№ 16092
гр. С., 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110168696 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ.
Образувано е след като с Решение № 7550 от 04.12.2023 г ., постановено
по дело № 8823 по описа на АССГ за 2023 г., XIII касационен състав, е
отменено по касационна жалба на Л. Т. Д. Решение № 11280 от 29.06.2023 г.,
постановено по гр. дело № 7904/2023 г. по описа на СРС, 46 състав, с което е
оставена без уважение жалбата на Л. Т. Д. срещу Решение № 711 от 24.01.2023
г. на ОСЗ „И.“, с което се отказва възстановяване на правото на собственост на
наследниците на И.С.В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на недвижим имот – пасище от 6.734 дка в местността „***” в землището на
кв. „***”, представляващо ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на кв.
***, одобрени със Заповед № ***/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, като делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав при
спазване на указанията, дадени с мотивите на решението на АССГ.
Производството по гр.д. № 7904/2023 г. по описа на СРС, 46 състав, е
образувано по жалба от Л. Т. Д., ЕГН ********** против Решение № 711 от
24.01.2023 г. на ОСЗ „И.“, с което се отказва възстановяване на правото на
собственост на наследниците на И.С.В. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на недвижим имот – пасище от 6.734 дка, пета категория, в
местността „***” в землището на кв. „***”, представляващо ПИ с проектен
идентификатор *** по КККР на кв. ***, одобрени със Заповед №
***/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Изложени са
твърдения за незаконосъобразност и неправилност на административния акт.
Жалбоподателят основава искането си на влязлото в сила Решение от
06.03.2002 г., постановено по гр.д. № 7080/2001 г. по описа на Софийски
1
районен съд, 45 състав, с което на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато за
установено, че наследниците на И.С.В. имат право да им бъде възстановено
правото на собственост върху имота. Иска се отмяна на Решение № 711 от
24.01.2023 г. на ОСЗ “И.” и постановяване на решение, с което на основание
чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ да бъде възстановено правото на собственост върху
процесния имот на наследниците на И.С.В. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници.
Органът, издал административния акт - ОСЗ „И.“, с писмено становище
вх. № 89579 от 31.03.2023 г. оспорва жалбата. Изложени са съображения, че
съдебното решение по иск с правно основание чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ не
обвързва ОСЗ да издаде решение за възстановяване на правото на собственост,
а възстановява правото на ищците да придобият качеството заявители.
Съответно ОСЗ следва да прецени дали са налице предпоставките за реално
възстановяване на имота или е налице пречка и наследниците следва да бъдат
обезщетени по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. Излагат се доводи, че в случая
съществува пречка за реалното възстановяване на собствеността върху
процесния имот, доколкото същият не представлява земеделска земя по
смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като са налице мероприятия за задоволяване на
обществени нужди, които са безспорно установени в хода на инициираното
административно производство. Сочи се, че част от територията е одържавена
с Акт № *** на 22.08.1967 г. за изграждането на улици и детски ясли.
Останалата част от имота, както и съседни на него, са предоставени за бетонов
възел БКС „***” на основание Протокол № 4/25.04.1979 г. В терена са
изградени сгради, предоставени на БКС „***”, като същите имат обща
застроена площ от 562 кв.м., които са приети с Акт № 16 от 1992 г., съгласно
предоставения протокол по административната преписка. Вследствие на
издадените актове за държавна собственост, за терена има съставен Акт за
общинска собственост № ***/08.11.1999 г., с площ от 15 дка, като същият е
актуван на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 30, ал. 4 от ППЗОС. В хода
на преписката е установено, че трябва да се извърши допълнително
идентифициране на имотните граници поради обединяването му с друг имот.
За процесния имот е издаден проект за изменение на кадастрална карта и
кадастралните регистри с № ***-18.05.2022 г. и констатира, че в него подадат
само една част от сградите, които са подробно описани по вид и площ. Общата
застроена площ в проектния имот е в размер на 382 кв. м., като при
идентифицирането на имотните граници е участвал единият от наследниците.
Поддържа се, че при постановяване на решението си ОСЗ е съобразила всички
събрани по административната преписка доказателства и е отказала
възстановяване на процесния имот поради това, че същият не отговаря на
посочените в чл. 2 от ЗСПЗЗ основания. Отделно се сочи, че мероприятията са
реализирани преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което същите се считат за
строежи на държавни предприятия и не следва да се реституират, независимо
дали са построени законно или не. С оглед на изложеното счита отказа за
правилен и законосъобразен, а жалбата - за неоснователна, като посочва, че на
жалбоподателя се дължи обезщетение, а не реално възстановяване на правото
на собственост. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и
2
недоказана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приобщената към делото реституционна преписка №
711/26.08.2002г., част от която е Нотариален акт том I, № 80, рег. ***, дело №
*** от 10.06.1931 г. И.С.В. от с. *** е признат за собственик по наследство от
С.С. и давностно владение на недвижими имоти в землището на с. ***, между
които и пасище в м. „***“, цялото от около 10 дка, при съседи по нот. акт:
братя Б., братя Л., братя А. и река.
Установява се, че с Акт № *** 280 от 22.08.1967г. за държавна
собственост на недвижим имот, представляващ Имот 5681, кв. 19, м. *** от
800 кв.м. по 3 лв. и 1 240 кв.м. по 0,10 лв. /рег. пр. 273/67 г. / въз основа на
Писмо № 2693 от м.08.1967г., бил одържавен. Също така в актът е отбелязано,
че имотът бил отчужден изграждане на за улици и детски ясли.
Приложен е Акт № *** от 31.08.1987 г. на държавна собственост на
недвижим имот по преписка № ***/87, от който се установява, че съгласно
Заповед № 9/25.11.1986г. на МФ, имот, находящ се в кв. ***, седми РНС,
представляващ Неурегулиран терен (бетонов възел), включващ Склад – 7, с
площ 100 кв.м., Склад – 7, с площ 9 кв.м., и Павилион – 28, с площ 4 кв.м., е
актуван като държавна собственост. Отбелязано е, че имотът е предоставен за
оперативно управление на държавната организация РПСР „***“ – С.. С
Приложение № 1 на „Варово стопанство“ – В., са дадени за ползване и
следните съоръжения и основни средства: 1) канал бетонов; 2) завод бетонов
възел; 3) бетонарка и ел. част; 4) склад – 1 бр.; 5) гаражна клека; 6) цистерна за
вода на колесар; 7) каптаж за вода; 8) силози за цимент – 2 бр.; 9) ел. табло; 10)
трафопост; 11) шнекове – 2 бр.; 12) бора – 2 бр.; 13 – склад за проби.
По делото е приложен протокол на поземлената комисия за въвеждане в
действие на обекти административна сграда на ОбК „Чистота и озеленяване“
и реконструкция на бетонов възел и варово стопанство, собственост на
поделение „Строителство и ремонт“ район П., от който се установява, че
20.07.1992г. строителството на обекта е завършило и комисията го е приела за
законен. Приложен е и протокол по отношение на обектите, находящи се на
територията на бетоновия възел.
С Акт № *** от 08.11.1999г. за частна общинска собственост на
недвижим имот, находящ се в гр. С., район „И.“ на основание чл. 2, ал. 1, т. 6
ЗОС и чл. 30, ал. 4 ППЗОД неурегулиран поземлен имот от около 15 дка,
находящ се в гр. С., район „И.“, местност „В.“ е обявен за частна общинска
собственост, като е посочено, че върху терена били изградени сграда на БКС
„***“ ЕАД: 1) Павилион – застроена площ 20 кв.м., на 1 етаж, конструкция –
панелна, изграден през 1982 г., на стойност 112 600,00 лева; 2) Хале –
застроена площ 304 кв.м. на 1 етаж, конструкция – метална, на стойност
1 200,00 лева, изградено 1983 г. и 3) Сграда четири клетки – застроена площ
220 кв.м. на 1 етаж.
С решение от 06.03.2002г., постановено по гр.д. № 7080/2001г. по описа
3
на Софийски районен съд, 45 с-в, по предявени от наследниците на И.С.В.
искове с правна квалификация чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, се установява, че
процесният имот не бил заявен в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което с
решението съдът е признал за установено по отношение на ПК „***“, че
ищците С.В. Т., М.И.В., Й.И.В., Й.С.П. Д.С.М., С.С.Т., С.Т.Р., И.Т.Й., Ц. Д.С.,
Б.И.С., Е.И.Ф., Г.И.М., З.З.К., И.З.Р., Я.Я.Б., И.И.Д. и С.И.В. имат право да им
бъде възстановено правото на собственост върху пасище от 6,7 дка, в м. „***“,
землището на с. ***, при съседи: братя Б., братя Л., н-ци М. М. и река. Съдът е
посочил още, че ищците имат право да им бъде възстановено правото на
собственост върху претендираните имоти, като въз основа на него
поземлената комисия следвало да определи земите, върху които се
възстановява собствеността съгласно чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
С оглед на горното, било подадено заявление вх.№ 711 от 26.08.2002г. от
И.И.Д. за възстановяване правото на собственост на наследниците на И.С.В.,
бивш жител на гр. С., като с Решение № 672 от 26.08.2002г. за възстановяване
право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на ***, на Поземлена комисия, община „***“, влязло в
сила на 11.09.2002г., е признато правото на собственост на наследниците на
И.С.В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот
– Пасище от 6,700 дка, пета категория, находящ се в землището на *** в
местността ***, при граници съседи: бр. Б., бр. Л., бр. А., заявен с пореден №
1 от заявлението и установен с Нотариален акт т. I, № 80, рег. ***, д. №
***/10.06.31г.
От писмо с регистрационен индекс и дата 86-00-28/22.04.2003г. на С.О.,
Район И. се установява, че обект Бетонов възел БКС „***“ поземлен имот
№***, кад. лист №*** с местоположение до къмпинг „В.“ не попада в терен,
за който има одобрен подробен устройствен план /ПУП/. Вследствие на
издадени по-рано актове за държавна собственост с № ***/87г. и № 280/93г.,
за терена бил съставен акт за общинска собственост №***/08.11.1999г. с площ
от 15дка. Имотът бил актуван на основание чл.2, ал1, т. 6 от ЗОС и чл.30, ал.4
от ППЗОС. От писмото се установява, че върху терена били изградени сгради
на БКС „***“ с обща застроена площ 562 кв.м. С оглед на това в Държавен в-к
бр.30 от 1999г. било публикувано Решение №14щ/15.02.1999г. на *** относно
приватизация на БКС „***“ ЕАД. В район „И.“ постъпило писмо с вх.№
***/26.06.1998г. на СОАП. Предоставена била документация от БКС –„***“.
Терена е предоставен на БКС „***“ на основание Протокол №4/25.04.1979г.
статия 35, Протокол №4/25.04.1979г. статии 36, Протокол от 25.02.1981г., като
приемници на активи и активи и пасиви на Поделение „БКС - ***“, Поделение
„БКС – И.“, Поделение „Строителство и ремонт – П.“ и Поделение „Чистота и
озеленяване – П.“. Същите протоколи са представени по административната
преписка.
От съобщение с рег. № 86-00-28/05.09.2003г. на С.О., район „И.“, до
И.И.Д. се установява, че същият подал молба с вх. № 86-00-28/19.05.2003г. за
издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ, но такова не можело да
му бъде издадено. В мотивната част се пояснява, че имотът, който бил признат
на молителя с Решения № 672 и 207/26.08.2002г. на ПК „***“ е земеделска
4
земя, непопадаща в терен, за който да е бил одобрен подробен устройствен
план, като съгласно чл. 11, ал. 1, 2, 3, 4 от ППЗСПЗЗ техническите служби при
общините се произнасяли за застроените и незастроени части от имоти, които
са в регулация.
С писмо с изх. № ВС01/1512/31.07.2009г. на ОСЗ и гори – П., се разбира,
че по молба с вх. № ВС – 24/20154Г/30.07.2008г. за идентифициране
(заснемане) на имот в местност „***“ с площ 6,70 дка, находящ се в землището
на с. ***, било извършено заснемане, при което било установено, че имотът
попада в следните имоти на КВС на с. *** – имот с кад. № 148, собственост на
С.О. и имот с кад. № 146, собственост на Л. Т. Д.. Приложена е и схема на
идентифициран имот в м. ***, 6,7 дка.
С Акт № 1996 от 13.03.2017г. за частна общинска собственост на
основание чл. 59, ал. 1 ЗОС поземлен имот с идентификатор ***, с площ
12 051 кв.м., съгласно одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър на
гр. С. със заповед РД – 18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в м. „В.“ е актуван като частна общинска собственост, за
което е приложена скица.
Като писмено доказателство е приложена документация по проект за
изменение на кадастралната карта от м. 07.2020г. (л.20), от където се
установява, че заснетия имот, предмет на настоящия спор, попада в рамките
на имот с идентификатор *** от КККР на район И., м. В..
Било издадено удостоверение с изх. № 110-15-8656-14/10.02.2022г. от
МЗ – С.-град, ОСЗ И., за издаване на скица проект от СГКК в полза на С.И.В.,
в което е прието, че в срока по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ на основание Решение от
06.03.2002 на СРС, по гр. д. № 7080/2001г. наследниците на И.С.В. са заявили
за възстановяване правото си на собственост върху имот – пасище с площ
6,700 дка, м. „***“, землище ***.
Приложено е удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри № ***-18.05.2022г. за поземлен
имот с идентификатор ***. От приложените документи се установява, че в
КККР са заличени поземлен имот с идентификатор *** и находящите се в него
самостоятелни обекти, като са нанесени нови обекти, един от които процесния
– поземлен имот с проектен идентификатор ***, проектна площ 6 734 кв.м.,
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на тройно
ползване – за друг вид производствен складов обект.
Със заявление с вх. № 110-15-9325 от 25.06.2022г., подадено от С.И.В.
до ОД „З.“ С. - град, ОСЗ – И., било поискано да бъде издадено решение за
имот с проектен идентификатор *** в местност „***“, квартал ***, общ. И.,
гр. С., към което било приложено посоченото по-рано удостоверение.
С обжалваното решение № 711 от 24.01.2023г. за възстановяване
правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на ***, ЕКАТТЕ 68134, община С. е
отказано да се възстанови правото на собственост на наследниците на И.С.В. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху Пасище от 6,734
дка, пета категория, местност ***, ПИ с проектен идентификатор *** по
5
КККР на ***, одобрени със заповед № РД – 18 – 27/03.04.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, при граници (съседи) ПИ с идентификатор
***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор
***, ПИ с проектен идентификатор ***. В решението е посочено, че правото
на собственост не се възстановява, поради това, че имотът не представлява
земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, а собствениците подлежат на
обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Установява се още, че така
обсъденото решение изменя и допълва решение № 672/26.08.2002г. на ПК ***.
С Протокол № 1 от 24.01.2023г. по заявление ПО – 15 – 9325/25.05.2022г. от
С.И.В., е направена констатация, че отказът от възстановяване правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, е поради
обстоятелството, че върху имота са изградени сгради и бетонов възел, като по
този начин имотът не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2
ЗСПЗЗ.
В приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, след извършен оглед на място от вещото лице, се констатира, че
цялата площ от процесния имот е бетонирана и към момента функционално не
съставлява земеделска земя, макар да липсват документи за извеждането от
земеделския фонд. Установява се, че в имота се намират два работещи
бетонови възела с присъщите им технологични части, постройки, обслужващи
бетоновите възли, трафопост, ремонтна работилница и канал за ремонт на
строителна техника. Експертът прави извод, че по начина на ползване на
земята през годините тя изцяло е изгубила земеделския си характер и не би
могла да бъде ползвана като земеделска земя. Приема, че от приложените по
делото актове за общинска и държавна собственост, в които терена на стар ПИ
*** се посочва като бетонов възел и установения кадастрален план от 1986 г.,
където също са заснети и нанесени постройки, бетонов възел и втори бетонов
възел в строеж (който е наличен към момента), застрояването на имота е било
налично преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Вещото лице пояснява, че процесният имот попада в обхвата на
строителните граници на гр. С. и в обхвата на ОУП в зона ЗП – зона за паркове
и градини. Имотът бил застроен със сгради и съоръжения на два бетонови
възела, като повърхността му била изцяло бетонирана и с отнет (затрупан)
хумусен слой, което не позволява използването на земята за земеделско
производство. От друга страна, имотът не е попадал в обхвата на регулационен
план и за него не бил изработван ПУП, вкл. и към настоящия момент. Сочи, че
въпреки наличното застрояване в имота, същият не е бил предмет на
преотреждане и към момента се счита като земеделска земя, което се
потвърждава и от съобщение с рег. № 86-00-28/05.09.2003г. на С.О., район
„И.“. Във връзка с извършената проверка на документи и на място, експертът
прави извод, че процесният имот попада в обхвата на урбанизирана територия
– част е от ОУП на С. и в обхвата на строителните граници на града, а самата
земя функционално не може да бъде използвана за земеделско производство.
От заключението се установява, че към 01.03.1991г. имотът бил
държавна собственост, а към настоящия момент целият имот с идентификатор
*** с площ 12 051 кв.м., южната част от който е процесният недвижим имот, е
6
вписан като частна общинска собственост в КККР. По отношение на
съотношението между заявения имот с идентификатор *** и имот с
идентификатор ***, което съдът е следвало да изследва, с оглед
задължителните указанията на АССГ в Решение № 7550 от 04.12.2023г.,
постановено по адм. дело № 8823/2023г., вещото лице пояснява, че
процесният имот е част от имот с идентификатор ***, като попада извън
обхвата на регулационен план, за което са приложени кадастрален план,
снимки и скици. Изяснява се, че процесният имот представлява част от
нанесения в кадастрален лист 645 от 1986 г. съществуващ бетонов възел и
такъв в строеж, попадащи в имот с пл. № ***. Установява се, че през 2008г. въз
основа на заповед № 156 от 25.02.2008г. на Кмета на СО, район И., върху
части от ПИ *** е нанесен ПИ 262, заемащ северната и средната част от
имота, а имот с ПИ *** остава само с площта на южната част от стария имот.
Извежда, че двата коментирани имоти са частично идентични, като имот с
идентификатор *** представлява южната част от имот с идентификатор *** и
изцяло попада в неговите граници.
На въпроси към вещото лице за идентичност между заявения имот и
имотите, предмет на АДС № ***/1987г. и АЧОС № ***/1999г., се изяснява, че
по отношение на имота, предмет на АДС № ***/1987г. и процесния е налице
частична идентичност. Установява се, че с акта за държавна собственост е
актуван целият бетонов възел, без посочване на конкретни граници, а площта
на бетоновия възел продължава в северна, южна и И. посока. В открито
съдебно заседание, проведено на 05.12.2024 г., вещото лице пояснява, че в
АДС № ***/1987г. са идентифицирани трите постройки и бетоновъзела, като
при извършено обстойно изследване на района, е установено, че в целия район
„В.“ няма друг бетоновъзел. Потвърждава, че частичната идентичност е
налице поради това, че процесният имот попада в южната част на целия имот с
идентификатор ***, бетоновият възел бил обединен с постройки в северната
част. Сочи, че в кадастралния план от 1986 г. били заснети два бетонови
възела, като тогава вторият бил в строеж, а към настоящия момент вече е
изграден.
При изслушване на вещото лице ищцата е оспорила експертизата в част
по отношение на частичната идентичност между процесния имот и имота,
предмет на АДС № ***/1987 г., с твърдението, че актът е единствено за трите
броя сгради, които са извън процесния имот. С оглед на това е поискано
снабдяване с цялата преписка по АДС № ***/1987 г. В съобщение с изх. № 94-
00-136/15.04.2025г., е даден отговор, че в учрежденския архив на МФ заповед
с такъв номер от 1986 г. не се съхранява. С оглед на това, съдът приема, че
експертът, изследвайки всички налични документи, е дал мотивиран и
правилен отговор на поставения въпрос, доколкото съдът намира, че изрично
в АДС № ***/1987 г. при вид и описание на имота са посочени и
неурегулиран терен /бетонов възел/, и трите сгради, с оглед на което съдът
кредитира заключението на вещото лице и в тази му част.
По отношение на имотът, описан в АЧОС № ***/1999г., експертът сочи,
че не са посочени конкретни граници, а топографските му елементи и площ от
15 дка, с оглед на което прави извод за частична идентичност между него и
7
имот с идентификатор ***.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 159 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане,
а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не
подлежи на оспорване; оспорващият е неправосубектен; оспореният
административен акт е оттеглен; оспорващият няма правен интерес от
оспорването; оспорването е просрочено; по оспорването има влязло в сила
съдебно решение; има образувано дело пред същия съд, между същите страни,
на същото основание; оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от
него, а според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК административните актове
могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.
В случая жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от
легитимирана страна и не са налице отрицателните предпоставки,
възпрепятстващи образуване на съдебно производство. По отношение на
преценката дали е спазен срокът за подаване на жалбата от Л. Т. Д., по делото
са представени доказателства кога е връчен оспореният административен акт
на жалбоподателката, като е представено копие от оспорваният акт – Решение
№ 711 от 24.01.2023г., върху което е направено отбелязване, че същата се е
снабдила с него на 26.01.2023г. Жалбата е постъпила в МЗ, ОДЗ - С.-град, ОСЗ
– И. на 07.02.2023г., с оглед на което съдът приема, че същата е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок.
По основателността на жалбата:
Съгласно правомощията си, уредени в разпоредбата на чл. 146 АПК при
преценка законосъобразността на административния акт съдът проверява
следните предпоставки: 1) дали актът е издаден от компетентен орган; 2) дали
е спазена установената форма; 3) дали е допуснато съществено нарушение на
административно-производствени правила при издаване на акта; 4) дали е
налице противоречие на административния акт с материалноправни
разпоредби, както и 5) дали актът съответства с целта на закона. При
извършване на проверката за законосъобразност на административния акт,
съдът не е ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява
всички основания по чл. 146 АПК. Съответствието на оспорения акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването на
административния акт /чл. 142, ал. 1 АПК/.
Решението на ОСЗ – И. е издадено от компетентен орган, в
законоустановената писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа фактически и правни основания за издаване на
акта, като в същото е посочено, имотът не представлява земеделска земя по
смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което собствениците подлежат на
обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението съдържа всички необходими
реквизити, подписано и мотивирано е, макар и кратко. Настоящият състав не
констатира нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване
8
на решението. Не се установява несъответствие с целта на закона.
По отношение на съответствието с материалноправни разпоредби, съдът
намира, че същите не са нарушени, от което следва, че решението на ОСЗ е
материално законосъобразно поради следното. За да бъде издаден акт на ОСЗ,
съответстващ на материалния закон, с който да бъде възстановено правото на
собственост, трябва да са налице следните предпоставки: 1) С него да е
възстановена собственост на лице, което е било собственик на процесната
земеделска земя или на негови наследници; 2) Имотът, за който е постановено
решението, следва да е земеделски по своя характер; 3) Имотът да е бил
фактически отнет от бившия собственик, независимо дали е включен в ТКЗС
или не; 4) В случай, че имотът попада в границите на урбанизираните
територии (населени места), върху него не следва да са изградени законно
разрешени сгради от трети лица или към 01.03.1991 г. не следва да е започнал
законно разрешен строеж; 5) Върху имота не следва да са осъществени
мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността – чл.
10б от ЗСПЗЗ.
Както беше посочено, с решение от 06.03.2002г., постановено по гр.д. №
7080/2001г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, на основание чл. 11, ал.
2 ЗСПЗЗ съдът е признал за установено по отношение на ПК „***“, че ищците
имат право да им бъде възстановено правото на собственост върху процесния
имот. Във връзка с това ПК – Община *** е постановила Решение № 672 от
26.08.2002г., основаващо се на съдебното решение, с което е признато правото
на собственост на наследниците на И.С.В..
По отношение на вида земя, следва да бъде посочено, че според
дефиницията дадена в чл. 2 ЗСПЗЗ земеделска земя е земята, предназначената
за земеделско производство, която не се намира в границите на
урбанизираните територии (населени места и селищни образувания),
определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; не е
включена в горския фонд; не е застроена със сгради на: промишлени или
други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни
общности или други обществени организации, нито представляват дворове
или складови помещения към такива сгради; не е заета от открити мини и
кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за
общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
От приетата по делото експертиза, беше установено, че липсват документи за
извеждането на имота от земеделския фонд, поради което и в съобщение с рег.
№ 86-00-28/05.09.2003г. на С.О., район „И.“ се потвърждава, че същата е
земеделска земя, непопадаща в терен, за който да е бил одобрен подробен
устройствен план. Въпреки това и във връзка с възражения на ответника по
отношение на вида на земята, експертът изяснява, че в действителност към
настоящия момент земята функционално няма характер на земеделска, поради
изграждането на бетоновъзел върху нея – тоест заета е със съоръжения за
общо ползване, като е премахнат хумусният й слой.
За фактическото отнемане на имота свидетелства Акт № *** 280 от
22.08.1967г. за държавна собственост на недвижим имот, представляващ Имот
5681, кв. 19, м. *** от 800 кв.м. по 3 лв. и 1 240 кв.м. по 0,10 лв. /рег. пр. 273/67
9
г. / въз основа на Писмо № 2693 от м.08.1967г., с който имотът бил одържавен
за изграждане на за улици и детски ясли.
Съгласно приетите по делото доказателства, имотът не попада в обхвата
на регулационен план и за него не бил изработван ПУП, вкл. и към настоящия
момент, но попада в обхвата на строителните граници на гр. С. и в обхвата на
ОУП в зона ЗП – зона за паркове и градини.
Чл. 10б ЗСПЗЗ урежда, че собствениците, притежаващи земеделски земи
преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или
държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени
в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии
(населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат
право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или
от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. С
оглед на предходното, изрично в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ са изредени
строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността,
а именно наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
съоръжения, пътища, жп линии и др., респ. съоръжения, които не позволяват
възстановяване на собствеността - канали, мостове, корекции на реки,
язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции,
открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи,
нефтопроводи и др.
Безспорно е установено, че имотът бил застроен със сгради и
съоръжения на два бетонови възела, като повърхността му била изцяло
бетонирана и с отнет (затрупан) хумусен слой, което не позволява
използването на земята за земеделско производство.
Съгласно константната практика на ВКС собствеността върху
земеделски земи не може да бъде възстановена, когато земята е застроена или
ако върху нея са били проведени такива мероприятия от държавата, които са
били предназначени и са служили за задоволяване на важни държавни нужди,
нужди на науката и културата, на сигурността, на отбраната на странната,
екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. От
събраните по делото доказателства, още с Акт № *** на 22.08.1967 г.,
територията била одържавена с цел изграждането на улици и детски ясли.
Впоследствие, още преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, Акт № *** от 31.08.1987 г.
на държавна собственост на недвижим имот, за който беше установено, че е
частично идентичен с процесния с идентификатор ***, бил актуван като
държавна собственост, представляващ Неурегулиран терен (бетонов възел),
който по същността си представлява съоръжение, което не позволява
възстановяване на имота в реални граници.
В жалбата срещу постановения отказ, жалбоподателкта се позовава на
решение от 06.03.2002г., постановено по гр.д. № 7080/2001г. по описа на
Софийски районен съд, 45 с-в, като сочи, че съгласно него имотът е бил
земеделска земя преди образуване на ТКЗС. Съдът счита, че в настоящото
10
производство се изясни характерът на земята и причините, поради които
същата не може да бъде възстановена. Допълнително следва да бъде
посочено, че с решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не се възстановява
собствеността върху процесния имот, а единствено се признава за установено
правото на собственост, като едва с обжалваното решение ОСЗ се произнася
по отношение възстановяване правото на собственост, постановявайки отказ
то да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални
граници, поради обстоятелството, че върху имота са изградени сгради и
бетонов възел, като по този начин не представлява земеделска земя по смисъла
на чл. 2 ЗСПЗЗ. Производството по възстановяване на собствеността върху
земеделските земи приключва с издаването на административен акт с
конститутивно действие на създадения със специалния закон (ЗСПЗЗ) орган по
поземлена собственост (различно наименуван в течение на годините -
Поземлена комисия, ОСЗ и гори, понастоящем ОСЗ) се възстановява правото
на собственост върху земеделските земи в стари (реални или възстановими)
или в нови граници (с план за земеразделяне) в полза на бившите собственици
или на техните наследници. В настоящия случай именно обжалваният акт е
такъв, с който е отказано възстановяване правото на собственост върху
процесния имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като
собствениците подлежат на обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ, а не решение от
06.03.2002г., постановено по гр.д. № 7080/2001г. по описа на Софийски
районен съд, 45 с-в.
Законодателно е уредено, че когато поради настъпилите промени в
статута на земята, бившата земеделска земя е попаднала в строителните
граници (след приемане на Закона за устройството на територията (ЗУТ), ДВ,
бр. 1 от 2001 г., законовият термин е границите на урбанизирана
територия), производството по възстановяване на собствеността се предхожда
от производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, целящо установяването на
настоящия регулационен/устройствен статут и идентификация на имота,
съответно установяването на правоизключващите реституцията обстоятелства
по чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които имат значение за произнасянето
на административния орган по възстановяване на собствеността. В конкретния
случай имотът попада в урбанизирана територия, което налага провеждане
на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл са
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011 г. по тълк. д.
№ 8/2010 г. на Върховен административен съд.
Именно поради всичко установено в рамките на настоящото
производство и след проведената процедура от службата по земеделие и
събраните доказателства, съдът намира, че в конкретната хипотеза е налице
пречка за реституция, тъй като върху земята са реализирани мероприятия да
обществена нужда още преди влизане на реституционния закон – бетонов
възел, което на практика е превърнало земята във функционално
неизползваема като земеделска, като общинската служба по земеделие
правилно е постановила отказ от възстановяването в стари реални граници,
а е констатирала правото на обезщетение по реда на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В
хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ законодателят не изисква законност на
11
застрояването, нито отреждане на имота за конкретно мероприятие на
държавата. Достатъчен е обективния факт на застрояването на имота, каквото
беше установено по безспорен начин в настоящото производство (в този
смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 277 от
12.01.2012 г. по гр. д. № 1140 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., Решение № 310 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 494 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 407 от
13.07.2010 г. по гр. д. № 289 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.)
Във връзка с това, съдът намира, че Решение № 711 от 24.01.2023г. на
ОСЗ „И.“, е законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание
чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същият претендира такива, но в
кориците на делото липсват доказателства за сторени разноски от страна на
ответника. Поради това не следва да бъдат възлагани в тежест на
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Т. Д. , ЕГН: ********** против Решение №
711 от 24.01.2023 г. на ОСЗ „И.“, с което се отказва възстановяване на правото
на собственост на наследниците на И.С.В. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на недвижим имот – Пасище от 6,734 дка в местност
„***” в землището на кв. „***”, представляващо ПИ с проектен
идентификатор *** по КККР на кв. ***, одобрен със Заповед №
***/03.04.2012 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд С.-град
в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12