№ 527
гр. Кърджали, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20255140100598 по описа за 2025 година
Предявени са от В. И. З. срещу "Сити Кеш" ООД установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******* от
18.11.2024 г. – поради противоречие със закона и заобикаляне на закона,
евентуално съединени с установителни искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл.
1 и предл. 3 ЗЗД, вр чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 846,52 лева при
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
поради противоречието й с добрите нрави и като неравноправна.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответника "Сити Кеш" ООД е сключен
договор за потребителски кредит № ******* от 18.11.2024 г., съгласно който
кредитодателят "Сити Кеш" ООД е предоставил сума в заем на
кредитополучателя в размер на 1100 лв., за срок от 16 двуседмични вноски
срещу задължението на кредитополучателя В. И. З. да върне сумата заедно с
лихвите.
Твърди се, че в чл. 5, ал. 1 от договора за потребителски кредит е
предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. Сочи, че в чл. 11, ал. 1 от договора е
предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпеченията в посочения
срок, кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 846,52
лв. Твърди, че доколкото ищецът не е могъл да предостави посоченото
1
обезпечение му е начислена посочената неустойка. Излага подробни
съображения, че клаузата за начисляване на неустойка за непредоставяне на
обезпечение е нищожна, тъй като не изпълнява обезщетителна функция, не
зависи от вредите от неизпълнение на посоченото задължение, а се явява
добавка към погасителните вноски, тъй като би се дължала и при редовно
изпълнение на основните задължения по кредита. Посочва, че кредиторът не
търпи вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, които да са различни от неизпълнението на задълженията на
длъжника по договора за кредит, предвид което оспорва неустойката да има и
обезщетителна функция и поддържа, че същата се явява допълнителна
печалба за кредитора по договора за кредит, но без да се включва при
изчисляване на ГПР. Оспорва посочената договорна клауза като
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 3 и 5 ЗЗП, тъй като с нея се
прехвърля риска от неизпълнение изцяло върху длъжника. Излага
съображения, че е невъзможно в посочения 3-дневен срок да се осигури
уговореното обезпечение, поради което посочената клауза противоречи на
добросъвестността и равнопоставеността на страните. Поддържа също така, че
клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение заобикаля
максималния императивен размер на чл. 33, ал. 1 ЗПК и с нея се уговоря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнение на задължението, което е
недопустимо, а също така излага, че посочената клауза противоречи на
добрите нрави.
Претендира разноски.
Ангажира писмени доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът "Сити Кеш" ООД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че Договор за потребителски кредит № ******* от
18.11.2024 г. е действителен и е в съответствие с изискванията на Закона за
потребителския кредит. Посочва, че в процесния договор за кредит размерът
на ГПР е правилно посочен и отговаря на действително приложения между
страните. Поддържа, че неустойката не следва да се включва при изчисляване
на ГПР, защото в ГПР не се включват разходи, свързани с неизпълнение на
задълженията на длъжника. Оспорва, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за
кредит е неравноправна клауза в потребителски договор, както и че
посочената клауза е недействителна. Моли съдът да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноските по
делото.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищцовата страна.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК "Сити Кеш" ООД подава
2
насрещен иск срещу В. И. З. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер от 299.81 лв. като частичен от общо 1100 лв., представляваща
незаплатена главница по процесния договор за паричен заем № ******* от
18.11.2024 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната
искова молба – 30.06.2025 г. до окончателно погасяване на задължението.
Твърди, че по процесния договор за кредит е предоставил сума в общ размер
на 1100 лв., а длъжникът е погасил чрез извършени плащания сумата от 800.19
лв. за погасяване на задължението по процесния договор за кредит. Посочва,
че сумата се претендира на евентуално заявени основания: главния иск е на
основание сключения договор за заем, а евентуалния – на основание чл. 23
ЗПК, в случай, че съдът намери договора за кредит за недействителен. Моли
съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноските по насрещния иск.
Прави изявление за прихващане на разноските по главния и
насрещния иск, както и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. З. подава отговор на
насрещната исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, поради извършено от нейна страна плащане, за което
представя приходен касов ордер. Представя писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и В. И. З. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит
№ *******/18.11.2024 г., по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1100 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне сума в размер на 1329,48 лева в
срок от 32 седмици, при фиксиран ГЛП в размер на 50 % и ГПР в размер на 65,
21 %, както и в тридневен срок от сключване на договора да предостави на
кредитора поне едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция
или поръчителство на едно или две физически лица, които са отговорят
кумулативно на конкретно посочени в договора условия, или банкова
гаранция, като в противен случай дължи на кредитора неустойка в размер на
846,52 лева.
Сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя преди сключване
на договора за потребителски кредит, като същият служи за разписка,
удостоверяваща получаването на заемната сума.
По кредита са извършени плащания в общ размер на 800,19 лева,
което обстоятелство ответникът признава.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
3
Предявен е установителен иск за недействителност на договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона, който е с правно
основание чл. 22 от ЗПК, а при условията на евентуалност – установителен
иск за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона, който е с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД.
Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 9, ал. 1 от ЗПК за връщане на остатъка от дължимата главница по договор
за кредит, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 23 от ЗПК за
заплащане на чистата стойност на кредита по договор за потребителски
кредит, който е обявен за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Сключеният между страните договор има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради
което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да
се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за
неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на сочените от нея пороци на договора за потребителски
кредит, водещи до неговата недействителност, а по евентуалния иск за
нищожност – пороците на неустоечната клауза, водещи до нищожността й.
По насрещния иск за заплащане на остатъка от главницата по договор
за кредит в тежест на ответника е да установи по делото при условията на
пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
предоставяне на заемната сума на ищцата и настъпване на уговорения падеж,
а по евентуалния насрещен иск – предоставяне на заемната сума на ищцата.
По насрещните искове в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване извършеното плащане по договора за
кредит и наличието на годно правно основание за задържане на получената
сума.
Между страните няма спор, че са сключили договор за потребителски
кредит, съдържащ задължение за потребителя да предостави обезпечение -
банкова гаранция или поръчител, като в противен случай дължи неустойка,
платима с всяка погасителна вноска.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
4
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Изискванията, които чл. 11 от Договора възвежда за потребителя, са
на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това,
не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в
съответния размер, за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане, или поръчител, който да отговарят на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът
цели да се обогати.
Така уговорената неустойка не само, че обезпечава едно непарично
задължение, от чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но
и още при сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят
трудно би могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на
твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания,
на които трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи
неустойка. Затова говори и фактът, че размерът на неустойката е изчислен
предварително и включен в погасителния план. Следователно неустойката
няма присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
действителната й цел е да породи допълнително парично задължение за
потребителя. Заплащането на неустойката представлява разход за потребителя
по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е свързан с кредита, увеличава цената
му и е бил предварително известен на кредитора, поради което е трябвало да
бъде включен в размера на ГПР. От съдържанието на договора за кредит не се
установява размерът на неустойката да е взет предвид при изчисляване на
ГПР. Следователно посоченият в договора размер на ГПР не отразява точно
всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от
кредитната институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е
равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което
съгласно чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност поради
противоречие със закона.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
5
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 65,21 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с
характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3,
пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки следва да се приеме, че
процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От това следва, че и клаузата на чл. 11 от
същия е недействителна, а предявеният главен установителен иск е
основателен и ще се уважи.
С оглед установената недействителност на договора за потребителски
кредит, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Между
страните няма спор, че сумата на паричния заем от 1100 лева е предоставена
на ищцата, за което свидетелства и представеният по делото договор, служещ
като разписка за получаване на заемната сума. Няма спор, също така, че по
кредита е платена сумата от 800,19 лева. Следователно остава дължима сума в
размер на 299,81 лева, представляваща остатък от чистата стойност на
кредита, която сума следва да бъде присъдена в полза на ответника. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното от
ответника плащане в хода на делото и на това основание да отхвърли
предявения иск, като погасен чрез плащане. Други вземания по кредита, в т. ч.
законната лихва от датата на насрещната искова молба до окончателното
изплащане, потребителят не дължи.
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното плащане е приложимо решение от 15.06.2023 г. по дело
№С520/2021 на СЕС, според което при недействителност на договор за
потребителски кредит чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО,
6
инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП, не
допускат съдебна практика по тълкуване на националното право, според която
кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение,
надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени за изпълнение
на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от
поканата за плащане. За да достигне до този извод съдът се е позовал на
принципа, че никой не може да се позовава на собственото си противоправно
поведение, както и на възпиращия ефект, който обявяването на договора за
недействителен упражнява върху продавачите или доставчиците, който би бил
заплашен от премахване, ако се приеме, че кредитната институция би имала
право да иска от потребителя, обезщетение, надхвърлящо връщането на
предоставени за изпълнение на договора.
По изложените съображения като основателен следва да бъде уважен
предявеният от ищцата главен иск за недействителност на договора за
потребителски кредит, като бъде отхвърлена претенцията по насрещният иск
на ответника за заплащане на чистата стойност на кредита, като погасен чрез
плащане и за заплащане на лихва за забава от датата на насрещния иск до
окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на правния спор по предявените искове, право на
разноски имат ищецът по първоначалния иск В. И. З. и ищецът по насрещния
иск "Сити Кеш" ООД.
Съгласно представения списък на разноските, ищецът В. И. З. е
направила такива в размер на по 50 лева, представляваща заплатена държавна
такса по предявения иск, която следва да бъде възложена върху ответната
страна, с оглед изхода на делото.
В представения по делото за правна помощ от 11.04.2025 г., на същата
дата е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо на адвоката,
съдът приема, че то следва да се определи с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е
тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на
Европейския съюз по дело C-438/22 г. Подобно разрешение не е удачно, тъй
като хипотетично при едни и същи факти, при една и съща фактическа и
правна сложност на дела като настоящото, не е оправдано възнаграждението
на адвоката да варира и да е функция само на стойността по кредита.
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с
правна и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, с провеждането на едно
открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не
се е явил, а е представил единствено писмено становище. В него съдът е приел
7
проекто-доклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като е обявил, че
ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти, настоящата
инстанция намира, че следва да се определи възнаграждение за водене на
производството в размер от 410 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г., тъй като спора не се отличава с фактическа и правна
сложност, което да се заплати от ответника. В настоящия случай е направено и
изрично възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната
страна, което е съобразено от съда.
С оглед изхода на спора по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в тежест на ищеца В. И. З. следва да се възложат сторените от
ответника разноски по този иск. Ищецът претендира присъждане на
разноските за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По
делото е заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Надлежно е
претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 с
ДДС лева по насрещния иск. По делото е представен договор за правна защита
и съдействие, фактура, ведно с опис и платежно нареждане, от които е видно,
че претендираното адвокатско възнаграждение е надлежно заплатено. В този
смисъл съдът намира, че претендираните разноски са реално извършено,
съобразно постановките на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2023 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед посоченото, в полза на
ответното дружество следва да се присъдят разноски в общ размер на 530
лева, доколкото претендираната по насрещния иск сума в размер на 299,81
лева е заплатена в хода на процеса. Следва да бъде отбелязано, че ответникът
по насрещния иск (потребителят) е станал причина за завеждане на делото. От
недобросъвестното поведение на потребителя, изразяващо се в невръщане на
цялата главница по договора – чистата стойност на кредита, не може да следва
благоприятно положение за неосъждане за направени от ищеца по насрещния
иск разноски по този иск. Именно подаването на главния иск от потребителя е
причината за подаване на насрещния иск от кредитора, поради което
потребителят е станал причина за завеждане на насрещния иск. Във връзка с
направеното възражение за прекомерност следва да се има предвид, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е договорено в съответствие с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 год., като е съобразена и правната норма
на §2а от цитираната наредба, съгласно която за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адв. възнаграждение, което се дължи съгласно разпоредбите на
ЗДДС.
По искането на ответника за прихващане на разноските по исковете
съдът не е компетентен да се произнесе, тъй като насрещна страна по това
волеизявление е насрещният кредитор съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, а
не съдът.
Така мотивиран, Съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. И. З., ЕГН
**********, постоянен адрес: *******, и „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес па управление: гр. София, р-п „Младост”
бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, че Договор за потребителски кредит
№ ******* от 18.11.2024 г., сключен между страните, е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес па управление: гр. София, р-п „Младост” бул. „Цариградско
шосе“ № 115 Е, ет. 5 (насрещен) иск с правно основание чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответника по насрещния иск В. И. З., ЕГН **********, постоянен
адрес: ******* да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 299.81 лева,
представляваща чиста стойност на кредита по Договор за потребителски
кредит № ******* от 18.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозиране на насрещната искова молба в съда – 30.06.2025 г. до
окончателното погасяване на сумата, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СИТИ КЕШ” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес па управление: гр. София, р-п
„Младост” бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на В. И. З., ЕГН
**********, постоянен адрес: *******, сумата от 460 лева, представляваща
разноски в настоящото производство по главния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. З., ЕГН **********,
постоянен адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на "Сити Кеш" ООД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 530 лева, представляваща разноски в
настоящото производство по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9