РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Пловдив, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Тоско П. А. Гражданско дело №
20245300100586 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск от Т. Г. С. срещу Г. И. С. за отмяна на дарение по
нотариален акт от 27.01.2020г.
Ищцата твърди, че с два нотариални акта от 27.01.2020 г. прехвърлила на
ответника собствените си 5/6 ид.ч. от поземлен имот в село *** ******* срещу
задължение за издръжка и гледане и дарила собствените си 5/6 ид.ч. от СОС с
идентификатор 56784.511.88.2.19 по КК на гр. Пловдив. Твърди, че изпаднала в трайна
нужда от издръжка и изпратила нотариална покана до ответницата, получена от него
на 15.02.2023г., с която поскала предоставянето на допълнителни средства.
Междувременно по гр.д. № 6920/2023 г. на РС-Пловдив била одобрена спогодба за
развалянето на договора за издръжка и гледане. Въпреки отправената покана
ответникът не отговорил. Иска се отмяна на дарението.
В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата не е постъпил отговор на
исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Съгласно представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот от 17.10.1985 г. на Т. Г. С. и И. Н. С. е продаден апартамент ******************
с адрес *****************************, ведно с избено помещение № 19 и 1.701%
1
ид.ч. от общите части на сградата.
От представената схема от 09.03.2023 г. се установява, че към настоящия
момент апартаментът е заснет като СОС с идентификатор 56784.511.888.2.19 по КК.
И. Н. С. е починал на **.**.**** г. като е оставил за свои наследници Т. Г. С., Г.
И. С. и М.И. С.
От представения по делото нотариален акт от 27.01.2020 г. се установява, че
ищцата Т. Г. С. е дарила на своя син Г. И. С., общо 5/6 ид.ч. от СОС с идентификатор
56784.511.888.2.19, ведно с избено помещение № 9 и 1.701% ид.ч. от общите части
сградата, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
Изводите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост не се
опровергават, доколкото при подписването е описано, че се представя и друг
документ, за дарение от 2012 г., какъвто не е приложен по делото. Доколкото предмет
на делото е искане за отмяна на дарението от 2020 г., за целите на настоящото
производство следва да се зачете легитимиращото действие на нотариалния акт, който
не се оспорва от страните. Ето защо процесният договор за дарение е действителен и е
породил транслативния си ефект.
Фактическият състав на отмяната изисква наличието на три групи
обстоятелства- изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното лице и
отказ на последното да даде исканата издръжка.
Първият елемент, както бе посочено, е дарителят да е изпаднал в нужда и да
няма средства за своето съществуване. Същественото за този елемент от фактическия
състав е, че нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. В
закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда", но съдебната практика
приема, че "трайната нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се
издържа от притежаваните от него средства и имущества (Решение № 275/26.03.2009
г., по гр. д. № 5837/2007 г., на IV г. о. ВКС).
Преценката дали такава е налице, следва да се направи въз основа на
конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат
всичките му доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени
суми от продажби, социални помощи- Решение № 238/20.03.2009 г., по гр. д. №
6464/2007 г., на I г. о. на ВКС, реализирани печалби, спестявания и др.) и реалната
възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира допълнителни доходи (от
труд, отдаване под наем или аренда на недвижими имоти), които се съотнасят към
размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище,
храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др. Именно затова следва
да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице за
2
процесния период според статистиката, като се съобрази от какви пера тя е формирана
и да се съотнесе към специфичните нужди на дарителя и се прецени кои от сумите
могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени, трябва ли да се
прибавят нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно
състояние на дарителя (Решение № 293/14.07.2011 г., по гр. д. № 1302/2010 г., на IV г.
о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр. д. № 263/2011 г., на IV г. о.)
За установяването на тази предпоставка е приета ССЕ, в която са представени
статистическите данни за средните разходи на домакинствата, както и средните
разходи на лице. За изготвянето на статистиката домакинство представлява две или
повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и се
хранят заедно, но наред с това домакинство е и едно лице, което живее в
самостоятелно жилище, стая или част от нея към дадено жилище и има самостоятелен
бюджет по отношение на разходите за хранене и разходите за задоволяване на други
потребности- дефиниции дадени от НСИ при изготвяне на докладите. Данните в
статистиката на НСИ са съответно 8334 лева за 2022 г., 9987 лева за 2023 г. и 11656
лева за 2024 г.
Тези стойности следва да бъде съобразени със специфичните потребности на
възрастните хора и обичайният им начин на потребление. Поради това от тях вещото
лице е премахнало разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, социални
осигуровки и регулярни трансфери към други домакинства. Съобразявайки тези данни,
средната месечна стойност на разходите за 2022 г. се равнява на 612 лева, за 2023 г.-
725.67 лева, а за 2024 г.- 844.33 лева. Към тези стойности с оглед възрастта и
здравословното състояние на ищцата могат да бъдат прибавени реалните разходи за
здравеопазване. Доколкото от страната не бяха ангажирани доказателства в тази
насока, при изчисляването следва да бъдат взети предвид единствено статистическите
данни. Не следва да бъдат премахвани и предвидените разходи за данъци, доколкото
ищцата си е запазила вещно право на ползване, а съгласно чл. 11, ал. 3 ЗМДТ при
учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Наред с това, че
установява, че страната разполага и с друг недвижим имот (5/6 ид.ч. от поземлен имот
от 293 кв.м. в село *** *******, ведно със сезонна сграда от 40 кв.м.), след разваляне
на договор за издръжка и гледане, сключен отново с ответника. Така средните месечни
стойности на разходите остават посочените по- горе.
Относно доходите на ищцата са представени доказателства единствено за
получаваната от нея пенсия в размер на общо 689.92 лева, съгласно удостоверение от
30.06.2023 г. Данни за промяна в размера на пенсията не са ангажирани, като в
постъпилото на 09.04.2024 г. писмо от НОИ е посочен същият размер. Констатират се
и допълнителни доходи реализирани инцидентно за месец октомври и месец ноември
3
2023 г. в размер на по 310 лева или общо 620 лева за членове на секционни
избирателни комисии. Установеното по делото имущество не може да обоснове извод
за реална възможност за ищцата да реализира допълнителни доходи. Обстоятелството,
че дарителката притежава поземлен имот от 293 кв.м. ведно със сезонна сграда, при
липсата на ангажирани от надарената страна доказателства за евентуалната
възможност за получаване на допълнителни доходи от този имот и техния размер, не
води до друг извод. В този смисъл Решение № 50299 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2804/2022 г., IV г. о.
При така установените по делото данни за разходите и доходите на ищцата се
установява, че през 2023 г. ищцата е имала нужда от издръжка. Получаваната от нея
пенсия в размер на 689.92 лева не е била достатъчна за покриване на разходите, които
са определени в размер на 725.67 лева. В тази част се получава сравнително малка
разлика от 35.75 лева, която не обосновава категоричен извод за трайна нужда.
Необходимост от издръжка не се установява да съществува в края на 2023 г. За
месеците октомври и ноември ищцата е получила допълнителни доходи в размер на
общо 620 лева, които са покривали констатираната разлика до края на годината. През
2024 г. средствата необходими за издръжката на ищцата са се увеличи на сумата от
844.33 лева. Получаваната от нея пенсия е останала непроменена, поради което се
доказва недостиг на средства за издръжка в размер на 154.41 лева. Това състояние е
продължило за периода от месец април 2024 г. до края на годината, като се съобразят
получените през октомври и ноември 2023 г. допълнителни доходи на ищцата.
При така събрание доказателства съдът намира, че ищцата е изпаднала в трайна
нужда от издръжка като не е можела да покрива своите разходи. Разполагаемите
средства не са били достатъчни за покриването на нуждите й от месец април 2024 г.
като и следва да се приеме, че това състояние продължава и към настоящия момент.
Няма доказателства за друго имущество и спестявания, като предвид напредналата
възраст, влошеното здравословно състояние и определените 50% намалена
работоспособност, ищцата трудно би могла да реализира трудови доходи.
При дарението, което се извършва поради желание да се облагодетелства
надареното лице, моралното задължение за благодарност и помощ при нужда на
дарителя, се превръща в правно задължение при поискване на издръжка, от която
дарителят се нуждае.
Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и
гласни), като в тежест на ищцата е да установи, че е отправила покана и че същата е
достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без значение, като същата
може да бъде, както устна, така и писмена (Решение № 435/02.11.2011 г., по гр. д. №
1370/2010 г., на IV г. о.). Тя също така, може да касае цялостно подпомагане на
4
издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за плащане на консумативи,
за закупуване на лекарства - Решение № 293/14.07.2011 г., по гр. д. № 1302/2010 г., на
IV г. о.). Едва след получаването на поканата моралното задължение придобива правно
значение, като основание за отмяна на дарението. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че ищцата е отправила покана за плащане на издръжка,
която е била получена от ответника на 15.02.2023 г.
В практиката на ВКС- Решение № 473/20.01.12 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. №
2632/11 г. и Решение № 50299 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2804/2022 г., IV г. о.,
се приема, че нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на
поканата или поне към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото.
Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава
да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която дата също има
значението на покана или по-късно към датата на приключване на съдебното дирене.
Поради това, съдът в съответствие с чл. 235, ал. 3 ГПК е длъжен да вземе предвид и
настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното
право. От значение е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е факт към
датата на отправената от него покана към надарения или към датата на исковата молба
или към датата на приключване на съдебното дирене.
Съгласно разясненията дадени в Решение № 233 от 16.04.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 2263/2023 г., IV г. о. при всяко поискване, респ. отказ на дарения да даде
издръжката, от която дарителят трайно се нуждае, възниква основание за отмяна на
дарението, независимо от това дали е правено и друго искане и колко време е изтекло
от предшестващите откази на дарения. По правната си характеристика
поканата/искането за издръжка е едностранно волеизявление с адресат. Съдържа я
всяка искова молба, с която дарителят упражнява правото по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
В настоящия случай се доказва да са налице предпоставки за отмяна на
дарението след подаването на исковата молба. От месец април 2024 г. до приключване
на съдебното дирене се установява недостиг на средства в размер на 154.41 лева, който
с оглед тенденцията за покачване на цените продължава и към настоящия момент.
Исковата молба е подадена в съда на 29.01.2024 г., но е получена от ответника на
25.09.2024 г., към който момент ищцата вече е била изпаднала в трайна нужда от
издръжка. Поради това е осъществен факт с правно значение в хода на висящ исков
процес, който съдът е длъжен да вземе предвид по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето
защо следва да се приеме, че се установява моралното задължение на надарения да се
е трансформирало в правно задължение за даване на издръжка. След получаването на
исковата молба не се твърди и не се установява ответникът да е предоставял издръжка
на ищцата, което се явява отказ на същия, изразен с конклудентни действия.
5
Ответникът взема само бланкетно становище за неоснователност на иска с
молба за първо о.с.з., като не твърди и от събраните по делото доказателства не се
установява той самият да е в нужда и трудно да покрива собствените си потребности и
тези на своите близки, в който случай не би бил непризнателен. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГК обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато
дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които
е задължен по закон с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл
да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и
добросъвестността. Ответникът е в трудоспособна възраст, без данни за
здравословни проблеми и от извършената във връзка с връчването на исковата молба
справка се установява, че работи по трудово правоотношение. Поради това не се
установяват пречки при положени усилия, изисквани от дължимата грижа и
добросъвестността да реализира доход в размер близък до средната заплата за региона-
около 2000 лева.
Ето защо предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски за ССЕ в размер на 200 лева и за вписване на ИМ в размер на 62.03 лева.
Следват се и разноски адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищцата. В конкретния случай тя е защитавана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
Като взе предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в момента с изменено заглавие НАРЕДБА за възнаграждения за адвокатска работа),
вида на предявения иск, материалния интерес, осъществената защита и при
съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че
адвокатско възнаграждение следва да се присъди в размера претендиран със списъка
на разноските, а именно 1500 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 516.92 лева, съобразно данъчната оценка на 5/6 ид.ч. от
имота предмет на договора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дарение от 27.01.2020 г., с което ищцата Т. Г. С., ЕГН ********** е
дарила на сина си ответникът Г. И. С., ЕГН **********, 5/6 ид.ч. от следния
6
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.888.2.19
по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на
АГКК, адрес: *****************************, *********************), който
самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.511.888; предназначение на обекта: жилище, апартамент; брой
нива: 1, посочена в документа площ: 92.00 кв.м., прилежащи части: избено помещение
№ 9 с площ 6.36 кв.м. и 1.701% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: СОС с
идентификатори: 56784.511.888.2.20, 56784.511.888.2.16 и 56784.511.888.2.22.,
извършено с нотариален акт за дарение № **, том*, рег. № ***, дело №
**/**.**.****г. на нотариус Т.К с рег. № *** на Нотариалната камара на Република
България, вписан в СВ с вх. рег. № **** от **.**.**** г., акт № ***, том *, дело №
***/2020 г.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на Т. Г. С., ЕГН **********,
сумата от 262.03 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, да заплати на адв. Н. С. А., адрес ул.
Й***************, сумата от 1500.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Т. Г. С..
ОСЪЖДА Г. И. С., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по актуалната сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от 516.92
лева за държавна такса за образуваното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7