МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 247/2017 г.
Подсъдимият С.Р.С. е предаден на съд с
обвинителен акт на ***ската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 116, ал. 1,
т. 9, във вр. с чл. 115 от НК за това, че на
неустановена дата за времето 13- 21.08.2016 г. в гр. *** на ул. „Червена стена”
№35 умишлено умъртвил Г.Д.Д., ЕГН **********, като убийството е извършено
предумишлено.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимият се признава за виновен за това, че убил Д. и обяснява
как и по каква причина сторил това. В съдебно заседание, насрочено за предварително изслушване на
страните, подсъдимият и неговият
защитник заявиха, че желаят делото да се разгледа по реда на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК като подсъдимият С. призна изцяло фактите, излоЖ. в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като
разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че събраните
доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. След като установи, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа повдигнатото и
предявено на подс. С. обвинение. Изтъква, че страните
не спорят по фактите събрани в хода на досъдебното
производство. В пледоарията си подробно излага приетата от него фактическата
обстановка по делото. Предлага, тъй като не са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, на подс. С. да бъде определено
най-тежкото по НК наказание – доживотен затвор без право на замяна, като му
бъда наложено, при условията на чл. 58а
от НК, наказание 30 години лишаване от свобода. По отношение на предявения от
сина на пострадалата граждански иск, предлага да бъде уважен съобразно критерия
за справедливост.
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от Р.Е.Ч. – син на пострадалата Д., граждански
иск за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, тъй като
счете същия за своевременно предявен и че няма да стане причина за отлагане на
делото. Конституира Ч., по негова молба, като частен обвинител по делото. В
съдебно заседание частния обвинител и граждански ищец изпраща процесуалния си
представител адв. Н. Д. от ШАК, която изцяло се присъединява към становището на
прокурора относно квалификацията на деянието и предложеното наказание за
подсъдимия. Изтъква, че доверителят й претърпял тежка загуба, защото убитата е
негова майка, с която имал близки отношения и преживял мъчително, поради начина
на извършване на престъплението. Моли гражданския иск да бъде уважен в
претендирания размер, защото е справедлив, основателен и доказан.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. С.Б. от ШАК
счита, че от доказателствата по делото се установява, че не е налице
квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Изцяло признавайки
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, защитата счита,
че деянието следва да се квалифицира по основния състав – чл. 115 от НК. Моли
наказанието да бъде определено в рамките на предвиденото в този текст наказание
лишаване от свобода, което с оглед диференцираната процедура, по която се
разглежда производството, да бъде намалено с 1/3 съгласно разпоредбата на чл.
58а от НК.
В защитната си реч подс. С. изразява
съгласието си с казаното от неговия защитник. Заявява, че съжалява за
стореното, но не би могъл да върне времето назад. С времето изпитвал все по –
голяма вина. Моли за обективно наказание.
Позовавайки се на самопризнанието и доказателствата
събрани на досъдебното производство, които ги
подкрепят и съгласно разпоредбата на чл.
373, ал. 3 от НПК, съдът прие за установена фактическата обстановка изложена в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият С.Р.С. и пострадалата Г.Д.Д. заживели на
съпружески начала през месец ноември 1997г. През това време Д. била обвързана в
граждански брак с Е.Д.Ч. ***, баща на сина й Р.Е.Ч., роден през 1990г. Бракът
между Д. и Ч. бил разтрогнат през 2004г. До 1999 г. пострадалата оставила сина
си при баща му и не търсела контакт с него. От връзката и последвалото я
съжителство със С., през 1998г. Г. Д. родила дъщеря си Б.С.Р.. Тримата живеели
в гр. *** на ***. Жилището било дарено
на Б.Р. от родителите на подс. С.. През 1999г. Г. Д.
започнала да контактува със сина си Р.Ч. и го вземала да й гостува в новото й
семейство. Отношенията между подсъдимия и пострадалата от началото на
съвместния им живот били проблемни. С. бил раздразнителен, агресивен, не можел
да контролира емоциите си, често употребявал алкохол при което агресията му
ескалирала и посягал физически на жена си и на дъщеря си. Свидетелят Р.Ч.
виждал белези на упражнено насилие върху лицето на майка си – насинено око,
следи от удари по бузите и др. Д. скривала от сина си причините за тези белези,
но Б.Р. казвала на брат си, че баща й бие майка им. Първоначално С. не си
позволявал да вдига скандали и да удря жена си и дъщеря си в присъствието на Р.Ч.,
но с течение на времето започнал да губи контрол пред него. Когато употребявал
алкохол подсъдимият ставал агресивен, често сменял настроението си и биел Д. и Р..
В края на 2012г. отношенията между С. и Д. са изострили много и това станало
причина тя да потърси помощ от сестра си – св. Ж. Д. Д., която живеела в Канада
и от леля си – св. Д.М.В., които тайно от С. и от дъщеря й организирали заминаването й за Канада в
средата на месец януари 2013г. Непълнолетната тогава Б.Р., която имала проблеми
с дисциплината в училище, останала на грижите на баща си. По време на
четиримесечния си престой в Канада Г. Д. комуникирала
с дъщеря си по Скайп (Skype), тайно от С.. При завръщането на Д. в страната С. го
нямало, бил заминал на работа в чужбина. В отсъствие на двамата й родители, за Б.Р.
полагали грижи родителите на С.. В кратък период след завръщането на Д., С. се
върнал в страната и двамата заживели заедно с дъщеря си. В края на м. октомври
отношенията между обвиняемия и пострадалата отново се влошили много. Това
станало причина Д. да потърси помощ от РУ –*** и й била издадена временна
заповед за защита от домашно насилие. През месец ноември 2013г. завела в
Районен съд гр. *** молба по Закона за защита от домашно насилие. Образувано
било гражданско дело №3269/2013г. по описа на ШРС по което било проведено
производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН, приключило с
решение № 966/11.12.2013г. за издаване на заповед за защита на Д., по силата на
която С. бил: задължен да се въздържа от упражняването на домашно насилие срещу
Д. и детото им Б.Р.; отстранен от семейното жилище за
срок от 18 месеца и му била наложена забрана да доближава жилището в което останали
да живеят жена му и дъщеря му, за срок от 18 месеца. Такава заповед била
издадена, но подсъдимият не я спазил. На 17.02.2014г. със следи от физическо
насилие по лицето, Д. уведомила РУ –***, че С. не спазва заповедта на ШРС за
защита от домашно насилие. По този повод било образувано бързо
производство № 190/2014г. по описа на РУ
гр. ***, вх.№ 332/2014г. по описа на ШРП срещу С.Р.С. за престъпление по
чл.296, ал.1 НК, приключило със споразумение по НОХД № 378/2014г. на ШРС. По
преписка вх. №1866/2015г. на ШРП е водено досъдебно
производство срещу С. за две престъпления по чл.142а, ал.1 НК, за това, че на
30.07.2015г. противозаконно лишил Г. Д. и Б.Р. от свобода. Преписката е
заведена по повод посещение на адреса на ул****в гр. ***, на двама полицейски
служители от РУ –***, които заварили Д. закопчана с белезници към леглото и им
било съобщено, че преди нея и Б.Р. била
закопчана по същия начин. Досъдебното производство
приключило с прекратяване поради отказ на двете да свидетелстват по делото на осн. чл.119 НПК.
Проблемите в семейството на Д. и С. продължили. С. не
успявал за контролира дъщеря си, която започнала да употребява наркотици и
упреквал за това Д.. Продължил да упражнява физическо и психическо насилие над
жена си и дъщеря си. През месец септември 2015 г. Г. Д. отново се принудила да
избяга при сестра си в Канада, за да се спаси от постоянния тормоз който
обвиняемият осъществявал спрямо нея и да заработи средства за издръжката си. И
второто пътуване на Д. било организирано тайно, без уведомяване на подсъдимия и
дъщеря им. В Канада Д. престояла до месец юни 2016 г. с едно междинно връщане в
България през месец март 2016 г. След окончателното завръщане на Д. в страната
на 21.06.2016г., тя останала около месец в гр. София при сина си Р.Ч.. От
Канада и след завръщането си пострадалата поддържала връзка по Скайп със С.. По
време на престоя си в столицата, Д. се опитвала да убеди Р. да замине с нея за
гр. Варна, където да живеят заедно. Б.Р. по това време съжителствала с млад мъж
в гр. София и отказвала да тръгне с майка си. В началото на месец август 2016г.
Г. Д. пристигнала сама в гр. Варна и се настанила в жилището на покойните си
родители в ***** в което никой не живеел. Подредила свои вещи, пуснала си
кабелна телевизия и интернет. През този период от време в апартамента в гр. Варна
я посещавал подсъдимия С., който бил виждан от св. П.Й., съседка на
пострадалата, да пуши на терасата, да ползва асансьора и домофона и да излиза
от входа на блока.
На 08.08.2016г. Г. Д. телефонирала на леля си – св. Д.В.,
че ще пристигне вечерта в гр. *** от гр. Варна с влак около 21,30 часа и ще
остане няколко дни за да получи рента от наследствени земи и за издаване на
лична карта на Р.. Д. съобщила на В., че вечерта няма да се отбие у тях и че
щяла да намери къде да пренощува с дъщеря си. Подсъдимият чакал Д. на гарата в гр. ***, бил пиян и се опитал да я
принуди да отиде при него в дома им, дори задържал куфара й. Д. и Р. нощували
на друго място.
На 09.08.2016г. сутринта Д. отишла в дома на В., която
й дала ключове за жилището си, в което нямало никой и където Д. и Р. да
останат. В. и мъжа й тръгнали за село.
На 11.08.2016г. В. се прибрала в дома си сутринта и
заварила Д. сама в апартамента. Пострадалата й съобщила, че на 10.08.2016г. Б.Р.
откраднала пари от нея и избягала.
На 12.08.2016г. Д. напуснала дома на леля си като й
съобщила, че ще вземе рентата от наследствените си земи и ще се прибира в гр. Варна.
При проведен същия ден преди обяд разговор по телефона, Д. съобщила на леля си,
че не е успяла да вземе рентата, че е на кафе с приятелка и ще се прибира във
Варна. По време на пребиваването си в гр. ***, Д. и С. се срещнали и на 12.08.2016г. пострадалата отишла при С. в къщата им на ***.
На 13.08.2016г. преди обяд подсъдимият С. се обадил на
дъщеря си Б.Р. от телефона на Д. който
бил с № ****
и й съобщил, че на майка й е лошо, че е в
болница и че е припаднала, както и че чичо Наско и леля Донка са й били
помогнали, а сега чакал резултатите в болницата. Подсъдимият съобщил на дъщеря
си, че майка й може да е претърпяла лек инсулт или инфаркт и че може да умре. Р.
не му повярвала и поискала лично да научи от майка си какво й се е случило. Два
- три часа след този разговор с баща й, Д. се обадила на Б.Р. и казала, че е добре, само й станало лошо и
отрекла да е ходила в болницата. При този разговор звучала притеснено, леко
уморено. Това бил последният телефонен разговор, който Г. Д. провела, след
което комуникацията с нея била преустановена и никой повече не я чувал и виждал
жива.
На неустановена дата, след приключване на телефонния
разговор с Б.Р. на 13.08.2016г. подсъдимият
С. умъртвил Г.Д.Д. в дома си в гр. *** на *** нанасяйки й пет прободно –порезни
наранявания, две от които в областта на
шията и три по дясната ръка и три порезни рани, една на лявата вежда и две по
дясната ръка, с неустановено хладно оръжие. Пострадалата Д. се защитавала с
ръка от нападението, като се опитвала да хване ножа с дясната си ръка и да се
предпази, при което получила пет наранявания, три прободно-порезни
и две порезни рани по дясната ръка в областта на китката и дланта. С. нанесъл
два смъртоносни удара в областта на шията на Д. като причинил две прободно-порезни рани: една хоризонтална цепковидна рана с предно-задна
посока, с дължина 2,5 см в дясната странична шийна област в долната й трета с
посока на удара - надолу към ключицата през меките тъкани на шията в предната
дясна част, при което острието на ножа прерязало задната стена на лявата югуларна вена и е достигнало до гръдната кухина и втора цепковидна
рана в лявата предностранична част на шията на ниво
средна долна трета, с дължина 2 см, с посока на удара - хоризонтално в предно-задна посока през меките тъкани на шията и острието
на ножа е прерязало лявата сънна артерия. Последвала остра кръвозагуба
от прерязването на магистрални съдове на шията, която причинила смъртта на Д..
Подсъдимият намерил спестените пари от Д. от работата
й в Канада, обменил част от канадските долари в обменно бюро в града и на
15.08.2016г. закупил от автокъща в гр. *** лек автомобил „Форд Фокус“ с чужд
регистрационен номер № R-A 6234, още същият ден катастрофирал с автомобила. Времето в средата
на месец август 2016г. било обичайно горещо и трупът на Д. започнал да се
разлага. На 16.08.2016г. С. закарал лекия автомобил на ремонт в кв. Дивдядово и решил да си купи моторен трион, за да нареже
трупа на Д.. На 16.08.2016г. от магазин в гр. *** подсъдимият закупил моторен
трион марка „RTR PREMIUM“ за сумата от 155,99 лева. От магазин в
квартал „Гривица“ закупил чували за смет, в които да постави трупа. На
неустановена дата след закупуване на моторния трион, в работилницата си, С.
разчленил мъртвото тяло на Д. с триона с пет хоризонтални среза в неустановена
последователност. Отгоре надолу по височината на тялото срезовете са както
следва: отрязал главата на трупа на Д. от тялото й на ниво втори шиен прешлен,
по долния ръб на долната челюст и основата на черепа и я поставил черен
найлонов чувал за смет. С друг разрез, отрязал парче от горната трета част от
шията на Д. с трети, четвърти и горната част на пети шиен прешлен. Тази част от
трупа на Д. изхвърлил на неустановено място. С трети разрез подсъдимият
разчленил торса в долния му край до нивото на около 7-ми -8-ми ребра на гръдния
кош, дясната и лявата ръце до лактите, с предмишницата и дланта на дясна ръка и
ги поставил в друг чувал. Предмишницата с дланта на лявата ръка изхвърлил на
неустановено място. Със следващ разрез
на моторния трион отрязал мъртвото тяло в областта на двете бедра, на 10 см от
главата на бедрените кости. От коремната част
на трупа С. взел диафрагмата, черния дроб и слезката и ги изхвърлил
заедно с останалите описани части от шията и лявата ръка. Коремната част от
трупа на Д. поставил в отделен черен чувал за смет. С пети разрез на моторния
трион подсъдимият отрязал двата крака на трупа на Д. в областта под коленете.
Двете бедрата поставил в един черен чувал за смет, а подбедриците в друг.
Петте чувала с трупните останки на Д. подсъдимият С.
отнесъл и складирал заедно с моторния трион в малка постройка с вид и размери
на външна тоалетна, ползвана за килер и намираща се срещу входа на къщата.
Разтревожен, че не може да се свърже с майка си в
продължение на няколко дни, св. Р.Ч. подал сигнал в РУ гр. ***. На 21.08.2016г.
по този повод бил претърсен имота в гр. ***
на ул.“Червена стена“ №35, при което в килера били намерени и иззети
останки от разчленен труп на жена в напреднал стадий на трупно разложение.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-медицинска
експертиза за аутопсия № І-158/2016 (С-65/16) със следното заключение: При
огледа и изследването на разчленени останки от трупа на Г.Д.Д. са установени
две групи увреждания: Прижизнени увреждания- прободно-порезно
нараняване в дясната шийна област с прерязване на дясната яремна
вена (вена юголарис), описано като рана №3; прободно-порезно нараняване в лявата шийна област с
вероятно прерязване на лявата сънна артерия, описано като рана №4; порезна рана
по лявата вежда, описано като рана №2; прободно-порезни
рани по дясна ръка, описани като рани №№6,7,8 и порезни рани по дясната ръка, описани като рани №№9 и 10;
като прижизено трябва да се приеме и общото
малокръвие – анемия на мускулатурата и наличните вътрешни органи. Послесмъртни увреждания – порезна рана по лявата
челна област, описана като рана №1, прободно порезна рана по лявото рамо,
описана като рана №5; разчленяването на трупа с пет хоризонтални среза напречно
на дългата ос на тялото, при което са били отделени – главата от шията; шията,
торсът и част от горните крайници; коремната част на тялото; двете бедра и
двете подбедрици.
В чувалите, получени за експертизата е установена
липса на горната трета от шията с трети, четвърти и горната част от пети шиен
прешлен; на предмишницата на лявата ръка, вкл. дланта и пръстите, липсват
диафрагмата, черния дроб и слезката. Общото тегло на трупните останки е 46,7 кг
, което доказвало индиректно липсата на части от трупа при налично правилно телосложение
(кости, мускули и обща охраненост) на главата, тялото и крайниците на Г. Д.. При
тези данни е прието, че смъртта на Г. Д. се дължи на прерязване на магистрални
кръвоносни съдове на шията, довели до остра следкръвоизливна
анемия, която е и непосредствен механизъм за настъпване на смъртта. Между прободно-порезните рани на шията и настъпването на смъртта
е налице пряка причинно-следствена връзка. Прободно-порезните
и порезните рани са резултат от действието на предмет/предмети
с остър връх и режещ ръб. След нанасяне на нараняванията по шията, смъртта е
настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.
Прободно-порезните и порезните рани по дясната ръка са от типа на т.нар.
защитни рани, получаващи се при предпазване от нанасяни удари –хващане с ръце
или вдигане на същите срещу предмети с остър връх и режещ ръб.
Разчленяването на трупа станало след смъртта. Ръбовете на разрязванията
са сравнителни гладки и равни, леко фестонирани в някои участъци и добре
отговарят да са получени от моторен трион, каквито данни са били съобщени на
вещите лица. Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от преди 7-14
денонощия, при конкретните метеорологични условия, спрямо времето на извършване
на експертизата.
Изготвена е ДНК експертиза по Протокол №16/ДНК -144 със
заключение, че при изследването на клетъчен материал – костен мозък от парче от
горен край на бедрена кост, иззета при аутопсия на труп с неустановена
самоличност, е установен ДНК профил на лице от женски пол. Експертизата установила ДНК профила на Б.С.Р..
При сравнително изследване ДНК профилите на Б.Р. и биологичния материал от неизвестното лице от
женски пол е установено, че
предоставената кост произхожда от биологична майка на Р. със степен на
вероятност 99,99988%.
Съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства № 48/02.09.2016г. е дала заключение,
че по представените за изследване вещи – моторен трион „RTR PREMIUM“( описан при огледа като обект №11), засъхнала червено-кафява материя (обект№21) и засъхнала червено-кафява материя –влакнеста (обект №23) е доказано
наличие на човешка кръв. Кръвната група на кръвта по тези обекти не е
установена поради липса на подходящ материал за изследване и поради омазняването на самите обекти за изследване. По чифт
обувки, работни, №43 (обект № 10) и нож с чернокофява
на цвят дръжка с три броя нита, с дължина на острието 12,5 см (обект №9) се
наблюдава положителна бензидинова реакция за наличие
на кръв. Поради изключително малкото количество на материала за изследване,
изследванията са били прекратени и обектите съхранени за последващо изследване
по метода на ДНК –профилиране. Експертизата е установила още, че С.Р.С. е от кръвна група 0
(α,β).
Изготвената съдебно-медицинска
експертиза по метода на ДНК профилирането по Протокол №17/ДНК – 179-16 дала следното заключение: при изследване на
обект кръв по моторен трион, по бутон с въженце за моторния трион, засъхнала червено-кафява материя - кръв (обект № 21), влакнеста червено-кафява материя (обект №23) е определен един и
същи ДНК профил на лице от женски пол,
който съвпада с ДНК профила на лице от женски пол, определен в протокол №
16/ДНК-144 на БНТЛ Бургас от 31.08.2016г., т.е. кръвта е на пострадалата Г.Д.Д.. Вероятността кръвта по посочените обекти да е
от друго лице, а не от Д. е 1 на
10 302 900 000 000 000 000. Невъзможността за определяне на ДНК профил по
биологичните следи по останалите обекти, вкл. и по ножа с острие от 12,5 см е
поради липса на годен за изследване клетъчен материал или настъпили инхибиторни процеси под въздействие на външни фактори
(обектите са замърсени).
Проведената съдебно-химическа
експертиза дала заключение, че в
изпратените за химическо изследване проби вътрешни органи от трупа на Г.Д.Д. по
метода на тънкослойната хроматография
не е установено наличие на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови
производни, дибензодиазепинови производни, наркотици
хероин, морфин, кодеин, какаин, марихуана,
амфетамини, трициклични антидепресанти, фенциклидин. Допълнително проведените с алкалните екстракти
от втори пътища скрининг тестове за бензодиазепини, барбитурати,
морфин, амфетамин, метамфетамин, кокаин и марихуана
също са отрицателни.
Компютърно-техническа експертиза извършила изследване на иззетите при
проведените огледи на местопроизшествието като веществени доказателства мобилни
телефони и преносими компютри и е установила историята на провежданата
комуникация от лицата ползвали устройстата
посредством Skype, Facebook, Messenger
и Viber. Информацията е свалена на девет броя DVD –диска.
Приетата
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства.
Разпитани са множество свидетели, които свидетелстват за различни
обстоятелства, в показанията им няма противоречия и допринасят за установяване
на фактите по делото. За това спомагат и огледните
протоколи, фотоалбуми, извършеното разпознаване на лица, приложения договор за
продажба на МПС, доказателствени източници съдържащи информация по ЗЕС,
справката за съдимост, дела на ШРС и всички изготвени експертизи и експертни
справки.
Съдът прие, от така установената фактическа
обстановка, че от обективна и субективна страна подсъдимият С. осъществил
състава на престъпление по чл. 115 от НК. Съдът счете, че от изложените в
обвинителния акт факти няма такива, които сочат, че убийството е извършено
предумишлено. След като изложил разговора на подсъдимия с дъщеря му, в който й
съобщил, че майка й може да е получила инфаркт или инсулт прокурорът приел, че
тези действия на подсъдимия сочат на предварително сформираното у него
намерение да убие Д., тъй като тя се опитвала да организира живота си без него.
Тази теза се поддържа и в пледоарията, като отново се посочва, че действията на
подсъдимия, както и останалите свързани с посрещането на Д., знанието му за
това, че тя организира живота си без него сочат на предварително формирано
намерение да я убие с причина, че тя се опитва да организира живота си без
него. Съдът прецени, че това са само
разсъждения направени от обвинението без да са подкрепени с факти. Не би могло
да се приеме, че подсъдимият е решил да убие пострадалата и затова провел
телефонен разговор с дъщеря си, в който й съобщил, че майка й може би е
получила инфаркт или инсулт и може да умре. Убийството е извършено с
неустановен предмет с остър връх и режещ ръб, а не е инсцениран инфаркт или
инсулт. От фактите по делото се установява, че пострадалата Д. отишла в жилището на покойните си родители в
гр. Варна и сключила договор за доставка
на интернет и кабелна телевизия, но това съвсем не води до извода, че е имала
намерение да живее в това жилище сама без подсъдимия, така както приема
прокуратурата. Това твърдение се опровергава от доказателствата по делото. От
показанията на свидетелката П.Й., съседка на пострадалата в гр. Варна, по време
на престоя на Д. в града при нея бил и
подсъдимия, когото тя забелязала да пуши
на терасата, да ползва асансьора, да излиза от входа на блока. Тази свидетелка
категорично разпознала подсъдимия. В показанията си тя заявява също, че при
разговор с пострадалата на въпросът й дали ще се установи в жилището, тя
отговорила уклончиво в смисъл, че може да го дава под наем. Няма доказателства
за това, че Д. е искала да напусне подсъдимия не само след последното си
завръщане от Канада, но и по време на цялото им съвместно съжителство. С
поведението си тя е предизвиквала недоволството на своите близки, тъй като
въпреки упражняваното й от подсъдимия през всичките години физическо и
психическо насилие тя не предприемала
действия да се отдели от него и да предпази себе си и дъщеря си. Дори когато с
решение по гр.д. № 3269/2013 г. на Шуменския районен
съд от 11.12.2013 г. подсъдимия бил задължен да се въздържа от упражняване на
домашно насилие срещу Д. и детето Б.Р.,
и бил отстранен от семейното жилище за срок от 18 месеца с наложена забрана да
доближава жилището, пострадалата се съгласила той да не го напуска и продължили
съжителството си. В този период подсъдимия не променил поведението си и
упражнявал физическо насилие над Д. и тя уведомила РУ – *** за това. Срещу
подсъдимия било образувано бързо производство и той бил осъден за престъпление
по чл. 296, ал. 1 от НК. През месец юли 2015 г. полицейски служители посетили
жилището на ул. „Червена стена” и намерили пострадалата закопчана с белезници
към леглото, а те разбрали, че преди нея и с Б.Р. подсъдимият постъпил по същия
начин. Това досъдебно производство било прекратено,
тъй като пострадалата Г. Д. и дъщеря й отказали да свидетелстват по делото. При
разговори водени с сина си – свидетелят Р.Ч. пострадалата заявявала, че няма да
напусне подсъдимия, защото е възрастна за нова връзка. Свидетелката Ж. Д. –
сестра на пострадалата също свидетелства, че по времето, когато била в Канада
при нея, сестра й поддържала връзка със С.С. по скайп.
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че пострадалата сама и доброволно отишла в дома, в който живеел подсъдимия.
Това се установява от обстоятелството, че се срещнала с него в заведение, в гр.
*** и въпреки, че успяла да вземе куфара с вещите си не заминала в гр. Варна, а
се прибрала в къщата на ул. „Червена стена” с подсъдимия. Св. Ч. в показанията
си твърди, че близки на семейството му казали, че видели двамата да се прибират, като носели
много торби с покупки.
Наказателно правната теория приема, че убийството е
предумишлено когато е извършено по предварително решение, взето при сравнително
спокойно и хладнокръвно състояние и след обсъждане на мотивите за и против
извършването му, като между вземане на решението и извършване на убийството
следва да има известен период от време.
Никъде в обвинителния акт не е посочено кога подсъдимият е решил да извърши
убийството и по какъв начин. Имал ли е предварителен план да влезе в контакт с
жертвата, да е набавил средствата за извършване на престъплението и да е
осигурил тези за укриване на трупа, и прикриване следите от престъплението. В
конкретния случай убийството е извършено в семейното жилище, където първо е
потърсена пострадалата при издирването й. При едно планирано престъпление, е логично
мястото и начина на осъществяването му да не насочват пряко разследващите към
извършителя. От съдебно медицинската експертиза се установява, че по дясната
ръка на пострадалата са нанесени наранявания, които имат защитен характер и
говорят, че при нанасянето на ударите пострадалата се е опитвала да се
предпази, т.е. в този момент тя не е била изненадана от действията на
подсъдимия, не е била в беззащитно състояние. Това не говори за предварително
взето и обмислено решение за начина на извършване на деянието, а по-скоро за
внезапност на действията на подсъдимия. За това свидетелства и обстоятелството,
че предварително той не е изготвил план за това как да се отърве от трупа и да
прикрие следите си. В обвинителния акт е посочено, че на 15.08.2016 г.
подсъдимият закупил лек автомобил и възнамерявал с него да превози трупа на Д.
и да се освободи от него. Посочено е също, че на следващият ден закупил моторен
трион, с който да разчлени трупа и чували за смет, в които да го постави. Едва
след убийството подсъдимият предприел действия за укриване на трупа и те не са
в изпълнение на предварително взето решение и следване на някакъв план. Точно
това е причина да не успее своевременно да се освободи от тялото на
пострадалата и го е принудило да я мести на друго място.
Има
противоречие в изложените в обвинителния акт факти и диспозитива на
обвинението. В обстоятелствената част се приема, че автомобилът е закупен от С.
на 15.08.2016 година, с цел да се
освободи от трупа. След като същия ден катастрофирал, се наложило на следващия
ден да закупи моторен трион, за да го
разчлени. Обвинението приема, че на 15.08.2016 г. пострадалата вече е била
умъртвена, но в диспозитива е посочено, че това станало на неустановена дата за
времето от 13.08.2016 г. до 21.08.2016 г. Останките от трупа на
пострадалата са намерени на 21.08.2016
г. и според СМЕ трупните изменения съответстват на смърт от 7 -14 дни. С
присъдата съдът прие, че деянието е
извършено в периода 13 -15.08.2016 г. което съответства на заключението на СМЕ
и на приетото в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Няма доказателствени факти, че решението у подсъдимия
за умъртвяване на пострадалата е формирано, обмислено и подготвено
предварително, поради което съдът прие, че той е действал при внезапен пряк
умисъл. С. нанесъл на пострадалата
прободно – порезни рани в областта шията, с които прерязал магистрални
кръвоносни съдове, което довело до остра кръвозагуба
и настъпване на смъртта. Действията на подсъдимия, нанасянето на удари с остър предмет с режещ ръб в жизнено
важни места по тялото, сочат че той е съзнавал и искал настъпването на смъртта
на пострадалата.
Съдебно психиатричната и психологична експертиза е дала
категорично заключение, че подсъдимият е с нормален интелект и не страда от
душевно заболяване. При освидетелствания, на терена на нормален интелект при
отсъствието на болестни отклонения, които биха представлявали „разстройство на
съзнанието“ в правния аспект и след като обикновеното алкохолно опиване от лека
или средна степен също не представлява разстройство на съзнанието в смисъла на
чл.33 НК, не са открити клинични аргументи за обсъждане психологични правни
критерии за нарушени психични годности, т.е. С. е бил със запазени годности да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Липсват каквито и да се основания за
обсъждане на такова разстройство на съзнанието при С., което да го е лишавало
психична годност правилно да възприема фактите относно случващото се с него и
да ръководи действията си, както и не са налице разстройство на способността му
за осъзнаване и оценка на постъпките и на волевата способност за овладяване на
реакциите. Механизмът на извършеното деяние не е болестен – нито от материалите
по делото, нито от субективно споделените данни от С. възникват основания за
обсъждане на психопатологични механизми.
В личностовата му структура
се установява дисхармония по типа на Личностово
разстройство –смесен тип. С това се обясняват ниския емпатичен
капацитет, водещ до липсата на емпатични
преживявания, стеничното поведение при отстояване на
позицията му, нетърпимостта му към опониране и отказ, лошия контрол над
емоциите и лесно освобождаващите се импулсивни реакции с експлозивност в
действията и т.н., които съставляват механизма на деянието. Такъв тип личности
имат затруднения в социалното адаптиране, а в периоди на повишени изисквания,
отстоявайки каузата си са особено склонни към агресивни прояви.
Според заключението, психичното състояние на С. към
момента на инкриминиране на деянието не покрива параметрите на физиологичен
афект, а представлява възбудно-афективна реакция, изводима от личностовата
дисхармония. Липсват основните физиологични и поведенчески
характеристики на стадиите на физиологичния афект. Уплаха и смущение
категорично не може да се обсъжда, тъй като С. е индиферентен към събитието, с
липсващо емоционално съпреживяване и формално декларативна критичност, изводимо от личностовата дисхармония.
Споделеното чувство за притеснение и уплаха след случилото се е бързо преходно
и не води до логично следващи от нея действия в поведението му, а напротив-
поведението му след деянието е целенасочено с оглед прикриване на следите. С. е
с нормален интелект и когнитивни функции. Той е могъл да възприема правилно
факти и събития към момента на деянието, както и да ги запаметява. Запазени са
годностите му правилно да осмисля важните по делото обстоятелства и да дава
достоверни обяснения, естествено през призмата на защитните си механизми.
Експертите считат, че освидетелстваният е годен да бъде следствен, да участва в
съдебни заседания и да изтърпява наказание.
Съдът като съобрази всички обстоятелства, които са от
значение за определяне размера на наказанието, както и целите на наказанието,
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК счете, че на подсъдимия С. следва да
бъде определено наказание близко до законовия максимум. Инкриминираното деяние
е с висока степен на обществена опасност, с оглед причинения вредоносен
резултат и начина, по който е извършено
убийството – на пострадалата са нанесени множество прободно – порезни рани,
което сочи на ожесточение пори извършването му и го отличава от обикновените
случай по чл. 115 от НК. Личността на подсъдимия също е с висока степен на
обществена опасност . Той е осъждан многократно, за него са налице лоши
характеристични данни, системно злоупотребявал с алкохол, в годините
предхождащи деянието упражнявал физическо и психическо насилие над пострадалата
и дъщеря си. Показателно за това са и
действията му след убийството – разчленяването на трупа, изхвърлянето на част
от останките, опитът му да го укрие и заличи следите от престъплението. При
разпитът си в досъдебното
производство подсъдимият се признал, че убил Д., но дадените от него обяснения
не кореспондират със събраните доказателства. Подсъдимият изградил защитна
позиция, при която цели докаже, че деянието е извършено в състояние на силно
раздразнение, което е предизвикано от пострадалата с отношението й към дъщеря
им и отправена към него тежка обида. Подсъдимият не оказал никакво съдействие
при разследването, не посочил оръдието на престъплението, нито мястото, на
което укрил части от трупа. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, за да ползва привилегията по чл. 58а от НК при
определяне на наказанието му. Съдът не цени направеното самопризнание като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Единствено в защитната си реч С. изрази
някакво разкаяние и съжаление за стореното, поради което съдът не наложи
максималния размер на наказанието предвидено в чл. 115 от НК, а определи
наказание от 19 години и 6 месеца лишаване от свобода. Приложи разпоредбата на
чл. 58а от НК като намали определеното наказание с 1/3 и наложи наказание 13
години лишаване от свобода, които подсъдимия следва да изтърпи при първоначален
строг режим.
След като призна подсъдимия С. за виновен съдът стигна
до извода, че предявения гр. иск от Р.Е.Ч. срещу подсъдимия за причинени
неимуществени вреди е доказан категорично по основание и по размер. Неимуществените
вреди са без паричен еквивалент и съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат ценени на принципа на
справедливостта. В конкретния случай, съдът прие, че гражданският ищец е
претърпял и ще продължава да търпи болка
и страдание от загубата на майка си. От доказателствата по делото се
установява, че майка и син са поддържали близки отношения и контакти,
разговаряли са често помежду си. Пострадалата споделяла и се доверявала на сина
си, а той бил съпричастен към това, което преживявали тя и сестра му. Помагал
по възможностите си за преодоляване на проблемите в семейството, имал основен
принос при заминаването й в чужбина. За близките им отношения говори и факта,
че пострадалата пребивавала при него при завръщанията си в страната и той
правел усилия заедно с нея да промени начина на живот на сестра си. Ч. притеснен от това, че не може да се свърже
с майка си в продължение на дни започнал да я издирва и подал сигнал в
полицията. Безспорно той понесъл болки и страдания от настъпилата смърт на майка си – умишлено
умъртвена от лицето, с което живеела на съпружески начала, от начина, по който
станало това и от последващите действия на подсъдимия. Ето защо, съдът
отчитайки конкретните обстоятелства, икономическата обстановка в страната и
съдебната практика, уважи гражданския иск в предявения размер.
С присъдата, съдът зачете предварителното задържане на
подсъдимия по мярката за неотклонение задържане под стража, произнесе се по
веществените доказателства и възложи на подсъдимия направените по делото
разноски.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: Окръжен
съдия: