Решение по дело №257/2018 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 410
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Велина Ангелова
Дело: 20185240100257
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е :

  410  / 15.05.2019 година, гр. Пещера

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав

На 16.04.2019  година

в публичното заседание в следния състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА

 

Секретар: Тодорка Даракчиева   

като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 257  по описа за  2018 година

 

Предявен е установителен иск  по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

 Постъпила е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Изпълнителния Директор М.К. , против ответника А.Г.Б. ***0, в която твърди, че ответникът е клиент на дружеството като потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,ал.1  от Закона за енергетиката за топлоснабден имот-апартамент № 30 ,находящ се в гр.София,общ.Илинден ,*** за периода от 01.05.2014 година  до 30.04.2016 година и като такъв разходвал топлинна енергия ,за което имало издадени фактури. Съгласно чл.150 ,ал.1 от същия закон продажбата на топлинна енергия  за битови нужди  от топлопреносно предприятие се осъществявала при публично известни  Общи условия от „Топлофикация София“ ЕАД  на потребителите  за битови нужди,които  се одобряват от  Държавната комисия  за енергийно  регулиране към МС ,като същите влизали  в сила  в едномесечен срок  след публикуването им  в един централен и в един  местен ежедневник.Същите са с характер на  договор  между топлопреносното предприятие и потребителя на  топлинна енергия,без да е необходимо  изричното им приемане от страна на  потребителя.Сочи се още ,че с тези общи условия  се регламентирали  търговските взаимоотношения  между потребителите на  топлинна енергия и дружеството;правата и задълженията  на двете страни;редът за измерване ,отчитане,разпределение и заплащане на  топлинната енергия;отговорностите при неизпълнение на задълженията.Твърди се още ,че ответникът не бил упражнил правата си чл.150,ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила  общи условия за продажба  на топлинна енергия  от „Топлофикация София“ЕАД на потребителите  за битови нужди гр.София ,одобрени с решение № ОУ-002 /07.01.2008 година  на ДКЕВР и последвалите ги решения.Сочи се още ,че ответникът е използвал  в имота си топлинна енергия за битови нужди за периода от месец 01.05.2014 година до 30.04.2016 година.На 20.06.2017 година  дружеството  депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника  за сумата от 724.90 лв., като искането им е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си. Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника А.Г.  Б.  че същият дължи на ищеца- „Топлофикация София“ ЕАД сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 724.90 лева, от която 582.77 лева-главница ,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 година до 30.04.2016 година ;сума за дялово разпределение в размер на 69.66 лева ;лихва  за забава в размер на 72,47 лева ,за периода от 15.09.2015 година до 05.06.2017 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 20.06.2017 година до окончателното изплащане.Претендират се и направените в настоящото производство разноски. Ангажира доказателства.

В указания от съда срок, ответникът не е депозирал писмен отговор и не е ангажирал доказателства.От назначения му особен представител адв.А. е постъпил писмен отговор,в който предявения иск е оспорен ,като не са ангажирани доказателства.

С протоколно определение от 28.11.2018 година като трето лице помагач на страната на ищеца е привлечено и  дружество  „Техем сървисис“ ЕООД гр.София  ,което не взема становище и не сочи доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :

          От събраните по делото писмени доказателства :  саморъчно завещание;протокол  за обявяване на  саморъчно завещание  от 09.01.2017 година;скица на самостоятелен обект в сграда; договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия,ведно с ценоразпис се установява ,че на 04.02.2013 година лицето Т. Я. Д. от гр.София със саморъчно  завещание е завещала на ответника по настоящото дело- А.Г.  Б. цялото си движимо и недвижимо имущество ,което е притежавала.Установява се още ,че  с протокол  от 09.01.2017 година нотариус  В. А.  с рег.№ 032 и с район на действие  СРС  е обявила  саморъчното завещание  на Т.  Я. Д. ,съгласно ,което в полза на А.Г.  Б. е завещан  недвижим имот,находящ се в гр.София ,ж.к. „Илинден“ № 123,вх.Б,ет.3,ап.30,както и вещите  в този имот,като Б. е определен за  единствен пряк универсален правоприемник на Д..Съгласно скица ,издадена от Служба по  геодезия,картография и кадастър гр.София  -самостоятелен обект  в сграда  с идентификатор 68134.1203.917 представлява  жилищен апартамент с идентификатор  68134.1203.917.1.30.Видно от писмен договор  № 94/01.11.2007 година  на 01.11.2007 година  „Топлофикация София“ АД в качеството й на възложител е  възложило на  „Техем  сървисис „ ЕООД  гр.София в качеството му на изпълнител извършването на услугата „дялово разпределение на  топлинна енергия между потребители в сгради етажна собственост (СЕС) или сгради  с повече от един потребител в гр.София,при спазване на  изискванията на  ОУ за извършването на  услугата  дялово разпределение  на топлинна енергия  ОУ ,одобрени от ДКЕВР с решение  ОУ-024 от 10.08.2007 година срещу заплащане на услугата по ценоразпис. Страните се уговорили срок  от три години за действие на договора.

          С писмен договор № 3751 от 17.09.2002 година Етажна собственост „Илинден“ гр.София  от една страна като възложител  е възложила на    „Техем Сървисис“ ЕООД гр.София  като изпълнител извършването на услугата : доставка и монтаж  на термостатни вентили,термостатни  глави и индикатори за разпределение на разхода  на топлинна енергия,както  и извършване на индивидуално  измерване  на потребената топлинна енергия и вътрешно  разпределение на  разходите  за отопление и топла вода,включително издаване на обща и индивидуални сметки. Приложени са протокол от 10.09.2002 година ,в който е отразено името на Т. Я. Д.  с отбелязване на разсрочено плащане и подпис.Издадена е фактура  на стойност 724.90 лева.

          По делото е приложено ч. гр. дело № 989/2017 година  по описа на Пещерския районен съд , от което се установява ,че същото е образувано    по  заявление на   „Топлофикация София“ЕАД със седалище и адрес на управление  гр. София  за  издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу  А.  Г.Б.     за  парично вземане в размер на 652.43 лева  -главница;лихва в размер на 72.47 лева ,за периода от 15.09.2015 година до 05.06.2017 година и законната лихва ,считано от депозиране на заявлението  до окончателното изплащане.Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед № 428 от 24.08.2017 година ,с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора  сумата от 652.43 лева-главница,лихва в размер на 72,47 лева,за периода от 15.09.2015 година  до 05.06.2017 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 20.06.2017 година до окончателното й изплащане и разноски по делото в това число д.т. в размер на 25 лева и  възнаграждение на юрисконсулт в размер на 50 лева.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение връчена на заявителя на 31.01.2018 година съдът е указал на последния за правото му в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и  допълнителна държавна такса. Видно от  писмените доказателства  искът е предявен на  27.02.2018 година.

          За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,в която същото сочи ,че за абонат № 158416 са начислени следните  задължения  за ползване на  топлинна енергия: по съобщение  към фактура  № 00650007199 от 31.07.2014 година  за ползвана  топлина енергия  за периода от 01.05.2014 година  до 30.04.2015 година  е начислена енергия на стойност 105.72 лева  плюс ДДС в размер на 21.14 лева  или общо задължение в размер на 126.86 лева.Срокът за плащане е бил до 15.09.2015 година ,като платена сума по фактурата-0.00 лева.По съобщение към фактура  № 00755664034 от 31.07.2016 година  за ползвана  топлинна енергия за периода от 01.05.2015 година до 30.04.2016 година  е начислена  енергия на стойност  379.93 лева плюс ДДС в размер на 75.98 лева  или общо задължение в размер на 455.91 лева.Срокът за плащане е бил до 14.09.2016 година ,като платена сума по фактура-0.00 лева.Общото задължение по двете фактури е в размер на 582.77 лева. По счетоводни данни  за абонат 158416  общата сума за дялово разпределение е в размер на 69.66 лева.В заключението се сочи ,че върху  задълженията за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 15.09.2015 година до 05.06.2017 година е изтекла лихва в размер на 72.74 лева.

          Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

    По делото е назначена и изслушана съдебно- техническа експертиза изготвена от вещото лице Бл.К. ,която  сочи ,че индивидуалните справки за процесните периоди  от 01.05.2014 година -30.04.2016 година  са съставени от фирмата за дялово разпределение-топлинен счетоводител  „Бруната България“ ООД „Техем  Сървисис „ ЕООД съгласно собствена методика  за разпределението на  топлинната енергия  между потребителите в сгради етажна собственост на база Методика  за разпределение на топлинна енергия  между потребителите  в сгради –етажна собственост към Наредба за топлоснабдяване одобрена от ДКЕВР. Констатирала е още ,че  за периода е отчетена  Топлоенергия  от общия топломер  в размер на 674 290 кВтч.Начислена  допълнителна енергия /при смяна на топломер за метеорологична проверка м.септември 2014 г  от 5 800 кВатч  или общо  отчетена енергия от 680 090 кВатч. Отчетени са  загуби в абонатната станция, които са в размер на 5 676  кВтч са отчислявани за сметка на  „Топлофикация София“ АД.Констатирано е още ,че  общите топломери  монтирани в Абонатната станция  на бл.123 на ж.к Илинден за процесния период  01.05.2014 година до 30.04.2016 година  са преминали  последващи  метрологични  проверки ,съобразно изискванията  на Закона  за измерванията и Заповед №А-441 от 13.10.2011 г и  заповед № А-333 от 29.05.2014 година и са били годни  през процесния период.

  Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

Касае се за иск по чл.415 от ГПК.  Посочения текст  предвижда ,че когато възражението  е подадено в срок ,съдът  указва на заявителя  ,че може да предяви иск  относно вземането си  в едномесечен срок ,като довнесе  дължимата държавна такса.

          От изложеното по- горе безспорно се установи ,че искът е предявен в преклузивния 1 месечен срок,поради което е допустим ,а разгледан по същество основателен по следните съображения :

          От събраните по делото доказателства безспорно  се установи ,че ответникът през 2017 година е придобил  право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. Илинден, бл.123, вх. б. Установи се по делото, че наследодателят му е бил ползвател на топлинна енергия, като за периода 01.05.2014 година до 30.04.20126 година е имал задължение към ищцовото дружество в размер на 724.90 лева, в това число незаплатена топлинна енергия, дялова разпределение  и лихва за забава.Приемайки наследството ответникът е прел и задълженията към него, тъй като съгласно разпоредбите на чл.60 от ЗН  аследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

          Следователно ответникът приемайки наследството отговаря за задълженията, с които то е обременено.От приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза безспорно се установи, че по издадените фактури и дялово разпределение към момента на падежа им не е постъпвало плащане.По делото не се представиха доказателства затова, че  ответникът след като е приел на наследството същият да е платил задълженията към ищцовото дружество .

          В случая възражението на процесуалния представител на ответника, че договорът между ищцовото дружество и  третото лице помагач е бил изтекъл към процесния период е неоснователно ,тъй като видно от доказателствата по делото- приетата и не оспорена съдебно-техническа експертиза се установи,че за процесния имот сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката-„Методика за дялово разпределение на топлинна енергия“ съгласно чл.139 от Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 26.04.2007 година по ежемесечни отчети на общия топломер.

          С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на 724.90 лева, от която 582.77 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 година до 30.04.2016 година; сума за дялово разпределение в размер на 69.66 лева; лихва за забава в размер на 72.74 лева, за периода от 15.09.2015 година до 05.06.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2017 година до окончателното изплащане.

          В тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по делото в размер на 940 лева.

Водим от горните съображения и на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК,

Пещерският районен съд

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.Б. с ЕГН-********** ***, чрез адв. А., че ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ„ ЕАД, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Изпълнителния Директор М.К. има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на 724.90 лева, от която 582.77 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 година до 30.04.2016 година; сума за дялово разпределение в размер на 69.66 лева; лихва за забава в размер на 72.74 лева, за периода от 15.09.2015 година до 05.06.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2017 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.Г.Б. да заплати на „Топлофикация София “ ЕАД гр. София разноски по делото в размер на 940 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: