РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Перник , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500562 по описа за 2020 година
С решение № 1159/14.08.2020г., постановено по гр.д. № 3260/2019г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по предявения от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
гр. С. установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, че С. Н. Б. дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, сумата от 770,54 лв. - главница; 58,62
лв., представляваща договорна лихва за периода 15.01.2017г.-15.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания произтичат от
Договор за потребителски кредит № ***г. и за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5221/2018г. по описа на
Пернишки районен съд.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от адв. К. – особен представител
на С. Н. Б., в която се поддържа, че решението е недопустимо, а по същество е
незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника по иска, наведени са доводи за нищожност на договора за кредит.
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. С. е изразило становище за неоснователност на жалбата .
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл.415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД e поискал да се признае за установено че ответникът
дължи сумата от 770,54 лв. -главница по договор за потребителски кредит № ***г., сумата
от 58,62 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.01.2017г. - 15.112017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът, представляван от особен представител, е оспорил иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че по договора за
потребителски кредит ответникът е неизправна страна, защото не е погасил задълженията
си към кредитора в уговорените срокове и е уважил иска.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като относно правилността му на
основание чл. чл. 269 ГПК, въззивният съд е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на *** г. между
"Ти Би Ай Банк" ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника по иска /сега
жалбоподател/ в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за целеви
потребителски кредит за закупуване на стоки на обща стойност 1047 лв. при ГЛП – 16,29%
и ГПР – 36,36 %. Постигната е уговорка за заплащане от страна на кредитополучателя на
140,71лв. за оценка на риска, както и на застрахователни премии от 63,43 лв. и 62,19 лв. В
договора изрично е посочено, че общият размер на кредита е 1172, 62 лв., а сумата, която е
дължима от потребителя е в размер на 1 489,22 лв., която следва да се върне на 18 месечни
вноски от по 82,73 лв. с падеж на последната – ***г.
По делото е приета съдебно счетоводна експертиза, видно от която, съгласно
погасителния план кредитополучателят следва да върне на кредитора главница от 1313,33
лв. и лихва в размер на 175,89 лв. или общо 1 489,22 лв., като е погасил част от дължимите
месечни вноски в общ размер на 660,10 лв.
Въз основа на така събраните по делото доказателства се налага извод, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за
потребителски кредит, като към настоящия момент е настъпил и падежът на последната
погасителна вноска.
Видно от заключението на вещото лице, при формиране размера на задължението по
договора към размера на главницата по кредита е прибавена и сумата от 140,71 лв. за
оценка на риска, за която сума в т.7.1. от договора е посочено, че съставлява еднократна
такса за оценка на риска дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължими месечни вноски
съгласно погасителния план.
Съдът намира, че клаузата на чл.7.1 от договора е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК. Със същата се цели заобикаляне забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съобразно която
разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че дейността по оценка на
риска, като предхождаща сключването на договора, е такава, свързана с усвояването на
кредита и попада в обхвата на забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК. В случая не може да се
приеме, че се касае за допълнителни услуги по чл. 10а, ал.1 от ЗПК, тъй като оценката на
риска не е услуга, предоставяна от кредитора на клиента, а е дейност по преценката,
извършвана от кредитора относно платежоспособността на клиента, която по силата на чл.
16 ЗПК е възложена на самия кредитор. Следователно с цитираната по- горе клауза от
договора кредиторът възлага в тежест на длъжника заплащане на такса за действие, което по
силата на закона трябва да се извърши изцяло от кредитора и което действие е свързано с
усвояването на кредита, поради което и следва извод, че клаузата на чл. 7. 1. от процесния
договор е нищожна на основание чл.21, ал.1 , вр. чл. 10,а, ал.2 от ЗПК.
В останалата му част договорът за кредит отговора на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
2
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 от ЗПК и в този смисъл доводите, че договорът е нищожен в неговата
цялост, са неоснователни. Цитираните разпоредби не предвиждат изискване в случаите,
когато се касае за целеви кредит за закупуване на стоки погасяването на задължението да
става на минимални вноски за максимален срок, каквито са доводите в жалбата. Страните са
постигнали съгласие за размера на месечните вноски и срока, в който заетата сума следва да
бъде върната, като тези уговорки са обективирани в погасителния план, който е част от
самия договор.
Както вече се посочи разпоредбата на чл.7.1 от договора е нищожна, като по силата на
чл. 26, ал.4 от ЗЗД същата не води до нищожност на целия договор, от което и следва, че
съдът трябва да се произнесе относно размера на задължението, изключвайки начислената
от кредитора такса за оценка на риска. Съдът, по реда на чл. 162 от ГПК, изхождайки от
данните, посочени в заключението на вещото лице относно размера на всяка една от
месечните погасителни вноски и нейните компоненти /главница и лихва/ и извършвайки
съответните преизчисления, намалявайки всяка една от месечните вноски за главница с по
7,82 лв. /това е 1/18 от сумата от 140,71 лв., представляваща такса за оценка на риска/ и
изчислявайки лихвата върху определените месечни вноски, както и зачитайки извършените
от длъжника плащания в общ размер на 660,10 лв., констатира, че първите осем погасителни
вноски са платени в пълен размер. От деветата погасителна вноска е заплатена дължимата се
лихва и част от главницата, като са останали непогасени 0,27 лв. главница. Останалите
вноски не са погасени. Т.е. към настоящия момент размерът на задължението на ответника,
формирано на база главница по кредита от 1 172,62 лв. / без 140, 71 лв. за оценка на риска/ е
626,40 лв. главница и 43 17 лв. лихва.
Във връзка с горното, съдът намира, че решението в частта му, с която е уважен искът
за сумата от 144,14 лв. главница и 15, 35 лв. лихва следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго такова, с което искът да бъде отхвърлен. В останалата му част решението
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да се отмени и решението на ПРС в частта му, с
която в полза на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство в
размер на 120,25 лв., както и 33,67 лв. разноски за заповедното производство.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 121,14 лв.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1159/14.08.2020г., постановено по гр.д. № 3260/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е признато за установено по
предявения от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. С. установителен иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че С. Н. Б. дължи на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
сумата от 144,14 лв. - главница; 15,35 лв., представляваща договорна лихва за периода
15.01.2017г.-15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 144,14 лв. считано
от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № ***г. и за
които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 5221/2018г. по описа на Пернишки районен съд, КАКТО и в частта му, с която С. Н. Б.
е осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. С. разноски за първоинстанционното
производство в размер на 120,25 лв., както и 33,67 лв. разноски за заповедното
производство, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
3
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. С. срещу С. Н. Б. с
ЕГН:********** и адрес: *** с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 144,14 лв. представляваща непогасена главница по сключен
Договор за потребителски кредит № ***г. и сумата от 15,35 лв., представляваща договорна
лихва за периода 15.01.2017г.-15.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
144,14 лв. считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5221/2018г. по описа на
Пернишки районен съд, като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Н. Б. с ЕГН:********** и адрес: *** да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, гр. С. сумата от 121,14 лв., представляващи направени във въззивното производство
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4