№ 158
гр. Момчилград, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100138 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл.
422 от ГПК вр.чл.79 вр.чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А 1 България“ ЕАД /преди „Мобилтел” ЕАД/ твърди, че се е
снабдил със Заповед за изпълнение против ответника А. Б. Ф. по реда на
чл.410 от ГПК. Срещу заповедта е било подадено възражение и в изпълнение
на указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за
установяване на вземанията му по заповедта, а именно за сумата от 192,04
лева за потребени услуги, обективно кумулативно съединени с иск за
неустойка.
В исковата молба се посочва, че Между „А1 България“ ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/ с ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: София, ул.„Кукуш” № 1, представлявано от членовете
на Съвета на директорите А.Д. и М.М., и отв.А. Б. Ф., с ЕГН- **********, е
бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с
неговия уникален номер ********* от 02.03.2018г. със системен партиден
номер М5941743. Към горепосочения договор са били сключени съответните
Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги: 1/ На 02.03.2018г. е
1
подписано Приложение 1 за услуга домашен телефон с номер
*********/+359********* с план Мтел Безкрай Фикс М, за срок от 24 месеца.;
2/ На 05.03.2020г. е подписано Приложение 1 за пакет услуги интернет
101001054871 и телевизия 201001054870 с план А1 Разширен 75 - Служители
/А1 Нет 75 Mbps + А1 ТВ Разширен + екстра MAX SD/, за срок от 24 месеца.
Ищцовото дружество заявява, че за периода от 16.02.2021г. до
15.08.2021г. /период на фактуриране/ е било извършено изпълнение от тяхна
страна на задълженията. В същото време Ответникът не е заплатил съответно
възникнА.те си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия
на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени
електронни съобщителни услуги, за посочения период, както и за предходни
такива.
Посочва се, че в тази връзка на 22.08.2021г., договор № ********* със
системен партиден номер М5941743 е бил прекратен поради неплащане
продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка.
Ищцовото дружество твърди, че за периода 22.03.2021г. до 06.10.2021г.
ответникът им дължи в размер 74,94 лева, от които 30,00 лева- неплатени
суми за предоставени и неплатени електронни съоабщителни услуги,
44,94 лева- общ размер на неустойки.
Посочва се, че след завеждане на заповедното производство, на
12.02.2024г., длъжникът е върнал три устройства, предоставени за ползване,
за които съответно са били издадени кредитни известия на обща стойност
290,00 лева, и същите са били отразени по отношение на начислената
неустойка.
В исковата молба се посочва, че на 14.02.2024г., длъжникът е заплатил
сума в размер на 112,00 лева, разпределена както следва: 110 лева- по
отношение на неплатените суми за електронни съобщителни услуги и 2 лева-
по отношение на начислената неустойка.
Именно и поради това претендираната от дружеството- ищец сума в
настоящата искова молба се различавала от издадената заповед за
изпълнение. Върху сумата в размер на 476,94 лева, представляваща главница
по издадената заповед за изпълнение е била начислена мораторна лихва в
размер на 117,10 лева.
Ето и защо и на основание чл.415 от ГПК дружеството предявява
2
настоящият иск за установяване съществуването на парично вземане в размер
на 74,94 лева по договор № ********* със системен партиден номер
М5941743, от които 30 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени
електронни съобщителни услуги, 44,94 лева- общ размер на неустойките, и
117,10 лева- общ размер мораторна лихва.
Предвид гореизложеното иска постановяване на съдебно решение, с
което да се приеме за установено отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София 1309, район
Илинден, ул.“Кукуш № 1, че ответникът А. Б. Ф., ЕГН- ********** му дължи
сумата в размер на 74,94 лева за периода 22.03.2021г. до 06.10.2021г., по
договор № ********* със системен партиден номер М5941743, от които
30,00 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги, 44,94 лева- общ размер на неустойките, и 117,10
лева- общ размер на мораторна лихва, както и законната лихва върху
сборната сума 476,94 лева от датата на образуване на ч.гр.д. № 88/2024г. на
РС- Момчилград, до окончателното изплащане на задължението, които
задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 88/2024г. на
РС-Момчилград. Претендират и деловодни разноски по настоящото и
заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
За съдебно заседание ищцовото дружество не се изпраща представител,
като от ю.к. на дружеството е постъпило писмено становище, с което се
поддържа исковата претенция в цялост, и се постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.238 от ГПК / при нА.чие на предпоставките за това/.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника- същият е бил уведомен за постъпилата искова молба чрез друго
лице- майка М. Ф.. За съдебно заседание същият не се явява и не се
представлява, като се установи, че е призован чрез друго лице- бащата Б. Ф..
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 488/2024г. по
описа на Районен съд- Момчилград, е издадена Заповед за изпълнение № 30
от 07.02.2024г. по чл. 410 от ГПК, с която ответникът по настоящото
3
проиводство е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от
476,94 лева, представляваща главница, произтичаща от неизплатено
задължение по договор за електронни съобщителни услуги за период от
22.03.2021г. до 06.10.2021г., и сума от 117,10 лева- мораторни лихви за
периода от 12.04.2021г. до 05.02.2024г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда, както и направените разноски по
делото- държавна такса в размер на 25 лева, и 150 лева- за юрисконсултско
възнаграждение. Установява се, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, като от същият е постъпило възражение в срока по 414 от ГПК
/придружено със разписка от 12.02.2024г.- за заплатена сума в размер на 190
лева, Приемателно-предавателен протокол от 12.02.2024г. за върнати от от
длъжника на дружеството 3 бр. устройства/.
Поради постъпилото възражение по чл.414 от ГПК, на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск по реда на 415 ал.1 т.1 от ГПК, поради
което е нА.це правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск.
Към заявлението за издаването на заповедта за изпълнение /т.е. в
заповедното производство/, и в настоящото производство са приложени
следните писмени доказателства; 1/ анекси към договор за електронни
съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер ********* от
02.03.2018г. със системен партиден номер М5941743. Към горепосочения
договор и сключените към договора съответни Приложения № 1, с които са
уговорени следните услуги: 1/ На 02.03.2018г. е подписано Приложение 1 за
услуга домашен телефон с номер *********/+359********* с план Мтел
Безкрай Фикс М, за срок от 24 месеца.; 2/ На 05.03.2020г. е подписано
Приложение 1 за пакет услуги интернет 101001054871 и телевизия
201001054870 с план А1 Разширен 75 - Служители /А1 Нет 75 Mbps + А1 ТВ
Разширен + екстра MAX SD/, за срок от 24 месеца.; Пролежние № - с
ценоразпис за услугите 3/ Общи условия на дружеството; 4/ фактури- 2 бр. и
сметки- 3 бр., с посочените дати на издаване и с посочени дължими по тях
парични суми за предоставени услуги и устройства; приложения към тях,
пълномощни и др.
С представените фактури, както и представените копия на договора за
предоставяне на ел.съобщителни услуги, анексите към този договор и
приложенията към същият, се установява, общо дължимата сума по тези
4
фактури възлиза на исковата сума- 192,04 лева. Представените фактури,
договори и допълнителни споразумения към тях, не са оспорени от страните,
както и са приети от съда, и с тях се установява основателността на исковата
претенция, и респ.дължимостта на претендираната парична сума по
основание и размер.
От представените договор за мобилни услуги и допълнителни
споразумния, и приложения към тях, подписани от страните, се установяват
възникнА.те облигационни правоотношения между страните по доставка на
ел.съобщителни услуги. В тях е посочен избраният от потребителя
абонаментен план и дължимата месечна абонаментна такса. При неплащане
на дължими задължения, съгласно чл.54.12. от Общите условия на ищцовото
дружество, договорът се прекратява, като се начислява съответна неустойка-
с посочени размери. Самият договор за преодоставяне на ел.съобщителни
услуги, задължава потребителя ежемеместно да заплаща същите, в размери
съгласно избрания от него абонаментен план. Дължи се заплащане и
предоставени устройства- аксеосоари. Следователно, месечните абонаментни
такси се дължат по силата на сключения договор и споразумение за мобилни
услуги, след като ответника е получил достъп до мрежата на оператора, респ.
дължат се и уговорените неустойки при прекратен договор.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответника дължи претендираните
суми за главници и неустойки по договор за електронни съобщителни услуги
идентифициран с неговия уникален номер ********* от 02.03.2018г. със
системен партиден номер М5941743. Към горепосочения договор са били
сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните
услуги: 1/ На 02.03.2018г. е подписано Приложение 1 за услуга домашен
телефон с номер *********/+359********* с план Мтел Безкрай Фикс М, за
срок от 24 месеца.; 2/ На 05.03.2020г. е подписано Приложение 1 за пакет
услуги интернет 101001054871 и телевизия 201001054870 с план А1
Разширен 75 - Служители /А1 Нет 75 Mbps + А1 ТВ Разширен + екстра MAX
SD/, за срок от 24 месеца.
В тази насока са и описаните в исковата молба и в представените
писмени доказателства, както и описаните в допълнителните споразумения
към тях от цитираните дати- посочени по-горе.
Неплащането на месечните абонаментни такси е нарушение на
5
договорните задължения и основание за възникване на вземането за
неустойка. В допълнително споразумение е уговорено, че максималният
размер на неустойката не може да надвишава сбора на три абонаментни
такси. В случая по договорите за ел.съолбщителни услуги и приложенията и
анексите /описаните по-горе/ абонаментната такса е в посочените размери в
тях, като претендираната неустойка не надвишава размера на три такси по
всеки договор /анекс, приложение/.
Размерът на претендираните задължения съдът приема да е установен
със предявената исковата молба и приложените по делото доказателства /в
приобщеното ч.гр.д.- описано по-горе/, с които се удостоверява задължения
на абоната съгласно договорите за ел.съобщителни услуги, при липса на спор,
че договорите са сключени с посочените по тях параметри - срок, дължима
абонаментна такса и др., начислени с съответни фактури /които са
приложени по делото, и тяхната истинност не се оспорва- цитирани като
крайна фактура с посочена в тях дължима неустойка/, за които ищецът
като оператор на далекосъобщителни услуги определя цена съгласно
договорите и общите условия, при което неизпълнението на договорите
поражда правото на оператора да претендира и неустойки за неизпълнение на
договорите.
Уговорените от страните парични неустойки в различни хипотези на
неизпълнение на договорите обезпечават от една страна изпълнението на
задълженията на потребителя, а от друга обезщетяват
оператора за претърпените от неизпълнението вреди, без да е нужно същите
да се доказват, при което следва да се признае за съществуващо в
отношенията между страните и вземането за неустойка в претендираният
размер. Установява се, че договорът, ведно със анеките към него и
приложенията за различните услуги, са сключени за съответен срок, като
поради неизпълнение, същият е бил прекратен но падежът за изпълнение на
задълженията е настъпил и те са изискуеми, поради което се дължат
претендираните суми.
Съдът приема, че следва да бъде постановено неприсъствено решение,
т.к. е направено искане от ищеца в тази насока, като ответникът не е
представил отговор в законоустановения срок и не е яви в съдебно заседание.
Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за редовно
6
връчени /чрез други лица, негови родители/, същият не е дал отговор по
чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие и искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и направените
доказателства, нА.це и хипотезата на чл.239 ал.1 т.2 от ГПК, поради което и
на основание разпоредбите на чл.239 ал.2 от ГПК, са нА.це предпоставките за
произнасяне на съдебно решение по ред, и без да се мотивира по същество.
Предвид изложеното съдът приема, че са нА.це са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК, на ответника е указан срок да депозира писмен отговор,
който да съдържа становище по допустимостта и основателността на
претенциите, предявени срещу него, указани са и последиците от
неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание. Страната е
редовно призована за открито съдебно заседание на посочения в исковата
молба адрес, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК вр. чл.43 ал.1 предл.2-во от
вр.чл.46 ал.2 вр.ал.1 от ГПК. Всички фактически обстоятелства, описани в
исковата молба и представените с нея писмени доказателства, сочат на
вероятна основателност на претенциите. Съобразно обсъдените по-горе
писмени доказателства съдът приема, че така предявената искова молба е
основателна и доказана и следва да се уважи изцяло, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият дължи исковата сума от
192,04 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 74,94 лева за периода
22.03.2021г. до 06.10.2021г., по договор № ********* със системен
партиден номер М5941743, от които 30,00 лева- неплатени суми за
предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, 44,94 лева-
общ размер на неустойките, и МОРАТОРНА ЛИХВА в размер на сумата
117,10 лева за периода от 12.04.2021г. до 05.02.2024г., к акто и законната
лихва върху сборната сума 476,94 лева от датата на образуване на ч.гр.д. №
88/2024г. на РС- Момчилград, до окончателното изплащане на задължението,
които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 88/2024г.
на РС-Момчилград.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в общ
7
размер на 450 лева, от която 125 лева- за д.т., и 150 лева– юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, както и направените в заповедното
производство разноски в общ размер 175 лева, от които 25 лева- д.т. и 150
лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Б. Ф., с ЕГН-
**********, че дължи на „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със
седА.ще и адрес на управление: София, ул.„Кукуш” № 1, представлявано от
членовете на Съвета на директорите А.Д. и М.М., 192,04 лева, от която
ГЛАВНИЦА в размер на 74,94 лева за периода 22.03.2021г. до 06.10.2021г.,
по договор № ********* със системен партиден номер М5941743, от които
30,00 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги, 44,94 лева- общ размер на неустойките, и
МОРАТОРНА ЛИХВА в размер на сумата 117,10 лева за периода от
12.04.2021г. до 05.02.2024г., к акто и законната лихва върху сборната сума
476,94 лева от датата на образуване на ч.гр.д. № 88/2024г. на РС-
Момчилград, до окончателното изплащане на задължението, които
задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 88/2024г. на
РС-Момчилград.
ОСЪЖДА А. Б. Ф., с ЕГН- **********, да заплати на „А1
България“ ЕАД с ЕИК *********, разноски в размер на 275 лева- в
настоящото производство, и 125 лева- в заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл.чл.239
ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8