Р
Е Ш Е Н И Е № 260167
гр. Пловдив, 23.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети
октомври
две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Вили Шутова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7474 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова претенция от Т.Д.П., против Д.Т.А. и А.Д.Л. – А. с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищцата и *** й Т.П. били придобили при режим на съпружеска
общност процесния поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с М., общ. М.,
одобрени със Заповед ***** г. на И. д. на АГКК, с адрес на поземления имот
област П., община М., с. М., п.к. ***, ул. „***“ № ****, с площ от 1134 кв. м.,
представляващ УПИ **** от кв.24 по плана на с. М., община „М.“, обл. П., при
граници за УПИ: ****, УПИ *** - **** и от двете страни - улици, а за поземления имот - имоти с
идентификатори ***** и построените в същия имот сграда с идентификатор *****,
представляваща двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м., страда с идентификатор № *****,
представляваща едноетажна сграда със застроена площ от 77 кв. м., сграда с
идентификатор ****, представляваща селскостопанска постройка със застроена площ
от 17 кв. м., сграда с идентификатор ******, представляваща селскостопанска
постройка със застроена площ от 1 кв.м., както и всичко останали подобрения в
имота.
Поземленият имот бил придобит по време на брака им,
сключен на ***** г., въз основа на изтекла придобивна давност, за което бил
съставен Нотариален акт № *** от **** г., том ***, дело № **** г. на нотариус
Д. С.. Сградите били придобити от семейството по силата на чл. 92 от ЗС.
Твърди се също, че на **** г. без знанието им д. им,
действаща в качеството на техен п., въз основа на пълномощно, което ищцата и **
не били съставяли, продала поземленият имот, заедно с всички постройки,
построени върху него. Сделката била обективирана в Нотариален акт № **, том **,
per. № ***, дело № *** г. на н. К. А.,
чийто архив през ****год. бил унищожен.
На ***** г. непознато на г-жа П. лице отишло в дома им
и заявило, че имотът и сградите са продадени и от утре те можели да бъдат
изгонени от имота си. Ищцата и **** прогонили лицето, като посочили, че този
имот бил техен и никога не бил принадлежал на друго лице. След това научили от
дъщеря си, че поради финансови затруднения тя била продала имотите им на лицето Д.Т.. Д. им К. К. имала
пълномощно за продажба на земеделски земи и получаване на субсидии, а всъщност
пълномощното се превърнало в продажба на имота им в с. М.. За продажбата с това
пълномощно, с което е продаден дома им научили на **** г. от двете непознати
лица. Твърдят, че са им били отправени заплахи от Д.А., Н. С. и Л. П.
Въпреки извършената продажба до настоящия момен ищцата
и **** продължавали да владеят имота като свой собствен. Заплащали битовите сметки,
местните данъци и такси за смет. През **** г. изградили канализация на външна
тоалетна, както и извършили ремонт на покрива на сграда с идентификатор ****. Обработвали
поземления имот, като от **** г. посадили множество дървета - смокини, круши,
праскови, ябълки череши и др., както и ежегодно отглеждали зеленчуци и плодове,
както и селскостопански животни - кокошки и прасета.
Ищцата претендира, че е собственик на описаните имоти, въз основа на
необезпокоявано непрекъснато владение в продължение на повече от 10 г., считано
от **** г.
Твърди се, че с искова молба ищцата и съпругът й Т.П. ***, за да се приемело за
установено, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, че договорът за продажба на процесните
недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № **, том **, per. №***, дело № **** г. на н. К. А. бил
недействителен и не пораждал правни последици, като сключен от лице без
представителна власт и при отказ от потвърждаване от страна на ищците. С
Решение № **** г. постановено по гр. д. № **** г. на PC — Пловдив, *** с., искът бил
отхвърлен. Решението било обжалвано, като с Решение № *** от *** г. по в. гр. д. № **** г на ОС - Пловдив, ****
с., първоинстанционният акт бил потвърден. Решението било обжалвано пред ВКС.
Иска се от съда да бъде установено по отношение на Д.Т.А. и А.Д.Л. - А., че
Т.Д.П., ЕГН ********** е собственик, на основание давностно владение на
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с М., общ. М., одобрени със
Заповед № **** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот
област П**, община М***, с, М., п.к. **, *** № **, с площ от 1134 кв. м,
представляващ УПИ *** от кв. 24 по плана на с. М., община „М.“, обл. П., при граници за УПИ: ***, УПИ - *** и от двете страни - улици,
а за поземления имот - имоти с идентификатори *****, ведно с построените в
същия имот сграда с идентификатор ***, представляваща двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 85 кв.м.; сграда с идентификатор ****,
представляваща едноетажна сграда със застроена площ от 77 кв. м., сграда с
идентификатор ****, представляваща селскостопанска постройка със застроена площ
от 17 кв. м.; сграда с идентификатор № *****, представляваща селскостопанска
постройка със застроена площ от 1 кв.м. и всички други подобрения върху имота.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е отговор на искова молба от Д.Т.А. и А.Д.Л.
– А. с почти идентично съдържание.
Твърдят, че имат сключен граждански брак помеду си, а процесният имот е
придобит по време на брака.
Имотът бил закупен съгласно Нотариален акт № ***, дело № **** година по
описа на Н.К. А. е per. № ***, който акт бил вписан в Имотния регистър под № **, том *** от *** година.
Не се оспорва, че нотариалният акт е предмет на гражданско дело №** година
по описа на ПРС, ***- ти граждански състав, по което ищците били предявили иск
по чл. 42 от ЗЗД, че е недействителен и не поражда правни последици по
отношение на ищците, като сключен без представителна власт и отказ да бъде
потвърден от страна на ищцата и ***. Не се оспорва и че с решение № *** година
ПРС -**** -ти граждански състав бил постановил
решение по гр.дело №*** година, с което бил отхърлил иска на Т.А.П. и Т.Д.П. като
неоснователен, както и че с решение от ***** година П. О. съд, **-ти състав, постановено по в.гр.дело
№ **** година бил потвърдил изцяло решението на Пловдивски районен съд.
Не се спори, че понастоящем в имота живеели ищците, но само защото след
множество заплахи и обиди ответникът А. се отказал да влиза там, поради страх
от саморазправа.
Ответникът твърди, че е въпреки че не е успял да влезе във владение на
имота го е застраховал, декларирал го е в Община М., плащал е данъци, направил
е съответната регистрация в СГКК- П..
Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събрания в хода на процеса
писмен и гласен доказателствен материал, достигна до следните изводи от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от
ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението от своя страна изисква
кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният
елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта. Тя включва извършване
на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота,
която по съдържание е като на собственик – владението следва да е спокойно,
явно, постоянно и непрекъснато и субективен елемент - намерението за своене, за което
законодателят е установявил законовата оборима презумпция в чл. 69 ЗС -
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи,
че я дължи за другиго.
Съдът намира, че в хода на
процеса ищцата проведе успешно доказаване на исковата претенция, което предпоставя
и нейното уважаване.
Не се спори между страните, а видно от събраните по
делото писмени доказателства процесния поземленият имот е придобит по време на
брака на ищцата и Т.А.П., сключен на *** г. /удостовеление за сключен
граждански брак л**/, въз основа на изтекла придобивна давност, за което бил
съставен Нотариален акт № *** от *** г., том **, дело № **** г. по описа на н.
Д. С. с район на действие РС П.. /л.**/. Не се спори между страните и че на
основание чл. 92 от ЗС, ищцата и *** са придобили собстевността на намиращите
се в имота недвижими имоти.
Не се спори между страните, а и от събрания гласен
доказателствен материал – показанията на свидетелите К. П. и И. К. /л.**/,
които съдът кредитира като логични и взаимно свързани, се установява, че Т. П.
от раждането си, а ищцата от сключването на граждански брак с него живеят и
стопанисват процесните имоти. Тоест безспорно, включително и между страните по
делото е, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота явно, постоянно
и непрекъснато повече от десет години, считано от ****** год. – датата на която
дъщерята на ищцата и Т.П., като пълномощник на родителите си е продала процесните
имоти на ответниците с Нотариален акт № ***, peг. № *** № **** година по описа на н. К.
А. е peг. № ***.
Установи се безспорно по делото от приобщеното Решение
№ ****год., постановено по гр.дело **** год. по описа на РС Пловдив, влязло в
сила на *** год. /л.****/, че съдът е отхвърлил предявения от ищцата и *** Т.П.
иск против ответниците за признаване на установено на основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД, че договорът за продажба на процесния поземлен имот с площ 1140 кв.м. и
построените в същия сгради е недействителен и не поражда правни последици.
Не
се оспорва от ответниците, а и от изслушаните показания на свидетелите се
установи и субективният елемент на владението – намерението за своене. То се
установява и от инициираното от ищците производство по гр.дело **** год. по
описа на РС Пловдив.
Спорно
между страните е дали владението на ищцата върху процесните имоти е спокойно,
като се възразява от ответната страна, че то е било прекъснато с воденото
производство по чл. 42, ал.2 от ЗЗД, по което ответниците са били страна /възражение
отправено в срока за писмени бележки по делото/, както и с твърденията, че
ищцата владее имота, поради заплахите и обидите на *** и страхът на ответниците
от саморазправа с тях. Излагат се твърдения и че имотът бил застрахован от
ответниците, деклариран в Община М., заплащани са данъци за същия, направена е и съответната
регистрация в СГКК- П..
Съдът
не споделя възраженията на ответниците и счита, че описаното от тях поведение
не е годно да прекъсне давността. Действително се установи по делото от
приобщеното решение по гр.дело **** год. по описа на РС Пловдив, че ответниците по настоящото производство са
били такива и в производството по гр.дело *** год. Пасивната им процесуална легитимация
по цитираното гр.дело обаче не предпоставя прекъсване на давността.
Прекъсването предполага ответниците да заявят и проявят самостоятелни права по
отношение на процесните имоти, тоест да прояват активни действия/ напр.
предявяване на собственически иск /, а не да се бранят по образуваното против
тях исковото производство /в този смисъл е и разпоредбата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД/. Горните
изводи са относими и към твърдяното застраховане на
имотите от ответниците, декларирането в Община М., заплащането на данъци,
регистрация в СГКК- П. – за които действия са приложени по делото писмени
доказателсва. Тези действия не изпълват съдържанието на правото
на собственост върху процесните имоти
и не са годни да прекъснат давността, в който смисъл е и константната съдебна
практика.
По
делото не се събраха и доказателства, подкрепящи тезата на ответниците, че ищцата
и *** са отправяли заплахи и обиди спрямо тях, а самите ответници са изпитвали страх
от саморазправа.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че ищцата успя да докаже упражняване на
фактическата власт върху процесните имоти спокойно, явно, постоянно и
непрекъснато с намерение да ги свои повече от 10 години, считано от 31.03.2008
год, поради което и счита, че предявеният иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. от ЗС следва да бъде уважен като основателен.
По
разноските
При този
изход на спора право на разноски има ищцата. Същата не е направила такива, а е и
освободена от заплащане на такси и разноски по делото с Определение на съда от ****
год. На ищцата е назначен и особен представител. С оглед уважаване на исковата
претенция, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК разноските, дължими за държавна
такса по делото, както и за заплащане възнаграждение на назначения особен
представител следва да бъдат заплатени от ответниците в полза на съда. Предвид
цената на иска – 17307.30 лева, дължимата държавна такса е в размер на 173.07
лева, а дължимото възнаграждение за особен представител, определено съобразно
правилата на чл.47, ал.6 от ГПК, вр. чл.7, ал.2, т.3 от ГПК, съдът определя на 980
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС, по
отношение на Д.Т.А. с ЕГН ********** и А.Д.Л. – А. с ЕГН **********, че Т.Д.П., с ЕГН **********
е собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор
**** по КККР на с М., общ. М., одобрени със Заповед № **** г. на И. д. на АГКК,
с адрес на поземления имот област П., община М., с, М., п.к. ***, *** № **, с
площ от 1134 кв. м, представляващ УПИ *** от кв. 24 по плана на с. М., община „М.“, обл. П., при
граници за УПИ: ***, УПИ - **** и от двете страни - улици, а за поземления имот - имоти с
идентификатори *******, ведно с построените в същия имот сграда с идентификатор
*****, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85
кв.м.; сграда с идентификатор *****, представляваща едноетажна сграда със
застроена площ от 77 кв. м., сграда с идентификатор *****, представляваща
селскостопанска постройка със застроена площ от 17 кв. м.; сграда с
идентификатор № *****, представляваща селскостопанска постройка със застроена
площ от 1 кв.м. и всички други подобрения върху имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Д.Т.А. с ЕГН ********** и А.Д.Л. – А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пловдив сумата от общо 1153.07
лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Свекретар: В.Ш