Решение по адм. дело №2263/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 – 207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по искова молба от „Изток инвест 3000“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв.М. Т., против Национална агенция за приходите, [ЕИК], гр.София, [улица], с която се претендира заплащане на сумата от 500,00лв., представляваща претърпени от дружеството вреди, изразяващи се в сторени разноски за адвокатска защита, в административно производство по реда на чл.41, ал.1 ДОПК пред директора на ТД на НАП – Варна, лихва в размер на 255, 07 лева, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

В исковата молба се твърди, че в резултат на отменени незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства по чл.40, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и административен акт – решение на директора на ТД на НАП Варна, от „Изток инвест 3000“ ЕООД са направени разноски за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лева по фактура № 332 от 02.08.2021 г., с оглед задължителното обжалване на действията по административен ред пред горестоящия административен орган. Сочи се, че посочената сума представлява вреда, която следва да се обезщети по реда на ЗОДОВ, с позоваване на Решение № 1, постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС. Претендират се лихви, относно които се изтъкват задължителните указания, дадени с т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., според които за начален момент на забавата, съответно – на правото на законна лихва върху сумата, дължима за незаконни действия или бездействия на административния орган, следва да се счита моментът на преустановяването на последните. Твърди се, че незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40, ал.2 ДОПК са преустановени от административния орган на 26.07.2021 г., за което е съставен протокол сер. АА № 1476788/26.07.2021 г., предвид което началният момент, от който следва да се отчита забавата и съответно – възниква правото за претендиране на законна лихва, е посочената дата. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото съдебно производство.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от пълномощника на ищеца- адв. П. Т., който изразява становище за наличие на материалните предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ като основание за ангажиране отговорността на ответника. Поддържа се и искането за присъждане на разноски.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт Е. А., оспорва иска като неоснователен. В писмени бележки с.д. № 15923/ 03.10.2025 г. аргументира позицията си с доводи, че не е налице пряка вреда, тъй като направеният разход за адвокатско възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от отменените действия по обезпечаване на доказателства. Изразява становище за липса на условията за уважаване на иска по чл.4 от ЗОДОВ и прави искане за отхвърляне на исковата претенция, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролираща страна – Окръжна прокуратура – Варна, намира исковата претенция за основателна, а настъпването на имуществените вреди- за доказано. Намира последните за пряка и непосредствена последица от поведението на ответника и предлага искът да бъде уважен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.07.2021г. в 20,30 часа, служители на Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предприели действия за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40, ал.1 и ал. 2 ДОПК, във връзка с извършвана ревизия на „Изток инвест 3000“ ЕООД, за което бил съставен Протокол сер. АА № 0048437/25.07.2021 г. /л.28 – 29/. Тези действията се изразявали в запечатване чрез поставяне на 1 бр. ТСК-пломба, с номер №0561764, на МПС с марка Volvo, с рег. № [рег. номер], ремарке № [рег. номер], с които в контейнер с № TRHU7699877 са превозвани стоки, собственост на „Изток инвест 3000“ ЕООД, представляващи MDF компоненти за врати, с място на разтоварване [населено място], обл. Стара Загора. Свалена била линейна пломба № FX17471617, която била върната на водача. В протокола е посочено, че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство, като за МОЛ и пазач на същата е назначено лицето – водач на автомобила.

Извършените действия по обезпечаване на доказателства били оспорени по административен ред от ищцовото дружество, което на 10.08.2021г. депозирало жалба срещу тях с рег. № 36953 /л.52/ до директора на ТД на НАП-Варна. Към жалбата били приложени пълномощно /л.53/, фактура № **********/02.08.2021 г., издадена от адв. М. Т. за услуга – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред директора на ТД на НАП Варна, наложени с Протокол серия АА, № 0048437/25.07.2021 г., стойност на услугата 500 лева, получател на услугата – „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД, и разписка № **********/02.08.2021 г., издадена от адв. Т., удостоверяваща заплащане в брой на сумата от 500 лева по посочената фактура /л.20 от ч. адм. д. №1873/2021г. по описа на АдмС-Варна, приложено към настоящото производство/.

Производството пред директора на ТД на НАП Варна приключило с постановяване на Решение № 161/11.08.2021 г. /л. 15-16 от ч. адм. д. №1873/2021г. по описа на АдмС-Варна/, с което жалбата на дружеството срещу предприетите действия по обезпечаване на доказателства била отхвърлена, като неоснователна.

Срещу посоченото решение от „ИЗТОК ИНВЕСТ 3000“ ЕООД била подадена жалба до Административен съд-Варна с вх. №36593-2/20.08.2021г. /л.44-48/, по повод която било образувано частно адм. дело № 1873/2021г. по описа на съда. С Определение № 2136/26.08.2021 г., постановено по посоченото частно адм. дело, жалбата на дружеството била приета за основателна и били отменени като незаконосъобразни извършените от органите по приходите на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП действия по запечатване на стока, намираща се в контейнер с № TRHU7699877, превозвана с МПС с марка Volvo, с рег. № [рег. номер], ремарке № [рег. номер], обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА, № 0048437/25.07.2021 г., потвърдени с Решение № 161/11.08.2021 г. на директора на ТД на НАП Варна. С определението ТД на НАП – гр. Варна била осъдена да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, направените по делото разноски в размер на 550 лева, от които 50 лева – държавна такса, и 500 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. Т. за осъщественото процесуално представителство, съобразно представените фактура и разписка към нея. Определението, съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК, било окончателно и не подлежало на обжалване.

В срока по чл. 248, ал.1, предл. ІІ-ро от ГПК ответникът депозирал пред Административен съд – Варна искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските, като се претендирало намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар от 500 лв. на 300 лева. С Определение № 2527/07.10.2021 г. по частно адм. дело № 1873/2021 година, искането на административния орган за промяна размера на присъдения адвокатски хонорар е оставено без уважение, като съдебният акт бил окончателен.

На основание влязлото в законна сила Определение № 2527/07.10.2021 г., по молба на ищцовото дружество срещу ТД на НАП – гр. Варна бил издаден изпълнителен лист в полза на „Изток инвест 3000“ ЕООД за присъдената сума от 550,00 лева. Изпълнителният лист с №553/29.10.2021г. бил получен от дружеството чрез пълномощника адв.Т. /л.38 от ч. адм. д. №1873/2021г. по описа на АдмС-Варна/.

По искане на ищеца е изискано за послужване производството по ч. адм. д. №1873/2021г. по описа на АдмС-Варна, приобщено към настоящото дело, в което са приложени пълномощно от управителя на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с което е упълномощил адвокат П. Т. да представлява дружеството пред Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, включително с правото да обжалва всички действия, бездействия, индивидуални административни актове и обезпечителни мерки, предприети от административния орган; пълномощно за преупълномощаване на адв.М. Т.; фактура № **********/02.08.2021 г., издадена от адв. М. Т., за услуга – адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК до директора на ТД на НАП Варна по Протокол № 0048437/25.07.2021 г., стойност на услугата 500 лв., получател на услугата – „Изток инвест 3000“ ЕООД, и разписка № **********/02.08.2021 г., издадена от адв. М. Т., удостоверяваща извършено заплащане в брой на сумата от 500 лева по посочената фактура.

При така установените по делото факти, които не са спорни между страните, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 203 от АПК е уредена възможността гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за лихви, за които твърди, че са настъпили в резултат от издаването на незаконосъобразен административен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност, отменен по съдебен ред.

Искът е предявен от легитимиран субект-лице, претендиращо, че е претърпяло вреди от незаконосъобразен ИАА, и при наличие на правен интерес. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, приложим в настоящото производство на основание чл.203, ал.2 от АПК, исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица. Предявеният иск е насочен срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът, извършил незаконосъобразните действия в производство по реда на чл. 40 от ДОПК. На основание чл.205, ал.1 от АПК Национална агенция за приходите е надлежен ответник, тъй като съгласно чл.2, ал.2 от Закона за НАП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Следователно искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от съда по същество. Разгледан по същество, същият е основателен, по следните съображения:

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ се отличава от общата деликтна отговорност само по отношение на деликвента и на причинната връзка - вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на административна дейност. Отговорността на държавата по предвидения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред се реализира при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт /т. е. ИАА, отменен по съответния административен или съдебен ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2/ вреда от такъв административен акт и 3/ причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на който и да е от посочените три елемента на фактическия състав води до неоснователност на претенцията.

Относно първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – наличие на незаконосъобразен административен акт, отменен като такъв със съдебен акт, липсва спор между страните в производството. Претендираното от ищеца обезщетение е за вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразните действия на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства серия АА, № 0048437/25.07.2021 г., потвърдени с Решение № 161/11.08.2021 г. на директора на ТД на НАП Варна, отменени по съдебен ред с цитираното по-горе определение.

Констатира се наличието и на втората изискуема предпоставка по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно- настъпила за ищеца вреда, състояща се в отрицателно изменение на имуществената му сфера, дължаща се на разходване на средства за ангажиране на адвокатска защита по оспорването на незаконосъобразните действия на административния орган. Приложените писмени доказателства по служебно изисканото ч. адм. д. № 1873/2021г. по описа на АдмС-Варна удостоверяват разходи в размер на 500 лв., направени във връзка с оспорването по административен ред на действия, обективирани в Протокол сер. АА № 0048437/25.07.2021 г. на орган по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Налице е и причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Същата е пряка и непосредствена, тъй като ангажирането на адвокатска помощ е обусловено от поведението на ответната страна, която е осъществила действията, обявени впоследствие за незаконосъобразни по съдебен ред. Тези действия са необходимо условие за настъпването на вредата- до отрицателното изменение на имуществената сфера на ищеца не би се достигнало, ако не са били извършени незаконосъобразните действия по обезпечаване на доказателства. В тази връзка следва да се имат предвид и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, в които се указва, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив, в цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.

На следващо място съдът съобрази обстоятелството, че в нормативната уредба липсва процесуален ред, по който страната в производството по оспорване на административен акт по административен ред да може да претендира направените разходи по повод оспорването. Разпоредбата на чл.161 от ДОПК предвижда специален ред за разпределяне и присъждане на разноските единствено при съдебното оспорване на актове на данъчната администрация. Нормата на §2 от ДР на ДОПК препраща за неуредените въпроси в кодекса към разпоредбите на АПК и ГПК, но в АПК също не е уреден въпросът с разноските в административното производство. Законодателният пропуск относно присъждане на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на по аналогия на съответните разпоредби на ГПК, тъй като те също регулират разпределяното на разноските, направени само в съдебното производство. В тази връзка константната съдебна практика трайно приема, че при липсата на друг процесуален ред за обезщетяване на страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

В процесния случай, както се посочи по-горе, е установена по делото отмяната на действия на орган по приходите в Дирекция „Фискален контрол“, които са обявени от съда за незаконосъобразни. В развилото се пред директора на ТД на НАП-Варна производство по обжалване на тези действия се установява ищецът да е направил имуществен по своя характер разход, тъй като било заплатено на адвокат да изготви жалба срещу обезпечителни мерки по чл.40 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП Варна. Направеният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която е в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни действия и е непосредствена последица от тях, доколкото, както беше посочено, ищецът не би заплатил адвокатски хонорар, ако срещу него не бяха извършени оспорените пред административния орган действия.

Предвид всичко изложено е безспорно наличието на трите кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, което обуславя извода за основателността на исковата претенция. Искът се явява доказан по основание и по размер и като такъв следва да бъде уважен, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по административно оспорване на незаконосъобразен ИАА, издаден против лицето.

Съдът констатира, че с определението по ч. адм.д. №1873/2021 г. на ВАдмС на ищеца е била присъдена сумата от 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. От приложените по посоченото дело писмени доказателства обаче е видно, че пред съда дружеството е било представлявано от адв. П. Т., който е представил фактура №**********/17.08.2021г. за възнаграждение за адвокатско представителство пред АС Варна. Адвокатът е представил списък на разноски, в който се иска присъждането на сторени такива в съдебното производство, включително адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В постановеното по делото определение изрично е посочено, че заплащането на адвокатското възнаграждение е удостоверено с фактура и разписка, приложени на л.21 от делото. На посоченият лист е приложена фактура №**********/17.08.2021 г., издадена от адв. Т. за защита на дружеството пред съда и именно тази сума е била присъдена с цитираното определение.

Макар и по делото да не е представено пълномощно, оправомощаващо адв.Т. да представлява дружеството в административното производство, в съдебно заседание, предвид липсата на оспорване на съответните обстоятелства между страните е обявено за безспорно заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева от страна на ищеца в полза на адв.Т. за представителство в производството по жалбата срещу действията по налагане на обезпечителните мерки, както и своевременното представяне на доказателства за това в хода на административното производство. Следва да се отбележи, че обявяването на това обстоятелство за безспорно между страните в случая не е от съществено значение. От приложената фактура №**********/02.08.2021г. и разписката към нея се установява по несъмнен начин изплащането на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. Т. за изготвяне на жалба до директора на ТД на НАП срещу процесните обезпечителни мерки. Обстоятелството, че жалбата е подписана от адв.Т., е въпрос на вътрешни отношения между дружеството и процесуалните му представители и не променя факта на направените разходи във връзка с производството по оспорване на обезпечителните мерки по административен ред. Също така, според настоящия състав е без значение дали доказателствата за плащането са представени в хода на административното производство, доколкото същите не могат да бъдат търсени в това производство, а само по съдебен ред. В настоящото съдебно производство са събрани необходимите доказателства за направените плащания във връзка с обявените за незаконосъобразни действия на административния орган, а това е достатъчно да обуслови извод за основателността на исковата претенция.

При този изход на правния спор основателен се явява искът за присъждане на законната лихва върху размера на определеното обезщетение. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи, какъвто е и разглежданият случай - от момента на преустановяването им. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 год., в частта му по т.4. Началният срок, от който следва да започне изчисляването на лихвата в разглеждания случай, е датата на преустановяване на незаконосъобразните действия-26.07.2021 г. С исковата молба се претендира присъждане на лихва в размер на 255,07лева за периода от 26.07.2021г. до 23.09.2025г. Лихвата, изчислена от съда за посочения период върху сумата от 500 лв., действително възлиза на 255,07 лв. Претендираната от ищеца сума за лихви е в същия размер, поради което следва да бъде удовлетворена изцяло. В тази връзка съдът констатира, че исковата молба е с входящ номер от 26.09.2025г., като няма данни да е подадена по електронен път, по пощата или чрез куриер. Следователно посочената дата следва да се приеме за такава на депозиране на исковата молба. Доколкото обаче се претендира лихва до по-ранната дата 23.09.2025г. в посочения по-горе размер, съдът не би могъл да присъди лихва в по-голям размер от претендираният.

С оглед изложеното, исковата претенция е основателна. Съдът установи наличието на трите кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. След като основната претенция е намерена за основателна, същото важи и за акцесорното вземане за лихви, поради което същите следва да бъдат присъдени, съгласно изложените от съда мотиви за техния размер.

На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски. Предвид липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в размер на 505,00 лв., съгласно представения списък, от които 480,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 25лв. - държавна такса за образуване на делото. Направеният разход за адвокатско възнаграждение е доказан, като по делото са представени копия на фактура № **********/24.10.2025 г. и преводно нареждане, видно от които в полза на адвокатското дружество е заплатена сумата от 480 лв. с включен ДДС.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], сумата от 500 лв./петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0048437/25.07.2021 г. на орган по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2021г. до 23.09.2025г., в размер на 255,07 /двеста петдесет и пет лева и седем стотинки/, ведно с мораторна лихва върху обезщетението от датата на предявяване на исковата молба – 26.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 505,00 /петстотин и пет/ лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.