РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4229 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „М.Ф.М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от В.Ю.Б. – Изпълнителен
директор срещу К.М.М.
ЕГН ***********, с постоянен адрес *** кумулативно обективно
съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр.
чл.86 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 744,93 лева, представляващи дължим
остатък от главница по Договор за потребителски кредит №***; сума
в размер на 237,27 лева, представляваща договорна лихва, начислена в периода от
19.05.2012 г. - 18.04.2012 г., както и сума в размер на 302,64 лева,
представляващи неустойка за забава за периода от 20.12.2012 г. до 26.01.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозираното на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно
със сторените в заповедното производство разноски и в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца следните суми:
сума в размер на 744,93 лева, представляващи дължим остатък от главница по Договор
за потребителски кредит №***; сума в размер на 237,27 лева, представляваща
договорна лихва, начислена в периода от 19.05.2012 г. - 18.04.2012 г., както и
сума в размер на 302,64 лева, представляващи неустойка за забава за периода от 20.12.2012
г. до 26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава било подадено възражение,поради което се породил правният му интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, на 14.10.2015 г. между „Б.П.П.Ф." ЕАД и
„М.Ф.М." АД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия). Излага се, че вземането Договор
за потребителски паричен кредит №*** от дата 20.04.2012г., сключен между ответника и „Б.П.П.Ф." ЕАД е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. и включено в Приложение № 1
към него. Твърди, че в правата на нов кредитор по гореописаното вземане встъпва
„М.Ф.М." АД. Сочи, че на 20.04.2012г. в гр. Плевен е сключен Договор за потребителски паричен кредит №***, между ответника
и „Б.П.П.Ф."
ЕАД, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 916,16 лв. за финансиране закупуването на стоки на стойност от
799,00 лева. Излага се, че е
договорен лихвен процент за периода на договора в размер на 36,62 %, като
годишния процент на разходите по договора за кредит е в размер на 43,42 %.
Навеждат се доводи, че в раздел „финансирани стоки и услуги“ на Договора са
описани, както следва: финансирана стока – преносим компютър на стойност от
799,00 лева; финансирана услуга – сигурност на плащането по групова полица
5/2008 г. на стойност от 76,70 лева и услуга „Защита на имуществото“ по групова
полица №070052JА001, на стойност
40,46 лева, като към всяка месечна вноска са добавени и застрахователните премии.
Твърди се, че общият размер на задължението е 916,16 лева, а общата стойност на
плащанията по кредита е 1305,54 лева, като задължението е следвало да се погаси
за срок от 24 месеца с месечна вноска от 54,39 лева всяка.Излага се, че кредитополучателят е
удостоверил с подписа си, че е получил стоката /услугата, описана в поле „финансирана стока/услуга“ и
му е продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения
търговски партньор, както и, че е получил опосредстван чрез стоката/ услугата
кредити за сума посочен като „размер на кредита“. Сочи се, че към датата на
сключване на договора за цесия по данни на цедента ответникът е заплатил по
договора за кредит сума в размер на 326,34 лева. Твърди се, че в чл.3 от
сключения Договор за потребителски паричен кредит №*** е уговорена предсрочна изискуемост, която да
настъпи при непогасяването на две последователни месечни вноски. Излага се, че
кредитът е усвоен изцяло на 20.04.2012 г., като по него не са платени две
последователни вноски – 20.11.2012 г. и 20.12.2012 г. Навеждат се доводи, че
ответникът е нарушил спазването на погасителния план и предсрочната изискуемост
е настъпила на 20.12.2012 г. Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, като развива подробни
съображения в тази насока. Твърди, че към датата на сключване на Договора за цесия, „Б.П.П.Ф." ЕАД
е продал на „М.Ф.М." АД, задължение в общ размер на 1281,84 лева, от
които главница - 744,93 лева, договорна лихва в размер на 234,27 лв и договорна
неустойка в размер на 302,64 лева. Излага се, че на 14.10.2015г. между „Б.П.П.Ф." ЕАД, като продавач и „М.Ф.М."
АД, като купувач, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия),
с предмет на договора - вземания, произхождащи от
договори за заем, сключени
от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях и
които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от
договора. Твърди, че към датата на цедиране на договора, ответникът не е
изпълнявал задълженията си по Договор за потребителски паричен кредит №***, поради което неговото
задължение е включено в изкупените от „М.Ф.М." АД вземания, видно от
приложеното към исковата молба заверено копие на Приложение № 1. По силата на
договора за цесия като нов кредитор се конституира „М.Ф.М." АД. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД /във връзка с
чл. 4.5. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)/ цедентът
е изпратил чрез цесионера Уведомително писмо с изх. №
91-УП-Ц7-2191/28.10.2015 г. до ответника за изкупуването на задължението му и встъпването като кредитор по вземането от ищеца. Навеждат се
доводи, че писмото е изпратено на последно известния на кредитора адрес на
ответника. Сочи, че писмото не е стигнало до ответника. Счита, че е без значение дали писмото е
получено от кредитополучателя на посочения от него адрес, доколкото в
сключения между страните договор е уговорено, че кредитора може да прехвърли по
всяко време правата си по договора на избрано от него трето лице без да е необходимо да получи съгласието от страна
на кредитополучателя. Излага ,че въпреки това му е изпратил писмо. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск. В условията на евентуалност, ако не се уважи
искът по чл.422 ГПК, моли съда да уважи предявения иск по чл.79 ЗЗД. Моли съда
да приеме депозираната искова молба като уведомление по чл.99 ЗЗД. Претендира
присъждането на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В
депозирано преди делото становище моли съда да уважи предявените искове. Моли
съда, ако са налице предпоставките визирани в закона да постанови неприсъствено
решение.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач те се явява и не се
представлява. В нарочно писмено становище сочи, че действително е прехвърлил на
ищеца своето вземане, произтичащо от
Договор за потребителски кредит *** от 20.04.2012 г. и
кредитополучателя К.М. М.. Поради изложеното счита, че легитимацията на ищеца
като надлежна страна по настоящето дело е безспорно доказана.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
депозираното възражение сочи, че в момента не работи и не получава пенсия,
поради което и не може да заплаща вноските по лизинга, който дължи. Излага, че
когато има възможност ще заплати задължението си.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 17.10.2017 г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В депозираната преди о.с.з. на 17.10.2017 г. молба ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 14.10.2015 г. и включено в Приложение № 1
към него, сключен между него и третото лице – помагач, по силата на който „Б.П.П.Ф." ЕАД цедира вземането си по
Договор за потребителски паричен кредит №***/20.04.2012г., сключен с ответника въз основа на
който на К.М. е отпуснат
паричен заем в размер на 919,16 лв. Съобразно
договореното между страните за ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 24 месечни вноски – всяка по 54,39 лв. Длъжникът е
преустановил плащанията на вноските по кредита, като на основание чл.3, изр.2 от договора,
вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вносоки и ответницата дължи посочените в исковата молба суми, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Към датата на сключване на Договора за цесия „Б.П.П.Ф." ЕАД е продал на ищеца
задължение в общ размер на 1281,84 лева, от които главница - 744,93 лева, договорна лихва в размер на 234,27 лв и договорна
неустойка в размер на 302,64 лева. Моли се за
уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените
по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 12387/24.07.2017 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 3603/20.09.2017 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 75.64 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 224,36 лв, от които
124,36 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.М.М. ЕГН ***********, с
постоянен адрес *** дължи на „М.Ф.М.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Ю.Б. – Изпълнителен директор, сума в общ размер на 1281.84лв.,
/хиляда двеста осемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/, от които сума
в размер на 744,93 лева, представляващи дължим остатък от главница по Договор
за потребителски кредит № ***; сума в размер на 237,27 лева, представляваща
договорна лихва, начислена в периода от 19.05.2012 г. - 18.04.2012 г., както и
сума в размер на 302,64 лева, представляващи неустойка за забава за периода от 20.12.2012
г. до 26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.М. ЕГН ***********, с постоянен адрес *** да заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Ю.Б. – Изпълнителен директор, сумата
от 75.64 лв. /седемдесет и пет лева
и шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 823 по описа за 2017 г. на Плевенски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.М.М. ЕГН ***********, с постоянен адрес ***
да заплати на „М.Ф.М.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Ю.Б. – Изпълнителен директор, сумата от 224,36 лв. /двеста двадесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Б.П.П.Ф.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: