Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, ХI граждански
състав, в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ася Ширкова
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д.№ 1273 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Молба с правно основание чл.4 ал.1 от ЗЗДН.
Постъпила е молба от В.К.Л. ЕГН ********** с адрес *** против Н.В.Л. ЕГН **********.
Молителят твърди, че ответникът по
молбата е негов син. Твърди, че
на 01.03.2020г. около 19,30
ч. ответникът влязъл в дома му, ударил го и започнал да го псува.
Молителят се изплашил и отишъл в дома на съседите
си. Пред тях, ответникът го заплашил, че
ще го убие
и продължил да го псува, след
което избягал от дома. По-късно
служителите на РУП ***го задържали.
По делото е представена декларация, в която не е посочена
дата на деянието.
В съдебно
заседание се явява молителят и ответникът по молбата. Молителят поддържа
молбата като твърди, че на 01.03.2020г. ответникът го е псувал, хвърлил камъни
по него и заплашил, че ще го убива. Ответникът твърди, че на 01.03.2020г. е
псувал молителя, но оспорва твърдението, че го е заплашвал и удрял.
Видно от
представената по делото молба, молителят е заявил, че на 01.03.2020г.
ответникът го псувал, заплашил и замерил с камък. В представената по делото
декларация, молителят не е посочил дата, а същата е попълнил на 05.03.3020г,
когато била депозирана молбата в съда.
За изясняване на
спорните обстоятелства, съдът е дал възможност на страните да представят
доказателства, като е указал в разпореждането за насрочване, че имат възможност
в тридневен срок да направят доказателствени искания, а в първото съдебно
заседание да представят всичките си доказателства.
По делото са
изискани и приобщени към делото Докладна записка от 18.12.2019г. по преписка №7126/10.12.2019г.,
Докладна записка по преписка В5855/2017г., Докладна записка №В1983/2019г. Нито
една от тези докладни записки не касае настоящия случай, като видно от същите
касаят инциденти през 2017г. и 2019г.
По делото е
приложена Заповед за задържане на лице от 02.03.2020г., от която се установява,
че ответникът по молбата е задържан от органите на МВР за срок от 24 часа на
основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР вр. чл.2 алр.1 и ал.2 ЗЗДН поради нанесен физически и психически
тормоз на майка си, баща си и внука си. Във връзка с това, по преписката са
събрани писмени обяснения и е изготвена
докладна записка от 03.03.2020г. от мл.инспектор ***.
По преписката са приложени обяснения от ответника по молбата и от техен съсед.
Молителят и ответникът по молбата не са правили доказателствени искания за
събиране на свидетелски показания. Съдът счита, че представените докладни
записки от 2017г. и 2019г. не касаят настоящето дело, поради което не следва да
бъдат обсъждани.
Относно докладна
записка от 03.03.2020г., съдът приема следното : В
същата е отразено, че на 02.03.2020г. служител на РУП ***е посетил сигнал за
семеен скандал в с.***, при което е констатирал, че молителят е бил в жилището
на негови съседи. В докладната записка е отразено, че молителят е посетил
съседите си, за да потърси помощ, поради нанесен тормоз от страна на сина си. В
тази връзка, при извършен обход на селото, служителите на полицията са
установили ответника и са го задържали за срок от 24 часа. Същата вечер са
снети обяснения и от съседа им ***.
Тези обяснения
приложени в преписката, съдът приема, че имат характер на свидетелски показания
и не следва да бъдат приемани като доказателство, тъй като не са събрани по
предвидения в закона ред. Съгласно чл.163 ГПК, свидетелят е длъжен да се яви
пред съда, за да даде показания. Молителят е имал достатъчно време, за да
организира участието си в процеса, като съобщението за събиране на
доказателства е получил на 09.03.2020г. Делото е отсрочвано многократно поради
обявеното в страната извънредно положение, в който период не са провеждани
съдебно заседания.
Отделно от това е
констатирано различие и в посочената дата. Както в молбата, така и в съдебно
заседание, страните заявиха, че ответникът е псувал молителя на 01.03.2020г., а
докладната записка и приложените обяснения, както и заповедта за задържане за
24 часа сочат дата 02.03.2020г. В декларацията по чл.9 ЗЗДН, молителят не е
посочил дата и съдът приема, че при така събраните доказателства не се
установява безспорно датата на инцидента. Не се установи безспорно и
категорично ответникът да е удрял молителя. Твърденията на молителя са, че това
е станало в присъствие на свидетели и съдът приема, че е имал възможност да ги
доведе за изслушване в съдебно заседание. В случай, че не е имало свидетели,
съдът би могъл да кредитира единствено декларацията, но в случая от една страна
е имало свидетели, от друга - в декларацията не е посочена дата, а твърденията
на молителя касаят друга дата. В тази връзка се доказа безспорно, че на неустановена
дата през месец март 2020г, ответникът е псувал молителя.
При така събраните
доказателства, съдът приема, че представените по делото доказателства за
наличие на извършено домашно насилие, спрямо молителя не водят категорично до
извод, че на 01.03.2020г., спрямо него ответникът е извършил акт на домашно
насилие. В молбата се твърди, че на 01.03.2020г ответникът го е псувал и удрял,
в декларацията липсва посочена дата и се твърди само за упражнено насилие без
да се уточни в какво точно се изразява, приложените по делото докладни записки
и заповед за задържане касаят други дати, а свидетелски показания не са
събирани, тъй като такива искания не са правени и свидетели не са водени.
При тези данни по
делото, съдът намира, че не може да приеме категорично за установен факта на
извършване на домашно насилие. В случая доказателствената тежест е на молителя
и за да се приеме за безспорно установен факта на домашно насилие,
доказателствата по делото следва да изключват друга възможност. Вероятността и
в най-голяма степен не е установяване на обстоятелството, че на 01.03.2020г. е
извършено спрямо молителя домашно насилие и не дава право на съда да приеме за
установено съществуването на този факт.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че подадената молба за предприемане на мерки по
ЗЗДН, спрямо ответника не е доказана и същата следва да бъде оставена без
уважение.
Молителят следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на ПлРС
в размер на 30 лв., с оглед изхода на делото.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.К.Л.
ЕГН ********** против Н.В.Л. ЕГН **********., за налагане на мерки за защита от
домашно насилие по чл. 5 ал.1 ЗЗДН, за това, че на 01.03.2020г. Н.В.Л. ЕГН **********
е осъществил акт на домашно насилие спрямо своя баща В.К.Л. ЕГН **********,
изразяващо се в ***.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, В.К.Л. ЕГН **********,*** да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 30 лв.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от
получаване от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: