Р Е Ш Е Н И Е
№ 626 / 9.2.2015г. , гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в открито публично заседание,
проведено на 23.01.2015г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря А.И. сложи
за разглеждане гр. дело № 11253 по описа за 2014 година, докладвано от съдията,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск от „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „ ***” №
22, партер, представлявано от Управителя П*** К. срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Район „***”, бул.
„ ***” № 258, „Варна Тоуърс
– Г” , с правно
основание в чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника „Е.П.”
АД, да заплати в полза на ищеца „К.Г.” ЕООД, в качеството
му на частен
правоприемник на В*** Х. А***,
ЕГН ********** сумата
от 657,26лв.,
представляваща цедирано
вземане по силата на договор
за цесия между „КНМ Груп” ООД и В*** Х. А***
ЕГН **********, представляващо платена
от цедента В*** Х. А*** без основание сума
за недоставена ел.енергия, по фактура № 0072026570/03.02.2010г., въз
основа на извършена корекция на сметка на
потребена, неотчметена и неплатена стойност на ел.енергия за
периода от 08.06.2009г. до 01.12.2009г., общо за 176 дни, начислена служебно за обект
с абонатен номер
**********, по кл.№
**********, находящ се на адрес гр.Игнатиево,
ул.” ***”, №3, ведно
със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска – 03.09.2014г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените съдебни
разноски, в това число заплатено ю.к. възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
В исковата молба
ищецът твърди, че между „КНМ Груп”
ООД и В*** Х. А*** ЕГН **********, на
30.04.2014г. договор за цесия, по
силата на който, на ищецът
е било прехвърлено вземането за 657,26лв., представляваща коригирана стойност на електроенергия
за период от 08.06.2009г. до
01.12.2009г., платена без основание от В*** Х. А*** в полза
на ответното дружество ”Е.П.” АД, ЕИК *********.
Сочи, че В*** Х. А*** и ответника са в договорни отношения за продажба
на електроенергия по силата на
договор. Твърди се,
че „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД е извършило
проверка на измервателния уред в обект на потребление,
собственост на цедента В*** Х. А***, като е констатирано неизмерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен констативен
протокол / констатациите му се оспорват
от ищеца/ и извършена корекция на потребената електроенергия, като е начислена сумата от 657,26лв., представляваща потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от
08.06.2009г. до 01.12.2009г.. Излага се,
че потребителят В*** Х. А***
не е консумирал начислената допълнителна ел.енергия, поради което и не дължи
процесната сума, с която е извършена корекцията и, която е заплатена от абоната/потребител
на ответника. С оглед на изложеното платената от абоната сума
се явява дадена без основание.
В съдебно заседание ищецът „К.Г.” ЕООД чрез процесуалния
си преставител юриск.Диловски поддържа предявения иск и моли същия да бъде
уважен. Моли за присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение.
В срокът за отговор, по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил такъв от ответната страна “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД. С отговора се
оспорва основателността на иска, навеждат се твърдения за законосъобразно
проведена процедура по корекция на сметка. Оспорва се и действителността на
извършената цесия, като се навежда твърдения за нейната нищожност, поради липса
на предмет, предвид че вземането предмет на цесията не съществува. Договорът за
цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание. След като договорът за цесия е нищожен, то той не е породил правни
последици и ищецът не може да се легитимира, като носител на вземането. На
следващо място ответникът сочи, че договорът за цесия е нищожен, тъй като е
сключен от лице без представителна власт, като за адв.
Красимир Тодоров липсва надлежно пълномощно да представлява абоната. С оглед
липсата на представителна власт у адв. Тодоров,
ответникът оспорва и обстоятелството да е надлежно уведомен за извършената
цесия, тъй като уведомлението е подписано и подадено от пълномощника.
Ответникът “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД не оспорва, че цедентът В*** Х. А*** е абонат на ответното дружество,
както и наличието на облигационни задължения с него. Твърди, че исковата сума е
дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Твърди, че при извършена
проверка на средството за измерване на обекта на абоната, е констатирано
неизмерване на ел. енергия. За проверката е съставен констативен протокол.
Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника посочени в
общите условия. На база на констатациите в протокола е изготвена корекция на
сметката по чл.38, ал.3, т.1 от Общите условия, поради което е начислена процесната сума. При изложеното настоява, че сумата по
корекцията е получена от ответника на годно основание, договора за продажба на
ел. енергия и не подлежи на връщане.Моли поради изложените съображения за
постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв.Тони С., ответника, оспорва предявеният иск и
моли същият да бъде отхвърлен, моли за присъждането на разноски и адвокатско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че цедентът В*** Х. АНТГЕЛОВ е потребител на ел.
енергия, а ответникът доставчик на ел.енергия.
Видно от
изготвени две справки за корекция на неточно измерванa
ел.енергия, съставени по реда чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕEM на
01.02.2010г., на основание констатации по КП № 32-09-ел от 13.01.2010г на БИМ,
е извършена корекция на сметка за период 08.06.2009г. до 01.12.2009г., на обект с абонатен номер **********, по кл.№ **********, находящ се на
адрес гр.Игнатиево, ул.”***”, №3, с титуляр В*** Х. А***.
В резултат на констатации по КП № 32-09-ел от
13.01.2010г на БИМ е издадено дебитно известие и на В*** Х. А*** е начислена стойност на консумирана
ел.енергия за периода от 08.06.2009г. до
01.12.2009г. за обект с абонатен номер **********, по кл.№
**********, находящ се на адрес гр.Игнатиево, ул.”***”,
№3, в размер на 657,26лв.
От заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че в обект с абонатен номер ********** и кл.№ **********, е налице неотчитане на част от потребяваната ел.енергия в резултат на неправомерно
вмешателство върху СТИ на обекта, изразяваща се в добавен под шунта дебел меден проводник. Количеството ел.енергия,
изчислено по корекционната справка е математически
вярно пресметнато и в съответствие с утвърдената методология по чл.38, ал.3,
т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Количеството ел.енергия, изчислено по корекционната
справка, може реално да бъде доставено на абоната.
От
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната сума, ведно с начислена към нея лихва за забава
от 11.36лв. е заплатена каса на ответното дружество“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД.
Представен по
делото договор за цесия от 30.04.2014г., удостоверява че В*** Х. А*** ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров, е
прехвърлил на „КНМ Груп” ООД, процесната сума от
657,26лв., представляваща платена без основание стойност на на
коригирана като потребена ел.енергия за периода от
08.06.2009г. до 01.12.2009г., общо за 176
дни, начислена служебно за обект с
абонатен номер **********, по кл.№ **********, находящ се на адрес гр.Игнатиево, ул.”***”, №3, за цена в
размер на 607.26 лева.
С уведомление, входирано
при ответника на 22.07.2014г./л.9/ В*** Х.
А***, чрез адв. Красимир Тодоров, уведомява „Енерго – Про Продажби” АД за
сключения договор за цесия.
Приобщени на л.106 и на л.107 пълномощни, удостоверяват
че В*** Х. А*** е упълномощил адв.Красимир Тодоров да го представлява пред „Енего
– Про Продажби’ АД, да
сключва договор за цесия, да се разпорежда с всички присъдени му вземания по
посочени в пълномощното дела, при условия каквито намери за добре. С ръкописен
текст на пълномощното на л.107 е изписано, че пълномощникът разполага и с
представителна власт пред „Енего – Про Продажби’ АД да се разпорежда
с всички вземания на упълномощителя, при условия
каквито намери за добре, включително да уведомява и длъжника.
От уведомление до „Енерго –
Про Продажби” АД от 26.10.2014г. /л. 64/, се
установява, че спорното вземане е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на дружество
„Интейк” ЕООД под номер 39, на л.9 в уведомлението.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД полученото без основание
подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване следва да се
установи, че е заплатена процесната сума, като
корекция на потребена и неотчетена ел. енергия, а
ответникът, че такава му се следва на годно основание.
В процесния случай не се спори, че цедентът В*** Х. А*** в периода, за който е извършена
корекцията е бил потребител на ел. енергия за битови нужди по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От
представените писмени доказателства по делото се установява, че ответника „Енерго – Про
Продажби” АД е извършил корекция на сметката на В*** ХР.А***, по реда на чл.38, ал.3,
т.1 от ОУ към ДПЕЕЕМ.
Относно
законосъобразността на направената корекция от страна на предприятието –
доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна практика по
така поставения материалноправен въпрос. С решения №189/11.04.2011г.
по т.д. №39/2010г., II т.о. на ВКС и №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г., II
т.о. на ВКС, Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д.№ 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ
т. о., които на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за съдилищата,
ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в договорите при общи
условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното изчисляване на
сметката без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е
доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи
плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя
в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл.2, ал.2 ЗЕ принцип за
защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния характер на
съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по смисъла на
чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, същите са нищожни на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
и като такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно основание
за извършване на корекция на сметката на потребителя.
На
следващо място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, е в разрез с регламентирания в чл.81, ал.1 ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция
за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а
обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е
направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба №6 от 9.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при
констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната
енергия, да бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното
предприятие. Също така средството за търговско измерване по силата на чл.120 ЗЕ
е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл.89, т.4 ЗЕ
поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на
електромера е в тежест на разпределителното дружество, не е задължение на
потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане.
Горният извод на съда не се променя и от
установената с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възможност за извършване на корекции на сметки на
потребителите в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
ел.енергията. Корекцията следва да бъде извършена при спазване на определени
правила, приети от ДЕКВР – чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната
процедура е реализирана въз основа общите условия на доставчика, одобрени от
регулаторния орган и влезли в сила преди изменението на ЗЕ, на която
законодателят не е придал обратно действие. При това положение и при липсата на
последващо приемане от ДКЕВР на правила за
реализиране на корекционната процедура, не може да се
приеме, че доставчикът надлежно е реализирал правомощието си да коригира
сметката на ищеца за минал период от време.
С оглед нищожността на клаузата за едностранна
корекция за минал период, ирелевантно е
обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и
са направени изчисленията.
Съдът
намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност
на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява
недоказано от ответната по иска страна - „Енерго Про- Продажби” АД, че процесната
сума му се дължи.
От друга
страна, не е спорно и от представените по делото писмени доказателства, вкл.
чрез ССчЕ, безспорно се установява, че процесната сума е заплатена от потребителя В*** Х. А*** към
ответника „Енерго Про-
Продажби” АД.
Спори се по делото относно валидността
на сключения договор за цесия.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет.
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и
произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен
източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да
има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо,
каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на
основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни
указания с т.7 от Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията.
От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото,
както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата
на прехвърляне на вземането цедентът е имал
съществуващо вземане към ответника.
В приетия по делото договор за
цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава към новия кредитор,
е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на
длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура.
С оглед събраните по делото
доказателства, неоснователно е и възражението за нищожност на договора за цесия,
поради липса на съгласие от страна на цедента, поради
липса на валидно учредена представителна власт от цедента
в полза на адв-Красимир Тодоров.
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез адв.Тодоров,
който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването
му, така и за уведомяването. Приобщените на л.106 и на л.107 пълномощни,
удостоверяват че В*** Х. А*** е упълномощил адв.Красимир
Тодоров, да сключва договор за цесия и да се разпорежда по начин какъвнто намери за добре с всички негови вземания.
Отделно от това в хода на съдебно заседание е представено пълномощно, с
нотариална заверка подписа на упълномощителя В*** Х.
А*** от 08.01.2015г., от съдържанието, на което се установява, че е направено
изрично изявление от упълномощителя по смисъла на
чл.42 от ЗЗД, с което се потвърждават действията на адв.
Тодоров при сключване на договора за цесия и по уведомяване на ответника за
същата. Следователно дори и към момента на сключване на договора, да не е било
надлежно упълномощаване, всички действия са валидирани
с нарочното изявление от упълномощителя, направено в
писмена форма с нотариално заверен подпис от 08.01.2015г.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника, съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Ответникът е уведомен за
договора за цесия на 22.07.2014г. от цедента,
предишен кредитор, чрез адв. Тодоров, следователно
ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.
Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР№ 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК,
съобщаването следва да бъде извършено от цедента
/стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като
съобщаването е извършено от името на стария кредито,р
по изрично пряко упълномощаване от цедента, по силата
на прието пълномощно. Не се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още
повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл
Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
По делото се установи, че спорното вземане е отново прехвърлено в хода
на производството след завеждане на исковата молба с договор за цесия от
23.10.2014г. от страна на ищеца „К.Г.”ЕООД в полза на „Интейк”
ЕООД, като ответникът„Енерго Про- Продажби” АД е уведомен за същия, съгласно
уведомлрение от 26.10.2014г./л.64/.
Прехвърлянето в хода на процеса следва да бъде отразено единствено и
само в диспозитивната част на решението за
прецизност.
При изложеното, следва да се приеме, че ищецът към
датата на подаване на исковата молба е носител на процесното
вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно
горните мотиви.
По аргумент от чл.226 ГПК прехвърлянето на спорното
право в хода на процеса не се отразява на крайните изводи на съда, който следва
да постанови решението си спрямо субекта – ищец и титуляр на правото към
момента на сезиране на съда.
Поради
тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен,
като на ищеца бъде присъдена претендираната сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид
изхода на спора, направеното своевременно искане, представен списък по чл.80 от ГПК и представените доказателства, на ищеца по делото следва да бъдат присъдени
сторените в настоящата инстанция разноски в общ размер от 490,00лв, от които 50лв.
за заплатена държавна такса, 300лв юрисконсултско
възнаграждение и 140лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Възражението за прекомерност на заплатеното ю.к. възнаграждение е неоснователно, предвид установените
в чл. 7, ал. 2 и § 2 от ДР на Наредба №
1/09.07.2004год. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения критерии.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.99, ал.1, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, бул. „***” №258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Б***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца “К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул. „***” №22, партер, представлявано от П*** К., прехвърлил
спорното право в хода на процеса с договор за цесия от 23.10.2014г. на „Интейк” ЕООД, ЕИК ***, сумата
от 657,26лв., представляваща цедирано
вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и В*** Х. А*** ЕГН **********,
представляващо платена от цедента В*** Х. А*** без
основание сума за недоставена ел.енергия, по фактура №0072026570/03.02.2010г., въз основа на извършена корекция на сметка на неотчетена
стойност на ел.енергия за периода от 08.06.2009г. до 01.12.2009г., общо за 176 дни, начислена служебно за обект с абонатен номер
**********, по кл.№ **********, находящ
се на адрес гр.Игнатиево, ул.”***”, №3, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на иска – 03.09.2014г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК “ЕНЕРГО
– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „***” №258,
Варна Тауърс Г, представлявано от Б***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ищеца “К.Г.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „***” №22, партер,
представлявано от П*** К., сумата от 490.00лв./четиристотин и деветдесет лева/, представляваща сбор от сторени
съдебно деловодни разноски, както следва:
50лв. за заплатена държавна такса, 300лв юрисконсултско
възнаграждение и 140лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: