№ 590
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500448 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Н. П. КР., ЕГН ********** , от град
Б., ул. „Ц.“ блок **, ет. *, ап. * чрез адв. Димитър Стоянов с адрес за
призоваване град Б., ул. „Левски“ № 5, ет.1 против решение № 1684/29.
09.2021 г. постановено по ГД № 2479/2021 г. по описа на РС Бургас в частта, с
която съдът е осъдил въззивницата да заплаща на Б. П. КР., ЕГН **********
от град Б., ж.к. "И." бл.****, ет.*, ап.**, сумата от 100 лева, представляваща
обезщетение за лично ползване от ответната страна на делбения имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.614.166.1.5 по КК и КР на град Бургас, с адрес улица „Ц.“ № 64, ет. *,
ап. *, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 100,30
кв.м., състоящо се от две спални, хол, дневна, черна кухня, баня и тоалетна и
прилежащо избено помещение № 14, при посочените граници на обекта,
считано от 28.04.2021 г. до окончателното извършване на делбата.
Недоволство от така постановеното решение в обжалваната му част
изразява въззивницата, която счита същото за неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
1
съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни
съображения. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната му част,
отхвърляне на претенцията и присъждане на направените по делото разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адв.Снежина Маджарова, процесуален представител на Б. П. КР., с който
намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Излага съображения, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и сл. от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред РС – Бургас е с правно основание чл.34 във вр. с
чл.31, ал.2 от ЗС.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
С обжалваното решение съдът е допуснал извършването на съдебна
делба между Б.К. и Н.К. по отношение на подробно описания недвижим имот
с идентификатор 07079.614.166.1.5 по КК и КР на град Бургас, с адрес улица
„Ц.“ № 64, ет. *, ап. *, при квоти ¼ ид.части за Б. П. КР. и ¾ идеални части за
Н. П. КР., в която част решението е влязло в законна сила. Обжалването е
само по отношение на частта, в която Н.К. е осъдена да заплаща на Б.К.
сумата от 100 лева месечно за лично ползване на процесния имот, считано от
28.04.2021 г. до окончателното извършване на делбата.
Съдът е счел предявената претенция с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС за основателна, като следва да се отбележи, че в подадената искова молба
ищецът К. е предявил претенция с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за
разпределяне ползването на съсобствения имот и осъждане на ответницата да
му заплаща ежемесечно сумата от 150 лева, както и такава по чл.31, ал.2 от
ЗС в същия размер съобразно квотата на съсобствеността, считано от датата
на получаване на исковата молба до датата на влизане в сила на
определението по чл.344, ал.2 от ГПК. Съдът от своя страна, произнасяйки се
по направеното искане и съобразявайки Тълкувателно решение от 02.11.2012
г. на ВКС по ТД № 7/2012 г. на ОСГК, е счел, че „Правото на обезщетение се
дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността
да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
2
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик
част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от
ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който
ползващия имот собственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността“. Според първоинстанционния съд релевантно в конкретната
хипотеза е обстоятелството дали след получаване на препис от писмения
отговор, в който е обективирана поканата за плащане на обезщетение по
смисъла на чл.31 от ЗС ответната страна е осигурила възможност на ищеца да
ползва имота съобразно правата му, като е отчел, че това обстоятелство е
станало към 28.04.2021 г., видно от полученото съобщение-стр.18 от делото.
Настоящата съдебна инстанция намира, че действително
първоинстанционният съд е смесил претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС с искане
по чл.344, ал.2 от ГПК, като е следвало да се произнесе по чл.344, ал.2 от
ГПК. Въпреки това обаче съдът намира, че постановеното в атакуваната му
част не е незаконосъобразно, тъй като дефакто е постигнат целения ефект по
чл.344, ал.2 от ГПК. Това е така, тъй като по делото е установено от
показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. и Теменуга Атанасова, че
ищецът не е имал достъп до процесното жилище. Фактът, че Б.К. е имал
предвидена стая в жилището не означава, че той е разполагал с ключ от
апартамента и през целия период е имал безпрепятствен достъп до жилището.
От разпита на свидетелите се установява, че ищецът е лишен от възможността
да ползва притежаваната от него част от апартамента, поради което
първоинстанционният съд правилно е осъдил въззивницата да заплаща
месечно обезщетение за лишаването на въззиваемия от възможността да
ползва жилището.
Действително констатираните във въззивната жалба неточности на
решението в атакуваната му част се установяват, но както беше споменато по-
горе, целеният ефект по ползване на жилището съобразно разпоредбата на
чл.344, ал.2 от ГПК е постигнат до окончателното извършване на делбата,
поради което съдът намира, че решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено.
3
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1684/29.12.2021г., постановено по ГД №
2479/2021 г. по описа на РС – Бургас в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4