Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря Диана Дечева,
като разгледа докладваното от съдия
НЕНОВА Гр. дело № 185 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по молба от В.Ц.Д., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация,
с която моли съдът да допусне промяна на собственото и бащиното й име, а именно
същите да бъдат променени на Иванка Кънева Д.. В молбата се посочват причините,
поради които молителката желае исканата промяна.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Георги Михайлов Янков
от АК – Сливен, редовно упълномощен от по-рано, поддържа молбата си и моли съда
да допусне исканата промяна.
Заинтересованата
страна – ТО – Нова Загора към РП – Сливен, не изпраща представител.
Община
Нова Загора, редовно призована - не се
явява представител, но е представила исканите от отдел „ГРАО” Препис-извлечение
и заверено копие от Акт за раждане на ищцата.
В
исковата молба се посочва, че ищцата е родена в с. Коньово, окръг Сливен, а
имената на биологичния й баща са били Ц., поради което нейните имена са били И.
Ц. Т..
След като
била осиновена имената й били променени на И.К.Д..
Ищцата посочва, че през 1963 г. сключила
граждански брак с Г. Б.Д. и приела фамилията на съпруга си – Д.. Разяснява, че
тогава името И. и звучало селско, присмивателно и унизително и не желаела
хората да я наричат така, поради което през 2009 г. със съдебно решение № 164
на Районен съд – Нова Загора, имената й били променени на В.Ц.Д..
Сочи, че с Решение № 504/14.07.2014 г.
бил прекратен брака им, като тя пожелала да остане със същата фамилия – Д..
Твърди, че въпреки че променила
собственото си име от И. на В., нейните познати продължили да я наричат И. и била
позната в обществото с имената И. К. Д..
Разяснява, че била разсиновена от
осиновителката си, но от осиновителя си не била. Посочва, че в Акта за раждане
за баща бил записан К. Д. И..
Сочи, че предвид напредналата си
възраст, желае след като почине на паметника, скръбната вест и възпоменанието й
да бъде записана с имената, с които била позната – И.К. Д..
Моли съдът да допусне за разпит двама
свидетели в режим на довеждане.
Представила е писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно
от приложените и приети по делото доказателства към настоящият момент ищцата
носи имената В.Ц.Д. и е родена на *** ***, като при раждането си е записана с
имената И. Ц. Т., които след осиновяването й от леля си Р. Т. Ц. и свако си К.Д.И.
са променени на И.К.Д.а. С Решение № 45/21.03.1968 г. по ч.гр.дело №57/1968 г.
на Новозагорския народен съд е прекратено осиновяването на ищцата в настоящото
производство, по отношение на осиновителката й. Към този момент осиновителят й
К.Д. И. вече бил починал. Последвало влошаване на отношенията между ищцата и
роднините й по осиновяване, свързано с имуществени спорове.
Видно от представеното
удостоверение за граждански брак – такъв е сключен на 19.04.1963 г. между Г.Б.
Д. и И. К. Д. и с него ищцата е приела фамилията на съпруга си Д.. По-късно с
Решение № 504/14.07.2014 г. на Ямболския районен съд
бракът им е прекратен, като ищцата
пожелала да запази фамилията на съпруга си – Д..
С Решение № 164/22.07.2009 г. на
Новозагорския районен съд е допусната промяна на тогавашните имена на И.К.Д.,
като оттогава носи имената В.Ц.Д., каквито са и към момента на депозиране на
настоящата искова молба в съда.
От показанията на допусната до разпит
свидетелка Г. К.К.в откритото съдебно заседание, проведено на 11.06.2020 г. става
ясно, че познава ищцата и е била с нея съученичка в с. Коньово от първи клас и
е била с имена И.К.. Същата посочва, че ищцата й е казала, че е сменила името
си на В., като е ходила в Израел. К. посочва, че житейските им пътища се
разделили след завършване на училище през 1973 г., когато ищцата напуснала с.
Коньово. Свидетелства, че сега последната пак си купила къща в селото. Сочи
също, че съпруга й си купил къща в селото преди 10 години, а ищцата по-късно.
Запитана от адв. С./проц.
представител на ищцата/ знае ли защо ищцата В. сега иска да си промени името на
И., свидетелката К. отговаря, че предходната вечер е научила, че се казва В.,
след което казва, че сега за пръв път чува, че се казва В.. Посочва, че както
тя, така и всички в селото я наричали И.. Сочи, че тя самата не е срещала
ищцата много из селото, като отива до гробищата минава покрай дома й, но и
тогава не я е виждала.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право,
свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически правото е уредено с
императивни правни норми и промяната му е допустима само по изключение.
Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР сочи предпоставките, при които може да се
извърши промяна в собственото, бащиното или фамилното имена едно лице, а
именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както
и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тъй като законът не дава
отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни”, по този
въпрос е формирана задължителна практика на ВКС – Решение № 507/22.10.2010 г.
по гр.д. № 227/2010 г. на III г.о., Решение № 200/14.04.2010 г. по гр.д. № 25/2009 г.
на IV г.о., Решение № 434/24.06.2010 г. по гр.д. №
712/2009 г. на IV г.о. и
др. В същите е прието, че предвид
основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла
на чл.19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето
на името лично и обществено неудобно или подходящо, като тези обстоятелства следва
да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва
да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях
възможни отклонения, относно начина на образуване на собственото, бащиното и
фамилното име на физическото лице.
По делото не се събраха безспорни гласни
и писмени доказателства, обосноваващи основателността на иска, а по-скоро
противоречиви такива.
От доказателствения материал по делото се установява, че
молителката В.Ц.Д. е била вече със собствено име Иванка, което е тогава е считала
за „селско, присмиващо и унизително” и е променила на В. по съдебен ред, а към
настоящия момент отново желае да бъде И..
Видно от Решение № 164/22.07.2009 г. на
Новозагорския районен съд са променени тогавашните имена на И.К. Д., на
сегашните имена В.Ц.Д., като с настоящия иск се иска отново да се върнат тогава
нежеланите й имена отново – И.К. Д..
Съдът счита, че не било могло да се
приеме за „важно обстоятелство” за промяна на собственото и бащиното й имена
соченото, че е в напреднала възраст и последното й желание на надгробната й
плоча да е записана с имената И.К.Д..
Съдът намира,
че изтъкнато от ищцата не представлява „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР,
поради което счита че не следва да уважи молбата на ищцата В.Ц.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
с правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, за
промяна на собственото и бащиното й име, като неоснователна и недоказана.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.19, ал.1 от ЗГР, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна и
недоказана молбата на В.Ц.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
за промяна на собственото и бащиното й име от В.Ц.Д. на И.К.Д..
След
влизане в сила на настоящото решение препис от същото да се изпрати на Община Нова
Загора за сведение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: