О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260064
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1706 по описа
за 2020 година.
С Решение № 51 от 17.02.2020г., постановено по гр. дело № 890/2019г. по описа на Районен съд – Несебър и поправено с Решение № 275 от 22.05.2020г., постановено по гр. дело № 890/2019г. по описа на Районен съд – Несебър е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на П.И.И. сума в размер от 1 782, 16 лева – главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът П.И. е заемал длъжността „старши пожарникар“, а впоследствие – „началник дневна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Несебър към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 227, 17 лева, представляваща сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2016г. до 16.09.2019г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Николов, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че съществена грешка на съда е допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Посочва се, че съдът не е мотивирал извода на който основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд и този извод на съда не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно време. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Посочва се, че за да постанови неправилно решение, съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза и е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се да бъде постановено решение, с което са бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Ответната страна по въззивната жалба – П.И.И. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на действащото и относимо към спора законодателство и се излагат подробни съображения по отношение на доводите на въззивния жалбоподател относно неправилността на атакуваното решение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се да бъдат присъдени в полза на П.И.И. направените по делото разноски във въззивната инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от П.И.И. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 500 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1, 143, сума в размер на 200 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка една от главниците за периода от 01.11.2016г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В хода на производството ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 1 500 лева на сума в размер от 1 782, 16 лева представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, както и по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 200 лева на сума в размер от 227, 17 лева и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 03.02.2020г., постановено по гр. дело № 890/2019г. по описа на Районен съд – Несебър в открито съдебно заседание.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гр. дело № 1706/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас постъпилата от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР въззивна жалба с вх. № 2028/04.03.2020г. по описа на Районен съд – Несебър против Решение № 51 от 17.02.2020г., постановено по гр. дело № 890/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, поправено с Решение № 275 от 22.05.2020г., постановено по гр. дело № 890/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, както и постъпилия от ответната страна по въззивната жалба – П.И.И. писмен отговор на въззивната жалба от 27.04.2020г. по описа на РС - Несебър.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.