№ 157346
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110128555 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД,
във вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю. С. М.
за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 16 699,84 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2578388 от
11.01.2017г., сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г., ведно със законна лихва за период от
28.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1137,15 лева, представляваща
възнаградителна лихва за период от 07.06.2023г. до 07.12.2023г., сумата 6020,68 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 08.06.2023г. до 27.12.2023г., за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2024г.
по ч.гр. дело № 71601 по описа за 2023г. на СРС, 25-ти състав.
При условия на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми.
С разпореждане от 23.05.2024г. съдът е указал на ищеца с писмена молба с препис за
насрещната страна да обоснове правен интерес от предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове. Уточнено е, че в исковата молба е посочено, че крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 07.12.2023г., поради което
договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем, същевременно било посочено, че с
исковата молба се уведомява ответника за предсрочната изискуемост на кредита.
С уточняваща молба от 12.06.2024г. е посочено, че Договор за потребителски кредит
№ 2578388 е одобрен на 11.01.2017г. и е сключен на 16.01.2017г. Сочи, че поради допусната
техническа грешка в подаденото заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба е посочено,
че крайният срок на договора е 07.12.2023г. Прави следното уточнение- крайният срок за
издължаване на всички задължения по договора е 07.01.2027г. Договорът бил обявен за
предсрочно изискуем. Сочи, че ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършената продажба на вземането и за обявената предсрочна изисукемост от името на
„Уникредит Кънсъмюр Файненсинг“ ЕАД. Твърди, че съществената разлика при
съединяването на установителния иск с осъдителния било новото обстоятелство, въведено в
исковата молба, което не се съдържало в заявлението по чл. 410 ГПК и което не било
поддържано спрямо предявения главен установителен иск. Това ново обстоятелство
представлявало уведомяване на длъжника по кредита за изявлението за настъпване на
1
предсрочната изискуемост със самата искова молба.
Съдът намира, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са
недопустими, защото основанието им е същото, каквото е в издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- договора за кредит, както е прието и в
мотивите на Тълкувателно решение №8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с
настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е именно сключеният договор за
кредит. Изложените от ищеца твърдения за наличие на ново обстоятелство, посочено в
исковата молба, а именно, че вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми
именно с получаването на препис от исковата молба, не обуславя различно основание на
предявените искове. Съдебната практика приема, че ако в исковото производство по реда на
чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но
упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането като този факт следва да бъде взет предвид по
реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл и Решение № 60162 от 26.01.2022г. на ВКС по т.д.
№ 2482/2018г., II ТО, ВКС, както и Решение № 60110 от 04.03.2022г. на ВКС по т.д. №
772/2020г., I ТО, ВКС.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове. В този смисъл и
Определение № 16470 от 18.10.2024г., постановено по ч.гр. дело № 7392/2024г. по описа на
СГС, IV-Е състав.
Поради което предявените при условията на евентуалност осъдителни искове
подлежат на връщане по чл.130, ал.1 ГПК вр. чл.126 ГПК, като производството по делото по
отношение на тях следва да се прекрати.
Поради което съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК производството по гр.
д. № 28555/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав В ЧАСТТА по предявените от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу Ю. С. М. при условията на евентуалност осъдителни
искове за заплащане на следните суми: сумата 16 699,84 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит № 2578388 от 11.01.2017г., сключен с "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по
силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
02.11.2018г., сумата 1137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от
07.06.2023г. до 07.12.2023г., сумата 6020,68 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 08.06.2023г. до 16.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3