№ 802
гр. Сливен, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230101580 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 7 от КЗ и
цена на иска 1009,32 лева.
В исковата молба се твърди, ищцовото дружество „Гаранционен Фонд” София е
изплатило по щета № **** г. обезщетене за имуществени вреди в размер на 1009,32 лева, за
увредения при ПТП, настъпило на 04.12.2017 г. л.а. „****, собственост на В.С.Б..
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Е. Д. Е., който управлявайки л.а.
****** и движейки се по ****, на кръстовището с *****, не е спрял на пътен знак Б2 и
ударил движещия се по път с предимство л.а. ****, като така причинил процесното ПТП.
Твърди се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ, ответникът
управлявал увреждащия автомобил, без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП. Същият бил поканен да възстанови изплатеното от
„Гаранционен Фонд”, но не е погасил задълженията си.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на „Гаранционен Фонд” сумата от 1009,32 лева, представляваща изплатеното от
„Гаранционен Фонд” по щета № **** г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок от ответника не е постъпил отговор на исковата
молба и не е изразено становище.
В с.з. представител на ответното дружество не се явява, но е депозирано становище,
чрез процесуален представител, в което се поддържа изцяло предявения иск, като се счита,
1
че същият е допустим, основателен и напълно доказан. Претендират се разноските по
делото.
В с.з. ответникът редовно призован, се явява лично и заявява, че е нямал възможност
да плати. Знае, че е виновен, била му изтекла застраховката. Желае да плати, но ако може да
бъде разсрочено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 04.12.2017 г., ответникът Е. Д. Е., управлявайки л.а. ****** и движейки се по
****, на кръстовището с *****, не спрял на пътен знак Б2 и ударил движещия се по път с
предимство л.а. ****, собственост на В.С.Б., като причинил ПТП. Същият управлявал
увреждащия автомобил, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
към датата на ПТП.
В Ищцовото дружество „Гаранционен Фонд”, е била образувана щета № **** г., като
е изплатено обезщетене за имуществени вреди в размер на 1009,32 лева.
Ответникът е бил поканен да възстанови на ищцовото дружество сумата, но същият
не е погасил задълженията си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се
уважи.
Безспорно се установи в производството от приетия като доказателство Протокол за
ПТП, че на 04.12.2017 г. е настъпило пътно- транспортно произшествие с л.а. „****,
собственост на В.С.Б..
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът Е. Д. Е., който управлявайки л.а.
****** и движейки се по ****, на кръстовището с *****, не е спрял на пътен знак Б2 и
ударил движещия се по път с предимство л.а. ****, като така причинил процесното ПТП.
В протокола е записано, че няма сключена застраховка ГО за автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.), Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка
на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство,
2
което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.); , след изплащане на обезщетението по
ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по ал. 8.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният
фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при
ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
"а" КЗ (отм.);. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на следните кумулативни предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да
е платил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента в търсения размер; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на МПС от делинквента и 4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна
отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на реализиране на ПТП.
В тежест на ищеца в производството е да докаже правото си да встъпи в правата на
увреденото лице до размер на заплатеното обезщетение, както и възникването на деликтна
отговорност на ответника по отношение на увреденото лице.
Безспорно е, че ищецът ГФ – София е изплатил по щета № **** г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1009.32 лв.
Безспорно е, че управляваният от ответника лек автомобил, е бил към момента на
настъпване на ПТП – 04.12.2017 г. без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", което обстоятелство се установява от приетата по делото справка от база
данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка ГО на
автомобилистите.
По делото няма спор, че виновен за настъпилото ПТП е именно ответникът.
Изпратена му е регресна покана за възстановяване на сумата за която няма данни да е
получена.
До датата на предявяване на исковата молба ответникът не е заплатил
претендираната сума.
В с.з. ответникът се явява лично и заявява, че не имал възможност да заплати сумата.
Знае , че е виновен. Желае да плати разсрочено.
Предвид изложеното, съдът стига до извода, че в случая ответникът следва да носи
отговорност за репариране на причинените от процесното ПТП вреди.
По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху
3
претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД направените разноски в производството в размер на 50 лева
заплатена държавна такса и юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Е. с ЕГН ********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” СОФИЯ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *****,
сумата 1009,32 лева /хиляда и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
изплатеното от „Гаранционен Фонд” по щета № **** г. обезщетение за имуществени вреди
за увредения при ПТП настъпило на 04.12.2017 г. в гр. Сливен, л.а. ****, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.05.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Д. Е. с ЕГН ********** от ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” СОФИЯ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *****
разноски по делото в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4