Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 264/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от М.М.И. *** чрез пълномощник срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
20-0769-000521/06.03.2020 г., издадена от
В. С. – полицейски инспектор към сектор Пътна полиция при ОДМВР Бургас ,
с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, Б.Б. от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18
месеца.
Първоначално жалбата е подадена в Административен съд
Бургас, който с Определение № 877/28.05.2020 г. постановено по образуваното в
този съд адм. дело № 725/2020 г. е
прекратил производството по делото и е изпратил жалбата по подсъдност на
Административен съд Ловеч на основание чл. 133, ал.1 и чл. 135, ал.2 от АПК.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразен
административен акт, поради липса на материална компетентност на нейния
издател, съществено нарушение на административно производствените правила и
противоречие с материлноправни разпоредби, поради което се иска отмяната й,
както и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа
жалбата
Ответникът
по делото – издателят на оспорената ЗППАМ- В. Н. С. – Полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, Сектор Пътна полиция – редовно призован – не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.
Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт,
който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 06.03.2020 г. е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) на М.М.И.,затова, че на
същата дата около 00:00 часа ч. в гр. Бургас, комплекс „Меден рудник” по ул. „Въстаническа“ до бл.
236 в пососа магазин „Анет“ управлява лек автомобил „Фиат Пунто“
с рег. № ***, собственост на друго лице – Д.Т.К. след употреба на алкохол, установено
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, което в 00:15 часа е отчело 1.18
промила в издишания в апарата въздух.На И. е връчен срещу подпис талон за
изследване с бланков № 0067129 в 00:25 часа на 06.03.2020 г. да се яви в УМБАЛ
Бургарс до 45 минути от връчване на талона .
Актосъставителят
е отразил в АУАН, че по този начин И. виновно е нарушил чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
АУАН
е съставен в присъствие на двама свидетели. Препис от него е връчен на
нарушителя срещу подпис на същата дата. Той не е направил възражения по него.
За
случая е изготвена докладна записка от полицейски служител до Началника на РУ
Бургас, в която е описан случая.
Въз основа на
съставения АУАН В. Н. С. на длъжност
Полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор Пътна полция Бургас
е издал
оспорената в настоящото съдебно производство заповед. С нея на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за оттговорността,
но не повече от 18 месеца.
Административният орган е възприел изцяло констатациите, отразени в съставения
на жалбоподателя АУАН.
При
тази установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.1 се прилагат с
мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б” от ЗДвП.
Министърът на
вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. относно определяне
на служби за контрол по ЗДвП, с която са определени областните дирекции на МВР
да осъществяват контрол по ЗДвП.
Директорът на
ОДМВР Бургас със заповед № 251з-209/18.01. 2017 г. е оправомощил да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП длъжностни лица от ОДМВР Бургас, сред
които в т. I.8. фигурират
Полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“. По делото не е спорно
обстоятелството, че издателят на оспорената ЗППАМ заема длъжността Полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“ Бургас. Нарушението е установено в гр. Бургас. Пред вид изложеното твърденията на
жалбоподателя за липса на материална компетентност на издателя на оспорената
ЗППАМ са неоснователни.
Оспорената заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма. Фактическите и правни основания се съдържат както в
нея, така и в преписката по издаване на административния акт.
Съдът не
констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на административното
производство.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните
разпоредби и с целта на закона.
Съгласно
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Според
чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С
оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б”
от ЗДвП, отнасяща се за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух– до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
18 месеца.
Тази
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на
нарушителят да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно
наказание. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, тя се прилага под прекратително условие – до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но не - повече от 18 месеца. При произнасяне на
компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната
отговорност на водача или след изтичане
на определения в закона срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
В
съответствие с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с
презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно
релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване
на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на
жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по
ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната
заповед. АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
основания на акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от административния
орган в оспорената ЗППАМ. Формалната доказателствена сила на АУАН не е
опровергана от жалбоподателят. Несъмнено
е установено в административното производство наличието на юридическия факт,
правопораждащ прилагането на наложената на жалбоподателя ПАМ.
В чл. 171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП е регламентиран максималния срок на наложената ПАМ – не
повече от осемнадесет месеца. Но този срок зависи от въпроса, свързан с
решаване на отговорността на нарушителя, поради което не може да бъде
предварително определен в заповедта за прилагане
на ПАМ, тъй като не зависи от волята на административния орган, който издава
заповедта. ПАМ се налага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на
нарушителя, като максимално предвидения законов срок е осемнадесет месеца.
Възраженията и
твърденията в жалбата, както и тези,изразени от пълномощникът на жалбоподателя
в проведеното публично заседание са
неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна,
което налага оспорването да бъде отхвърлено.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на М.М.И. *** на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-000521/06.03.2020 г., издадена
от В. С. – полицейски инспектор към
ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: