Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. Елена, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на дванадесети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 353 по описа за
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С.М.Г. ***, чрез адв. Г.Д.Х. от ВТАК, против
„А.” ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от управителя Д.З.Т.. В нея се излага,
че по силата на сключен между ответника и ищеца договор за наем от 27.07.2015
г., последният е предоставил на първия за възмездно ползване собствената си
земеделска земя – нива с площ от 8.6 дка, находяща се в землището на с. Ш., в
местността „Д.Д.”. Договорена била наемна цена в размер 35.00 лв./дка годишно,
с падеж на плащане 01.11.2016 г. Излага се, че с друг договор за наем от
31.05.2016 г., сключен между ищеца и ответника, първият предоставил на
последния за възмездно ползване същата нива за стопанската 2016/2017 г., срещу
наемна цена 35.00 лв./дка на година, с падеж за плащане 01.11.2017 г. Твърди
се, че в договорените срокове наемателят не е заплатил на наемодателя дължимата
наемна цена в общ размер 602.00 лева, т.е. 301.00 лв. за стопанската 2015/2016
г. и 301.00 лева за стопанската 2016/2017 г.
С Покана, получена на 27.04.2018 г. от представител на ответното
дружество, ищецът го поканил да погаси задължението, което ответникът не сторил
както в срока, даден му с поканата, така и до настоящия момент.
Моли се съда да постанови решение, с което на осн. чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК да признае за установено, че „А.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление Община З., с. Р. ****, С.Д., дължи на ищеца С.М.Г.
с ЕГН ********** *** сумата 673.80 лева, от които: 602.00 лв. – главница, в
това число: сумата 301.00 лв., представляваща незаплатената от „А.” ЕООД наемна
цена за ползване земеделска земя /нива от 8.6 дка, находяща се в местността „Д.Д.”
в землището на с. Ш./ за стопанската 2015/2016 г. по Договор за наем от
27.07.2015 г. и сумата 301.00 лева, представляваща незаплатената от „А.” ЕООД
наемна цена за ползване земеделска земя /нива от 8.6 дка, находяща се в
местността „Д.Д.” в землището на с. Ш./ за стопанската 2016/2017 г. по Договор
за наем от 31.05.2016 г.; сумата 51.19 лв., представляваща лихва за забава
върху дължимата сума от 301.00 лв. по договор за наем от 27.07.2015 г. за
периода от 01.11.2016 г. до 04.07.2018 г.; сумата 20.61 лв., представляваща
лихва за забава върху дължимата сума от 301.00 лв. по договор за наем от
31.05.2016 г. за периода от 01.11.2017 г. до 04.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 602.00 лв., считано от 12.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, както и сумата 175.00 лв., представляваща направените в
заповедното производство деловодни разноски, в т.ч. заплатеното адвокатско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 242/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
С Разпореждане от 11.10.2018 г. исковата молба е оставена без движение и
са дадени указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца С.М.Г. ***, чрез пълномощника му адв. Г.Д.Х.
от ВТАК. В същата се излага, че по предявения от С.М.Г. установителен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК против „А.” ЕООД е образувано ГД №
353/2018 г. на РС – Елена. Исковата молба е оставена без движение като
нередовна. В изпълнение указанията на съда се допълва исковата молба в
обстоятелствената й част, както следва:
Размерът на наема, който ответникът „А.” ЕООД дължи на ищеца С.Г. по
Договор за наем от 27.07.2015 г., с предмет земеделска земя – нива с площ от
8.6 дка, находяща се в землището на с. Ш., в местността „Д.Д.”, е в размер
301.00 лв. Претендираният по този договор наем от 301.00 лева е за стопанската
2015/2016 г. Същият е следвало да бъде заплатен на договорения падеж –
01.11.2016 г. Лихвата за забава в размер 51.19 лв., която претендира ищеца
върху сумата, представляваща незаплатеният му от ответника наем по Договор за
наем от 27.07.2015 г., е за периода от договорения между страните падеж за
плащане на наемната цена – 01.11.2016 г. до 04.07.2018 г., на която дата е
подадено Заявление до ЕлРС по реда на чл. 410 от ГПК за издаване Заповед за
изпълнение на парично задължение, касаещо горепосочената дължима наемна цена.
Размерът на наема, който ответникът „А.” ЕООД дължи на ищеца С.Г. по
Договор за наем от 31.05.2016 г., с предмет земеделска земя – нива с площ от
8.6 дка, находяща се в землището на с. Ш., в местността „Д.Д.”, е също в размер
301.00 лв. Претендираният по този договор наем от 301.00 лева е за стопанската
2016/2017 г. Същият е следвало да бъде заплатен на договорения падеж – 01.11.2017 г. Лихвата за забава в
размер 20.61 лева, която ищецът претендира върху сумата, представляваща
незаплатеният му от ответника наем по Договора за наем от 31.05.2016 г., е за
периода от договорения между страните падеж за плащане на наемната цена –
01.11.2017 г. до 04.07.2018 г., на която дата е подадено Заявление до ЕлРС по
реда на чл. 410 от ГПК за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение,
касаещо горепосочената дължима наемна цена.
Излага се, че за дължимите суми,
посочени по-горе, в Районен съд – Елена по заявление на ищеца е образувано
заповедно производство – ЧГД № 242/2018 г. по описа на съда, по което е
издадена Заповед № 218 за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК от 13.07.2018 г., с която длъжникът е осъден да заплати претендираните с
исковата молба суми, а именно: главница – в размер 602.00 лв. /общо за
стопанската 2015/2016 година и стопанската 2016/2017 година/ и законните лихви
върху претендираните главници в посочения по-горе размер.
Срещу издадената от съда Заповед е подадено в срок възражение от „А.”
ЕООД, поради което не се е стигнало до издаване на изпълнителен лист.
Правният интерес на ищеца да предяви установителен иск по реда на чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК против „А.” ЕООД произтича от
обстоятелството, че предвид възражението на ответника, за дължимите суми няма
издаден от съда изпълнителен лист и същите не са заплатени към датата на
исковата молба. Твърди се, че съгласно разпореждането на съда се представя и
банково бордеро за довнесена ДТ – 50.00 лв. за образуваното ГД № 353/2018 г.
Моли се да се даде ход на исковата молба.
Ответникът „А.” ЕООД с. Р., община З., представлявано от управителя Д.З.Т.,
чрез пълномощника му адв. А.С.Ч. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания му
едномесечен срок. В него заявява, че оспорва предявените искове по основание и
размер и моли да се отхвърлят изцяло. Претендират да му се присъдят направените
разноски. Ответникът излага следните съображения: С получаването на исковата
молба управителят на „А.” ЕООД узнава за съществуването на договори за отдаване
под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г. и от 31.05.2016 г. Твърди, че
двата договора за наем от 27.07.2015 г. и от 31.05.2016 г. не са подписвани от
управителя на дружеството към този момент Т.М.Т.. В този смисъл заявява, че
оспорва подписа на „наемател” на двата договора. Счита, представените по делото
договори са неистински документи. Излага, че за посочения в исковата молба
период – стопанската 2015/2016 г. и стопанската 2016/2017 г., нивата, описана в
договорите, с площ от 8,6 дка не е ползвана от „А.” ЕООД и дружеството не дължи
нищо на ищеца. В счетоводството на дружеството такива договори за наем липсват
и няма задължение за плащане на наемна цена по договорите. От всичко изложено
става ясно, че делото е типичен случай на злоупотреба с право, поради което
ответникът моли да се отхвърлят изцяло исковете и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Ищецът С.М.Г., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
пълномощника си адв. Р.К.К. от САК. Същите поддържат предявения иск.
Ответникът „А.” ЕООД с. Р., община З., представлявано от управителя Д.З.Т.,
редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. А.С.Ч. от ВТАК.
Последният поддържа подадения отговор на исковата молба.
С определение от 27.03.2019 г. е
открито производство по чл. 193 - 194 от ГПК по оспорване истинността на
документи – договор за отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г. и договор
за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016 г.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото по делото доказателства
и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от извършените справки в Търговския регистър е, че ответникът „А.”
ЕООД с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление с. Р., община З., ж.
к. „С.Д.”. Същият към настоящия момент се управлява и представлява от
управителя Д.З.Т.. За периода от 16.05.2014 г. до 25.01.2018 г. ответникът се е
управлявал и представлявал от Т.М.Т..
Видно от приложеното ч. гр. д. № 242/2018 г. по описа на Районен съд –
Елена в полза на ищеца С.М.Г. *** против ответника „А.” ЕООД с. Р., община З., представлявано
от управителя Д.З.Т., е издадена Заповед № 218/13.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата е разпоредено на длъжника „А.”
ЕООД с. Р., община З. да заплати на кредитора С.М.Г. *** сумата 602.00 лв. –
главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделска земя
(нива от 8.6 дка, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш.) за
стопанската 2015/2016 г. в размер на 301.00 лв. по договор за наем от 27.07.2015
г. и за незаплатена наемна цена на земеделска земя (нива от 8.6 дка, находяща
се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш.) за стопанската 2016/2017 г. в
размер на 301.00 лв. по договор за наем от 31.05.2016 г., сумата 51.19 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимата сума от 301.00 лв. по договор за
наем от 27.07.2015 г. за периода от 01.11.2016 г. до 04.07.2018 г., сумата
20.61 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата сума от 301.00 лв. по
договор за наем от 31.05.2016 г. за периода от 01.11.2017 г. до 04.07.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 602.00 лв., считано от 12.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 175.00 лв., представляваща направени
разноски по делото. „А.” ЕООД с. Р., община З. на 14.08.2018 г. по надлежния
ред е получило заповедта за изпълнение. Длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение. По повод същото, съдът с
разпореждане от 30.08.2017 г. е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен от уведомяването.
Съобщението е получено от последния на 10.09.2017 г. В указания му срок ищецът
е депозирал исковата си молба – вх. № ****/**.**.****г. на ЕлРС, подадена по
пощата на 08.10.2018 г.
От договор за отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г. се
установява, че същият е сключен на посочената дата между страните С.М.Г. ***,
действащ в качеството на наемодател, и „А.” ЕООД с. Р., община З., действащ в
качеството на наемател. В договора е посочено, че ответникът се представлява от
управителя Т.М.Т.. Съгласно последния наемодателят е предоставил на наемателя
за временно и възмездно ползване земеделска земя – нива от 8.6 дка,
представляваща имот № ******, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с.
Ш., общ. В.Т.. Договорът е сключен за една стопанска година – 2015/2016 г.,
т.е. за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2016 г. Наемателят се задължил да
заплати след приключване на стопанската година – до 01.11.2016 г., наемна цена
в размер на 35.00 лв. за 1 декар за ниви.
От договор за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016 г. се
установява, че същият е сключен на посочената дата между страните С.М.Г. ***,
действащ в качеството на наемодател, и „А.” ЕООД с. Р., община З., действащ в
качеството на наемател. В договора е посочено, че ответникът се представлява от
управителя Т.М.Т.. Съгласно последния наемодателят е предоставил на наемателя
за временно и възмездно ползване земеделска земя – нива от 8.6 дка,
представляваща имот № ******, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с.
Ш., общ. В.Т.. Договорът е сключен за една стопанска година – 2016/2017 г.,
т.е. за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г. Наемателят се задължил да
заплати след приключване на стопанската година – до 01.11.2017 г., наемна цена
в размер на 35.00 лв. за 1 декар за ниви.
Представена е покана от 26.04.2018 г., известие за доставяне и системен
бон от 26.04.2018 г. на „Б.П.” ЕАД гр. С., ПС гр. В.Т.. Със същата ищецът
поканил ответника в 7-дневен срок от получаването й да му заплати сумата от 602.00
лв., дължима по договор за наем от 27.07.2015 г. на земеделска земя – нива от
8.6 дка, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., за стопанска
2015/2016 г., и по договор за наем от 31.05.2016 г. на земеделска земя – нива
от 8.6 дка, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., за стопанска 2016/2017
г., както и лихва за забава общо в размер на 60.24 лв. Поканата била получена
от последния на 27.04.2018 г.
Видно от справка от 06.10.2018 г. – изчисляване на законна лихва на
Calculator.bg, е, че законната лихва върху сумата от 301.00 лв. за периода от
01.11.2016 г. до 04.07.2018 г. е в размер на 51.19 лв.
Видно от справка от 06.10.2018 г. – изчисляване на законна лихва на
Calculator.bg, е, че законната лихва върху сумата от 301.00 лв. за периода от
01.11.2017 г. до 04.07.2018 г. е в размер на 20.61 лв.
От писмо с рег. № РД-**-*-*/**.**.****г. и писмо с рег. № РД-**-*-*/**.**.****г.
на Общинска служба по З. – В.Т. се установява, че ответникът „А.” ЕООД с. Р.,
община З. е подал заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за участие в
споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с вх. № ***Ш/**.**.****г. за стопанската 2015/2016
г., както и е подал заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за участие в
споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ с вх. № ***Ш/**.**.****г. за стопанската 2016/2017
г., в които фигурира процесния имот, находящ се землище с. Ш., общ. В.Т., а
именно: № ****** – нива от 8.600 дка в местността „Д.Д.”, като към заявленията е
приложил договор за отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г.; удостоверение
за наследници с изх. № ******/**.**.****г. на Община В.Т.; пълномощно рег. № ****,
****/**.**.****г. на нотариус К.К.; Договор за отдаване под наем на земеделска
земя от 31.05.2016 г.; удостоверение за наследници с изх. № ******/**.**.****г.
на Община В.Т.; удостоверение за наследници с изх. № 94СС-6514-2/01.09.2016 г.
на Община В.Т.; пълномощно с рег. № ****, ****/**.**.****г. на нотариус К.К..
По делото са приети като доказателства заповед № РД-**-***/**.**.****г.
на ОД „З.” – В.Т. с приложена към нея извадка от регистъра по чл. 74, ал. 1 от
ППЗСПЗ и заповед № РД-**-***/**.**.****г. на ОД „З.” – В.Т. с приложена към нея
извадка от регистъра по чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
По делото е разпитана в качеството на свидетел М.П.Г.– съпруга на ищеца С.М.Г..
Същата твърди в показанията си, че между ищеца С.М.Г., като наемодател, и
ответникът „А.” ЕООД с. Р., община З., представляван от Т.М.Т., като наемател, е
бил сключен договор за наем за земеделска земя от 27.07.2015 г. Имотът – нива
от 8.6 дка, представляваща имот № ******, находяща се в местността „Д.Д.” в
землището на с. Ш., общ. В.Т., предмет на договора, бил предоставен на
ответника за ползване за една стопанска година – 2015/2016 г., срещу уговорена
наемна цена за стопанска година в размер на 35.00 лв./дка. Свидетелката М.П.Г.излага,
че между ищеца С.М.Г., като наемодател, и ответникът „А.” ЕООД с. Р., община З.,
представляван от Т.М.Т., като наемател, е бил сключен и договор за наем за
земеделска земя от 31.05.2016 г. Имотът – нива от 8.6 дка, представляваща имот
№ ******, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., общ. В.Т.,
предмет на договора, бил предоставен на ответника за ползване за една стопанска
година – 2016/2017 г., срещу уговорена наемна цена за стопанска година в размер
на 35.00 лв./дка. През стопанската 2015/2016 г. и стопанската 2016/2017 г. „А.”
ЕООД с. Р., община З. ползвало земеделската земя. Ответникът не заплатил на ищеца
наемите за наетия от него имот за стопанската 2015/2016 г. и стопанската 2016/2017
г., въпреки настояванията на последния.
По делото е изслушана съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото
лице Х.М.Б., чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. От
същото е видно, че подписът
за наемател в два броя договори за отдаване под наем на земеделска земя с дати
27.07.2015 г. и 31.05.2016 г., сключени между Т.М.Т., като представител на „А.”
ЕООД, наричан за кратко наемател, и С.М.Г. ***, наричан за кратко наемодател,
не са положени от Т.М.Т., а от друго лице.
При тази фактическа обстановка съдът приема за установено, че:
1. Между страните по делото е сключен Договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 27.07.2015 г. Съгласно същия ищецът като наемодател е
предоставил на ответника като наемател за временно и възмездно ползване
земеделска земя – имот № ******, представляващ нива от 8.6 дка, находяща се в
местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., общ. В.Т., за стопанската 2015/2016 г.
При подписване на договора била уговорената наемна цена за наетия имот в размер
на 35.00 лв. за един декар земеделска земя (нива), т.е. 301.00 лв. за 8.6 дка,
дължима до първи ноември на съответната стопанска година. Документът уреждал
отношенията между страните за една стопанска година, т.е. за периода от
01.10.2015 г. до 01.10.2016 г. През стопанската 2015/2016 г. ответникът ползвал
наетия от него имот. За същата стопанска 2015/2016 г. „А.” ЕООД е подало в
Общинска служба по З. – В.Т. заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с
чл. 37в от ЗСПЗЗ за процесния имот – предмет на Договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 27.07.2015 г., находящ се в землището на с. Ш., община В.Т..
2. Между страните по делото е сключен Договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 31.05.2016 г. Съгласно същия ищецът като наемодател е
предоставил на ответника като наемател за временно и възмездно ползване
земеделска земя – имот № ******, представляващ нива от 8.6 дка, находяща се в
местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., общ. В.Т., за стопанската 2016/2017 г.
При подписване на договора била уговорената наемна цена за наетия имот в размер
на 35.00 лв. за един декар земеделска земя (нива), т.е. 301.00 лв. за 8.6 дка,
дължима до първи ноември на съответната стопанска година. Документът уреждал
отношенията между страните за една стопанска година, т.е. за периода от
01.10.2016 г. до 01.10.2017 г. През стопанската 2016/2017 г. ответникът ползвал
наетия от него имот. За същата стопанска 2016/2017 г. „А.” ЕООД е подало
заявление в Общинска служба по З. – В.Т. по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. с
чл. 37в от ЗСПЗЗ за процесния имот – предмет на Договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 31.05.2016 г., находящ се в землището на с. Ш., община В.Т..
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е предявена по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна установителна искова
претенция за съществуване и дължимост на вземане, възникнало поради неизпълнение
на договори за наем, признато в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. По отношение на претендираното вземане приложими са материалноправните
разпоредби на чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният
иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема, че същият е основателен
по следните съображения:
По делото безспорно се
установи, че между страните съществуват валидни наемни правоотношения по
договори за наем на земеделска земя – имот № ******, представляващ нива от 8.6
дка, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., общ. В.Т.. Това е
видно от представените Договор за отдаване под наем на земеделска земя от
27.07.2015 г. и Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016 г.
По делото се установи по несъмнен начин, че същите са сключени, действителни и
обвързват страните, и са породили желаните и целени от тях правни последици,
въпреки че подписът за наемател не е положен от Т.М.Т. – управител на „А.” ЕООД,
което дружество е страна по договорите.
На следващо място, по делото се
установи, че ищецът наемодател е изпълнил задължението си да предаде наетата
вещ за ползване на наемателя. Това е видно от показанията на свидетелката М.П.Г.,
писмените доказателства, както и действията на ответното дружество, което е
използвало наетата земеделска земя и я обработвало. Следователно ответникът е
държал имота – предмет на Договора за отдаване под наем на земеделска земя от
27.07.2015 г. и Договора за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016
г. за времето от 27.07.2015 г., включително и през стопанската 2015/2016 г. и
стопанската 2016/2017 г., и по тази причина го е заявил по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 г. и за стопанската
2016/2017 г. пред Общинска служба по З. – В.Т.. На следващо място, по делото се
установи по безспорен начин, че ответникът за стопанската 2015/2016 г. не е
заплатил уговорената с договора от 27.07.2015 г. наемна цена в размер на 301.00
лв., както и че същият за стопанската 2016/2017 г. не е заплатил уговорената с
договора от 31.05.2016 г. наемна цена в размер на 301.00 лв. Съгласно чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД основното задължение на наемателя е да заплаща наемната цена,
което в конкретния случай последният не е сторил и с това се ангажира неговата
договорна отговорност по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи, че договорът за наем, сключен от
търговец, е търговска сделка по силата на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, за
която намират приложение разпоредбите на Търговския закон съгласно чл. 287 от ТЗ, включително нормата на чл. 301 от ТЗ. В конкретния случай безспорно
ответникът има качеството на търговец, който е сключил процесните договори за
наем на земеделска земя във връзка с упражняваното от него занятие. В
Търговския регистър по партидата на ответника, като предмет на дейност изрично
е вписано „производство, преработка и търговия със селскостопански продукти;
производство и търговия с мляко и млечни продукти; производство, преработка и
търговия със зърнени култури и техни производни; животновъдство и З.; вътрешно
и външно-търговска дейност; търговия и покупка на стоки с цел препродажбата им
в първоначален, преработен и обработен вид; маркетингова, рекламна и
информационна дейност; както и всяка друга дейност, незабранена със закон и
друг нормативен акт”. Договорът за наем е неформален и когато представлява
търговска сделка, същият има действие за търговеца, от чието име е сключен, ако
липсва противопоставяне веднага след узнаването му или от узнаване на факти за
извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че същите
са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното
правоотношение. Фактическото ползване на имота или вещта от наемателя би могло
да бъде обстоятелство, сочещо на липсата на противопоставяне на сключен наемен
договор, ако действията по ползването могат да се обвържат и с данни за
уговорена от името на търговеца наемна цена. Заявяванията за участие в
споразумение за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ от страна на ответника пред
Общинска служба по З. – В.Т. е факт, който би имал правното значение на липса
на противопоставяне от страна на търговеца – наемател на сключени от негово
име, но без представителна власт, договори за наем. В тази насока е Решение №
57/07.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 546/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В този смисъл е и Решение №
18/04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.Ч..
Освен това ответникът е получил покана от ищеца да му заплати дължимия наем и
липсва каквото и да е противопоставяне на това. Разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е
предназначена да гарантира сигурността и стабилитета на търговския оборот в
случаите на извършени без представителна власт действия от името на търговец. С
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно
представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако
веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им.
Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете
хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни
последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че
те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага
изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че
търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без
представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 от ТЗ, достатъчно е да
се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без
представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях
правен резултат. Договор за наем, сключен от името на търговец, но без
представителна власт, обвързва валидно търговеца, ако липсват доказателства за
противопоставяне от негова страна веднага след узнаването на договора или са
доказани негови действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са
предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното
правоотношение.
Съдът счита, че представените от ищеца Договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 27.07.2015 г. и Договор за отдаване под наем на земеделска
земя от 31.05.2016 г. не следва да се изключва от доказателствения материал по
делото. Ответникът оспори формалната доказателствена сила на същите по реда на
чл. 193 от ГПК с твърдения, че те не са подписани от представител на ответното
дружество. Действително договорите не се подписани от Т.М.Т. – управител на „А.”
ЕООД – дружеството наемател. Въпреки това същите са действителни и обвързват
страните. Ответникът е ползват земеделската земя, предмет на двата договора.
Същият е заявил посочената земеделска земя за участие в споразумение за
ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ пред Общинска служба по З. – В.Т. и е представил
пред посоченото учреждение Договор за отдаване под наем на земеделска земя от
27.07.2015 г. и Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016
г., за да докаже, че е налице валидно наемно правоотношение. Ето защо без
значение е, че процесните договори не са подписани от Т.М.Т. – управител на „А.”
ЕООД – дружеството наемател.
В настоящия случай по делото се установи по безспорен начин, че
ответникът за стопанската 2015/2016 г. не е заплатил уговорената с договора за
отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г. наемна цена в размер на
301.00 лв., както и че същият за стопанската 2016/2017 г. не е заплатил
уговорената с договора за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016 г.
наемна цена в размер на 301.00 лв., или общо 602.00 лв. по двата договора. Ето
защо основателен и доказан е иска по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за претендираната главница от 602.00 лв.
Основателна и доказана е акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на сумата 51.19 лв. Размерът на същата е изчислен с помощта на Calculator.bg върху главницата от 301.00 лв. по
договор за отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г. за периода от
01.11.2016 г. до 04.07.2018 г.
Основателна и доказана е акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на сумата 20.61 лв. Размерът на същата е изчислен с помощта на Calculator.bg върху главницата от 301.00 лв. по
договор за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016 г. за периода от
01.11.2017 г. до 04.07.2018 г.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 602.00 лв. –
главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделска земя (имот
№ ****** – нива от 8.6 дка, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш.,
общ. В.Т.) за стопанската 2015/2016 г. в размер на 301.00 лв. по договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г. и за незаплатена наемна
цена на земеделска земя (имот № ****** – нива от 8.6 дка, находяща се в
местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., общ. В.Т.) за стопанската 2016/2017 г.
в размер на 301.00 лв. по договор за отдаване под наем на земеделска земя от
31.05.2016 г., сумата 51.19 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата
сума от 301.00 лв. по договор за отдаване под наем на земеделска земя от
27.07.2015 г. за периода от 01.11.2016 г. до 04.07.2018 г., сумата 20.61 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимата сума от 301.00 лв. по договор за
отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016 г. за периода от 01.11.2017
г. до 04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 602.00 лв.,
считано от 12.07.2018 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 218/13.07.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 242/2018
г. по описа на Районен съд – Елена.
При този изход на делото и с оглед правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски, които да се заплатят от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 175.00 лв., представляваща направените разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 242/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, както и
сумата 380.00 лв., представляваща направените разноски в исковото производство по
гр. д. № 353/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
При този изход на делото следва да се отхвърли претенцията да ответника
да бъде осъден ищеца да му заплати сумата 900.00 лв., представляваща направени
разноски по делото, като неоснователна.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение „А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Р., община З., ж. к. „С.Д.”, представлявано от
управителя Д.З.Т., че дължи на С.М.Г. с ЕГН ********** *** сумата 602.00 лв.
(шестстотин и два лева) – главница, представляваща дължима за незаплатена
наемна цена на земеделска земя (имот № ****** – нива от 8.6 дка, находяща се в
местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., общ. В.Т.) за стопанската 2015/2016 г.
в размер на 301.00 лв. по договор за отдаване под наем на земеделска земя от
27.07.2015 г. и за незаплатена наемна цена на земеделска земя (имот № ****** –
нива от 8.6 дка, находяща се в местността „Д.Д.” в землището на с. Ш., общ. В.Т.)
за стопанската 2016/2017 г. в размер на 301.00 лв. по договор за отдаване под
наем на земеделска земя от 31.05.2016 г., сумата 51.19 лв. (петдесет и един
лева и 19 стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимата сума от
301.00 лв. по договор за отдаване под наем на земеделска земя от 27.07.2015 г.
за периода от 01.11.2016 г. до 04.07.2018 г., сумата 20.61 лв. (двадесет лева и
61 стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимата сума от 301.00 лв.
по договор за отдаване под наем на земеделска земя от 31.05.2016 г. за периода
от 01.11.2017 г. до 04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 602.00 лв., считано от 12.07.2018 г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 218/13.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 242/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Р.,
община З., ж. к. „С.Д.”, представлявано от управителя Д.З.Т., да заплати на С.М.Г.
с ЕГН ********** *** сумата 175.00 лв. (сто седемдесет и пет лева),
представляваща направени разноски в заповедното производство по ЧГрД № 242/2018
г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 380.00 лв. (триста и осемдесет лева),
представляваща направени разноски в исковото производство по гр. д. № 353/2018 г.
по описа на Районен съд – Елена.
ОТХВЪРЛЯ искането на„А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Р., община З., ж. к. „С.Д.”, представлявано от управителя Д.З.Т.,
да бъде осъден С.М.Г. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата 900.00 лв. (деветстотин
лева), представляваща направените разноски в исковото производство по гр. д. № 353/2018
г. по описа на Районен съд – Елена, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: