№ 18064
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110169394 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „М.“ ЕООД срещу „А1 Б.“ ЕАД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответното дружество за
предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор №
********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г. за 2061 услуги /мобилни
услуги/телефонни номера/ телевизия/ интернет-пакети/. Твърди, че ответникът е издал
фактура № ********* за периода от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни
абонаментни такси /МАТ/ за мобилни услуги № 0886 ****** – 27,83 лева без ДДС, №
0887 ****** – 11,49 лева без ДДС, № 0889 ****** – 11,49 лева без ДДС, и №
0889****** – 11,49 лева без ДДС. Поддържа, че е заплатил сумите по фактура, но е
установил, че е надплатил сумата от 3,47 лева без ДДС в повече. Поддържайки, че
сумата е платена без основание, иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4,16 лв. с ДДС по фактура №
********* за периода от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не оспорва
облигационната връзка между страните, като поддържа, че абонаментните такси са
начислени правилно. Твърди, че до подписването на приложението от 03.12.2021 г.,
между страните са действали уговорките, съдържащи се в Приложение № 1
Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна услуга А1 М клас
от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г., съгласно които са начислявани
абонаменти такси за ползваната мобилна услуга. Сочи, че претендираната сума е
заплатена с основание за предоставяната мобилна услуга, като е отчетено
предоговарянето на тарифния план. Твърди и че сумата е платена от друго лице,
ползвател на услугата, а не от ищеца, поради което оспорва материалноправната
легитимация на ищеца. Счита, че исковете следва да се отхвърлят.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащане на процесните суми, а в тежест на ответника –че е налице
валидно правно основание за получаването, съответно задържане на полученото.
С доклада по делото, допълнен и обявен за окончателен в съдебното заседание,
проведено на 09.09.2025 г., на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че между страните
е налице облигационно правоотношение за предоставяне на мобилни съобщителни
електронни услуги съгласно Договор № ********* с приложение № 1 от 03.12.2021 г.
за 2161 услуги /мобилни услуги/телефонни номера/ телевизия/ интернет-пакети/, че
ответникът е издал фактура № ********* за периода от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.,
съдържаща месечни абонаментни такси /МАТ/ за мобилни услуги № 0886 ****** –
27,83 лева без ДДС, № 0887 ****** – 11,49 лева без ДДС, № 0889 ****** – 11,49 лева
без ДДС, и № 0889****** – 11,49 лева без ДДС, че същата е заплатена на доставчика –
ответник по делото.
От представеното писмо от „А1 Б.“ ЕООД до директора на ОД на МВР – гр.
Бургас (л.35, стр. втора) и приложения към него списък на издадените от ответника
„А1 Б.“ ЕАД по жалба на ищеца „М.“ ЕООД кредитни и дебитни известния (л.26, стр.
втора) за плащанията по фактура № ********* е издадено кредитно известие №
********* за сумите 1,64 лева, 0,61 лева, 0,61 лева и 0,61 лева, или общо 3,47 лева. На
основание чл. 175 ГПК изявлението на ответника представлява извънсъдсебно
признание на неизгоден за него факт, което се ползва с висока доказаталествена
стойност.
По своята правна същност кредитното известие е първичен счетоводен
документ, основание за издаването, на който възниква в случаите при разваляне на
договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал данъчна
фактура, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи
търговска отстъпка или да се обезщети купувача при получени некачествени стоки, за
които е също е била издадена вече фактура. Макар и да съдържа всички реквизити на
фактурата, кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително
следва да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява
и основанието за издаването му. Или тези характеристики на първичния счетоводен
документ, сочат че негов задължителен реквизит е вписването на фактурата, по която
се извършва намаляване на данъчната основа и основанието на дълга. /в този смисъл
Решение № 87/24.07.2015 г. по т.д. № 1171/2014 г., I т.о. на ВКС/.
В конкретния случай, съдът намира, че с издаването на кредитно известие
ответникът е признал неизгодния за себе си факт, че е начислил без основание такси
по фактура № ********* в размер на 3,47 лева без ДДС. Същевременно, в хода на
настоящото производство от страна на ответника не са ангажирани доказателства, от
които да се установи, че е налице основание за задържане на получената в повече
сума, поради което същата подлежи на възстановяване на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се
установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена
от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно
се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е
извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на
задължения на „М.“ ЕООД към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено
от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде
изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за
изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице
2
може да действа от името на длъжника и да изпълнява като негов представил.
Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4,16 лева с ДДС.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 50 лева държавна такса (л.24) и 250 лева
адвокатско възнаграждение (л.10 и л.18). Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което съдът намира за
основателно по следните съображения:
Производство по настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна
сложност, процесуалният представител на ищеца не се яви в проведеното по делото
открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, като не е извършван разпит
на свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е инициирало над 400 дела
в Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни фактури, като голяма част
от претенциите са с материален интерес под 1.00 лев, респективно с цел да не се
допуска злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По
изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС
– решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от
минималните адвокатски възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че
адекватния размер на адвокатското възнаграждение е 50,00 лева. Поради това,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева разноски по
делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 4,16 лева с ДДС (четири
лева и шестнадесет стотинки с данък добавена стойност) – платена без основание сума
по фактура № ********* за периода от 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, да плати на „М.“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3