МОТИВИ
НА ПРИСЪДА ПО НОХД
№ 455/2019. по описа на ИРС, І състав
Ихтиманска
районна прокуратура (ИРП) е повдигнала обвинение срещу Е.А.С. ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, безработен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т. 2
вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” НК, а
именно за времето от 19,00 часа на ...2016 г. до 06,00 часа на ...2016г. в град
Д..., област С..., от частен дом, находящ се на ул. «Т...» № ..., чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /счупен прозорец на
ПВЦ дограма/, е отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой телевизор марка „S...”
модел ..., сериен № ..., 1 /един/ брой електрическа прахосмукачка марка „S...”
модел V..., сериен № ..., 1 /един/ брой електрическа портативна готварска печка
марка „Е...” модел ...без сериен номер, 1 /един/ брой стайна антена за
телевизор модел „S...” модел ... със
сериен номер ..., 1 /един/ брой мобилен апарат марка „N………..” модел „…………”
с ИМЕЙ ... без сим карта, 1 /един/ брой електрическа кафеварка марка “M...”
модел ... и сериен номер ..., 1 /един/ брой дистанционно за цифров приемник „В...“,
1 /един/ брой дистанционно за телевизор марка „………….“ и 1 /един/ брой
дистанционно за телевизор марка „S...”, на обща стойност 912,00 /деветстотин и
дванадесет/ лв. от владението и без съгласието на собственика Р.Б.Д., с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.
чл.194 ал.1 от НК., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б. «а» - след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по реда на чл.66 от НК, както следва:
- с
присъда № 147/23.10.2008г. по НОХД № 338/2007г. по описа на Ихтимански районен
съд, влязла в законна сила на 10.12.2008г. с наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години за престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.«а» и б. „б» от НК
и
- със
споразумение от 27.03.2014г. по НОХД № 618/2012г. по описа на Софийски окръжен
съд, влязло в законна сила на 27.03.2014г. с наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца за престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.«а» и б.»б» вр. чл.20 ал.2 от НК,
както и в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. «б» - след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по реда на чл.66 от НК, както следва:
- с
присъда № 147/23.10.2008г. по НОХД № 338/2007г. по описа на Ихтимански районен
съд, влязла в законна сила на 10.12.2008г. с наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години за престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.«а» и б.»б» от НК
и
- със
споразумение от 27.03.2014г. по НОХД № 618/2012г. по описа на Софийски окръжен
съд, влязло в законна сила на 27.03.2014г. с наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца за престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.«а» и б.»б» вр. чл.20 ал.2 от НК
В съдебно заседание подсъдимият не отрича, че е извършил деянието, за
което е обвинен, като твърди, че неговият братовчед му е сложил нещо в питието
и го завел да краде в една къща в гр. Д.... Пледира за справедливост.
Представителят на ИРП поддържа повдигнатото обвинение като твърди, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение спрямо С. е доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Сочи, че е безспорно установено, ме С.
през нощта на ...2016 г. от частен дом, находящ се на ул. „Т...“ в гр. Д... е
отнел чужди движими вещи. Оспорва се версията на подсъдимия за това, че е бил
отровен. Предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
5 години, което да бъде изптърпяно при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д.Н., твърди, че макар и да е доказано
участието на подсъдимия в извършване на престъплението, той не е разбирал
свойството и значението на извършеното.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по
досъдебно производство № 206/2016 г. на РУ на МВР - К... поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Свидетелят В.С. живеел
на съпружески начала със св. Р.С. – сестра на подс. Е.С.. Вечерта на ...2016 г.
подс. С. дошъл при сестра си и двамата със С. употребили алкохол, след което С.
си тръгнал. По-късно вечерта отново се върнал при сестра си, като носел сак, пълен с вещи, както и телевизор. Сестра му му се
скарала и Е.С. си тръгнал В ранните
часове на ...2016г. подс. С. отново се върнал в дома на сестра си, като носел
със себе си още два кашона с вещи. Св. С.
отново му вдигнала скандал, като С. оставил единият от кашоните на терасата й,
а другият занесъл дъщеря й – З.К.
Около .-------… часа на ...2016г.
обвиняемият С. отишъл в дома на св. Г.М. и му поискал телефона, след което се
обадил на тел. 112 и подал сигнал за това че му бил откраднат плазмен телевизор
марка «С…………….». Униформените служители на РУ град К... – свидетелите М.Н., Г.С.
и Г.М. посетили адреса на С. ***, като при проведения разговор с него той първоначално
поддържал версията си за това, че е бил откраднат негов телевизор, след което им
споделил, че всъщност той е откраднал телевизора от къща в гр. Д... на ул. «Т...»
№ .... С. завел служителите на полицията до къщата, откъдето били отнети
телевизора и други движими вещи и им посочил как е проникнал в нея - през
прозорец на първия етаж на кухнята на къщата, който бил счупен.
Е.С. предал с протокол
за доброволно предаване от ...2016 г. телевизор марка „S...” модел ..., сериен
№ ....
Своевременно бил
уведомен собственика на къщата - свидетелят Р.Б.Д. ***, която при пристигането
си установила, че липсват телевизор марка „S...” , електрическа прахосмукачка
марка „S... ,електрическа портативна готварска печка марка „Е...”, стайна
антена за телевизор модел „S...”, мобилен апарат марка „N………..” модел „113” ,
електрическа кафеварка марка “M...”,дистанционно за цифров приемник „В...“,
дистанционно за телевизор марка „…Н…….“ и
дистанционно за телевизор марка „S...”.
По-късно през деня свидетелката
Р.С. също с протокол за доброволно предаване от ...2016 г. предала вещите,
които се намирали у нея и у дъщеря й З.К. - прахосмукачка марка „S...”
електрическа портативна готварска печка марка „Е...” , стайна антена за
телевизол, мобилен апарат марка „N………….” модел „……………” , електрическа кафеварка
марка “M...” ,дистанционно за цифров приемник „В...“, дистанционно за телевизор
марка „Нео“ и дистанционно за телевизор
марка „S...”.
Описаната по делото
фактическа обстановка бе установена от показанията на полицейските служители М.Н.
и Г.С., които са се отзовали на сигнала, подаден от подс. С., на св. Г.М.,
който разговарял със св. С. и С., които му споделили случилото се през нощта, както
и от показанията на св. Р.С., дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство на 27.07.2017 г. и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК.
Тези гласни доказателства са подкрепени от писмените доказателства – протоколи
за доброволно предаване от …………...2016 г. , протокол за оглед на местопроизшествие
и протокол за оглед на веществени доказателства.
При огледа на
местопроизшествие на мушамата на кухненската маса в къщата, от която са отнети
вещите са забелязани червеникаво кафяви петна, напомнящи кръв, поради което
и бе било иззето парче от покривката.
В заключението на
извършената ДНК експертиза, което съдът кредитира изцяло, е посочено, че
биологичният материал, иззет от парчето мушама
представлява човешка кръв, чиито профил съвпада с профила на Е.А.С.,
регистриран н Националната ДНК база данни.
Самостоятелно
доказателствено средство в производството представляват и обясненията на
подсъдимия С.. Той принципно не отрича, че е извършил кражбата на вещите, от
дома на пострадалата Р.Д., като твърди, че е бил дрогиран от съучастника си –
св. В.С.. В случая тези обяснения след като се съпоставят със заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-психологтична експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно, са годен доказателствен
източник за установяване на авторството на деянието. Според вещото лице-психолог
към момента на извършване на деянието подс. С. е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване – лека степен и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Не са били събрани данни за употреба
на упойващи вещества. В разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че
му е направило впечатление при изследването на подс. С. неговите
себесъхранителни и защитни твърдения, изразени чрез демонстрация на непомняне.
В хода на производството
не се събраха категорични данни в подкрепа на твърденията на подсъдимия С., че
в кражбата на вещите е взел участие и свидетеля В.С..
От заключението на
изготвената съдебно-оценителна експертиза, която не бе оспорена от страните, се
установява че стойността на отнетите от владението на Д. вещи, възлиза на
912,00 /деветстотин и дванадесет/ лв.
Подсъдимият Е.А.С. ЕГН **********
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, , безработен.
От справката му за
съдимост е установено, че той е многократно осъждан, а от справката за
криминална проявеност – че е регистриран за извършването на множество
престъпления от общ характер.
Видно от
представените справки и бюлетини за съдимост подс. С. е многократно осъждан,
като наказанието по с присъда № 147/23.10.2008г. по НОХД № 338/2007г. по описа
на Ихтимански районен съд, влязла в законна сила на 10.12.2008г. е в размер на четири
години лишаване от свобода и е изтърпяно на 11.03.2011 г., а наказанието по НОХД
№ 618/2012г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на
27.03.2014г. в размер на две години и
шест месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 12.02.2015 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира,
извършването на престъплението, за което ИРП е повдигнала обвинение на Е.А.С. е
доказано по безспорен и несъмнен начин.
Авторството
на извършеното престъпление от страна на подс. С. е доказано както от
намерените на при огледа на местопроизшествие биологични следи, които
безсъмнено установяват, че той се е намирал в дома на пострадалата Д., така и
от гласните доказателства – показанията на св. М.Н., Г.С., Г.М., Р….. С. и
обясненията на самия подсъдим.
От
обективна страна подс. Е.А.С. е
осъществил всички елементи на престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
195, ал. 1, т.3, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства несъмнено бе установено, че подсъдимият е извършил
противозаконно отнемане на движими вещи от дома на св. Р.Д. ***, като е разрушил прегради, здраво направени за
защита на имот – с камък е счупил прозорец на първия етаж на къщата, което
обуславя извода за наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. След отнемането на вещите той е оставил част от тях в дома на сестра си и в
дома на племенницата си, а телевизорът задължал за себе си, като впоследствие
го е предал на органите на полицията.
По
отношение на обвинението за това, че деянието е извършено при условията на
опасен рецидив съдът намери следното
Държавното
обвинение твърди, че тъй като С. е бил осъждан с присъда № 147/23.10.2008г. по
НОХД № 338/2007г. по описа на Ихтимански районен съд, влязла в законна сила на
10.12.2008г. с наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години
за престъпление по чл.325 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.«а» и
б.»б» от НК и със споразумение от
27.03.2014г. по НОХД № 618/2012г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в
законна сила на 27.03.2014г. с наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.«а» и б.»б» вр. чл.20 ал.2 от НК, настоящото деяние е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и
б. „б“ НК
В случая от
така посочените осъждания е видно, че в действителност със споразумение от
27.03.2014г. по НОХД № 618/2012г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в
законна сила на 27.03.2014г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.«а» и б.»б» вр. чл.20 ал. 2 НК, което обуславя извода, че
настоящото деяние е осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. «а» НК, тъй като това осъждане е за тежко
умишлено престъпление и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
повече от една година, което е изтърпяно ефективно.
Не е така обаче по отношение на твърдението, че деянието е осъществено в
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. Вярно е, че с присъда №
147/23.10.2008г. по НОХД № 338/2007г. по описа на Ихтимански районен съд,
влязла в законна сила на 10.12.2008г.
и със споразумение от
27.03.2014г. по НОХД № 618/2012г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в
законна сила на 27.03.2014г. С. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като и по двете изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 НК В случая
обаче от момента на изтърпяване на наказанието по НОХД № 338/2007 г. на
РС-Ихтиман /11.03.2011 г./ до момента на извършване на настоящото деяние /...2016
г./, видно ос справката на ГДИН /л.
68-69 от досъдебното производство/, са изтекли повече от 5 години, което
обстоятелство по силата на чл. 30, ал. 1 НК изключва квалифицирането на
деянието като опасен рецидив.
Затова и съдът призна подс. С. за невиновен в това, че е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
„б“ НК.
От
субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от
страна на подсъдимия – той е съзнавал както всички елементи от обективната
страна на престъплението кражба (знаел
е, че отнема чужди вещи, имал е намерение противозаконно да ги присвои, знаел
е, че е многократно осъждан), така и общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици – да
отнеме вещите.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Според установеното по
делото, за извършеното от страна на подс. С. престъпление по чл.196 ал.1 т.2
вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” е предвидено наказание
от три до петнадесет години лишаване от свобода.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подс. С.,
лошите му характеристични данни,
обстоятелството, че е употребил алкохол, който го е улеснил при
вземането на решението за извършването на престъплението. Очевидно предходно
налаганите на подсъдимия наказания не са изиграли своя превъзпитателен ефект
към спазване на установения в страната правов ред.
Като причина за извършеното престъпление съдът
отчете ниската правна култура
на дееца, ниската степен на правосъзнание, която пречи на подсъдимия ясно да
осъзнае последиците от противоправното му поведение.
За смекчаващо отговорността обстоятелство следва
да се отчете оказаното съдействие при разследването.
След като съобрази описаните обстоятелства, съдът намери, че за постигането
на целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК и най-вече за постигането на неговия предупредително-възпиращ ефект и с
цел поправяне и превъзпитание на осъдения, съдът прие че на С. следва да му
бъде наложено наказание в размер на четири години лишаване от свобода.
Съдът намери, че не са налице предпоставките на чл. 66 НК, тъй като С. е
многократно осъждан и последното ефективно наказание лишаване от свобода по
НОХД № 618/2012 г. на Софийския окръжен съд на 12.02.2015 г. В този случай и
съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС ,
съдът прие, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да е
строг.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1 НК приспадна времето, през което
подс. С., е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ /за
времето от 31.12.2018 г. до 16.07.2019 г./ и „Домашен арест“ /за времето от
17.07.2019 г. до 09.01.2020 г./, като при фактическото приспадане следва да
бъдат зачетени два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното
признаване на подсъдимия С. за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, съдът му възложи на основание чл. 189, ал. 3 НПК да
заплати разноските по делото в размер на 770,26 лв., от които 585,26 лв. в
полза на ОДМВР-София, представляващи разноски, сторени в хода на досъдебното
производство и 185,00 лв. /сто шестдесет и осем лева/ в полза на ИРС,
представляващи разноски, сторени в хода на съдебното производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:
(Р.
Йорданова)