Р Е
Ш Е Н
И Е
№260457/15.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 11424 по описа на ВРС за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано
въз основа искова молба н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *, седалище и адрес на
управление:***, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, с която против И.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, при условията на обективно
кумулативно съединяване, са предявени искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които по ч.гр.д. № 1494 по описа на ВРС за 2019 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №782/05.02.2019 г., а
именно: 1761,34 лева – главница –
дължима сума по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX –
14401748/08.01.2017 г., сключен между ответника и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземането
по който е прехвърлено в полза на ищеца с приложение №1/01.08.2017 г. към
договор за цесия от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва от 01.02.2019 г.
до окончателното плащане; 591,62 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.02.2017 г. до 20.01.2019 г.; 390,70 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 21.02.2017 г. до 01.02.2019 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение
между длъжника и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД въз основа на сключен между тях договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 14401748/08.01.2017 г.,
вземането, по който е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от с
приложение №1/01.08.2017 г. към договор за цесия от 27.07.2017 г. Кредитът е
предоставен за закупуване на стоки и сумата по същия е изплатена на търговски
партньор – продавач на закупените от ответника стоки. Размерът на кредита е
съставен от два компонента – обща цена на стоките – 1508 лева и застрахователна
премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 253,34 лева.
Ищецът сочи, че ответникът е поел задължението да изплати сумата
от 1761,34 лева в срок до 20.01.2019 г., на 24 бр. равни месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 98,04 лева. Крайният падеж е настъпил,
поради което кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди се, че
ответникът не е извършил плащане по уговорения погасителен план.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител оспорва основателността на предявения иск. Въвежда възражение за
недействителност на сключения договор за кредит, поради противоречие с чл.22 ЗПК. В тази връзка сочи, че различните части на договора са написани на
различен шрифт, като част от същия е написан на шрифт по-малък от 12 пункта.
ГПР е представен като абсолютна стойност, без да могат да се установят
отделните компоненти. Оспорва се сключването на договор за застраховка, за
сумата от 253,34 лева, претендирана от ищеца, както и плащането на
застрахователната сума. Моли за отхвърляне на иска за сумата над 1508 лева,
представляваща чистата стойност на получения кредит.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Исковата молба е
подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК. Въз основа на
заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е
образувано ч.гр.д. № 1494 по описа на ВРС за 2019 г. и е издадена заповед за
следните суми: 1761,34 лева – главница –
дължима сума по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX –
14401748/08.01.2017 г., сключен между ответника и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземането
по който е прехвърлено в полза на ищеца с приложение №1/01.08.2017 г. към
договор за цесия от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва от 01.02.2019 г.
до окончателното плащане; 591,62 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.02.2017 г. до 20.01.2019 г.; 390,70 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 21.02.2017 г. до 01.02.2019 г., както
и сторените разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указана
възможността предяви иск за установяване на вземането си, в срока по чл.415,
ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил
искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по
издадената заповед.
Между страните е
налице облигационно отношение, възникнало от договор за цесия, с който в полза
на ищеца е прехвърлено вземане по сключен между ответника като кредитополучател
и „БНП П.П.Ф.” ЕАД – кредитор, договор за потребителски кредит CREX-14401748 от
09.01.2017 г., по силата, на който, на ответника е предоставена парична сума в
общ размер на 1761,34 лева, в която са включени два компонента - 1508 лева за
закупуване на стоки и 253,34 лева - стойност на заплатена от ищеца застраховка „Защита на плащанията“. Съгласно
чл.1 от договора сумата от 1508 лева следва да бъде изплатена пряко на
търговския партньор, като това действие съставлява изпълнение на задължението
на кредитора по договора, като за кредитополучателя възниква задължението да
върне заетата сума.
Видно от
представен от ищеца сертификат № CREX – 14401748, с издаване на същия,
застрахователят „К.Ж. Клон Б.“ К. удостоверява, че чрез посредничеството
на „Д.С.“ ЕАД, ЕИК *********, закупените
от ответника стоки – мобилен телефон Samsung и телевизор Philips, са
застраховани със застраховка „Защита на
плащанията“ срещу заплащане на застрахователна премия. Кредитополучателят е
подписал сертификата, приел е Общите условия за застраховка „Защита на
плащанията“, като на всяка страница от последните е положен негов подпис.
Застрахователната премия от 253,34 лева е включена в общата стойност на
плащанията. С представено по делото писмо, застрахователят заявява, че
застрахователната премия по договор със застраховано лице И.И.Д. е платена от
застрахователния посредник „БНП П.П.Ф.“ ЕАД.
С договора за
кредит е уговорено ответникът да погаси задължението си към кредитора, като
заплати първоначална вноска в размер на 20 лева, както и 24 равни погасителни
вноски, всяка в размер на 98,04 лева, с падеж – 20-то число на месеца, за който
се дължи, за периода от 20.02.2017 г. до 20.01.2019 г. Предвидено е годишният
процент на разходите да бъде в размер на 32,53 %, а лихвеният процент – 28,49
%. С чл.3 от договора, страните са постигнали съгласие, при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва, за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, ведно с всички определени от договора надбавки,
обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
кредиторът да изпраща съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 ЗПК, писмена форма. В същия ясно
са посочени размер на предоставения кредит, брой и размер на погасителните
вноски, ГПР и ГЛП. Изискванията на чл.11 ЗПК са спазени.
От представен по
делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, се установява, че кредитополучателят има право на
отказ от договора в срок от четиринадесет дни от сключването му. Общата сума,
която същият следва да заплати ведно с лихвите и разходите е общо 2372,96 лева.
Изрично е посочено, че срокът на договора е 24 месеца.
По делото е представен рамков договор за
цесия и заместване в дълг, сключен на 27.07.2017 г., по силата, на който
кредиторът „БНП П.П.Ф.” ЕАД прехвърля на ищеца, вземането, което има към ответника по договор за
потребителски кредит. Видно от приложение №1/21.08.2017 г. към рамковия договор за цесия, същото фигурира
под № 405.
Ищецът е упълномощен от цедента да
уведоми длъжниците по всички договори, по които вземанията са прехвърлени по
силата на сключения договор за цесия – обстоятелство, което се установява от
представен по делото препис от пълномощно.
На 29.08.2017 г. ответникът е уведомен за сключените
договори за цесия, като това обстоятелство се установява от представени по
делото: уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/CREX-14401748 от 24.08.2017 г., изходящо
от цесионера „Aгенция
за събиране на вземания“ ЕАД, както и известие за доставяне, видно, от което
писмото е доставено на 29.08.2017 г.
По делото е допуснато провеждане на
ССчЕ, от заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда, се
установява, че дължимата от ответника главница по договор за паричен потребителски
кредит от 08.01.2017 г. е в размер на 1761,34 лева, а дължимата договорна лихва
е в размер на 591,62 лева. Обезщетението за забава, начислено за периода от 21.02.2017
г. до 01.02.2019 г. е в размер на 347,86 лева.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата
на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е
да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
По делото бе
безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка,
възникнала въз основа на сключен договор за потребителски кредит и договор за
цесия. Към датата на подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. № 1494/2019
г. на ВРС, крайният падеж по договора за потребителски заем от 08.01.2017 г. е
настъпил.
Ответникът, чрез
назначения особен представител не оспорва дължимостта на сумата от 1508 лева – стойност
на закупените от ответника стоки. Оспорва се дължимостта на начислените лихви и
разходи по договора за кредит при твърдения, че същият е недействителен, на
основание чл.22 ЗПК.
Процесният
договор е включен в писмен вид, в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. Ясно е посочен видът на предоставения кредит, размерът на ГЛП и ГПР.
Налице е индивидуализация относно страните, размера на кредита, дължимата
договорна лихва, размер и условия, при които се начислява обезщетение за
забава. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните
вноски е част от договора. Не са налице пороците, сочени от особения
представител на ответника и договорът не е недействителен като противоречащ на
чл.22 ЗПК. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК поставя изискването всички елементи
на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12. Използваният шрифт при изготвяне текста на договора е еднакъв
във всички негови елементи, като размерът на същия не е по-малък от 12 пункта -
това обстоятелство се установява без да са необходими специални технически
знания. Текстът на договора е ясен и четлив, като всички негови отделни
елементи са разбираеми за потребителя, а всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя. Обстоятелството, че приложенията към договора –
медицински въпросник, сертификат № CREX –
14401748,
сертификат № CARD-14401748 и Общи условия за застрахователна
програма, са изпълнени с по-дребен шрифт, не води до извод за недействителност
на договора за кредит.
Неоснователно е възражението на
ответника относно начина на формиране на ГПР. Съгласно §1, т.2 ДРЗПК, общата
сума дължима от потребителя /по договор за кредит/ е сбор от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита. От своя страна, последните включват всички
разходи по кредита, а именно - лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници, както и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, в т.ч. допълнителни услуги и
застрахователните премии. С разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е определен лимит
на размера на ГПР - пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС на Република България. Съгласно чл.1 на
ПМС №426/18.12.2014 г. годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения се определя от размера на основния лихвен процент на БНБ в
сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни
пункта. Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер. За периода на действие на договора е
валиден основен лихвен процент /проста годишна лихва/ в размер на 0.00 на сто,
определен на осн. чл.35 ЗБНБ - видно от публикации на прессъобщения в сайта на
БНБ - www.bnb.bg. Уговореният с
процесния договор ГЛП е в размер на 28,49 %, а ГРП – 32,53% /далеч под
максимално допустимия размер от 50%/, поради което не е нарушена разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК, респективно не е
налице неравноправна клауза по отношение размера на лихвата.
Възражението на ответника, че не е
налице сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, поради което
заплащане на застрахователна премия в размер на 253,34 лева, е недължимо, е
неоснователно. По делото са представени безспорни доказателства, от които се
установява, че във връзка с процесния договор за кредит е сключен и
застрахователен договор за застраховка „Защита на плащанията“, по силата,
на който са гарантирани дължимите
плащания, в случай на настъпване на застрахователно събитие с
кредитополучателя, като покрити застрахователни рискове са: смърт, инвалидизация
над 70%, продължителни болнични над 60 дни, нежелана безработица над 60 дни и
хоспитализация в резултат на злополука над 3 дни. Представено е доказателство,
че застрахователната премия е изплатена от ищеца на застрахователя. Изрично е
уговорено, че при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното
плащане по застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде извършено в полза на ищеца.
При горните
доводи, съдът намира предявения главен иск за заплащане на главница и договорна
възнаградителна лихва за доказан по основание и размер. По делото не се събраха
доказателства, които да установяват недължимост или погасяване на задължението
за плащането им. Искът е основателен, поради което същият следва да се уважи
изцяло. С оглед установената основателност на главния иск, основателен се явява
и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава, но до размера
установен със заключението на ССчЕ – 347,86 лева, като за разликата до
предявения пълен размер от 390,70 лева, искът следва да се отхвърли.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в настоящото производство, като в тежест на ответника следва
да бъде възложено да му заплати сума в общ размер на 1085,58 лева, от които: 115,58
лева – държавна такса, 200 лева – възнаграждение за вещо лице, 420 лева –
депозит за особен представител и 350 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе
по разноските в заповедното производство, като в процесния случай, дължима в
сумата от 128,87 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че И.И.Д., ЕГН **********,
с посочен в заявлението постоянен адрес:***, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 782 от
05.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1494 по описа на ВРС за 2019 г., а именно: 1761,34 лева – главница – дължима сума по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 14401748/08.01.2017 г.,
сключен между ответника и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено в
полза на ищеца с приложение №1/01.08.2017 г. към договор за цесия от 27.07.2017
г., ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. до окончателното плащане; 591,62
лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.02.2017 г.
до 20.01.2019 г.; 347,86 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от
21.02.2017 г. до 01.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение
за забава, начислено за периода от 21.02.2017 г. до 01.02.2019 г. за разликата
над присъдените 347,86 лева до пълния претендиран размер от 390,70 лева.
ОСЪЖДА
И.И.Д., ЕГН **********, с посочен в заявлението постоянен адрес:***, да заплати
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет.2, офис 4, сумата от 1085,58 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и
сумата от 128,87 лева - разноски по ч. гр. дело № 1494/2019 г. по описа на Районен съд В..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
въззивна жалба, пред Окръжен съд - В., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: