Протокол по дело №73/2022 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 161
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 23 май 2022 г.)
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20225440200073
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 161
гр. Смолян, 20.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:*
Съдебни*

заседатели:
при участието на секретаря *
и прокурора Сл. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело от общ характер
№ 20225440200073 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
*, редовно и своевременно призована, се представлява от прокурор Сл.
Г..
Подсъдимият А.Т., редовно и своевременно призован, се явява лично и
с адв. В. П., редовно упълномощена.
Подсъдимата В.А., редовно и своевременно призована, се явява лично
и с адв. В. П., редовно упълномощена.
Свидетелите В.К., В.Я., Р.Д., редовно призовани, налице.
Прокурор Г.: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Подс. Т.: Също да се даде ход на делото.
Подс. А.: Също да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимите В.А. и А.Т. и защитника им
1
адв. П. да изразят становище по изменението на обвинението, направено в
съдебно заседание на 18.04.2022 г., в частта за извършено престъпление по
чл.309, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.
Подсъдимата А.: Разбирам обвинението, което беше изменено в края
на предходното съдебно заседание, като разбирам, че същото касае годината
на извършване на деянието, т. е. кога е употребен документът. Ще дам
обяснения след изслушването на всички свидетели.
Подсъдимият Т.: Запознат съм с изменението на обвинението за
престъплението, направено от прокурора в предходно съдебно заседание. Ще
дам обяснение след изслушването на всички свидетели.
Адв. П.: Заявявам, че подзащитните ми разбират измененото
обвинение, и че желаят да дадат обяснения в края на съдебното следствие.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на свидетелите, както
следва:
****
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която
носят по чл. 290 от НК. Същите обещаха да кажат истината и бяха изведени
от залата.
Свидетелят К.: * ми се обади от чужбина и каза, че е купил някакво
„*“. Имаше някакъв проблем с автомобила и ме попита дали можем да го
докараме във Варна, за да се отстрани проблемът. Познати, приятели сме с *,
а и тогава се занимавах с продажба на коли, имах и автосервиз. Това е било
преди 5-6 години. Запозна ни приятел и с него се познаваме отдавна.
Започнахме търговията с автомобили. Търгувал съм по онова време с
автомобили и сега търгувам. Имал съм бизнес дела с *. Взимал съм коли от
него с цел продажба. Не си спомням друг път да съм взимал по този начин
кола от * и да ми е докарвал и друг път коли по този начин на платформа.
След като ми се обади, ме попита дали може да ми изпрати колата, за да видя
проблема и аз му казах, че може. На определения ден, в който трябваше да
докарат колата до България, ми звънна и каза, че колата е в България и ще
дойде на следващия ден във Варна. Колата дойде във Варна на платформа.
Обадих му се, че е пристигнала и той ме помоли да проверим документите
дали са наред. За първи път виждам шофьора. Шофьорът ми даде ключа,
отвори колата и от жабката ми даде документите: договор за покупко-
2
продажба, талон на автомобила. Той ме накара да проверя дали документите
са там. В договора за продажба бяха написани данните на автомобила и името
на жена му на *. Спомням си го ясно това, защото той ме накара да проверя
дали е в колата. Колата беше с чужди номера, но не си спомням от коя
държава. Номерата бяха вътре в колата. Аз ги взех и ги сложих. Те бяха пред
предната, дясна седалка. Свалихме колата от платформата. Колата
прекъсваше, имаше някакъв проблем. Обадих се на познат, приятел, да дойде
и провери проблема, тъй като не можеше да се кара така колата.
Разтоварването беше във Варна, като се влиза от летището има много
автокъщи за продажба на автомобили и там я разтоварихме. Там има много
място около пътя. Дойде *. Той се занимава само с коли марка „*“. Закачи
диагностиката на колата, ремонтира я и я запалихме. Колата се оправи.
Проблемът беше софтуерен. Не се налагаше автомобилът да влиза в сервиз. *
ми каза, че колата е за подарък на жена му и искаше всичко да е наред по нея,
за да няма проблеми. Нямаше го * в този момент в България. Той ми каза, че
като си дойде ще се видим, за да вземе колата. Не си спомням дали * друг път
е докарвал по този начин автомобили. Карах колата във Варна около 10-15
дни някъде, около 5-6 пъти, за да видя дали ще има проблем с нея. Не си
спомням дали с нея съм излизал извън града и да съм проверяван от полицаи.
Управлявах я с чуждите регистрационни табели. Аз направих застраховката
„Гражданска отговорност“, защото няма как да я управлявам, ако нямам
такава. Застраховката е направена на мое име, защото не присъстваше
собственикът на автомобила. Казаха ми, че в такъв случай трябва да е на мое
име. Не искаха да я направят на друго име, защото не присъстваше там, на
място. Имам * спомен за договора за покупко-продажба, че беше на името на
В.А.. Не мога да кажа дали имаше посочена дата в договора. Затова не искаха
да направят застраховката „Гражданска отговорност“ на база този договор,
защото от една страна го няма собственика, а и няма дата на договора. Мисля,
че не беше подписан договорът. Имаше само данните на автомобила и на В.А.
в него. Мисля, че не беше подписан от никого. Когато ми предадоха
автомобила, не съм подписвал никакви документи за това, че го получавам.
Нищо не съм подписвал. С * съм имал уговорка да я взема. Имахме уговорена
среща на място и когато колата дойде, звъннах на *, че е пристигнала. Отивам
и знам кой я праща колата. Докарах колата в Смолян след две- три седмици,
най-много до месец. * го нямаше тогава. Докарах колата в Смолян. Беше
3
късно вечерта. Оставих я до * и на другия ден си отидох с автобус до
Пловдив, оттам с кола заминах до Варна. Виждал съм след това тази кола.
След около една седмица, десетина дни, * каза, че колата не му е харесала и
че ще я продава. Намерихме във Варна купувач. *, той е мой приятел,
свидетелят който е вън пред залата, намери купувач. Показахме му снимка на
колата. Купувачът каза, че я харесва. Казах на *, че може и да я продадем. Не
познавам човекът, на когото продадохме колата. Веднъж съм го виждал само
пред нотариуса, за десет минути. Не съм ходил в заведение, да се срещам с
купувача. Не си спомням кой докара автомобила до купувача и дали не бях аз.
Автомобилът го взехме от *, аз го дадох на * и той го даде на човека и
доколкото знам, той го кара 2-3 дни, за да види дали ще му хареса. След това
каза, че му харесва и иска да я купи. Казах на * да ми направи пълномощно.
Мисля, че по „*“ * и съпругата му ми изпратиха пълномощното, за да мога да
продам автомобила. След два- три дни минахме нотариус и човекът си взе
колата. После не съм я виждал тази кола. Като започнаха да ме разпитват за
колата, тогава разбрах, че има проблем с нея, без да знам за какво става
въпрос. Казаха, че е задържана в *. Какъв е проблемът не мога да кажа.Никой
не ме е търсил във връзка с парите на купувача. Колата се продаде за 42 хил.
лв. Парите ги дадоха на ръка пред нотариуса. След може би известно време,
2-3 седмици, като имах път към Пловдив, се видях с * и му дадох 40 хил. лв.
Две хиляди бяха за мен. Не знам, че суми над 10 хил. лв. се превеждат по
банков път. Разпитван съм във Варна и в Смолян по случая с тази кола. Не
съм ходил да ме разпитват в Несебър и Бургас. След като докараха колата на
платформа, никой друг не е управлявал автомобила и не съм напускал района
на Варна с нея, освен да дойда до Смолян. Не си спомням, но мисля, че не съм
го напускал. Питал съм *, може би един, два пъти, какво става. Той казваше,
че има проблем и толкова. Не сме коментирали за връщане на пари за
плащането на автомобила. Каза, че има само някакъв проблем, без да
уточняваме какъв е той. Не сме обсъждали това. Не ми е обяснявал какъв е
проблемът. В *няма да задържат колата за софтуерни проблеми. Не сме
обсъждали какъв е проблемът, за да задържат колата в *. Аз не изживявам
всяка трагедия на всеки човек. Продал съм много коли. Друг път не си
спомням да е имало такъв случай с такъв проблем. Има коли, които се
развалят. Всичко се случва, но не го изживявам като трагедия. Вечерта, когато
докарах колата в Смолян и я оставих пред *, с * се видяхме. Той видя колата,
4
документите. Вечерта се видяхме, почерпихме се и той каза, че ще минава,
да я регистрира. Дадох му ключа, документите останаха в колата. Когато
предадох колата вечерта на *, той беше сам. Не беше с В.А.. На другия ден не
съм се виждал с него. Застраховката „Гражданска отговорност“ направих във
Варна. Показах им документите, които имах аз, договора за покупко-
продажба. Той беше на един бял лист, 7-8 реда с данните на автомобила и
двете имена на *. Нямаше нищо друго. Затова направиха застраховката на
мое име. Познавам Л.К.. Нищо не съм коментирал с него по повод на този
автомобил, освен когато ни пратиха призовките на всичките. Той ми каза, че
ще идва в Смолян за тази кола, казах му, че и мен ме викат. Миналият път не
можах да дойда. Грешката, че не уведомих съда, за невъзможността си да
дойда, е моя. Съжалявам за това. Не съм разбрал и сега чувам, че рамата на
„*“-то е пренабита. Чух, че има някакви проблеми с колата и че е задържана в
*, но сега чувам, че рамата е била пренабита. Приятели сме с * и сега, но вече
не се занимавам с коли. Работя в друга сфера. Имам къмпинг с бунгала. Като
излезе нещо на сметка купуваме и продаваме. Никога не сме вкарвали заедно
с * коли. Вземал съм една-две коли от * след 2017 г. Още веднъж-два съм
продавал негови коли. Днес смятам от него да взема друга кола. Днес смятам
да взема кола от него. Приятели сме, продължаваме си. Днес ще вземам „*“ от
него за 4 500 лв. Взимам я, да си я карам в момента аз. Ако намеря клиент,
който да ми плати добра цена, ще я продам. Преди купувах често. Бил съм
разпитван в Смолян по това дело. Разпитван съм и за един „*“, който беше
изчезнал. Разпитваха ме, защото съм го карал. Карал съм го, вземал съм го,
ремонтирал съм го. Той се развали на пътя. Да, правил съм го. За друг
автомобил не съм разпитван. Не желая да ми бъдат платени пътни разходи.
След разпита свидетелят беше изведен от залата.
Свидетелят Я.: Идвал съм в Смолян, разпитван съм по ДП във връзка с
тази кола. Помня, че трябваше да препродам едно „* *“ със смолянска
регистрация във Варна преди няколко години. По принцип се занимавам с
продажба на коли, селскостопанска техника и лодки. Не си спомням да съм
разпитван за „* *“ в Смолян. Мисля, че по делегация ме разпитаха за тази
кола със смолянска регистрация. В.К., свидетелят, който разпитахте преди
малко, ми го предложи. Аз имах клиент, един човек от *, който търсеше
такова „*“. Хареса го, даде ми две други коли и ми го плати, а аз на * му
платих пари. Направихме замяна „*“-то за други две коли. Едната кола я
5
дадох на братовчед ми *, а другата продадох. Нямам никакъв спомен колко
ми го плати купувачът на „*“-то. Даде ми „*“ и „*“. *то беше на висока цена.
Мисля, че „*“-то струваше около 30 хил. лв. - 40 хил. лв. Беше на бяло на
цвят. Не помня от къде е внесено. То си беше със смолянска регистрация, не с
чужди номера. Не са ми давали пълномощно. Не съм карал колата.
Собственикът я кара 3-4 дни. После каза, че я взема. Не помня къде видя
колата за първи път купувачът, може би беше на *, но нямам * спомен дали аз
съм я закарал, или *. Взех парите. На * К. му дадох парите много преди да
продам колата. Дадох му парите още в момента, в който човекът каза, че я
взема и ми беше дал колите и парите. * я продаде за около 30 хил. лв. или 40
хил. лв. Аз добавих пари вместо колите и изплатих сумата, която К. ми
искаше. Не съм присъствал на сделката за прехвърляне на автомобила. За „*“-
то взех „*“, „*“ и пари. Не знам какво стана с „*“-то, но знам, че с „*“- то в *
се установи, че са пренабивани номерата на рамата и на двигателя. Може и да
съм свързал купувача с братовчед ми Л.К., но не помня. * има автосалон,
който се занимава с застраховки и регистриране на автомобили в *, възможно
е да съм свързал купувача с *. Дори съм сигурен, че съм ги свързал. „*“- то го
продадох на братовчед ми и ги свързах да си го прехвърлят. Не да минават
през мен с пълномощно. Може и нещо да ми е споменавал братовчед ми за
„*“-то, но не си спомням. Нямам спомен нещо да е споменавал във връзка с
колата. На сто процента „*“- то беше с пренабити номера, не е било това за
„*“-то. Не съм чувал в *-Варна да е имало проблем с автомобила със
смолянска регистрация „* *“. Нямам такъв спомен. Купувачът на „* *“ не ме е
търсил след това, да му връщам пари. Не ми е споделял и не си спомням
братовчед ми Л.К. да ми е казал при регистрацията да е имало проблем.
Идвал съм на разпит в град Смолян, но ме питаха за съвсем друг автомобил.
Прокурор Г. : Във връзка с твърдението на свидетеля, че не си спомня
част от фактите, моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля в частта
относно това дали му е било известно,че е възникнал проблем с
регистрацията на автомобила „* *“ със смолянска регистрация във Варна, тъй
като в тази част показанията на свидетеля се различават, намираща се на стр.3
най-отдолу от протокола. В тази връзка моля на основание чл. 281 от НПК да
бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП, за които е
изготвен протокол от 14.09.2019 г.
6
Адв. П.: Предвид факта, че свидетелят не си спомня, нямам нищо
против да бъдат прочетени показанията му, дадени в хода на ДП. Давам
съгласие за четене на показанията на свидетеля по чл. 281, ал. 5 от НПК.
Съдът счита, че следва да уважи искането на прокурора за прочитане на
показанията на свидетеля В.Я. по реда на чл. 281 ал.5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК,
дадени в хода на ДП по протокол от 14.09.2019 г. на л.148-150 от делото.
Налице е съгласие от защитника на подсъдимите и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля В.Я. на основание чл. 281, ал.5,
вр. ал.1, т.2 от НПК, дадени на ДП с протокол от 14.09.2019 г. в частта
относно това какво е разбрал за случилото се с въпросния автомобил „* *“
със смолянска регистрация, след като е свързал купувача с В.К., частично-в
края на стр.3 от протокола.
Свидетелят Я.: Поддържам показанията, дадени в хода на ДП, които ми
прочетохте. Никой не ме е търсил за пари. Това, което съм казал, че ще
трябва да връщам парите, съм го казал като предположение. Колата отива в
*и от там казват, че колата е пренабита. Някои такива автомобили ги връщат,
а някои не ги връщат. Не мога да предполагам дали такива автомобили с
пренабита рама са крадени. С пренабити коли не се занимавам. Имал съм
много случаи да приемам коли с пренабита рама от *, например, от Италия.
Например, ако на някого му откраднат колата, от *като я върнат, като я
намерят колата, набиват нови цифри, защото старата рама е изрязана или
манипулирана. От *набиват нова рама и издават съответни документи. Не
желая да ми бъдат плащани пътни разходи.
След разпита свидетелят беше изведен от залата.
Свидетелят Д.: С * се познавам от доста години. Два- три пъти съм
ходил заедно с него в Германия, за да си търся автомобил. Купувал съм
камиони от там. * обикновено внася с негов колега- Я.К. коли от Германия и
ги продават тук в България. Става въпрос за нови коли и автомобили втора
ръка. Аз пътувах с тях, защото не бях наясно с това какви документи се
издават и ми беше нужна тяхната помощ, за да превеждат, а и исках да
използвам техния транспорт до там. Знам автомобила „* *“ да са го карали
той и жена му. Не знам колко време го караха, но беше малко време. Не съм
го питал на кого е продал автомобила. Нямам представа дали автомобилът е в
7
града. Впоследствие разбрах, че автомобилът е дошъл от Германия и след
това, когато колата беше в България, разбрах, че има проблем с нея. Тогава
бяхме заедно. Мисля, че тогава взехме платформа. Нямам идея дали, когато
бях с него, е купил автомобила. Не знам кога точно е взел колата. Не съм
присъствал. Той понякога за 10 дни по два пъти ходи в Германия. От *
разбрах, че тази кола има някакъв проблем, но толкова. Проблем в смисъл
документално е имала проблем за регистрацията на колата. След това не съм
го разпитвал повече. Когато съм ходил с Т. в Германия, сме пътували аз, той
и *. Не съм свидетел на закупуването на колата и само знам това, което той
ми е казал. Нямам идея дали е продал и дали ми е казал, че я е продал. Той
продава много коли.
След разпита свидетелят беше изведен от залата.
Прокурор Г. : Към настоящия момент нямам искания за други
доказателства. Моля да се приканят към даване на обяснения подсъдимите.
Адв. П.: Нямам други искания, свързани със събиране на нови
доказателства. Моля да се пристъпи към изслушване на подзащитните ми,
които още в предходно съдебно заседание изявиха желание да дадат
обяснения след изслушването на всички свидетели.
Съдът даде възможност на подсъдимите да дадат обяснения:
Подс. Т.: Относно случая мога да кажа следните обстоятелства: Това е
било преди повече от пет години. Занимавам се с търговска дейност: внос на
автомобили на втора употреба, уреди, машини и друга техника. Имам склад.
Занимавам се с това от 15-20 години. Работил съм в Германия над 10 години.
Пътувам из Европа и продължавам да пътувам. Относно този случай пътувах
за Германия и бях набелязал автомобили за закупуването им. Този автомобил
го намерих по обява в интернет и беше с белгийски номера и белгийски
редовни документи. Беше с упоменат проблем, че не е в движение. Свързах се
с човека. Направих си среща. Мисля, че беше близо до холандската граница,
на един паркинг. Ходих, гледах автомобила. Говорих, видях документи,
видях всичко и закупих автомобила в състоянието, което е- увреден: палеше,
но нямаше мощност. Не можеше да се кара. Взех необходимите документи,
които са с автомобила. Като ми ги даде, нямахме наличен договор за
покупко-продажба на момента и аз попълних такъв впоследствие на името на
съпругата ми, когато дойде транспорта. Човекът ми предаде наличните
8
документи на автомобила с номерата. Документите бяха два листа
свидетелство за регистрация, две части и номерата. Продавачът не беше
собственик на автомобила. По принцип в чужбина от 100 коли 90 ги купувам
от човек, който не е техен собственик. Пише се договор за покупко-продажба.
Човекът, който е записан като собственик в свидетелството за регистрация, не
е продавачът. В чужбина лицето, което притежава двата талона на
автомобила, може да го продаде. Продавачът оставя автомобилът заедно с
документите в автосалона или на частно лице и този, който държи
документите, има пълни права върху автомобила. По принцип се сключва
договор за покупко-продажба, като продавач се записва лицето, което
фигурира като собственик на автомобила в документите, независимо дали е
гражданин на друга държава: белгиец, холандец и т. н. В конкретния случай
ние не подписахме договор за покупко- продажба, защото нямахме бланка. Аз
взех документите. Взех ключа, платих колата. Платих 15 хил. евро и по този
начин взаимоотношенията ми с продавача приключиха. Продавачът ми
обясни, че когато автомобилът бъде регистриран по надлежния ред в
България, ще отпадне регистрацията в държавата на продавача. Доколкото ми
е известно, в държавите на ЕС функционира единна система за регистрация
на автомобили. Бях си уговорил транспорт за 2-3 коли, който намерих в сайт.
В случая намерих товарен бус „*“ с прикачена платформа, с шуменска
регистрация. Свързах се с човека по телефон, но не му помня името, беше
турско. Не го познавах от преди. Видях, че в сайта има добри отзиви за него.
Той трябваше да дойде на следващия ден. Дойде човекът, натоварихме на
платформата автомобила. Бях разпечатал бланка за договор за покупко-
продажба на принтер. Преписах данните на автомобила, данните на името на
човека и писах данните на В.А. като купувач. Не написах дата и * не се
подписа, защото не беше с мен. За продавач се подписах аз, въпреки че като
продавач въведох името на човека, който фигурираше в свидетелството за
регистрация. Това име беше чуждестранно. Не си спомням националността на
човека. Колата беше с белгийски номера и документи, но не мога да кажа
човекът каква националност е бил. На стъклото има стикер с номер на шаси,
като сравних това, което е на стъклото с това по документи. Те отговаряха.
Свързах се с В.К. от Варна, защото той по онова време имаше автосервиз, а и
приятели в тази сфера, и му казах, че ще му изпратя джип, да бъде
отремонтиран, да го види. Той каза да му се обадя кога ще пристигне джипът,
9
за да може да го посрещне. Дадох документите на шофьора: ключа и
договора за покупко-продажба с празна дата и имената на *. Пратих колата
преди аз да се прибера в България. Някъде 3-4 дни преди това, защото имах
още работа. Като съм се прибирах, тогава беше пристигнал и автомобилът
във Варна. К. беше приел автомобила. Беше му сложил номерата, които бяха
вътре, и се беше заел с отстраняването на софтуерния проблем. Няколко дни
след това ми се обади и ми каза, че джипът има софтуерен проблем, който са
го отстранили. Мисля, че 1000 лв. съм платил за това. Каза ми да остане две-
три седмици, да го пробва да го кара, за да е сигурен, че е отстранен
проблемът. Казах му да не бърза да пробва колата. К. го докара в Смолян.
Остави го до *-Смолян и на другия ден си тръгна. На другия ден си бях
приготвил всички документи и платена еко такса. Повиках * да дойде. Тъй
като малкият ни син беше още бебе, тя дойде, само се подписа навсякъде и си
тръгна. Подписа се на договорът за покупко-продажба като купувач. Написах
съвместима с момента на регистриране на автомобила в * дата, за да не платя
глоба, тъй като колата следва да се регистрира в едномесечен срок от
придобиване, т. е. от датата на договора за покупко-продажба. Когато
автомобилът идва на платформа, никъде не се записва, че е влезнал в
България. Откакто я бях купил колата в Германия, беше минал един месец,
защото беше стояла при *. Може би бяха минали около 25 до 30 дни. Когато
автомобилът пристигна в Смолян, на другия ден аз веднага отидох да я
регистрирам в *. На * казах, че съм й купил кола, подарък. Тя не я беше
виждала. Като дойдох от Германия, пак й бях казал, че й търся кола, тъй като
нямаше кола към онзи момент, а и трябваше по-голяма кола с багажник за
количката на бебето. Преди да влезнем в КАТ на гише тя не беше виждала
документите. Аз бях подготвил всичко. Тя се подписа за пет минути и си
тръгна. Чаках на гише около час. Тя не прочете нищо от документите. Аз не й
ги прочетох. Единственото, което й казах, беше, че съм й купил кола и да
дойде да подпише документите. Тя ми има пълно доверие като неин мъж. *
започна да кара автомобила. Кара го няколко дни. Каза, че не й харесва
колата и аз реших да я продам. Тя е сменила сто коли и каза, че не й харесва
тази. Реших да продавам колата и споделих на * К., че смятам да я продавам.
Той ми каза след няколко дни, че има клиент и че ще я вземе. Взе колата и я
продаде. Мисля, че той дойде да вземе колата. Мисля, че аз не бях тогава в
града, че отново пътувах за Германия. Не мога да кажа дали пратихме
10
пълномощно от * по „*“, или той го е взел тук. Възможно е аз да съм закарал
колата, не си спомням тези обстоятелства. Той продаде колата бързо.
Оправихме си финансовите взаимоотношения. Даде ми 40 хил. лв. Нямам
печалба от 10 хил. лв., защото имам разходи по транспорта, по
администрации. Колата беше обслужена с първоначалния ремонт и други
разходи имах. Парите В.К. ми предаде в Пловдив на ръка. Впоследствие ме
търсиха от полицията. Разбрах, че е задържан автомобила в *-Варна. После
разбрах, че има интервенция върху рамата. Не знам кога е манипулирана
рамата. При проверката в * всичко беше наред. Съответните длъжностни
лица го гледаха и не намериха проблем, като го проверяваха в системите. С
продавача в Германия разговарях на немски език. След като му платих
цената, взех документите и ключа. Автомобилът остана там на място, защото
не беше в движение. Аз се върнах *, на 100 км. от паркинга, на който беше
автомобила. Продавачът каза, че го е купил от собственика. Той разполага с
автомобила и може да го продава. Няма как да направя такава справка. Не
знам дали продавачът е германец. Говореше добре немски. Мисля, че беше
румънец. Разпечатах бланка на договор за покупко-продажба от интернет. Не
си спомням на какъв език беше. Не владея френски език. Знам само
обикновени работи, но и договорът и да е на френски, ще го разбера.
Разпечатал съм бланка, която е образец. В същия ден написах данните в
договора с цел преминаване през границата. Аз го подписах за продавач. Това
е важно за митницата, за границата при евентуална проверка. Много рядко
проверяват документи на границата. Шофьорът на платформата държеше да
го напиша. Написах имената на жена ми, тъй като бях решил да й го подаря.
И друг път съм купувал автомобили на чуждо име. После като дойда в
България за купувач се подписва съответното лице, с което имаме уговорката.
Колата, когато е на собствен ход, не е необходимо да има договор за покупко-
продажба, защото тя си има редовни номера. Когато има транзитни номера,
тогава се прави договор между продавача и мен и се отива в тяхната служба
*- Германия като се удостоверява самоличност. Представям лична карта и
дори не ми искат договор за покупко-продажба. Когато отивам в служба *-
Германия, с мен не идва продавачът. Аз просто отивам с документите,
изкарвам транзитни номера и документи на мое име, които са временни. Те
служат за транспортиране на автомобила в ЕС, в конкретния случай до
България. Тези транзитни номера могат да бъдат с различен срок. Вземал съм
11
за максимален срок от 1 месец. Мисля, че могат да се изкарат и за 3 месеца. За
придобиване на автомобили в Германия не съм плащал данък. Мисля, че
такъв не се плаща. По този начин съм купил и регистрирал на името на В.А.
само този автомобил. Всъщност не е само този автомобил, напротив, няколко
са. С необходимите документи в КАТ съм ги регистрирал на нейно име, но не
помня договорите как са били оформени. След въпросното „*“ мисля, че на
нейно име съм регистрирал един автомобил. Имам проблеми с НАП и затова
не ги регистрирам на нейно име. Водим дела с НАП. На името на В.А. има 4-
5 автомобила, които съм регистрирал. Регистрирал съм по този начин и на
други мои близки автомобили. Например на името на баща ми имам
пълномощно. Купувал съм коли и ги регистрирам на негово име. В.К. е
продал два мои автомобила, този и още един. И други автомобили ми е
отремонтирал, защото във Варна сервизите са по-добри. Тази кола я бях взел
за мен и затова документите реших да ги подпише *. Не мога да отговаря
защо съм регистрирал на нейно име и други автомобили, при положение че аз
извършвам покупко-продажба на автомобили в България. Може би съм
регистрирал на нейно име автомобили, защото тогава е нямала какво да кара.
В конкретния случай тя не обърна внимание, че договорът е с моя почерк.
Мисля, че не е осъзнала какво е подписвала. Когато купувам кола, имам
възможност да сравня номера на рамата с номера на стъклото. Но в този
случай сравних само рамата изписана в документите с тази на стъклото. Не
съм търсил номера на рамата в самата кола. Не знаех къде на друго място е
щампована рамата на конкретния автомобил, защото на всеки автомобил е на
различно място. Известно ми е като страна по делото и ДП, че има данни, че
автомобилът е с пренабита рама и същият е бил откраднат от района на * един
месец преди да го закупя. Това не мога да си го обясня. Може би е откраднат,
изнесен в чужбина и аз съм го купил. Това на всеки може да се случи.
Сигурен съм, че автомобилът е напуснал България, защото аз съм го купил от
Германия. За мен е необяснимо защо купувачът е отишъл да го регистрира в
*-Варна почти година след придобиването му. Този автомобил е бил изнесен
от България след открадването му и аз съм го купил. Този случай ме накара
да съм по-внимателен в дейността си. Вече имам uv-лампа, с която си
проверявам документите. Считам, че всеки можеше да попадне на този
автомобил. И друг път се е установявало да попадам на краден автомобил.
Нямал съм такъв случай автомобил, който аз да съм продал на някого, внос,
12
втора ръка от Германия, купувачът да се оплаче, че впоследствие е
установено да е краден и да си търси обратно пари и т н. След този случай с
хората от Варна, които разпитвахте, съм прекратил този тип
взаимоотношения, въпреки че в момента К. иска да му продам автомобил,
който карам в момента и е със смолянски номера. Вече автомобилите, които
внасям втора ръка, ги регистрирам в *на името на купувачите с пълномощно.
Като купувач вписвам лицето, което ме е упълномощило, ако колата е на
платформа. Има различни варианти в зависимост от това дали автомобилът се
внася с транзитни редовни номера или на платформа. На мое име я
регистрирам, когато е с транзитни номера.
Подс. А.: Живея с А.Т. от около *години. Имаме две деца. Работя като
учител в * по английски език. Не владея друг чужд език. Имала съм такъв
автомобил „* *“. Притежавала съм такъв, когато бях в майчинство. *
предложи да ми закупи нов автомобил през 2017 г. Имах нужда от нов
автомобил, понеже бях с две деца и * при едно от пътуванията си с Я.К. се
обади да каже, че е намерил подходяща кола за мен и че ще я закупи. Колата я
видях в Смолян, на *, при самата регистрация. Не мога да кажа кой месец
беше това. Годината беше 2017 г. Към онзи момент кърмех детето си и го бях
поверила на грижите на майка си или на някой друг, защото се наложи бързо
да отида, да се подпиша в *на документите. Имам пълно доверие на мъжа си.
Отидох да се подпиша в *– Смолян. * беше приготвил всички документи и
само ми показа къде да положа подписа. Не изчаках дори и самата процедура
да завърши, защото трябваше да се връщам при детето. След като регистрира
* колата, я карах около 10 дена. Вече имаше всички документи. Понеже съм
ниска, колата е джип, трудно успявах да качвам и свалям количката, защото
двете деца ги бях родила секцио и имах болки в корема и кръста. Беше ми
трудно да свикна с габаритите на колата, а и много гореше и се наложи да я
сменим. * каза, че ще потърси купувач и понеже беше на мое име, трябваше
да направя пълномощно, за да бъде продадена от *. Пълномощното го
направих при нотариус * и по-късно го изпратих по „*“. Аз не знаех и не бях
наясно какво се случва до момента, в който бях извикана в полицията. Тогава
разбрах, че трябва да дам обяснения за повдигнато обвинение. Не съм
прочела документите, защото имам пълно доверие на *. Той само ми показа
къде трябва да се подпиша. Не съм обърнала внимание дали беше неговият
почерк навсякъде. Просто подписах документите. Не ми е направил
13
впечатление самият почерк. Около 2 или 3 пъти са регистрирали автомобили
на мое име. Отчитам като грешка това. Грамотен човек съм, отговорен.
Грешка е, че не съм прочела какво подписвам. Подписала съм всичко, което е
дадено на гишето, без да обърна внимание на това какво подписвам, понеже
съм бързала и съм имала довери на съпруга ми. Имала съм възможност да го
прочета, но бързах и не го направих. След това мисля, че нямам друг
автомобил на мое име, а и не искам да имам нищо на мое име. В крайна
сметка аз отидох за извършване на регистрация и не съм предвидила, че може
да има проблем, след като на колата бяха изкарани документи. Аз не съм
компетентен орган, който да разбирам дали документът е истински или
неистински. Сигурна съм, че той няма да закупи, каквото и да е, ако се
усъмни, че има нещо нередно. Още повече да го даде на мен или на друг член
от семейството. Не мисля, че ще закупи нещо с нередовни документи, защото
това е незаконно и неправилно. Съвестта не би му го позволила. Регистрира
на мое име колата, защото аз нямах кола и той искаше да ме зарадва. На
името на мои близки не е регистрирал автомобили. Не знам защо не ги
регистрира на свое име, а някои автомобили ги регистрира на мое име.
Мисля, че има ограничение колко автомобила може да притежава дадено
лице. Може от такова съображение да е, но не съм сигурна. През цялото
време в *бях с *, включително и в банката, където платих таксите. Той изчака
да бъде издаден талонът и да минат всички процедури. След като минаха
процедурите, които изискваха мое присъствие, си тръгнах, а той остана. Не
си спомням дали съм била по време на техническия преглед на автомобила.
Не знам дали канала и техническият преглед е едно и също, но бях там. Има
комисия в *, която преглежда спирачки и други неща. При този преглед не
беше установено нищо, което да навява на съмнение, че има нещо нередно с
автомобила. Колата беше регистрирана с всички документи. Можеше да се
кара и да бъде в движение. Затова не съм и подозирала, че има такова нещо.
Мислех, че когато колата е в движение и има всички документи всичко е
наред. Декларацията, в която е посочено, че съм закупила автомобила от
Брюксел, Белгия от съответното лице, не съм прочела съдържанието й. Не
съм прочела съдържанието на нито един от документите, което отчитам като
моя грешка. Дори не съм прочела, че нося наказателна отговорност. Не знам
какъв набор от документи се изисква в *-Смолян за регистрация на
автомобили, внесени от чужбина. Не мога да отговоря какво съм подписвала
14
при регистриране на другите автомобили на мое име. Винаги съм била с *.
Той с това се занимава и му е познато. Започнах да подписвам документите,
които жената на гишето и * ми дадоха. Пред мен не съм забелязала * да е
попълвал нещо в договора за покупко-продажба на въпросния автомобил „*
*“. Според мен тези договори се попълват на мястото, където се купува
автомобила, и би трябвало да се подпише между лицето, което е купувач и
лицето, което е продавач. Не разбрах, че * е купил автомобила от белгиец.
Мислех, че е от германец, защото той по принцип купува автомобили от
Германия и беше в Германия. Не ми направи впечатление, че договорът е на
френски език. Не съм го зачела. Не съм видяла * да е писал нещо пред мен и
да се подписва в такъв договор. Всичко беше предварително изготвено. Не
мисля, че имам вина за това какво се е случило. Винаги се стараем като
примерни граждани да спазваме закона. Отишла съм при нотариус, да
направя договор, за да може всичко да е наред. Не мога да нося отговорност
за нещо, което се е случило, след като автомобилът не е в мое владение.
Докато е бил на мое име, аз съм имала документи, издадени от *и те са били
законни.
Прокурор Г. : Няма да соча други доказателства. Считам делото за
изяснено от фактическа и правна страна. Моля да се даде ход по същество.
Адв. П.: Няма да соча други доказателства. Считам делото за изяснено
от фактическа и правна страна. Моля да се даде ход по същество.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурор Г. : Поддържам изцяло повдигнатите обвинения срещу А.Т.
и В.А. с направените изменения в предходно съдебно заседание по реда на
чл.287 от НПК. Ще моля съдът да приеме фактическата обстановка, каквато е
описана в обвинителния акт, като не смятам да я преповтарям и считам, че
същата е доказана от събраните по делото доказателства. Всички в залата са
запознати с обвинението, което е повдигнато от *. Считам, че фактическата
обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие
15
доказателства. Безспорно установено е, че двамата подсъдими в съучастие са
осъщест* състава на престъплението почл.309, ал.1 от НК. От заключението
по изготвената графическа експертиза се установява, че договорът за
покупко-продажба, който бил използван от подсъдимата А., е неистински
документ, доколкото на същия е придаден вид, че съдържа конкретно
писмено изявление на посоченото в него лице *, но в действителност той не е
негов автор. По категоричен начин се доказва, че подписът за продавач,
обективиран в процесния договор, е положен от подсъдимия Т., а
подсъдимата А. е използвала договора пред *, за да докаже, че съществува
правоотношение между нея и *, а именно покупко-продажба на посочения в
него лек автомобил, което е било задължително условие за регистрацията му
пред органите на МВР. И двамата са били напълно наясно, че договорът е
неистински, че същият е съставен от подсъдимия Т. и въпреки това А. го е
използвала пред служителите на *. Договорът е съставен от подсъдимият Т. и
ръкописният текст в него е изписан от подсъдимият Т., което е било видимо,
както и това, че подписът за продавач е положен от подсъдимия Т.. Още от
момента на съставянето на този документ се е целяло автомобилът да бъде
регистриран на името на В.А.. В показанията си свидетелката Х. подробно
обяснява процедурата за регистрация на автомобили, внесени от държави в
ЕС, видно от които, а и от разпоредбите на Наредба I-4/2000 година не се
предвижда възможност при придобиването на автомобил в чужбина да се
състави договор на лице, различно от купувача, който участва в сделката.
Такава възможност има единствено при регистрацията да се сключи договор
за прехвърляне на собствеността на автомобила на името на лицето, на което
ще бъде регистриран, но и в тези случаи се представя договора за
придобиването му от чужбина. В същия смисъл са и показанията на
свидетелите К. и К., които доста предпазливо даваха показания, предвид
близките си отношения с Т., поради което техните показания следва да се
кредитират като достоверни. И двамата посочиха, че не може да се закупи
автомобил на името на друго лице, което не присъства на сделката или от
което няма надлежно пълномощно, а и двамата подсъдими не отричат, че Т. е
съставил договора, а В.А. го е използвала, като се дават обяснения, че това
било формално извършено с цел да бъде регистриран автомобилът на името
на А., тъй като бил подарък за нея и нямало никакво значение с кого се
сключен договорът. И двамата подсъдими твърдят, че договорът е подписан с
16
цел да бъде регистриран автомобила именно на името на В.А., макар че В.А.
даде обяснение в днешно съдебно заседание, че при регистрацията на
автомобила единствено и само е подписала всички документи, без изобщо да
ги чете и че не знаела тяхното съдържание. Считам, че тези нейни обяснения
не следва да бъдат кредитирани за достоверни, тъй като в същото време тя
твърди, че докато е траела регистрацията, докато е минавал автомобилът на
технически преглед, тя е била там, а в същото време е нямала никакво друго
време да прочете съдържанието на документите. Самата тя е педагог, с висше
образование, човек, владеещ английски език и ми е трудно да приема, че е
склонна да подписва документи с такова значение, при някои от тях с
изрично указание, че носи наказателна отговорност и че тя не е знаела какво
подписва. На следващо място при регистрацията на автомобила подсъдимата
А. е използвала СРМПС, което е неистинско, който факт се установява от
изготвеното заключение по приобщената техническа експертиза. Фактът, че
документът е използван лично от нея се доказва от показанията на
свидетелката Х., изготвената графическа експертиза, която дава заключение,
че лично тя е подала заявлението за регистрация на автомобила, към което е
представено и СРМПС, на което е придаден вид, че е издадено от
компетентните власти на Кралство Белгия. Същият факт не се оспорва и от
самата подсъдима. Оспорва се наличието на умисъл, който обаче следва да се
изведе не от формалното й изявление, че не й е било известно, че същото
било фалшиво, а от обективните действия на двамата подсъдими. Самата тя е
била наясно, че лицето, вписано като собственик на колата в свидетелството,
изобщо не е подписало договора, а е подписан от Т., както и че последният
въобще не е бил в Кралство Белгия, което най-малкото поставя под съмнение
автентичността на СРМПС. Още в хода на ДП се оспори наличието на неин
интерес за извършване на това престъпление. Съставили са един фалшив
договор за продажба за същия този автомобил и в него е вписано едно лице, с
което самият подсъдим Т. твърди, че не е имал никакъв контакт. В хода на ДП
при водената кореспонденция властите на Кралство Белгия сочат, че такова
лице в техните информационни системи изобщо не съществува . На следващо
място представя се един документ, от който било видно, че е издаден от
Кралство Белгия, а в същото време безспорно е, че Т. не е бил по това време в
Белгия, а твърди, че автомобилът е закупен от Германия. Всичко това в тази
съвкупност създава съмнение за автентичността на свидетелството, като
17
добавено към това е цялата сделка по придобиването на автомобила, за който
не съществуват никакви данни от граничните власти въобще как е влязъл в
страната. Подсъдимият Т., а и също свидетелят К., доста избирателно си
спомниха факти по транспортирането на автомобила, като се твърди, че
същият е внесен на платформа, но не могат да посочат от кого нито с какъв
автомобил, без никакви документи за транспортирането му. Твърди се
единствено, че документите включително СРМПС се намирали в жабката на
автомобила. Действително не може да се очаква от обикновен гражданин да
различава истинското свидетелство от неистинкото, но тези обективни факти
е следвало да усъмнят А. и да извърши съответната проверка за това. Още
повече, че по делото има доказателства, които сочат, че на името на
подсъдимата има регистрирани множество автомобили, което говори за
нейната отлична информираност за процедурата и доста голям опит при
регистрацията на автомобили. По делото е приобщена справка на *, видно от
която на името на В.А. има регистрирани множество автомобили, което
опровергава нейните твърдения, първо, че имала само два автомобила
регистрирани на нейно име и което говори за информираността й по
процедурата за регистрация. На следващо място безспорно е, че на 18.09.2017
г. А. е подписала декларация, с която потвърдила неистина, че на 11.09.2017
г. в Белгия , гр. Брюксел от * лично е закупила лекия автомобил и същият е
влязъл в България на 13.09.2017 г., въпреки че по това време тя въобще не е
напускала България, който факт се потвърждава от самата нея, от подсъдимия
Т. и от свидетеля К., който твърди, че когато Т. е закупил автомобила са били
заедно в Германия. Това се потвърждава и от справката за задграничните
пътувания на В.А., която е в кориците на делото. Следва да се приеме, че А.Т.
е осъществил състава на престъплението по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2
от НК. Подсъдимата В.А. е осъществила състава на престъплението по
чл.309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1,
чл. 313, ал.1 от НК. С оглед на това моля съда да признае двамата подсъдими
за виновни по повдигнатите им обвинения, като при определяне на
наказанията следва да се вземе предвид следното: При определяне на
наказанието на всеки един от подсъдимите моля да вземете предвид
посочените в постановлението смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и наличието на предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия А.Т., като същият
18
бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено наказание
„глоба“ в размер на 2 хил. лв. По отношение на подсъдимата В.А. предлагам
да бъдат наложени наказания за всяко едно по отделно престъпление при
приложение на разпоредбата на чл.54 от НК, а именно: за престъплението по
чл.309, ал.1 от НК „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца; за
престъплението по чл.316, вр. С чл.308, ал.2 от НК- „лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца; за престъплението по чл.313, ал.1 от НК- „глоба“ в размер
на 300 лв. На основание чл.23 от НК следва на подсъдимата А. да се наложи
едно общо, най-тежко наказание измежду сформираната съвкупност, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години. На основание
чл.23, ал.3 от НК към наложеното най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ да се присъедини изцяло наказанието „глоба“ в размер на 300 лв.
Моля да осъдите подсъдимите да заплатят солидарно направените в хода на
ДП разноски за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-почеркова
експертиза в общ размер на 570.00 лв. По отношение на веществените
доказателства считам, че приобщеното свидетелство за регистрация на МПС,
част първа и втора, следва да се изпратят на органите на *. По отношения на
приобщения по делото автомобилен ключ с лого на „*“, считам, че следва да
остане към делото. Моля в този смисъл да бъде Вашият съдебен акт.
Адв. П.: От името на подзащитните ми ще Ви моля след преценка на
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства да постановите
съдебен акт, с който признаете и двамата подсъдими за невиновни по
повдигнатото им обвинение. Първото от което, повдигнато като такова,
извършено при условията на чл. 20, ал. 1 от НК, а именно като
съизвършители на същото. За да бъдат изведени коректно обективните и
субективните признаци на деянията, за които им е повдигнато обвинението,
то следва да бъде направен внимателен анализ на събраните по делото
доказателства съдебният акт да намери опора именно в събраните безспорни,
непротиворечиви и последователни доказателства, на база на които да бъде
изграден крайният извод относно виновността на двамата подсъдими.
Недопустимо е присъдата да почива на догадки и съмнения, каквито считам,
че са налице в изобилие, както в обвинителния акт, така и в пледоарията на
държавното обвинение в днешно съдебно заседание. На няколко места се
употреби изразът „съмнително“, което води на мисълта, че дори обвинението
19
не е убедено в това, за което са привлечени подзащитните ми и за това , за
което се прави искане те да бъдат осъдени. В самия обвинителния акт на
множество места обвинението прави изводи на база догадки, цитирам: „И на
двамата обвиняеми е било добре известно, че за регистрация се изисква да
бъдат представени свидетелство за регистрация на МПС и договор за
покупко-продажба на автомобил,каквито обаче обвиняемият няма“. На каква
база от доказаталества обвинението прави този извод, при положение че
безспорно по делото се установява, че подсъдимият Т. още на място в
Германия при закупуването на автомобила е съставил такъв договор.
Неговите обяснения в тази насока бяха подкрепени и от показанията на
разпитания в днешно съдебно заседание свидетел К., който обясни, че при
пристигане на автомобила в България, в колата са се намирали документите,
касаещи регистрацията на автомобила и подписаният договор, който е
съставен преди натоварване на колата за България по искане на шофьора, за
да може, ако бъде спрян за проверка, да представи доказателства за
собствеността на колата. При положение че има застраховка гражданска
отговорност, на каква база се прави извод в обвинителния акт, че Т. не
разполагал със свидетелство за регистрация. Как би могъл свидетелят К. да
направи такава застраховката „Гражданска отговорност“, при положение че
няма свидетелство за регистрация. Отново предположение, което се
опроверга в хода на съдебното следствие. На следващо място се твърди, че
двамата обвиняеми решили да съставят договор за покупко-продажба на
автомобил. Откъде и на каква база обвинението стига до извод, че двамата
решили да съставят такъв договор, при положение че гласните и писмени
доказателства сочат, че този договор е съществувал към момента, в който
колата е влязла в България, потвърдено от показанията на свидетеля К. и
обвиняемия. Свидетелят К. казва, че застраховката „Гражданска отговорност“
е на негово име, тъй като договорът не е бил подписан и е нямал дата, което
сочи, че договор е имало към онзи момент и се опровергава следващото
посочено от мен твърдение, отбелязано в обвинителния акт и се поддържа в
съдебно заседание. На следващо място обвинението пише, че в договора
щели да попълнят другите данни за автомобила. Кои са тези други данни за
автомобила, на каква база се прави извода, че в бъдещ период ще се попълват
данни на автомобила, при положение че подсъдимата А. не е била в Германия
и Варна и вижда автомобила едва на 18.09.2017 г., когато отива в сградата на
20
* да регистрира автомобила. От свидетелските показания и обясненията на
подсъдимия, които са непротиворечиви, се установява, че подсъдимата А. е
имала физическата възможност да види договора, предмет на първото
обвинение, и декларацията, предмет на обвинението в т. 3, едва на гишето в *,
когато са й предоставени за подпис. Безспорно се установява, че изписаният
собственоръчно текст в договора и декларацията е положен от подсъдимия Т..
Той направи самопризнания, даде подробни обяснения каква е била
причината за изготвяне на този договор и че той е изготвил и попълнил
всички необходими документи за регистрацията на автомобила, т. е
подсъдимата В.А. не е участвала в съставянето на договора и е нямала
физическата възможност, тя единствено е употребила същият. Обвинението
по чл. 309, ал. 1 от НК касае съставяне и използване на неистински частен
документ. За да приемем това, то следваше да се установи общност на умисъл
към момента на съставяне на самия договор, т. е. В.А. и А.Т. предварително
да се разбрали, че ще изготвят такъв договор с конкретно съдържание с цел
В.А. да ползва същия. Считам, че това престъпление не е осъществено в
неговата цялост от двамата. Да, подсъдимият А.Т. е попълнил текста в самия
договор върху бланка разпечатана от интернет, но той е попълнил договора и
е положил подписа, който е неавтентичен и тази неавтентичност е предмет на
установяване при твърдение за неистински частни документи е извършено в
Германия. Съставен е договор без знанието и впечатление от страна на
подсъдимата А., като. Тя единствено го е подписала в *, за да регистрират
колата на нейно име, тъй като тази кола е търсена и закупена за нейно
ползване. Считам, че не може да се твърди, че подсъдимата А. е осъществила
деянието по чл. 309 от НК. Да, тя съзнателно се е ползвала от този документ,
но не е участвала в неговото съставяне. Самият положен подпис в графа
„продавач“ е имитация на чужд подпис. Това не е реалният подпис на
подсъдимия Т.. Дори да се беше загледала и установила, че ръкописният
текст е положен от съпруга й, то тя няма как да се ориентира дали подписът е
поставен от продавача, което всъщност е предмет на обвинението, което е за
съставяне на неистински документ, а не за поправка на частен документ. Ето
защо считам, че по това деяние единият от подсъдимите е осъществил единия
акт, а другият от тях е осъществил другия акт, без да е имало общност на
умисъл. Считам, че обвинението е недоказано в тази си част.По отношение на
обвинението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2 от НК касаещ съзнателно ползване
21
на неистински официален документ, считам, че това обвинение се
опровергава от събраните по делото доказателства. Да, от формална страна
действително документът е неистински. Има извършена експертиза, която е
приета по делото. В предходно съдебно заседание подробно от експерта Ш.
даде показания и обясни пред съда, че манипулацията и в двете части, на
официалния документ, касаещ регистрацията на автомобила, не би могла да
бъде установена с просто око. Човек трябва да разполага със специални
знания и база данни, за да установи неистински на документ. Това беше
потвърдено и от показанията при разпита на свидетелката Х., която твърди,
че при приемане на документите е нямало външен белег, от който да се
усъмни, че има манипулация върху този документ. В предходно съдебно
заседание същата, поглеждайки го, каза, че за този документ не може да
твърди, че е подправен, тъй като се виждат необходимите знаци. Затова
считам, че подсъдимата В.А. дори и да е разполагала със специални и да се
беше опитала да идентифицира този документ и провери истинността му, то
тя не би могла да направи това, за да се говори, че тя е ползвала този
документ. Тя трябва да е съзнавала, че документът е неистински и умишлено
да го е ползвала за регистрация на автомобила. В случая може да се допусне
по отношение на обвиненията, че е действала при условията на
непредпазливост, т.е, че е била длъжна и е можела да направи проверка на
фактите, но предоверявайки се на съпруга си, който от години се занимава с
търговия на автомобили и регистрация на същите в КАТ, тя чисто формално е
положила подписа си, където той й е посочил, че следва да се подпише,
считайки че с полагането на подписа попълва всички документи, свързани с
регистрацията. По този начин чисто механично и формално същата е
поставила и подписа си и на декларацията, предмет на третото обвинение по
чл.313 от НК. В случая се касае за формално престъпление, но от
експертизата се установява, че текстът, с който се декларират факти и
обстоятелства за закупуване и внасяне на автомобила отново е бил попълнен
от подсъдимия Т.. В.А. не е съзнавала какво точно се декларира. Не е минало
през нейното съзнание декларирането на тези данни. Тя, доверявайки се, се
подписва с цел тази декларация да бъде приобщена към документите,
необходими за регистрацията. Считам, ме по нито един от пунктовете на
обвинението срещу подсъдимата В.А. не се установи същата да е действала
при условията на пряк умисъл. Практиката е категорична, че при документни
22
престъпления същите могат да бъдат приети за извършени от субективна
страна, при положение че са осъществени при условията на пряк умисъл. По
отношение на твърдението, че В.А. е имала възможност да прочете
документите, тъй като същата е присъствала и при техническия преглед, то
считам, че този извод е неотносим към твърденията за това, че се е подписала
на регистратурата. Първо се минава на гише, след това се минава към канала,
т.е към момента, когато тя е била на техническия преглед при втората част на
регистрацията, документите са били подписани и подадени. Тя е нямала
възможност, а и да е имала възможност, тя не се е запознала със
съдържанието им поради обективни факти, които изложи в днешно съдебно
заседание. Не се опровергават обясненията на двамата подсъдими от нито
едно доказателство- гласно и писмено. Действително има събрани
доказателства, голяма част приобщени по настоящото дело, но те по никакъв
начин не могат да обосноват съставомерността на деянията, предмет по
настоящото дело. Считам, че всички твърдения, изложени от прокуратурата,
се отличават със съмнителност, както многократно се изрази прокурорът,
защото в случая по отношение на субективното отношение към извършеното
от В.А. няма никакви други събрани доказателства, които да опровергават
нейните твърдения. По отношение на обвинението на подсъдимия Т.
първоначално взех становище и считам, че същото е недоказано не поради
факта, че той не е попълнил данните и той не е съставител на документа, а
поради факта, че той е участник само в първия от двата акта, които следва да
бъдат установени, като извършени при условията на умисъл на двамата
подсъдими. Той е участвал сам при съставянето на този документ.Предвид
гореизложеното считам, че обвиненията срещу двамата подсъдими останаха
недоказани в настоящото производство, което ще е в противоречие с
принципа визиран в чл. 303 от НПК, а именно, че една присъда не би могла
да почива на предположения, на каквито предположения се гради цялата
хипотеза на обвинението в настоящото производство.
На основание чл.297 НПК, съдът дава право на последна дума на
подсъдимия Т. : Съжалявам за това нещо. Нямало е умисъл от наша страна.
Нещата са се стекли по такъв начин и ние сме обвиняеми. С попълването на
документите и извършеното е нямало умисъл. Искам аз да поема
отговорността. Съжалявам, че се стигна до тук. Моля съдът да разгледа
материалите и да отсъди справедливо.
23
На основание чл.297 НПК, съдът дава право на последна дума на
подсъдимата А.: Съжалявам за всичко. Деянието не е било умишлено. Оттук
нататък не искам да има нищо, което да е на мое име и ще се отнасям по-
сериозно в частта, която касае документацията. Грешката действително е моя,
че не съм прочела. Надявам се, ако може за справедливост.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ ОБЯВИ присъдата си в публично съдебно
заседание в присъствието на страните, на които разясни, че същата може да се
протестира и обжалва пред Окръжен съд Смолян в 15-дневен срок, считано от
днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 15.45 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР:
На основание чл. 309, ал.4 НПК, съдът счита, че следва да отмени взетите спрямо
подсъдимите А.Т. и В.А. мярка за неотклонение „Подписка”, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Подписка” спрямо подсъдимия * *Т..
ОТМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Подписка” спрямо подсъдимата В. АН.
АНГ..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за отмяната на мерките за неотклонение подлежи на обжалване
и протестиране в 7-дневен срок, считано от днес, чрез Районен съд гр. Смолян пред
Смолянски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
24