Решение по дело №1123/2020 на Районен съд - Кърджали

       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

20.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1123

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16/11.09.2020 г., издадено от зам.-кмет на Община Черноочене, с което на основание чл.232, ал.2 вр. чл.239, ал.1, т.6 вр. чл.223, ал.1, т.11 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. на Р.М.А. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл.232, ал.2 от ЗУТ.

Жалбоподателят Р.М.А. сочи, че при издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Недоказано било извършването на административното нарушение. В атакуваното постановление не се съдържало достатъчно ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. От даденото описание на деянието не ставало ясно какво е нарушението, за което жалбоподателят е наказан. Не била спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Имало неяснота относно броя на нарушенията, фактите и правната квалификация на същите. Нарушението не било доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Представя и писмена защита, в която излага доводи за незаконосъобразност на атакувания акт. Настоява съдът да го отмени, като присъди на жалбоподателя и направените разноски по делото. Твърди, че в акта и наказателното постановление не било посочено коя именно разпоредба от чл.148 от ЗУТ или чл.157 от ЗУТ е взета предвид, за да се определи нарушението като извършено. Нарушена била разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. От данните по преписката не ставало ясно и по силата на какъв акт се приемало, че жалбоподателят е собственик на процесния обект. Не били изяснени обстоятелствата, от които може да се направи извод за неговото виновно поведение. Ако съдът приеме нарушението за виновно извършено от страна на жалбоподателя, алтернативно защитата настоява санкцията да бъде в минимален размер.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Моли в полза на наказващия орган да се присъдят и направените разноски в производството.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2020 г. свидетелите Н.Б. и Б.М. – служители от отдел „ТСУ“ при Община Черноочене, извършили проверка на строеж „Дървен навес-пристройка“, находящ се в УПИ V-8, кв.48 по ПУП на с.Нови пазар, с идентификатор № 51994.802.8 по КККР с.Нови пазар, представляващ строеж шеста категория. Към момента на проверката на обекта били изпълнени следните строително-монтажни работи: монтирани 8 бр. дървени колони прикрепени с метални анкерни планки върху съществуваща подпорна стена. Покривът бил изпълнен от столици, ребра, дъсчена обшивка и покрит с битумирана мушама с посипка, като бил прикрепен към бетонова козирка на „Комбинирана сграда“ с идентификатор № 51994.802.8.1 по КККР на с.Нови пазар, построена в същия недвижим имот - УПИ V-8, кв.48 по ПУП на с.Нови пазар, с идентификатор № 51994.802.8 по КККР с.Нови пазар. Последната колона откъм северозападната част не била покрита. При проверката на място било установено, че описаният строеж „Дървен навес-пристройка“ е изпълнен без необходимите строителни книжа: становище на инженер-конструктор, изискуемо съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ, разрешение за строеж, изискуемо съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, изискуем съгласно чл.157 от ЗУТ, поради което бил незаконен. Недвижимият имот, в който бил изпълнен незаконният строеж представлявал съпружеска имуществена общност на Р.М.А. и съпругата му Ф. Ю. А.. Контролните органи приели, че жалбоподателят е участник в строителството, а именно възложител по смисъла на чл.161, ал.1, изр.1-во, предл.1-во от ЗУТ, който е допуснал извършването на гореописания незаконен строеж „Дървен навес-пристройка“. По този повод на 29.07.2020 г. свидетелката Н.Б. – началник отдел „ТСУ“ при Община Черноочене, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.232, ал.2 от ЗУТ. Актът бил съставен в присъствие на Ф.Ф. и Б.М., които го подписали в качеството на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Същият ден АУАН бил връчен на Р.М.А., който го подписал без възражения. На 03.08.2020 г. той депозирал писмено възражение срещу съставения акт, но същото не било уважено. На 11.09.2020 г. зам.-кметът на Община Черноочене – Ф.Ф., който е и свидетел по акта, издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.232, ал.2 вр. чл.239, ал.1, т.6 вр. чл.223, ал.1, т.11 от ЗУТ наложил административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. на Р.М.А. за извършено нарушение по чл.232, ал.2 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Б. и Б.М., както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2020 г.; Възражение срещу Констативен акт № 1/06.07.2020 г.; Възражение срещу Акт № 1/29.07.2020 г.; Покана от 22.07.2020 г. до Р. А. А.; Констативен акт № 1/06.07.2020 г.; известие за доставяне; Заповед № 586/05.08.2020 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на Р. А. А. е ангажирана за нарушение на чл.232, ал.2 от ЗУТ, който текст предвижда да се наказва с глоба от 1 000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице – участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Субект на нарушението е участник в строителството, а по силата на чл.160, ал.1 от ЗУТ това са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая контролните органи са установили, че жалбоподателят е съсобственик на имота, в който е констатирано незаконното строителство, т.е. той притежава качеството на възложител. Процесният обект представлява строеж по смисъла на & 5, т.38 от ДР на ЗУТ и е следвало да бъде изпълнен след издаване на необходимите строителни книжа: становище на инженер-конструктор, изискуемо съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ, разрешение за строеж, изискуемо съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, изискуем съгласно чл.157 от ЗУТ. Безспорно установено е в хода на проверката, че това не е сторено по отношение на строежа „Дървен навес-пристройка“. Затова и жалбоподателят в качеството му на участник в строителството – възложител, действително е осъществил нарушение по чл.232, ал.2 от ЗУТ, като е допуснал извършването на незаконен строеж.

Независимо от гореизложеното, съдът при извършената служебна проверка на наказателното постановление констатира, че същото е издадено от административнонаказаващия орган при допуснато грубо нарушение на императивната разпоредба на чл.51, ал.1, б.”б” от ЗАНН. Безспорно по делото е, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, е издадено от длъжностно лице, което е било и свидетел по акта за установяване на административно нарушение. Това става ясно от прочита на писмените доказателства по делото, а бе потвърдено и от разпитания в съдебно заседание актосъставител. По този начин при издаване на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл.51, ал.1, б.”б” от ЗАНН, която сочи, че едно и също длъжностно лице не може да бъде свидетел по акта и същевременно да издаде наказателното постановление, въз основа на този акт. Нормата е императивна и забранява да участва в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването на наказателното постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. В случая обаче Ф.Ш.Ф., който е издал атакуваното постановление в качеството си на зам.-кмет на Община Черноочене, е бил и свидетел по съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. Така при правилно установена фактическа обстановка и наличие на доказателства за извършено нарушение, административно наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.51, ал.1, б.”б” от ЗАНН, като е издал наказателно постановление, след като е бил свидетел по акта за установяване на административно нарушение, нещо което е недопустимо. Посоченото нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Община Черноочене, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

С оглед изхода на делото, административнонаказаващият орган няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16/11.09.2020 г., издадено от зам.-кмет на Община Черноочене, с което на основание чл.232, ал.2 вр. чл.239, ал.1, т.6 вр. чл.223, ал.1, т.11 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. на Р.М.А. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл.232, ал.2 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Община Черноочене, с БУЛСТАТ *********, адрес с.Черноочене, ул. „Шеста“ № 9, да заплати на Р.М.А. с ЕГН **********,***, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.        

             

                                             Районен съдия: