомобила. Преди да потегли, св.Т. погледнал през лявото странично огледало и тръгнал на
заден ход. В същото време ищецът бил изминал около 2 метра в лявата част на платното за
движение. Св.Т. чул предупредителен сигнал от датчика за заден ход на автомобила, но
настъпил сблъсък между пресичащия ищец и управляваното от свидетеля МПС. От удара В.
Н. паднал на лявата си страна върху настилката, а водачът на автомобила спрял движението
си.
Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт
по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз
основа на приобщените към делото писмени материали по НОХД № 184/2024г. на РРС,
св.показания на Р.Т. и оглед на мястото на произшествието, поради което съдът го възприема
изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че причината за
настъпване на ПТП е, че при движение на заден ход водачът на л.а. „*** ***“ не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила и е пресякъл траекторията на пресичащия по
същото време платното за движение пешеходец, без да да спре и да изчака преминаването
му. Водачът е имал възможност да наблюдаваа непрекъснато пътя зад автомобила чрез
огледалото за обратно виждане и двете странични огледала, както и през страничните и
задното панорамно стъкла чрез обръщане на главата. В случай, че водачът е наблюдавал
непрекъснато пътя зад автомобила, той би могъл да забележи пресичащия пешеходец и да
избегне ПТП, като го изчака на място, без да пресича траекторията му на движение.
Във връзка с направените от ответника възражения за съпричиняване, вещото лице е
наравило извод, че пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение поради
техническа невъзможност да продължи движението си по левия тротоар – тротоарната площ
свършва и е налице паркиран автомобил в затревената площ. Така за пешеходеца не е
съществувал друг вариант, освен да премине през платното за движение. От направените от
експерта изчисления се установява, че времето за движение на пешеходеца до момента на
удара е 2,25 секунди, а на автомобила 1,9 секунди, от което следва, че пешеходецът е
предприел пресичане, преди автомобилът да потегли. В момента на потеглянето на л.а.
пешеходецът вече е бил на платното за движение и е представлявал опасност за водача.
Пешеходецът е предприел пресичане зад паркиран автомобил, който в този момент е бил в
покой и не е представлявал опасност за него. При равноускорително движение, каквото е
било това на автомобила, скоростта зависи само от ускорението, което се контролира от
водача чрез педала за газта. В този случай опасната зона за спиране на автомобила не е от
значение, тъй като при равноускорително движение водачът има възможност да контролира
непрекъснато скоростта и да спре във всеки момент на движението. Пешеходецът е бил в
ситуация на изненада и не е имал възможност да предвиди действията на водача или да
предотврати настъпването на ПТП чрез действия от своя страна.
Телесните увреждания на В. Н. вследствие на инцидента са установени от вещото
3
лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз
основа на проверените от съдебния лекар медицински документи в МБАЛ гр.Разград и
извършен преглед на ищеца. В резултат от настъпилото ПТП пострадалият е получил
закрита пертрохантерна фрактура на лява бедрена кост, която по своята медико-биологична
характеристика е обусловила трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
срок повече от един месец. Травмата може да бъде получена при процесния инцидент. След
ПТП пострадалият е бил транспортиран с екип на ЦСМП, филиал гр. Разград, до Спешно
отделение на МБАЛ-Разград и е настанен за лечение в ОТО на болницата. Посредством
операция му е поставена метална остеосинтеза. В стационара е започнала първичната
рехабилитация, която е продължила в домашни условия. От снетата анамнеза при прегледа
на ищеца от вещото лице на 4.02.2025г. са съобщени субективни оплаквания. От
представените медицински документи от специалист ортопед-травматолог е установено
обективно състояние придвижване с накуцване, с едно помощно средство; левият долен
крайник е скъсен с 1 см.; налице е оток на двете глезенни области с множество
повърхностни разширени вени; посочва болка в областта на предно горно хълбочно бодило
и трохантерния масив в ляво. От направената Рьо графия се вижда консолидирало в
коректна позиция пертрохантерно счупване и латерална транслация на динамичния винт.
Тези обективни данни, съгласно заключението на СМЕ, са остатъчни последици от
преживения инцидент. След извършеното оперативно лечение трудоспособността се
възстановява след 3-6месеца, но предвид възрастта на пострадалия този срок може да се
удължи. Вещото лице приема, че не е възможно възстановяване в пълен обем на
двигателното здраве на ищеца. Към настоящия момент не е настъпило функционално
възстановяване за лява тазобедрена става. Налице е скъсяване на крайника, ограничено
движение, затруднения в дейностите от ежедневния живот, болков синдром.
В медицинската документация за болнични престои на ищеца са отразени
придружаващи заболявания: хиперплазия на простатата; друга уточнена хронична
обструктивна белодробна болест; есенциална [първична] хипертония, както и основна
диагноза: хронична застойна CH II Ф.К. по НИХА. ХСБ. Аортосклероза. Заключението на
вещото лице е, че тези заболявания нямат отношение към получената механична травма и
възстановяването след нея.
Претърпените от ищеца болки и страдания се констатират и от разпитания свидетел
А. Т. – негова дъщеря. От показанията й се установява, че през време на болничното лечение
ищецът изпадал в халюцинации. След дехоспитализацията се възстановявал в дома си, но не
можел да се движи. Съпругата му също имала нужда от грижи и до инцидента ищецът бил
този, който се грижел за нея. След като пострадал и той, свидетелката полагала грижи и за
двамата си родители. В. Н. не можел да става от леглото и около месец ползвал услугите на
рехабилитатор. Впоследствие започнал да се придвижва с помощни средства – около месец с
проходилка, след това и до настоящия момент – с патерици. Понастоящем продължава да
изпитва болки, постоянно приема лекарства.
За настъпилото ПТП е проведено наказателно разследване, което е прекратено с
4
определение от 14.05.2024г. по НОХД № 184/2024г. на РРС по реда на чл.250 ал.1 т.1 в.в. с
чл.24 ал.1 т.9 НПК.
Лекият автомобил автомобил „*** ***“ c peг. № **** е застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника „ЗК Лев инс“АД за периода 10.04.2023г. –
9.04.2024г., което се установява при проверка на интернет сайта на ГФ. С писмения отговор
ответникът признава застрахователното правоотношение.
Ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за неимуществени вреди в
размер 55 000лв., входирана на 31.01.2024г. Доколкото представената като доказателство
писмена претенция с вх. №14/31.012024г. не е оспорена от ответника, съдът приема тази дата
за момента, в който застахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
На 2.05.2024г. „ЗК Лев инс“АД е изплатил на В. Н. сумата 25 000лв., с което е на
практика е уважил частично предявената застрахователна претенция.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след частичен отказ на
застрахователя да плати в цялост застрахователната претенция.
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице
по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението, съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата и
причинно-следствената връзка между деянието и вредата са установени посредством
изготвените в съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи.
Освен това, с изплащането на обезщетение, макар и в частичен размер от претендирания
такъв, застрахователят е направил извънсъдебно признание на елементите на деликта, което
следва да бъде зачетето в съдебния процес, доколкото с действията си ответникът е признал
неизгоден за него факт. Съдът приема, че водачът на застрахования автомобил „*** ***“ c
peг. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 ЗДвП – водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 20,
ал. 2 ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението; чл. 40, ал. 1 ЗДвП – преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
5
да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; чл. 40, ал. 2
ЗДвП – по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности; чл. 94, ал. 2 ППЗДвП – при движение назад водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението
непрекъснато да го наблюдава; ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В резултат на горните нарушения св.Т. е причинил телесните увреждания на В. Н.,
изразяващи се в закрита пертрохантерна фрактура на лява бедрена кост, и последващите
усложнения на здравето му, изразяващи с в болки и страдания.
Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Ответникът носи тежестта да обори законовата
презумпция за виновност на деликвента, което не е сторил. Напротив, от заключението на
вещото лице по приетата САТЕ се установява, че причината за настъпване на ПТП е
допускането на нарушенията от водача на л.а. на горепосочените правила за движение по
пътищата.
Твърдението на ответника, че ищецът е станал първопричина за настъпване на ПТП,
е останало недоказано.
Установено е наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на л.а.
„*** ***“ c peг. № **** по застраховка ГО към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди са доказани по своето основание.
Доказването на размера на неимуществените вреди е в тежест на ищеца. Правилото
на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения
върху физическото здраве на пострадалия. В своята преценка относно размера на
обезщетението съдът взе предвид тежкия характер на причиненото телесно увреждане,
усложнено от възрастта на ищеца, необходимостта от проведеното оперативно лечение,
продължителността на болките, невъзстановяването на здравето му към настоящия момент,
въпреки, че е изминал период от година и осем месеца, неблагоприятната прогноза, че
ищецът няма да може да се възстанови напълно. Като трайна и невъзстановима последица е
останало скъсяването на засегнатия долен крайник с 1 см., което не може да бъде
преодоляно и неудобствата от това състояние ще го съпътстват през целия му живот.
Ищецът не е могъл да води самостоятелно ежедневието си в продължение на повече от два
месеца, а и към настоящия момент се придвижва с патерици. На последно място,
уврежданията на ищеца са му попречили да се грижи за своята съпруга, чието здравословно
състояние също е било влошено, и по този начин е бил поставен в състояние на
безпомощност и безнадеждност.
6
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число общественият критерий за справедливост на
дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, лимитите на
застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият съдебен състав приема, че претенцията на ищеца от 55 000лв., заявена пред
застрахователя, е справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД и следва да бъде определена от съда
в този размер. След като бъде приспаднато изплатеното от ответника обезщетение в размер
25 000лв., остава дължима сумата 30 000лв.
Недоказано е останало направеното от „ЗК Лев инс“АД възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца с твърдения, че не се е движил по тротоар, че
не се е огледал за приближаващи се автомобили и не е съобразил поведението си с даващия
на заден ход лек автомобил, че е спрял без необходимост на платното за движение, че е
навлязъл внезапно на платното за движение и е попаднал в опасната зона за спиране на
автомобила, че ненужно е удължил пътя и времето за пресичане и не е пресичал по най-
краткия възможен начин, с което е удължил престоя си на пътното платно. На всички тези
твърдения е даден отговор в заключението на САТЕ, както следва: движението по тротоара е
било технически невъзможно за ищеца, защото тротоарната площ свършва и е налице
паркиран автомобил в затревената площ; пешеходецът не е навлязъл внезапно на пътното
платно, а е предприел пресичане, преди автомобилът да потегли и тъй като паркираният л.а.
в този момент е бил в покой, не е представлявал опасност за ищеца; опасната зона за спиране
на автомобила не е фактор от значение, тъй като при тръгване на МПС с равноускорително
движение водачът има възможност да контролира непрекъснато скоростта и да спре във
всеки момент на движението; пешеходецът не е удължил ненужно времето за пресичане и
престоя на пътното платно, защото инцидентът е настъпил 2,25 секунди след навлизането му
на платното. В обобщение, пешеходецът е бил в ситуация на изненада и не е имал
възможност да предвиди действията на водача или да предотврати настъпването на ПТП
чрез действия от своя страна.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер 30 000лв. Претендира се законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба, която претенция също следва да бъде уважена.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Съобразно
изхода от правния спор, такива се дължат в полза на ищеца. Същият е внесъл ДТ в размер
1200лв., депозит в размер 300лв. за СМЕ и депозит в размер 300лв. за САТЕ, заплатил е
възнаграждение на адвокат в размер 1500лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 3300лв. за направените деловодни разноски в съдебното производство пред
ОС Разград.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
Осъжда „ЗК Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а, представляван от изп.директори В.И. и В.М., да
заплати на В. Н. Н. ЕГН ********** от гр.****, ул.*******, сумата 30 000 /тридесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 8.08.2024г. до окончателното й изплащане, дължимо вследствие
настъпило на 28.06.2023г. ПТП с участието на лек автомобил „*** ***“ c peг. № ****,
застрахован при „ЗК Лев инс“АД.
Осъжда „ЗК Лев инс“АД да заплати на В. Н. Н. сумата 3300лв. за направени
деловодни разноски в съдебното производство пред ОС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8