РЕШЕНИЕ
№ 18174
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110135343 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***" ЕАД срещу
Б. Г. Т. и А. Г. И., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците за сумата от 2034,26 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2015 г. до 28.2.2018 г. ведно
със законна лихва от 21.3.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 293,93 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 6.3.2019 г., сумата от 48,67
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.2.2016 г. до 28.2.2018 г. ведно със законна лихва от 21.3.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,25 лв. за периода
от 30.3.2016 г. до 6.3.2019г., както следва - Б. Г. Т., ЕГН ********** сумата от
1041,46 лв. -сбор от главници, ведно със законна лихва от 21.3.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 146,96 лв. за периода
от 14.9.2016 г. до 6.3.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,62 лв. за периода
от 30.3.2016 г. до 6.3.2019 г. и 48,86 лв. разноски по делото, а именно: 23,86
лв. държавна такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт; и А. Г. И., ЕГН
********** сумата от 1041,46 лв. -сбор от главници, ведно със законна лихва
от 21.3.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
146,96 лв. за периода от 14.9.2016 г. до 6.3.2019 г., мораторна лихва в размер
на 4,62 лв. за периода от 30.3.2016 г. до 6.3.2019 г. и 48,86 лв. разноски по
делото, а именно: 23,86 лв. държавна такса и 25 лв. възнаграждение на
юрисконсулт. По така подаденото заявление било образувано гр.дело №
16336/2019 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците са
депозирали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в ГР.С., ЖК М. 1, БЛ. *, ВХ. *, АП. *, аб. № ***, дължат суми за
топлинна енергия и за дялово разпределение, които не са заплатили, ищецът
моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
същите дължат разделно по равни квоти сумата от 2034,26 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2015 г. до 28.2.2018 г. ведно със законна лихва от 21.3.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 293,93 лв. за
периода от 14.9.2016 г. до 6.3.2019 г., сумата от 48,67 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2016 г.
до 28.2.2018 г. ведно със законна лихва от 21.3.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 9,25 лв. за периода от 30.3.2016 г. до
6.3.2019г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Б. Г. Т. и А. Г. И. не са
депозирали отговори на исковата молба. В открито съдебно заседание
ответницата А. И., чрез адв. Б. изразява желание за сключване на
споразумение с ищеца, а в молба от 25.10.2023 г., депозирана след открито
съдебно заседание ответникът Б. Т. заявява, че признава исковете и е сключил
с ищеца споразумение за разсрочено плащане на задълженията.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Към исковата молба е приложен нотариален акт № 94, том 13, дело №
2494/03.12.1971 г. за придобиване на недвижим имот по реда на ЗИПНМ,
както и справка НБДН за наследници от 26.10.2017 г., от които се установява,
че на посочената дата 03.12.1971 г. наследодателите на ответниците и техни
родители Костадинка Стоянова Т.а /поч. на 25.09.2014 г./ и Б. Г. Т. /поч. на
04.07.2000 г./ са придобили правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в ГР.С., ЖК М.Т 1, БЛ. *, ВХ. *, АП. *. Видно от нотариален акт
за замяна на недвижими имоти № 136, том II, дело № 280/2018 г. на нотариус
Иван Дахтеров ответникът Б. Г. Т. се е разпоредил със своята ½ ид.ч. от
собствеността на имота на 02.03.2018 г., т.е. след процесния период, както и
другата ответница А. Г. И. също след процесния период се е разпоредила със
своята ид.ч. от имота на 24.10.2018 г. с договор за покупко – продажба по нот.
акт № 85, дело № 614/2018 г. на нотариус Христина Влахова. Затова съдът
намира, че за процесния период ответниците са били собственици на имота,
находящ се в ГР.С., ЖК М. 1, БЛ. * ВХ. *, АП. *.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, договор между СЕС и „***“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и
2
протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък
на ЕС, съобщения към фактури, договор между "***" ЕАД и „**“ ООД, както
и Общи условия.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна
между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Собственик на процесното жилище с абонатен № 079608 през
процесния период са били ответниците Б. Г. Т. и А. Г. И.. Това обстоятелство
се установява от приложения по делото нотариален акт № 94, том 13, дело №
2494/03.12.1971 г. за придобиване на недвижим имот по реда на ЗИПНМ от
техните наследодатели, както и доказателствата за наследственото
правоприемство. Представените доказателства по делото за извършено
разпореждане с правото на собственост върху жилището на касае период,
който е след процесния период 1.5.2015 г. до 28.2.2018 г., предвид което
съдът приема, че именно те са титуляри на правото на собственост върху
процесния недвижим имот в рамките на предявения с исковата молба период.
Ето защо, съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да
отговарят по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия
за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на битов
клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в
закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно
лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
3
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота,
като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците Б. Г. Т. и
А. Г. И., от една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода от 1.5.2015 г. до 28.2.2018 г. Ответниците не са оспорили иска за
главница по основание и размер, поради което същият се явява основателен.
По делото не се спори, а и от представените три броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „**“ ООД.
Видно от представения по делото договор между СЕС и „***“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от
12.11.2001 г., както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР, по
отношение на сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесният имот, е бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1
ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по
реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. От това
следва, че в тежест на ответника, както и на останалите етажни собственици е
било задължението след изтичане на срока на договора с третото лице –
4
помагач, да изберат друг топлинен счетоводител, за което не са налице данни,
или да сключат нов договор със същото дружество за дялово разпределение,
което също не се установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на
посоченото законово задължение от страна на етажните собственици не е от
естество да ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на
дяловото разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на
настоящото производство безспорно се установи, че в рамките на предявения
с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на
доставената и потребена топлинна енергия и то именно от „***“ ООД.
Предвид изложеното ответникът дължи заплащане на сумата от 48,67 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение предоставена в
периода от 1.2.2016 г. до 28.2.2018 г. Върху главницата се дължи и законна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.01.2021 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва е налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Ответниците не са оспорили иска по основание и размер, поради което
същият се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 221.58 лв.,
представляващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. №
16336/2019 г., по описа на СРС, 90 състав, в минимален размер. В тази насока
съдът намира възражението по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК за неоснователно,
тъй като ответниците не са признали иска, а и са станали причина за
завеждането на делото, с оглед подадените възражения по реда на чл. 414 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”**” № *, против Б. Г. Т., ЕГН **********, със
5
съдебен адрес: гр. С., ул. „**“ № *, чрез адв. М., и А. Г. И. ЕГН **********,
със съд. адрес гр. С., бул. Ц. Б. № *, чрез адв. Б., че дължат суми, както следва - Б. Г.
Т., ЕГН ********** сумата от 1041,46 лв. -сбор от главници, ведно със законна лихва от 21.3.2019
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 146,96 лв. за периода от 14.9.2016 г. до
6.3.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,62 лв. за периода от 30.3.2016 г. до 6.3.2019 г. и А. Г. И.,
ЕГН ********** сумата от 1041,46 лв. - сбор от главници, ведно със законна лихва от 21.3.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 146,96 лв. за периода от 14.9.2016 г. до
6.3.2019 г., мораторна лихва в размер на 4,62 лв. за периода от 30.3.2016 г. до 6.3.2019 г., за които
суми е издадена заповед от 05.04.2019 г. по ч. гр. дело № 16336/2019 г. по описа на СРС,
90 състав, за топлоснабден имот, находящ се в ГР.С., ЖК М. 1, БЛ. *, ВХ. *, АП. *, аб.
№ ***, за периода 1.5.2015 г. до 28.2.2018 г.
ОСЪЖДА Б. Г. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.
А.“ № *, чрез адв. М., и А. Г. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул.
Ц. Б. № *, чрез адв. Б., да заплатят на „***” ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул.”**” № *, сумата от 221.58 лв., представляваща
разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 16336/2019 г., по описа на СРС, 90 състав на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6