Определение по дело №7764/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27355
Дата: 4 август 2023 г. (в сила от 4 август 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110107764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27355
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107764 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът e представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да се приемат.
Следва да се приложи по делото ч.гр.д. № 47989/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
По исканията на страните за допускане на експертизи и на ответника – за изискване
на документи съдът ще се произнесе в насроченото съдебно заседание след поставяне на
въпроси за отделяне на спорните от безспорните факти между страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 47989/2022г. по описа на СРС, 26 състав, към производството по
делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за назначаване на експертизи и на
ответницата за изискване на документи за насроченото съдебно заседание по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.11.2023г. от 09.35 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът С. Т. Т. дължи на ищеца "Е.“ сумата от 12169,31 лв.,
представляваща стойност на доставена електрическа енергия за обект на потребление с аб.
№ ., гр./с. ГГ., 400, начислена за периода от 26.05.2017 до 25.05.2018г., за която сума е
издадена фактура № . на 30.05.2019г., ведно със законна лихва от 01.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3718,42 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.2019 г. до 08.07.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47989/2022г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на "Е." АД, с клиентски номер клиентски
№., във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер
аб. № ., гр/с. ГГ.,400, както и че за периода от от 26.05.2017 до 25.05.2018г. до имота е
доставена електрическа енергия на претендираната стойност, за която е издадена фактура №
. на 30.05.2019г. Твърди, че съгласно Общите условия на дружеството клиентът изпада в
забава след настъпване на падежа на фактурата, без да е необходима изрична покана.
Твърди, че с влязло в сила Решение на Апелативен съд В. е признато за установено със
СПН, че ответникът безспорно дължи посочената сума, като същата не била заплатена от
ответницата. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 47989/2022г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на
които ответницата е възразила в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата
оспорва предявените искове. Не оспорва, че с решение на ВОС е отхвърлен предявеният от
нея отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 12 169,31 (дванадесет
хиляди сто шестдесет и девет лв. и тридесет и една ст.) лева, представляваща главница за ел.
енергия, начислена от ищцовото дружество за периода от 26.05.2017 до 25.05.2018г., за
обект на потребление, заведен с абонатен номер аб. № ., гр/с. ГГ., 400, за което е издадена
едностранно съставена от Е. АД фактура № . на 30.05.2019г. Твърди обаче, че решението се
базирало на противоречива експертиза, като липсвало категоричност в заключението на
вещото лице, поради което същото не било правилно. Прави възражение за погасяване на
задължението по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за
производството.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи че ответникът е потребител
на услугите на ищцовото дружество за посочения клиентски номер, че сумата е начислена на
валидно правно основание, респ., че ответникът е използвал електрическа енергия в
посочения размер, както и изпадането на длъжника в забава и размера на вземанията.
В тежест на ищеца с оглед направеното възражение за давност е да докаже
обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за процесните
вземания.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно между страните
2
обстоятелството, че с влязло в сила решение № 1084/17.06.2021 г., постановено от
Варненски окръжен съд. 4 състав, по в гр.д. № 807/2021 г., е отхвърлен предявеният
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответницата не дължи на
ищеца сумата от 12169 лв., представляваща главница за ел. енергия, начислена от ищцовото
дружество за периода от 26.05.2017 до 25.05.2018г., за обект на потребление, заведен с
абонатен номер аб. № . , гр/с. ГГ. , 400, за което е издадена едностранно съставена от „Е.“
АД фактура № . на 30.05.2019г.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3