Решение по дело №243/2024 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 122
Дата: 10 юли 2025 г.
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20243210100243
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Балчик, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20243210100243 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от
„****“АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от П. С., Я. Д., Р. И., чрез адв. К. от АК-Добрич, против Г.
Й. Г. с ЕГН********** от ****.
Предявен е установителен иск, с правно основание в разпоредбите
на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. чл.
79 от ЗЗД с цена на иска-главница 806,73 лева и мораторна лихва в размер
на 27,38 лева, както и направени деловодни разноски.
В исковата си молба, ищецът твърди, че ответника Г. Й. Г. ЕГН
********** от **** е абонат към дружеството и стопанисва за обект на
потребление, находящ се в **** представляващ стопански обект, с
клиентски ****, абонатен ****.
На това основание между страните съществувало облигационно
правоотношение по продажба на ел. енергия.
За да бъде доставена ел. енергия на ответника бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на „****” АД.
Въз основа на това ищецът, а не електроразпределителното предприятие,
фактурирал за периода на потреблението суми дължими за услугата
достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.
Твърди се, че ответника е небИ. клиент, като такъв може да бъде
както физическо така и юридическо лице, което купува ел. енергия за
стопански нужди.
Ищецът твърди, че ответника е Физическо лице, което стопанисва
стопански обект за стопански нужди, поради което и последния се явява
1
небИ. клиент по смисъла на Закона за енергетиката.
През периода обхванат от издадените фактури-13.10.2023г.-
12.01.2024г. е съществувало непрекъснато облигационно правоотношение
по продажба на ел. енергия и по осъществяване на достъп до
електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с ел. енергия при
общи условия, за обект находящ се в **** за обект на потребление-
стопански обект с клиентски ****, абонатен **** .
Ищецът твърди, че съгласно Решение Ц-29 от 01.07.2020г. ДКЕВР и
на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 е била определена цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на небИ.и потребители-абонати в размер
на 0.2054лв/кв/ден/ т.7.3.2 от решението.
Посочената цена важала и за процесния период.
Твърди се че при определянето на цените за бИ.и и не бИ.и клиенти
е възприет различен подход, като при ползване на обекта за бИ.и нужди
ценната за достъп се заплаща върху количеството действително
изразходвана електрическа енергия.
Като при потребление за небИ.и нужди каквото е осъществявано в
обект с клиентски ****, цената за достъп е определена на ден, съобразно
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на
мрежата и се дължи за всеки ден,през който продължава
присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия.
Разходите за поддържане и управление на мрежата зависели от
ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в
съответствие със заявената от него мощност.
Всеки небИ. клиент заплащал цена за поддръжката на резервирания
от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при
наличие на присъединяване към мрежата.
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа
зависела от предоставената мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от
Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи и цената за достъп до
разпределителната мрежа не зависело от ползваното количество
електрическа енергия, а от резервираната за обекта на клиента и
предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставена
електрическа енергия или не.
Твърди се, че на това основание в нито една от процесиите фактури
не е начислена стойност на потребена ел. енергия, тъй като такава няма,
но била начислена сума за осъществен достъп до разпределителната
мрежа при резервираната мощност от капацитета й.
Освобождаването от задължението за заплащането на тази мрежова
услуга следвало в случаите, в които присъединяването към
електроразпределителната мрежа може да настъпи само при прекратяване
на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа, какъвто настоящият случай не бил,
като ищецът твърди, че е предоставял до обект на клиентски ****, ел.
2
енергия, за небИ.и нужди.
Облигационните отношения не били прекъснати. Била предоставена
непрекъснато услугата достъп до електроразпределителната мрежа на
обекта, който се стопанисвал от ответника, поради което и е направено
твърдение, че стойността на услугата достъп до електроразпределителната
мрежа начислена с фактури подробно описани в Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на стойност 806.73лв е дължима
ответника-собственик на обекта и ползвател на услугата по достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период.
Поради изменение в ЗЕ, в чл.94а от ЗЕ, считано от 01.10.2020г от
кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небИ.и клиенти,
независимо от нивото на напрежение на което били присъединени.
Това правело невъзможно оставането на обект на потребление- село
Сенокос стопански обект с клиентски ****, абонатен **** на регулирания
пазар-той не можел да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите
общи условия, което ех lege водело до прекратяване на договора за
доставка на ел. енергия при общи условия от крайния снабдител.
Твърди се, че няма сключен договор с търговеца на ел.енергия по
свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020г, нито
към настоящия момент.
Не е налице и сключен тИ. договор по смисъла на § 15 на ПЗР на
ЗИД на ЗЕ/ ДВ, бр.57/2020г в сила от 26.06.2020г./ съгласно тази
законодателна промяна от 01.10.2020г. обект с клиентски ****, абонатен
**** за обект находят се в **** служебно е преминал от „****” АД, в
качеството му на краен снабдител, на свободния пазар с доставчик „****”
АД, в качеството на Търговец на свободния пазар.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ, клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорни цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на
съответния мрежови оператор. Твърди се, че за периода на процесиите
фактури отново не били начислени дължими суми за потребена енергия, а
е начислявана само дължима сума „за мрежова услуга достъп до
електроразпределителната мрежа’’, начислена на база предоставена
мощност- 25.00кВт за клиентски ****.
Твърди се, че на това основание, за процесния период „****” АД в
качеството си на търговец на свободния пазар е издал фактури, подробно
описани в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на стойност 806.73лв и на това основание претендира заплащането
на суми във връзка с тях, начислени от „****” АД на основание чл. 31, ал.
1 от ПТЕЕ, съгласно която клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорни цени заплащат суми за мрежови услуги на съответния
търговец.
Твърди се, че на това основание ответника дължи сумите предмет на
делото, същите към датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от
ГПК не били заплатени, не били заплатени и към момента на подаване на
исковата молба.
Предвид на това, че ответника не бил заплатил твърдените
3
задължения за дружеството възниквало и интерес да предяви мораторна
лихва в общ размер на 27.38лв, като дължимостта на лихви в случай на
забавено плащане била уговорена между страните в чл. 38 от ОУДПЕЕ и
съгл. чл. 86 от ЗЗД.
Това е породило правния интерес на ищеца от завеждане на иска.
Моли съдът, да постанови решение по силата на което, да приеме за
установено, че ответника Г. Й. Г. ЕГН **********; **** за обект на
потребление- **** стопански обект с клиентски ****, абонатен **** за
обект находящ се в **** дължи на ****” АД, с ЕИК ****, с адрес ****,
представлявано заедно от всеки двама; П. С. С.., Я. М. Д. и Р. Й. И., сумата
в размер на 806.73лева, представляващо главница, за неплатена цена на
мрежова услуга по фактури, издадени за период от 13.10.2023г. до
12.01.2024г. за обект с абонатен ****, с клиентски ****, както и сумата от
27.38 лева, представляваща мораторна лихва за периода 23.10.2023г. до
02.02.2024г.
Претендират се разноски по делото ,както и такива направени в
заповедното производство.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С исковата молба са направени и доказателствени искания за
допускане и назначаване на комплексна съдебно счетоводна и техническа
експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото,
данните от електронната база и счетоводството на „****” АД, да даде -
отговор на следните въпроси:
Правилните цени определени от КЕВР ли са приложени при
изчисляване на процесните счетоводни документи?
-Каква е реално предоставената мощност на клиента на процесния обект
съобразно присъединителните му съоръжения, в това число параметрите
на токовите му трансформатори?
-Съществуват ли задължения за електрическа енергия, мрежови услуги,
надбавки и лихви просрочени по процесните счетоводни документи, какъв
е техния размер, с какъв падеж са незаплатените фактури?
-За процесния период има ли просрочено заплащане на задължения, по
кои фактури? Да се посочи падежа на фактурите както и датата на
плащане на същите!
-Какъв е размера на мораторната лихва до 02.02.2024г. върху фактурите,
за който е установено в т. 4 от задачата, че са незаплатени,считано от
датата на падежа?
-Осчетоводени ли са процесиите фактури в счетоводството на ответника и
ползван ли е данъчен кредит?
Направено е искане да бъде изискано и приложено към настоящото
производство и ч.гр.д. № 90/2024г. на БРС.
С исковата молба се представят писмени доказателства.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на
ответника.
4
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е последвал писмен
отговор от ответника.
Ответника Г. в депозирания писмен отговор е изразил становище по
иска и представените доказателства и направени доказателствени
искания. Счита иска за допустим, но неоснователен, като излага следните
твърдения:
Твърди, че между него и ищеца няма валидно договорно отношение.
Твърди, че в представения от ищеца като доказателство към ИМ,
Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция от дата 14.12.2023г., бил подписан от двама служители на
ищеца, имало положен подпис и за клиент, но твърди, че не той е
подписал договора. Твърди, че не е подписвал никакви договори с ищеца
за процесния период, поради което и не е в облигационни отношения с
ищеца. Посочва, че за него е неизвестно кога ищеца е демонтирал стария
електромер и кога е монтирал нов.
Твърди, че в ИМ е приложен Констативен протокол за демонтаж на
електромер с ****, от който било видно, че клиентския номер е
**********, а в ИМ ищецът предявявал претенция към абонат с
клиентски ****. Такова несъответствие било констатирано от
представители на ищеца и при съставяне на Констативен протокол
№1566158-1/28.09.2023г.за монтаж като е записано, че било възстановено
захранване към абонат с клиентски номер **********, т.е. и в този
протокол бил посочен абонат с различен клиентски номер на електромер.
Твърди, че в този Констативен протокол положеният подпис за клиент, не
е негов.
В отговора е направено възражение за приемане като доказателство
на приложения с исковата молба Договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик последна инстанция от дата 14.12.2023г.
Направил е доказателствено искане, в случай, че ищецът държи да
се възползва от този Договор като доказателство по делото, да бъде
назначена съдебно-графологична експертиза, която да установи от кого е
положен подписа, в частност - дали подписа е негов.
В отговора, ответника е направил твърдение и оспорва фактите
изложени в исковата молба, че е собственик на стопански обект в ****,
****, където работил и отглеждал животни до 2017г. През 2018г. се
разболял тежко, което наложило да прекрати работата, разпродал и
животните.
На 02.05.2018г. се отписал и от регистъра на земеделските стопани,
като през м. октомври 2022г. му била извършена оперативна интервенция.
С Експертно Решение на ТЕЛК №992077 от 85/05.05.2023г. е
освидетелстван пожизнено със 100% ВСУ без право на чужда помощ.
Твърди, че от 2018г. не работи, не е наемал хора да работят, нито е
отдавал процесния обект под наем. От 2018г. обекта бил затворен и нямал
никаква консумация на електричество.
Твърди, че след като през м. септември 2023г. получил Заповед
№219/11.09.2023г. изд. по ч.Гр.Д. №580/23г. на РС Балчик, издадена по чл.
5
410 ГПК, в полза на ****" АД, за сумата от 241.41лв-главница за
незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури за периода от
13.08.2020г. до 14.05.2021г.; 62 лв. мораторна лихва; 25лв. ДТ и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение, сумата по издадената Заповед била
заплатена. Бил изненадан, когато два месеца по-късно получил нова
покана за доброволно плащане към „****" АД, че дължи сумата от
786.61лв. за консумирана ел.енергия по фактури за периода от 01.07.2021г.
до 23.11.2023г. Тази сума отказал да плати.
Твърди, че електромера му бил демонтиран от служители на Енерго-
Про, за което имало приложено доказателство към ИМ - Констативен
протокол за демонтаж на електромер ****, а нов електромер бил поставен
от служителите на ищеца едва на 28.09.2023г., видно от Констативен
протокол за монтаж на електромер **** не бил уведомяван нито за
демонтажа, нито за монтажа на новия електромер.
Твърди, че поради тази причина от края на 2023г. насам,
нееднократно е посещавал офиса на ищеца „****" АД - клон град Добрич,
с искане да подаде Молба за закрИ.е на партидата му като стопански
обект, но всеки път служител във фронт офиса отказвал да приеме
молбата, с мотив, че има неплатени стари задължения.
Счита, че не дължи на ищеца, претендираните суми, по изложени в
отговора съображения. Твърди, че между него и ищеца е налице липса на
валидни облигационни отношения.
Моли съдът да постанови съдебен акт, с които да отхвърли иска
като неоснователен.
Направено е искане за прекратяване на производството и
обезсилване на издадената Заповед №41/13.02.2024г. издадена по Ч.Гр.Д.
№90/2024г. на Районен съд Балчик.
Оспорва твърдението на ищеца, че подписа положен върху Договор
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция с
дата 14.12.2023г. в тази връзка е направил доказателствено искане за
назначаване на съдебно - графологична експертиза за установяване
автентичността на подписа му върху договора.
Предявеният иск е установителен с правна квалификация в
разпоредбите на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 124 от
ГПК, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е разпределил
доказателствената тежест, като е указал, че по иска с правно основание
чл. 124 от ГПК във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже по предявените искове, следните факти:
Да докаже следните правопораждащи факти: - че спорното право е
възникнало, а именно, че съществуват договорни отношения между
страните, както и че е изпълнил своите задължения по договора. Да
докаже неизпълнението на договора от страна на ответника.
-Да докаже наличието и настъпването на забава от страна на
ответника,а в тежест на ответника е да докаже по предявения иск налични
плащания, както и относно твърденията си, че за процесният период не е
6
извършвал стопанска дейност в обекта.
По направеното оспорване истинността на документ от ответника
съдът е предоставил възможност на ищеца да се запознае с оспорването,
като МУ дал възможност до датата на първото по делото с.з. да заяви
желае ли да се ползва от документа, а именно договор за доставка на
ел.енергия от 14.12.2023г.
В първото по делото с.з. ищцовото дружество е заявило, чрез своя
проц. представител, че поддържа исковата молба и моли за приобщаване
на доказателствата, които са приложени към нея, вкл. и договора за
доставка на ел. енергия от доставчик последна инстанция от 14.12.2023г.
В тази връзка с оглед оспорването, скл. на този договор от страна на
ответника, съдът е назначил съдебно-графологическа експертиза.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът с пр. осн. чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е
допустим с оглед предявяването му в предвидените от закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от приложеното ч. гр. д. №90/2024г. по описа на РС-Балчик.
Вземането, предмет на заповедта по чл. 410 от ГПК е
индивидуализирано със страни, посочени са конкретни фактури с номер и
дата и размера на задължението, което се претендира.
За успешното провеждане на предявените искове е необходимо
ищецът да докаже дължимостта на сумата по заповедта, наличието на
валидно облигационно правоотношение между страни за доставка на
ел.енергия в процесния имот и качеството на клиент, а от своя страна
ответника налични плащания, както и относно твърденията си, че за
процесният период не е извършвал стопанска дейност в обекта.
Спорното по настоящото делото е наличието на валиден договор за
доставка на ел. енергия и ползването й от потребителя, в случая от
ответника.
Ответника, твърди, че представения от ищеца като доказателство
договор за доставка на ел. енергия от доставчик последна инстанция от
14.12.2023г. не е полагал подпис върху последния.
На това основание е оспорил валидността му, както и наличието на
облигационна връзка между него и ищцовото дружество.
На следващо място е направил твърдения че в приложения от
ищцовото дружество КП за демонтаж на електромер с **** се
установявало, че кл. номер е **** а ищецът бил предявил иска си към
абонат с кл. ****. Това несъответствие било констатирано от
представители на ищеца и при съставяне на КП №1566158-1/28.09.2023г.
за монтаж където било записано, че било възстановено захранвате към
абонат с кл.**** .
На това основание и след като адв. К. в с.з. е заявил, че ще се ползва
от приложените към исковата молба доказателства, вкл. и процесния
договор, съдът е допуснал съдебно-графологическа експертиза.
7
Във вр. с изготвянето й, от ищцовото дружество е бил изискан
договора и видно от заключението на в.л. С. се установява, че в графите
“За клиента“, на стр. 7 и стр. 8 в договор между **** АД и Г. Й. Г. не е са
изпълнени от Г., а са имитирани и вероятно са изпълнени на електронно
устройство „iPad“.
В с.з. в.л. С. заяви, че Г. не е полагал подпис в договора, подписа
положен в договора е различен от подписа на Г., били установени
различия, въз основа на които е дал заключение, че подписа е имитиран.
Съществувала възможност, да са ползвани стари образци от други
договори, в случай че лицето се е подписвало по някакъв повод
върху„iPad“ и дружеството да е ползвало тях, по причина че са налични в
компютрите, като могат да се положат по този начин на всеки един
документ.
В.л. в с.з. заяви, че в началната част на подписа има движение, което
го е имало през всичките години, докато в конкретния договор, при
подписа липсвало.
Експертизата не е оспорена от страните, поради което е приета от
съда.
В писмения отговор ответника е посочил, че не е заплащал
претендираните суми за ел. енергия, поради причина че не е ползвал
стопанския обект, както и че многократно е правил опити до ищцовото
дружество да бъде прекратена партидата, от където му било отказвано, по
причина че има неизплатени задължения.
Неплащането на задълженията по фактурите е установено и от в.л.
по ССчЕ, което е установило, че фактурите не били осчетоводени и
данъчен кредит по тях не бил ползван.
От своя страна в.л. по техническата експертиза е посочило, че
реалната предоставена мощност за обекта с аб. **** в **** до
27.10.2020г. и от 28.10.2020г. до 27.09.2023 и от 28.09.2023г. до
23.11.2023г. е била 31kW.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, налага
извод, за липса на елементите от фактическия състав обуславящ
основателност на претенцията на ищеца за заплащане на мрежови услуги
от ответника.
На първо място не се установи ответника да е в облигационно
отношение с ищеца **** АД, нито въз основа на писмен договор, нито въз
основа на неформална доставка на ел. енергия в обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Не се установи и кой конкретно е
електроснабденият имот на ответника, предвид констатираната от съда
разлика в приложените по делото Констативни протоколи за демонтиране
на електромер и монтирането на 28.09.2023г. на нов.
По делото не са събрани доказателства които да установят
качеството на ответника на небИ. клиент, т.е. такъв който в процесния
период е ползвал електроснабденият обект за реилазиране на стопанска
/търговска дейност, с оглед задължението му да заплаща таксата за достъп
до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност.
8
Нещо повече, ищецът, чиято доказателствена тежест е да установи
основанието и размера на вземането си не е ангажирал доказателства за
подадено от ответника или негов праводател заявление/молба или др.за
скл.на договор за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на **** АД.
Съгласно §15 от ПРЗ към ЗИД на ЗЕ, в сила от 26.06.2020г. в 30-
дневен срок от влизането в сила на закона крайните снабдители изпращат
уведомления до всеки небИ. краен клиент за прекратяване снабдяването с
електрическа енергия считано от 01.10.2020г. на обекти, присъединени
към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия.
В случай, че до 30.09.2020г. вкл. клиентът по ал. 1 не е скл. договор с
търговец на ел. енергия, по свободно договорени цени, доставката на ел.
енергия се извършва от досегашния му доставчик, в качеството му на
титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал. 2 скл. тИ.
договор с клиентите, които до 30.09.2020г. вкл. не са скл. договор с
търговец на ел.енергия.
ТИ.ият договор е със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. и до скл.
му доставчикът по ал. 2 осигурява доставка на ел. енергия, при условие,
че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във вр. с
доставката.
На база изложеното съдът прави извод, че дори и да е имало скл.
между ищеца и ответника договор за доставка и пренос на ел. енергия, то
същият е бил прекратен по селото на цитираната разпоредба, считано от
01.10.2020г.
Няма данни, а и липсват доказателства ответникът Г. да е скл.
договор с търговец на ел. енергия на свободно договорени цени, нито тИ.
договор с доставчика. При това положение облигационната задължение е
могло да възникне само в случай, че доставчикът продължи да осигурява
доставка на ел. енергия, при условия обаче, че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във вр. с доставката. В случая не е налице
и тази хипотеза, доколкото доставки на ел. енергия не са извършвани към
ответника, видно от заключението по СТЕ, а отделно от това се установи,
че ответника, в качеството му на клиент не е заплащал суми във вр. с
доставката, доколкото издадените процесни фактури за таксувани
мрежови услуги не са били заплащани от ответника.
Следователно не е доказано при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника
по повод на която последният да е задължен да заплаща суми за мрежови
услуги, не бе доказано и основанието за начисляване на сумите по
процесните фактури, доколкото е налице противоречие в петитума
относно процесният обект и аб. номер, както и че последният има
стопанско предназначение.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният от ищеца ****
АД, установителен иск за парично вземане по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №41/13.02.2024г. по ч.гр.д.
№90/2024г.по описа на РС-Балчик са недоказани и неоснователни както за
9
главното вземане – цена на мрежовата услуга, така и за обусловеното от
него вземане за лихви за забава.
Съобразно изхода на спора правото да получи съдебно-деловодни
разноски принадлежи на ответната страна, която съгласно представен
списък с разноски претендира такива в размер на 1300,00 лева, от които
1000,00лева за адвокатско възнаграждение и 300,00 лева за
графологическа експертиза.
Предвид горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „****“АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в **** представлявано от П. С., Я. Д., Р. Й. И., против
Г. Й. Г. с ЕГН********** от ****, иск, за признаване за установено, че Г.
Й. Г. ЕГН **********, **** ****, **** за обект на потребление- ****,
стопански обект с клиентски ****, абонатен **** за обект находящ се в
****, дължи на ****” АД, с ЕИК ****, с адрес ****, представлявано
заедно от всеки двама; П. С. С.., Я. М. Д. и Р. Й. И., сумата в размер на
806.73лева, представляващо главница, за неплатена цена на мрежова
услуга по фактури ,издадени за период от 13.10.2023г до 12.01.2024г, за
обект с абонатен **** , с клиентски **** ,както и сумата от 27.38 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 23.10.2023г до
02.02.2024г.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „****“АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в **** представлявано от П. С., Я. Д., Р. Й. И., ДА ЗАПЛАТИ
НА Г. Й. Г. с ЕГН********** от ****, ****, разноски по делото в размер
на 1300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, считано от
получаването му от страните, пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

10