Решение по адм. дело №1219/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от Е. Р. С. с [ЕГН], от [населено място], срещу Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО във вр. с чл. 97, ал. 1, изр. 1, предл. последно АПК е отхвърлена жалбата й с вх. № 1042-03-425#26/27.09.2023 г. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено да възстанови неоснователно получените суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст през периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. в размер на 17597,56 лв. - главница.

Настоящото производство е образувано след Решение № 5813/03.06.2025 г. по адм. д. № 1018/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено Решение № 13305/10.12.2024 г. постановени по адм. дело № 140/2024 г. на Административен съд – Варна (АдмС-Варна), а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

С Решение № 13305/10.12.2024 г. постановени по адм. дело № 140/2024 г. на АдмС-Варна, жалбата от Е. Р. С. с [ЕГН], е отхвърлена.

ВАС е приел, че с обжалваното решение за неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Варна се повдига спор за законосъобразност на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 год. възраст през периода 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. в размер на 17 597,56 лева издадено в следствие на задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 год. на „Галитур 2019“ ЕООД за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО по отношение на Е. С. за периода 10.08.2020 г. до 09.12.2022 г. Безспорно тези предписания засягат правната сфера и осигурителен статус на лицето като по преписката и делото няма събрани доказателства тези предписания да са били връчени на осигуреното/неосигуреното лице. В хипотезата на чл.162 АПК, когато актът не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата като осигурява на тези лица възможността защитят интересите си.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че е издадено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на целта на закона. В случая административният орган излязъл извън кръга на своята компетентност, произнасяйки се по въпроса за съществуването на трудовото правоотношение, в противоречие на предвидената в чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) компетентност за това единствено на контролните органи на „Инспекцията по труда“. Тъй като нито органите на „Главна инспекция по труда“, нито съда са се произнасяли по действителността на трудовото правоотношение на жалбоподателката с „Галитур 2019“ ЕООД за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г., не е налице правно основание за издаване на Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г. и неправилно то не било отменено от Директора на ТП – Варна на НОИ, а последният постановил Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г., с което отхвърлил жалбата й с вх. № 1042-03-425#26/27.09.2023 г. срещу разпореждането. Оспорва се възможността за установяването на съществуването на осигурителното правоотношение, възникнало въз основа на трудово, без компетентния контролен орган да се е произнесъл предварително по съществуването на трудово правоотношение. Твърди се, че С. добросъвестно е получила сумите по обезщетенията. В нарушение на процесуалните правила тя не е участвала в производството по издаване на Задължителни предписания № 3Д-1-03-01331076/29.03.2023 г. за заличаване на данните й по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Така пряко били засегнати осигурителните u права и правото на защита. Неправилно била ангажирана отговорността u като осигурено лице за възстановяване на получените парични обезщетения, вместо да се ангажира отговорността на осигурителя й „Галитур 2019“ ЕООД за нанесената щета на държавното обществено осигуряване. Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени.

В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата. В чия банкова сметка влизат плащанията счита за ирелевантни за спора кой носи отговорността, ако има неправилно изплатени суми за обезщетение. Не получателят, а този, който създал въпросните документи следвало да носи отговорността. Моли оспорването да бъде уважено. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на НОИ представя административната преписка с писмено становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Счита за недоказани твърденията в нея. Атакуваният административен акт бил правилно и законосъобразно постановен, при спазване на всички материални и процесуални правила и принципи. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от жалбоподателката.

В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа отговора. Оспорва жалбата и възразява срещу всички наведени твърдения, сред които и това, че С. не е успяла да си осъществи правата по отношение на издаденото задължително предписание. Твърди, че органите на НОИ са се произнесли само в тяхната компетентност по отношение на това дали лицето попада в кръга на осигурените лица при настъпване на социално-осигурените рискове. Счита за безспорно установено от събраните в хода на административното производство доказателства, че не са възникнали осигурителни отношения между „Галитур 2019“ ЕООД и жалбоподателката, за да може тя да се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 200, ал. 1, във вр. с § 1 от ДР на КСО. След като безспорно се установило, че дружеството не е осъществявало дейност, нямало къде С. да полага труд и да придобие осигурителни права, в който смисъл била и съдебната практика. Контролните органи на НОИ се произнесли само по отношение на това дали има основание за осигуряване по КСО и дали са възникнали осигурителни права за лицето, а не по годността на трудовия договор. Неоснователно счита оплакването за неправилно насочване на разпореждането за възстановяване на сумите към жалбоподателката, вместо към дружеството. Изтъква, че е доказано, че дружеството не е осъществявало дейност, а единствено подавало неверни данни за жалбоподателката, в резултат на което тя неправомерно получавала суми като обезщетение за съответните социално-осигурителни рискове, които са изплатени по нейната банкова сметка. Тъй като сумите не са превеждани на осигурителя, а само на Е. С., правилно щетата за неправомерно получените суми била насочена към нея, а не към дружеството. Моля за потвърждаване на оспорените административни актове и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес. Намира размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката за прекомерно завишен.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебна проверка е Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Е. Р. С. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г. на Ръководител по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ, издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови неоснователно получените от нея суми в размер на 17 597,56 лева, представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г.

От доказателствата в преписката се установява, а и няма спор между страните, че на Е. Р. С. са изплатени за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. включително парични обезщетения поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст в общ размер 17 597,56 лева. В Регистъра на осигурените лица за изплащането на паричните обезщетения поради общо заболяване за периода от 06.10.2020 г. до 11.03.2021 г., за бременност и раждане от 12.03.2021 г. до 11.12.2021 г. и за отглеждане на дете до [възраст] възраст за периода от 12.12.2021 г. до 09.12.2022 г. включително, данните за оспорващата са подавани от „Галитур 2019“ ЕООД-[населено място] с [ЕИК] със собственик на капитала и управител Г. Х. Л..

При извършена проверка на „Галитур 2019“ ЕООД -[населено място] за спазване на осигурителното законодателство е съставен Констативен протокол № КП-5-03-*********/28.03.2023 г. (л. 35-38 от адм. преписка том 1). Проверяващите установили, че „Галитур 2019“ ЕООД не е осъществявало стопанска дейност през периода от м. 08.2020 г. до м. 12.2022 г., поради което Е. Р. С. не е осъществявала трудова дейност в това дружество през визирания период, за която да подлежи на осигуряване и не е осигурено лице към момента на настъпване на социалноосигурените рискове временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, отглеждане на дете до [възраст] възраст (от 01.10.2020 г. до 09.12.2022 г.)

Във връзка с тези констатации са издадени задължителни предписания №ЗД-1-03-*********/21.02.2023 г. (л. 39-40 за „Галитур 2019“ ЕООД за предоставяне на документи за проверка, които са получени от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Х. Л.. Задължителните предписания не са изпълнени и не са представени изисканите документи за осъществяване на търговска дейност. Предписанията не са обжалвани по реда на глава осма от КСО в 14-дневен срок от получаването им. Едноличният собственик и управител на дружеството - Г. Х. Л. отказала да даде сведения на основание чл. 36, ал. 2 и чл. 45 АПК, във връзка с чл. 35 и чл. 37, ал. 1 АПК, като страна в административното производство.

За изясняване на случая са изискани документи от други учреждения:

С писмо вх. № 1042-03-425#15/08.03.2023 г. от ТД на НАП – Варна са представени: заверени преписи от ревизионни актове, ревизионни доклади, актове за прихващане и възстановяване, протоколи за извършени насрещни проверки, справки за регистрирани фискални устройства, за подадени декларации обр. 1 и обр. 6, за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ЗЛ за периода от м. 05. 2019 г. - м. 12.2021 г., за банкови сметки на дружеството; заверени преписи от декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице. Постъпили са подадените от „Галитур 2019“ ЕООД по електронен път ГДД за 2019 г. и 2020 г. В ГДД по чл. 92 от Закона за корпоративно и подоходно облагане (ЗКПО) за 2020 г. дружеството декларирало, че е на загуба в размер 30 335,92 лева, в който размер били направените от него разходи. За 2021 г. дружеството не е подавало декларация по чл. 92 ЗКПО. В тази връзка е отчетено от ответника, че съгласно чл. 92, ал. 4 ЗКПО в сила от 01.01.2018 г. годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. В подадена декларация за самоосигуряващо се лице едноличния собственик на капитала на „Галитур 2019“ ЕООД – Г. Х. Л. декларирала прекъсване на дейността на дружеството от 13.11.2020 г. По данни на ТД на НАП дружеството имало въведен в експлоатация 1 касов апарат с регистрационен № 4210514 - рецепция х-л „Дана Палас“, в който последно генерираният отчет бил на 03.10.2019 г. в 12:15 часа. След тази дата се установяват единствено разходи.

От Община Варна постъпило писмо № 1042-03-425#16/09.03.2023 г. от дирекция „Местни данъци и такси“, в което посочили, че в информационната система за „Галитур 2019“ ЕООД има данни за реализирани нощувки в периода от м. 06 до м. 09. 2019 г. За периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. нямало данни за извършвана туристическа дейност и от Община Варна било констатирано, че то не е внасяло туристически данък за периода 01.05.2019 г. - 31.12.2021 г.

В хода на проверката е установено, че регистрираните от осигурителя „Галитур 2019“ ЕООД -[населено място] трудови договори са прекратени през м. 09.2019 г., а последните три лица са освободени на 20.05.2020 г. За периода от м. 08.2020 г. до м. 12.2022 г. дружеството подало уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ от 12.08.2020 г. за сключен основен трудов договор на 10.08.2020 г. единствено с Е. Р. С. на длъжност „Ръководител качество“. Съгласно справката „трудови договори“, този договор бил прекратен на 10.12.2022 г. В регистъра на осигурените лица били подадени от дружеството-осигурител данни по чл. 5, ал. 4 КСО - декларация обр. 1 по Наредба Н-13/17.12.2019 г. за С. за периода от 10.08.2020 г. до 09.12.2022 г.

При проверката е установено, че през времето от 01.10.2020 г. до 11.03.2021 г. Е. С. е в непрекъсната временна неработоспособност с причина общо заболяване, бременност и майчинство.

На 12.01.2022 г. било подадено заявление - декларация вх. № Р14-03-000-00-**********/12.01.2022 г. по чл. 53 КСО и на Е. Р. С. е изплатено обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст за периода от 12.12.2021 г. - 31.08.2022 г.

Въз основа на установените в административното производство факти и обстоятелства, както и предвид извънредната епидемична обстановка през 2020 г., обявена с Решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 г., удължена с решения № 378; № 418 и Решение № 482/15.07.2020 г., контролните органи направили извода, че „Галитур 2019“ ЕООД - [населено място] не е упражнявало хотелиерска/стопанска дейност след м.11.2019 г., включително и през периода от м. 08.2020 г. до м. 12.2022 г.

Поради това подаването на осигурителни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО без „Галитур 2019“ ЕООД - [населено място] да е осъществявало дейност довело до неправомерно създаване на осигурителни права за Е. Р. С., на която неоснователно били изплатени паричните обезщетения поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на дете до [възраст] възраст за периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г.

Контролните органи издали Задължителни предписания № 3Д-1-03-01331076/29.03.2023 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на осигурителя „Галитур 2019“ ЕООД за заличаване на подадените в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) данни по чл. 5, ал. 4 КСО, с код за вид осигурен 01 декларация обр. № 1, за Е. Р. С. за периода 10.08.2020 г. до 09.12.2022 г. Задължителните предписания са връчени лично на представляващия дружеството на 26.04.2023 г., не са оспорени в предвидения за това срок и са влезли в сила.

Предписанията не са изпълнени в срок след влизането им в сила, поради което данните за Е. Р. С. са заличени служебно на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

На основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО ръководителят по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ издал Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г., с което наредил Е. Р. С. да възстанови добросъвестно получените от нея суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст през периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. в размер на 17 597,56 лв. - главница.

Разпореждането е оспорено от С. пред Директора на ТП - Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-153/19.10.2023 г. оставил жалбата без разглеждане. Решението е обжалвано с частна жалба пред Административен съд – Варна, който с Определение № 3247/15.11.2023 г. по ч. адм. дело № 2458/2023 г. отменил Решение № 2153-03-153/19.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и му върнал преписката за произнасяне по същество по жалбата й с вх. № 1042-03-425 # 26 от 27.09.2023 г.

В изпълнение на задължителните указания на съда е постановено проверяваното в настоящото производство Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. от Директора на ТП на НОИ–Варна, с което отхвърлил жалбата на Е. Р. С. като неоснователна. Решението е мотивирано с липсата на осъществявана дейност от осигурителя „Галитур 2019“ ЕООД в периода от 10.08.2020 г. до 09.12.2022 г. на подаване на данните за сключения трудов договор със С. и тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. В решението е посочено, че подаването на тези данни от дружеството-осигурител, без то да е осъществявало дейност, е довело до неправомерно създаване от същото на осигурителни права за жалбоподателката. Посочено е, че за да има едно лице право на парично обезщетение по КСО, то трябва да има статута на „осигурено лице“. В решението е цитиран чл. 10, ал. 1 КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В тази връзка е посочена дефиницията в § 1, ал. 1, т. 3 от ДЗ на КСО за „осигурено лице“ – че по смисъла на КСО това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски. Поради това в решението е преценено като правилно, че контролните органи на НОИ са се произнесли по отношение на основанието за осигуряване по чл. 10, ал. 1 във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 КСО, т. е. дали са налице основанията за осигуряване по КСО, а не по валидността на трудовото правоотношение, каквито оплаквания имало в жалбата. Направен е крайния извод, че на основание чл. 10, ал. 1 КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО правилно е заключено, че за жалбоподателката липсва основание за осигуряване. Отхвърлени са като неоснователни доводите в жалбата, че сумите са получени добросъвестно, поради което не подлежат на възстановяване. Посочено е, че в случая е налице хипотеза предвидена в чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО което е едно от изключенията от правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Поради това е направен извода за правилно приложен чл. 114, ал. 2 КСО от издалия разпореждането. В обобщение ответникът е заключил, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в необходимата форма, с фактически и правни основания, при спазване на процесуалните правила, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Решението е връчено лично на С. на 02.01.2024 г., а жалбата й срещу него до съда е подадена на 16.01.2024 г.

В изпълнение на Решение № 5813/03.06.2025 г. по адм. д. № 1018/2025 г. на ВАС с Определение № 6992/24.06.2025 г. по адм. д. № 1219 по описа за 2025 г. на АдмС-Варна на жалбоподателката са връчени задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 г., като изрично е указано, че могат да бъдет обжалвани в 14-дневен срок от получаването им по реда на глава осмо от КСО. Задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 г. са получени от С. на 30.06.2025 г.

Депозирана е жалба с вх. № 1012-03-749/19.09.2025 г. пред ТП на НОИ – Варна, с която С. е задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 г.

С Решение № 2153-03-202/20.10 2025 г. издадено от Директора на ТП на НОИ – Варна на основание чл. 117, ал 3 КСО, във връзка с чл. 88, ал.2, предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 АПК и по аргумент на чл. 117, ал. 2 КСО, жалбата с вх. № 1012-03-749/19.09.2025 г. е оставена без разглеждане, а производство е прекратено, тъй като жалбата е процесуално недопустима като просрочена. Решението е връчено на С. на 03.11.2025 г. Срокът за оспорване е изтекъл на 17.11.2025 г. като жалба срещу същото не е депозирана нито пред административният орган, нито пред съда.

При тези фактически установявания, с оглед приложимата правна уредба се налагат следните изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е при спазване на законоустановения 14-дневен срок от връчване на акта, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като решението го засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 2 КСО в 14-дневен срок от получаването се обжалват разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, който съгласно ал. 3 се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението той решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. При тази правна уредба обжалваното Решение № 2153-03-124/21.08.2023 г. е издадено от териториално и материално компетентен орган, какъвто се явява директора на ТП на НОИ – Варна по отношение на жалбата на Е. Р. С. срещу Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г. на ръководителя по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ.

Решението е издадено в писмена форма, с изискуемите реквизити, като в обстоятелствената му част са изложени релевантните за случая фактически установявания и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част. В решението има изложени доводи по отделните оплаквания в жалбата на С. с преценка за неоснователността им. С оглед на това решението отговаря на изискванията в поради което са спазени изискванията в чл. 117, ал. 3 КСО и на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК.

С оглед изложеното не са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за обявяването му за нищожно, респ. за отмяната му поради неспазване на изискването за форма и съдържание.

Производството по издаване на разпореждането, жалбата срещу което на С. е отхвърлена с Решението на ответника е започнало по повод постъпил сигнал от 14.12.2022 г. от органа по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП-Варна на НОИ.

В сигнала са описани установените факти и обстоятелства за ползваните от С. осигурителни права по повод подадени за нея данни от „Галитур 2019“ ЕООД, въз основа на които тя е била вписана в Регистъра на осигурените лица. На работодателя й – „Галитур 2019“ ЕООД, който като нейн осигурител е подавал данните й по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за времето от 10.08.2020 г. до 09.12.2022 г., са били издадени и връчени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за нея в Регистъра на осигурените лица, тъй като това дружество не осъществявало дейност към датата на сключване с нея на трудовия договор.

След влизане в сила на задължителните предписания, тъй като не е изпълнено разпореденото в тях от дружеството, данните за Е. Р. С. са заличени служебно на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

При тези нови данни за заличаване на данните за нея от Регистъра на осигурените лица, които имат значение за определяне на правото свързано с осигурителните плащания на С., ръководителят по контрол по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – Варна на НОИ издал мотивирано Разпореждане № РВ-3-03-01383467/23.06.2023 г., с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО наредил на С. да възстанови добросъвестно получените от нея суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, за парично обезщетение за бременност и раждане и за парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст през периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г. в размер на 17 597,56 лв. – главница, тъй като били изплатени без основание.

Разпореждането с указания за реда и сроковете за оспорването му е връчено на С., която е упражнила правото си да го обжалва пред решаващия орган. В жалбата срещу него тя изложила оплакванията си, направила твърденията си, вкл. за добросъвестност при получаване на обезщетенията и поискала отмяна на разпореждането.

Жалбата е разгледана от директора на ТП-Варна на НОИ, който въз основа на материалите в преписката се произнесъл с подробно мотивирано Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна. Копие от решението е връчено на С. с указания за реда и сроковете за обжалването му, което право е упражнено от нея в срок пред съда с жалбата, по която е образувано настоящото дело.

В съдебната фаза няма твърдения за различни факти и обстоятелства от изложените в разпореждането и в решението. Оспорват се като неправилни изводите в тях, че сумите са получени неправомерно и подлежат на връщане. Налага се извода, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени след като са били установени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, нито такива, които да са ограничили възможността адресата да се запознае с волеизявленията и да упражни правото си да ги оспори.

Съдът намира възражението, че поради липса на участие на жалбоподателката в производството по издаване на задължителните предписания, по силата на които данните и са заличени в персоналния регистър, за неоснователни. На С. е предоставена възможност да участва в административното производство по издаване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, издадени на „Галитур 2019“ ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в РОЛ. На основание чл. 162, ал. 1 АПК съдът е изпратил съобщение до жалбоподателката и са й връчени задължителни предписания № ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 г., като й е предоставена възможност да защити законните си интересите. До доказателствата по делото се установява, че С. не се е възползвала от тази възможност своевременно – в съответните преклузивни срокове, както и в пълнота, тъй като не е оспорила Решение № 2153-03-202/20.10.2025 г. издадено от директор на ТП на НОИ – Варна. Спазването на процедурата по чл. 61 АПК е едновременно задължение и гаранция за административния орган за стабилитета на издадения от него акт, но съобщаването на акта може да бъде прието за извършено и установено и в съдебното производство, какъвто е настоящият случай или в хипотезата на чл. 162, ал. 1 АПК, когато се конституират страните.

Поради това неоснователно в жалбата и в открито съдебно заседание се твърди съществено нарушение на административнопроизводствените правила и се иска отмяна на основание чл. 146, т. 3 АПК.

При преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби съдът съобрази приложимата към датата на издаване на акта действаща правна уредба. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, които са конкретно посочени в няколко точки, като т. 2 предвижда хипотезата, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Изцяло правилно и законосъобразно в Решението и в провереното с него разпореждане е преценено, че в случая точно това се е осъществило от фактическа страна във връзка с изплатените обезщетения на С..

Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 48а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Т. е. право на тези парични обезщетения има само „осигурено лице“, а такова съгласно дефиницията в § 1, ал. 1, т. 3 КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. По аргумент от тази уредба наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Възникването на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но сключването на трудов договор не е достатъчно за възникване на осигурително правоотношение. Изискването на чл. 10, ал. 1 КСО за да възникне осигурително правоотношение и работника по трудовия договор да придобие качеството на „осигурено лице“ е той да е упражнил трудова дейност, т. е. да е положил фактически труд в полза на работодателя, да е осъществил трудова дейност в рамките на възникналото трудово правоотношение. В този смисъл е наложилата се съдебна практика, както е постановено в Решение № 4901/27.04.2020 г. по адм. д. № 6817/2019 г. на ВАС.

В случая е установено, че осигурително правоотношение не е възникнало, тъй като при проверката на осигурителя „Галитур 2019“ ЕООД, с който на 10.08.2020 г. С. сключила трудов договор е установено, че няма данни и доказателства това дружество да е осъществявало търговска дейност. Този извод е направен предвид обстоятелството, че последния генериран отчет от единствения фискален апарат на дружеството в хотел „Дана Палас“ е бил от 03.10.2019 г. и нямало данни за реализирани нощувки след това, нито за туристическа дейност след 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., като последните три лица по трудови договори в дружеството са били освободени на 20.05.2020 г., а самия едноличен собственик на капитала декларирал прекъсване на дейността от 13.11.2020 г., като за 2020 г. в подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО били посочени данни само за направени от дружеството разходи в размер на 30335,92 лв., а за 2021 г. не е подавана ГДД по чл. 92 ЗКПО, тъй като ГДД не подават лицата, които не извършват дейност.

При липсата на данни и доказателства да е осъществявана търговска дейност от „Галитур 2019“ ЕООД в периода от август 2020 г. до декември 2021 г. обоснован е извода на ответника, че Е. Р. С. не е започнала да упражнява трудова дейност в дружеството след сключване и регистриране на трудовия й договор в полза на „Галитур 2019“ ЕООД от 10.08.2020 г. и поради това не е възникнало осигурително правоотношение между тях. Отсъствието на предпоставките по чл. 10, ал. 1 КСО за възникване на осигурително правоотношение (сключен трудов договор и започнало упражняване на трудова дейност) и служебно заличените й данни в РОЛ по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г., във връзка със Задължителните предписания № 3Д-1-03-01328677/29.03.2023 г. по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО съставляват „нови данни“ по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на дете да [възраст] възраст.

При това без значение е, че за нея са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО, в който смисъл е съдебната практика на ВАС - Решение № 2470 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2020 г. и цитираните в него други съдебни актове. Поради това правилно и законосъобразно ответника, както и ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП-Варна на НОИ са заключили, че тъй като С. не е осъществила трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, не е възникнало осигурително правоотношение между нея и „Галитур 2019“ ЕООД в процесния период и тя не е била „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на КСО с право на обезщетение при настъпване на съответните рискове, поради което неправомерно са й били изплатени съответните суми. В тази насока е постановено в Решение № 10401/31.10.2023 г. по адм. дело № 1092/2023 г. по описа на ВАС.

Поради това не е налице неправилно приложение на закона при издаване на решението, с което жалбата й е отхвърлена като неоснователна, нито противоречие с целта на закона, за постигане на която е предвидено издаването на разпореждане за връщане на изплатени обезщетения, дори те да са получени добросъвестно, когато след изплащането им се съберат данни и доказателства, обосноваващи извода за липса на основание за възникване на право на такива обезщетения.

При данните и доказателствата събрани при проверката на осигурителя за липса на осъществявана от него след ноември 2019 г. търговска дейност, няма как да е възникнало осигурително правоотношение с жалбоподателката в периода от 06.10.2020 г. до 31.08.2022 г., поради което след като тя не е била "осигурено лице", не е имала право на парично обезщетение за посочените рискове и на основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО обосновано и законосъобразно е издал разпореждането за възстановяване на изплатените й в процесния период парични обезщетения в общ размер на 17 597, 56 лева.

В чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО не е предвидена възможност за преценка дали да издаде разпореждане за връщане на сумите по осигурителни плащания, а задължение да се издаде разпореждане за възстановяването им при констатиране на предпоставките в тази разпоредба. Т. е. този акт се издава в условията на обвързана компетентност. На възстановяване съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО подлежат и добросъвестно получените суми в случаите на събрани след изплащането им нови документи и данни от значение за определяне правото, размера и срока на изплащането им – в случая събраните данни по реда на чл. 108, ал. 1 КСО за „Галитур 2019“ ЕООД, които са от значение за определяне на правото на жалбоподателката за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до [възраст] възраст. Поради това неоснователни са доводите поддържани от процесуалния представител на жалбоподателката, че решаващият орган следвало да вземе предвид, че сумите са получени добросъвестно и да отмени разпореждането. В случая не се спори, че обезщетенията са получени добросъвестно от жалбоподателката, но разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвижда възстановяване и на добросъвестно получените суми, в случай че са налице нови данни от значение за определяне правото, размера и срока на изплащането им, каквото в случая се явява заличаването на данните на С. от РОЛ, тъй като е установено, че не е била „осигурено лице“ и не е възникнало с нея осигурително правоотношение във връзка със сключения трудов договор с „Галитур 2019“ ЕООД.

Съдът приема, че оспореното решение се явява законосъобразно, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК.

При този изхода на спора своевременното направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 4 АПК Е. Р. С. следва да заплати на ответната страна ТП на НОИ–Варна сумата в размер на 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Е. Р. С. с [ЕГН], срещу Решение № 2153-03-180/15.12.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ.

ОСЪЖДА Е. Р. С. с [ЕГН] да заплати на Териториално поделение Варна на Национален осигурителен институт сумата в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.