Р Е Ш
Е Н И Е
№260114
Ботевград,
29.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет
и девети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-М.П.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 1586 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.26, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗЗД/Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.111, ал.8 от ЗГ/Закон за горите/
и чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ.
М.П.П. ***,
с ЕГН: ********** и Д.П. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. М.М. от САК, молят да бъде
обявен по отношение на ответника Б.Н.И. ***, че сключеният между тях писмен
договор за продажба от ***г. е нищожен, тъй като противоречи на закона, а
именно на чл.111, ал.8 от Закон за горите/ЗГ/ и чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ, затова, че ищците са прехвърлили правото на собственост
върху дървесина, която ще се добие от ответника върху широколистни гори, находящи се в землището на село С., община П., Софийска
област, съставляващи имоти №№ ***, ***, *** и № *** по картата на
възстановената собственост на с.С., които са възстановени с Решение на ОСЗ-П.
на наследниците на Б. и П.М. Б.ви без да има изразено нотариално съгласие от
поне половината от съсобствениците на описаните по-горе гори.
В с.з. ищците, чрез пълномощник адв. М.М. от САК/пълномощно от 19.11.2020г.-л.4/ поддържат иска и
молят да се уважи съгласно събраните по делото доказателства, както и да се
присъдят направените разноски съгласно приложен списък за разноските по чл.80
от ГПК/л.82/.
ОТВЕТНИКЪТ-Б.Н.И. ***, чрез
пълномощник адв.П.Д. от САК/пълномощно от м.01.2021г.-л.18/ е направил възражение по иска и е представил
писмен отговор с вх.№ *** от 29.01.2021г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска като твърди, че същият е
частично недопустим, тъй като ищците са съсобственици на процесните
гори и не могат да искат обявяване нищожност на договора за целите имоти, тъй
като така предявяват чужди права от свое име. Освен това твърдят, че не е
налице правен спор между страните, тъй като липсва твърдение за нарушено или
отричано от ответника право на ищците, за което те нямат правен интерес от
търсената защита.
Ответникът
прави възражение, че разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ не се отнася до гори,
собственост само на физически лица, за което не е необходимо съгласие от поне
половината съсобственици на имота, каквото е изискването на чл.186, ал.1,т.2,
б.“в“ от ЗГ. Договорът е породил права и задължения само за сключилите го
страни като договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, за което
твърдението на ищците, че те не са собственици на цялата вещ не води до
нищожност на договора. Представеният по делото договор за продажба на дървесина
е валиден и сключен при изрично и лично изразено съгласие на страните по него,
като отношенията между сключилите го и останалите съсобственици следва да се
уредят по правилото на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. Процедурата по ползването на дървесина от
горските територии е регламентирана в ЗГ и Наредба №8 за сечите
в горите и е съпроводена с редица документи, подлежащи на контрол от РДГ, РИОСВ
и ИАГ.
Ответникът твърди, че горите, описани в
договора от ***г., са възстановени с Решение на ОСЗ-П. и скици към него по
силата на ЗВСГЗГФ и наследяване от Б. и П.М. Б.ви, измежду които са и ищците
като наследници на Б. М. Б.в. Отрича фактите отразени в исковата молба, че
ищците скоро са разбрали, че не са единствени собственици на горите. На
05.06.2019г. ищцата М.П. е получила сумата от 1000лв. от съпругата на ответника
К.И., като в разписката е посочено добиване на дървесина от наследствените й
имоти от дядо й Б. Б.в. На 10.07.2019г. е издадено пълномощно. На ***г. е
сключен процесния договор и на 14.09.2019г. ищцата Д.С.
е получила от ответника сумата от 2000лв. в изпълнение на добиване на дървесина
от наследствените й имоти от дядо й Б. Б.в.
До подаване на писмения отговор ищците са получили 8000лв. за
предоставеното от тях ползване на горите, описани в сключения между тях
договор. Прави възражение по искането на ответника за обезсилване на пълномощно
№***г., което не е посочено като претенция в уточнителната
молба. Моли да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. П.Д.
от САК оспорва иска, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли
същият да се отхвърли като се присъдят направените по делото разноски съгласно
приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.78/.
От събраните
по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищците са част от наследниците по закон на Б. М. Б.в, б.ж. на с.С., починал на 10.06.1988г., който е техен дядо, тъй като е баща на майка им В.Б.Й.. Същият е оставил пет деца, които са негови низходящи.
Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници № ***г., издадено от Кметство с.С., община П.. Същото е непълно, тъй като не са посочени наследниците на П.Б. М., който е син на Б. М. Б.в и е починал преди него, а именно през 1965г.
От приложения договор от ***г., се
установява, че между страните по делото е сключен договор за продажба на дървесина
и странични ползвания от имоти №№ ***,
***, *** и № *** по картата на възстановената собственост на с.С., община П.,
Софийска област, по който договор ищците са продавачи, а ответникът е купувач.
Договорената цена е 11000лв., като с подписването на договора продавачите са
декларирали, че са получили сумата от 5000лв. Страните са се съгласили, че
ответникът-купувач следва да добие дървесината в срок от пет години след
получаването на всички разрешения.
Видно от приложените копия от
разписки, че на 05.06.2019г. ищцата М.П. е получила от ответника 1000лв., а на
14.09.2020г. ищците са получили 2000лв. от ответника във връзка с горния
договор за добиване на дървесина.
Приложено е копие от пълномощно с нотариална
заверка на подписа, удостоверяващо, че ищцата М.П. е упълномощила ответника да
я представлява пред ИАГ, РИОСВ София, лицензирани лесовъди и навсякъде, където
е необходимо, като подписва, депозира и получава документи от нейно име за имот № ***, ***, *** и № *** в землището на с.С.,
община П., Софийска област.
От приложените копия от Заповеди №№ ***, ***, ***
и *** от ***г. на директора на РДГ-София, се установява, че е утвърдена
горскостопанска програма, представена от ответника за всеки един от описаните
по-горе имоти, съсобствени на ищцата М.П., която е
наследник на Б. М. Б.в.
Горите, описани в договора от ***г.,
сключен между страните, са възстановени по ЗВСГЗГФ с Решение № *** от ***г. на
ОСЗ-гр.П. на наследниците на Б. и П.М. Б.ви съгласно приложеното копие от същото.
От показанията на разпитания по
делото свидетел П.Й. М., който е втори братовчед на ищците, тъй като дядо им Б. М. Б.в е брат на неговия дядо П. М., като
неговият баща и майката на ищците са първи братовчеди. Той и леля му са
предприели действия по възстановяване на горите. Имало е уговорки с ищците и
другите наследници на Б. и П.М. за делба, но същата не се е състояла, тъй като
част от наследниците са от гр.В. и делбата е отлагана във времето. След смъртта
на родителите на ищцата М. същата е разгласявала сред останалите съсобственици
на горите, че същите са изсечени, за което те са загубили интерес от извършване
на делба. През 2019г. свидетелят М. е постъпил в болница, претърпял две
операции и през това време е започнало изсичането на горите. Същият е подал
сигнал в полицията в гр.П., получил от прокурор отказ и завел гражданско дело
срещу ищците.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, изр.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.111, ал.8 от ЗГ и чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ е допустим, тъй като ищците са продавачи по договора от ***г и имат правен интерес от предявяването му срещу ответника, който е купувач по договора. Възражението на ответника, че с настоящия иск предявяват чужди права, т.е. на останалите съсобственици на горите, е неоснователно, тъй като страни по договора, за който се иска обявяването му като нищожен, за това, че противоречи на закона или на чл.111, ал.8 от ЗГ и чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ, са само ищците и ответника.
Разгледан по същество горният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Не е спорно, че между страните е сключен договор за продажба на
дървесина от гори, които са възстановени по реда на ЗВСГЗГФ с
Решение № *** от ***г. на ОСЗ-гр.П. на наследниците на Б. и П.М. Б.ви, като
ищците са част от наследниците по закон на Б. М. Б.в.
Съгласно чл.111,
ал.8 от ЗГ- Ползването на дървесина в
горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице,
може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне
половината съсобственици на имота. Според чл.186, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗГ- Физически и юридически лица -
собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в
съответната територия: чрез възлагане на физически лица или търговци, вписани в
регистрите по чл.235 и чл.241.
При тълкуване на разпоредбата на
чл.111, ал.8 от ЗГ се установява, че същата се отнася до съсобственост между
физическо и юридическо лице, а в случая горите, предмет на процесния
договор, са гори, които са собственост само на физически лица или това са
наследниците на Б. и П.М. Б.ви. Следователно не може да се
приеме, че договорът от ***г. противоречи на закона и конкретно на чл.111, ал.8
от ЗГ.
Освен това
основателно е възражението на ответника, че договорът от ***г. е породил права
и задължения само за сключилите го страни, т.е. за ищците и ответника.
Процесният договор представлява договор за продажба и съдебната практика е
непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но
не поражда вещно транслативно действие.
Поради горното твърдението на ищците, че те не са собственици на цялата вещ не
води до нищожност на договора за продажба на дървесина.
Искът
за нищожност на договора за продажба на дървесина като противоречащ на чл.111,
ал.8 от ЗГ и чл.186,
ал.1, т.2, б. „в“ от ЗГ е неоснователен и затова, че ищците не
установиха размера на собствената им идеална част от горите, предмет на
договора. Това е така, тъй като от приложеното удостоверение за наследници на Б. М. Б.в, което не е пълно, тъй като не са посочени
наследниците на П.Б. М. и
непредставянето на такова за наследниците на П. М. Б.в, не може да се установи размера
на идеалната част от горите, собственост на ищците.
Поради гореизложеното съдът приема, че ищците
не представиха доказателствата пред настоящата съдебна инстанция,
удостоверяващи размера на собствените им идеалните части от горите, описани в
договора за продажба на дървесина.
На следващо място
дори да се приеме, че процесният договор от ***г. е
договор за продажба на дървесина, сключен от съсобственици с по-малък от 50% дял
от съсобствеността, което е изискване на закона, съдът счита, не го прави
нищожен, тъй като същият не обвързва останалите съсобственици, респективно
такъв договор не им е противопоставим. За
защита правата на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
собствеността на имота, е предвидена възможността, ако не са съгласни да се
ползва дървесина - на основание чл. 57, т. 11 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, да изискат обезсилване на издадено позволително
за сеч, като отношенията между съсобствениците се уреждат по реда на Закона за
собствеността (ЗС).
Поради гореизложеното искът за
обявяване на сключения договор на ***г. между страните за нищожен, тъй като
противоречи на закона или на разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ и чл.186, ал.1, т.2, б. „в“
от ЗГ е неоснователен и следва
да се отхвърли като недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, приложеният списък за разноски по чл.80 от ГПК от ответника /л.78/, съдът намира, че ищците следва да заплатят на ответника сумата от 700лв. за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание
чл.26, ал.1, изр.1, предл.1 от
ЗЗД във вр. с чл.111, ал.8 от ЗГ и чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ от М.П.П. ***, с ЕГН: ********** и от Д.П. ***, с
ЕГН: **********, срещу Б.Н.И. ***,
за обявяване на сключения между тях писмен договор за продажба от ***г. за
нищожен, поради противоречие на закона, а именно на чл.111, ал.8 от Закон за
горите/ЗГ/ и чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ, затова, че М.П.П. и Д.П.С. са прехвърлили правото на собственост върху
дървесина, която ще се добие от Б.Н.И. върху широколистни гори, находящи се в землището на село С., община П., Софийска
област, съставляващи имоти №№ ***, ***, *** и № *** по картата на възстановената
собственост на с.С., които са възстановени с Решение на ОСЗ-П. на наследниците
на Б. и П.М. Б.ви без да има изразено нотариално съгласие от поне половината от
съсобствениците на описаните по-горе гори, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.П. ***, с ЕГН: ********** и Д.П. ***, с ЕГН: ********** да
заплатят на Б.Н.И. ***,
с ЕГН: **********
сумата от 700лв./седемстотин
лева/ за направените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./