№ 731
гр. П., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Е.Н.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100178
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК и
чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от С. С. Л., ЕГН
**********, с адрес: с. *** чрез адв. ***, срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес
на управление: гр. ***, с която е предявил следните обективно кумулативно съединени
искове:
- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, и искане да се признае
за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за
предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г. е нищожен, заобикалящ нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, лишен е от основание за неговото сключване, сключен в противоречие с
добрите нрави.
- иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл.86 от ЗЗД изменен по реда на чл.214 от ГПК
за осъждане на ответника „***" ЕООД, да заплати на С. С. Л., сумата в размер на 539.65
лева, представляваща недължимо платена сума без основание по Договор за предоставяне
на поръчителство № *** от 15.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане,
като й се присъдят сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че процесния Договор за предоставяне на поръчителство № *** от
15.03.2021 г. е нищожен, тъй като заобикалял нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, лишен е от
1
основание за неговото сключване, поради това, че бил сключен във връзка с Договор за
паричен заем № *** от 15.03.2021 г., сключен между ищцата и „***" АД, което дружество
било едноличен собственик на капитала на ответника, и по същия не се предоставя реална
услуга, като противоречал и на добрите нрави. Твърди че ищцата е заплатила всички суми
по отпуснатия и заем към „***“ АД, част от които е и възнаграждението по процесния
Договор за поръчителство, които суми твърди, че е платила при липса на основание, по
нищожен договор.
В исковата молба ищцата е направила искане като трето лице – помагач на страната
на ищеца да бъде конституиран „***" АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.
***, за което дружество твърди, че има правен интерес от неговото привличане, за да го
обвърже от мотивите на решението. В тази връзка твърди, че уважаването на иска, ще
доведе до промяна в правоотношението, възникнало по Договора за паричен заем, сключен
по между им, като ще се отрази на размера на погасителните вноски, както и евентуално на
действителността на целия договор.
В законоустановения срок ответникът „***" ЕООД чрез ю.к. К. са подали отговор на
исковата молба, с който са оспорили предявените искове по основание и размер. В отговора
е заявил становище за недопустимост на предявените искове, като предявени срещу
ненадлежна страна, при липса на правен интерес, поради това, че ответника бил
самостоятелно юридическо лице, в исковата молба били изложени твърдения, че между
ищцата и „***“ АД бил сключен договор за заем, като ответника не бил правоприемник на
посоченото дружество, не предоставял потребителски кредити, и договорите, които те
сключвали били регламентирани от Търговския закон, а не от ЗПК. В отговора са оспорили
твърденията на ищцата, че сключения по между им договор е лишен от основание, и в тази
връзка твърдят, че по силата на процесния договор, ответникът е поел задължението да
отговаря солидарно с ищцата по отпуснатия и заем. Оспорили са и твърденията, че
процесният договор е сключен в нарушение на добрите нрави, твърдят, че престациите по
договора са еквивалентни, предоставили са на ищцата възмездна услуга, и твърдят, че
процесният договор не е нищожен. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като им се
присъдят сторените по делото разноски. Противопоставил е възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез адв. М., който поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи, като им се присъдят сторените разноски, а на адв. М. се определи адвокатско по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена
молба чрез ю.к. Николовска, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като
им се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
2
Съдът намира, че така предявените искове са допустим и следва да бъдат разгледани.
По отношение иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, съгласно константната съдебна практика правната
квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на
ищеца в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, като процесната сума се претендира като платена
при начална липса на основание, тъй като е платена по нищожна клауза от договор, сключен
с потребител.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че установителният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа
в себе си и искане за установяване на спорното материално право. Право на ищеца е да
избере дали да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи
сила на пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на основанието за
престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи разглеждане на довода за
нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си относно заявения петитум. Принципът
на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл. 34 ЗЗД не е обусловен от начина, по
който ще бъде призната нищожността на конкретен договор - дали в мотивите на решение
по осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор или с решение по
установителен иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност
поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на
такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на своето решение
- в този смисъл Решение № 198/2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ІV г.о. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че на 15.03.2021 г. между ищеца и „***“ АД е сключен Договор за
паричен заем № *** от 15.03.2021 г., съгласно който „***“ АД е отпуснало на ищцата заем в
размер на 600.00 лева. Не се спори и че страните по този договор са постигнали съгласие
договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да
отговарят на конкретно определени условия.
От приложения по делото Договор за предоставяне на поръчителство № *** от
15.03.2021 г., сключен от ищеца С. С. Л. и ответника „***“ ЕООД, по силата на който
ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит,
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 599.00 лева, платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 21.50 лева, платими заедно с месечната вноска по
договора за кредит. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора за поръчителство, възнаграждението се
дължи в полза на поръчителя като „***“ АД единствено е овластено да получи паричните
средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
От заключението на изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице В. В. се установява, че по ДОГОВОР за паричен заем № *** от
3
15.03.2021 г., С. С. Л. е направила плащане в размер на обща сума от 1250.67 лева. С
направената обща вноска от 711.02 лева е осчетоводено погасяване на договорна лихва в
размер на 111.02 лева за периода от 15.03.2021 г. до 17.01.2022 г., и главница в размер на
600.00 лева по Договор за паричен заем № *** от 15.03.2021 г. Задължението по Договор за
предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г. е в размер на 559.00 лева, като по
Договора за поръчителство, ищцата е извършила плащане в общ размер на 539.65 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза в случай, че в ГПР,
посочен в Договор за паричен заем № *** от 15.03.2021 г., се включи и възнаграждението по
Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г. в размер на 539.65 лева,
то ГПР би бил в размер на 642,80 %.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за паричен заем и този за
поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват
самостоятелни договори. Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и
дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен
заем и обезпечава вземането на заемодателя, като е сключен и в негова полза, т.е. договорът
за поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от
договора за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по
договора за заем. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това
положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на
цената на услугата, а оттук за договора за поръчителство също ще са приложими общите
правила на ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по заема следва се отчитат и договорките по
договора за поръчителство. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен
заем), сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира
върху спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с
диспозитив (и без формиране на сила на пресъдено нещо), тъй като не е сезиран изрично с
такъв иск. В този случай приложение намира нормата на чл.145 от ЗЗП, съгласно която
неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички
обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички
клаузи, не само на конкретния договор, а и на друг договор, от който той зависи.
От договора за поръчителство е видно, че възнаграждението, дължимо от заемателя
С. Л. не постъпва в патримониума на поръчителя „***“ ЕООД, а е уговорено като част от
погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати на заемодателя „***“ АД
по сметки, които са идентични с посочените в ДПК. Нещо повече - уговорено е в чл.3 от
договора за поръчителство, че дължимото месечно възнаграждение следва да се заплати на
падежа, посочен в погасителния план по ДПК и по посочените от „***“ АД банкови сметки,
като дължимите по договора за поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя
„***“ АД за сметка на поръчителя.
Така чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият
4
процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в
договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
изплатено като печалба на „***“ АД. Цели се оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
с цел да се избегне разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Видно от заключението съдебно –
счетоводната експертиза, в самия договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 40,86
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер не
надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Същият обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за поръчителство, сключен от ищеца с „***“ ЕООД, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Договорът за поръчителство и
дължимото по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с ДПК (обезпечава
вземането на кредитора и е сключен в негова полза) и се явява част от общите разходи по
кредита по смисъла на т.1, § 1 от ДР на ЗПК, което води отново до нарушаване на чл.19, ал.4
от ЗПК. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на договора, а именно- да
предложи гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да отговарят на конкретно
определени условия, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
поръчителя ведно с основното задължение по кредита. При включване на възнаграждението
от договора за поръчителство, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ
поставеното в чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на
кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва по ДПК.
Съдът намира основание за противоречие на договора за поръчителство и с чл.33,
ал.1 и ал.2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни
плащания, като така сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на
закона. От ДПК е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а
от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно,
че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.
На следващо място, от начина по който е въведено в ДПК задължение за
кредитополучателя за предоставяне на кредитора гаранция по кредита в срок от три дни от
сключване на договора, следва, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни
затруднения, защото е въведен изключително кратък срок за представяне на тези
обезпечения. В ДПК са поставени на практика задължения за ответника за обезпечения на
вземането, което автоматично води до сключването на допълнителна сделка по договор за
поръчителство. Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото
5
финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.
Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно
чл.16 от ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация
(чл.16 и сл. ЗПК), в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и едва след
анализа й да прецени дали да предостави кредита. С въведеното задължение на
кредитополучателя за обезпечаване задължението си с предоставяне на поръчителство се
цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие
с чл.16 от ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл.16 от ЗПК, за която потребителят не дължи
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Въведеното
задължение на кредитополучателя за осигуряване на поръчителство цели да се заобиколи
забраната на чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това
дългът му нараства.
Съдът намира за нужно да отбележи, че при направена служебно справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „***“ ЕООД
е заемодателят „***“ АД, като двете дружества имат един и същ адрес на управление. Двете
дружества се намират в такава икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност с
оглед обективираните права и задължения по договор за предоставяне на поръчителство,
които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани,
формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба. Така създадените допълнителни възнаграждения за
поръчителя, които не са и надлежно описани в договора за паричен заем и не са включени в
месечните вноски, води до недобросъвестно оскъпяване на кредита в ущърб на потребителя,
който е поставен в неравноправна и неизгодна позиция. Комбинацията от гореописаните
условия по възмездното предоставяне на поръчителство, които отнапред са известни и се
извършват със съдействието на кредитора и които водят до значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем водят до извод, че въпросното възнаграждение за
професионален поръчител, е следвало да се включи при изчисление на ГПР по кредита при
условията на чл.19, ал.1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, комисиона
или възнаграждение от същия вид. Така икономически по - слабата страна (наредителят) се е
задължил да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи от момента на
сключване на договора за поръчителство, съвпадащ с датата на сключване на договора за
паричен заем, без значение дали е изправна страна по същия.
6
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод, че договорът за
предоставяне на поръчителство между страните е сключен в противоречие с добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД.
Няма пречка материалноправно атакуваната сделка да страда от различни пороци,
всеки от които да е отделно основание за обявяване на нищожността. В такъв случай
основанията ще съществуват едновременно, но правният резултат от уважаването на иска на
едно от въведените основания, по принцип ще изключва интереса от обявяване на
нищожност на другите основания. Поради това и съдът намира, че не следва да се произнася
по другите наведени основания за нищожност на процесния договор.
Съгласно константната съдебна практика определяне основанието на предявения иск
е процесуално задължение на съда, като той извършва и преценка за съотношението, в което
се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца
относно обективното съединяване на исковете. Поради това и съдът намира, че процесният
договор за поръчителство следва да бъде обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, като противоречащ на повелителни норми на закона - чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.
чл.24 от ЗПК.
За основателността на иска по чл.34, вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: получаването на нещо от обогатилото се лице - в
случая ответникът, което му се дава от обеднялото лице - ищецът и липса на основание за
получаването му. В настоящия случай е безспорно установено, че ищецът е платил на
ответника сумата от 539.65 лева. По изложените по-горе съображения съдът намира, че
процесния договор за поръчителство е нищожен. При нищожност на сделката, поради
противоречие на закона, е налице начална липса на основание, а даденото от страните
подлежи на връщане по правилото на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което и
предявеният осъдителен иск е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което са представили
списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 250.00 лева. за държавна такса и
експертиза, които следва *** бъдат присъдени.
В настоящето производство ищецът е бил представляван безплатно от адв. М. по
договор за правна защита и съдействие. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
както и предвид направените възражения от ответника, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на адв. М. сумата от 800.00 лева без ДДС или сумата от 960.00 лева с
ДДС, представляваща възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на
ищеца. Това е минималното адвокатско възнаграждение за двата иска съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, след актуализацията на
минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. Определеното от съда
7
адвокатско възнаграждение следва да бъде възложено върху ответната страна с оглед изхода
на делото.
С оглед изхода на делото на ответната страна не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , по иск на С. С. Л., ЕГН **********, с адрес: с.
***, срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, Договор за
предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г., сключен между страните по делото,
поради противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Л., ЕГН **********, с
адрес: с. *** сумата от 539.65 лева, представляваща недължимо получена сума по Договор
за предоставяне на поръчителство № *** от 15.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. Л., ЕГН **********, с адрес: с. *** сумата от 250.00 лева,
представляваща разноски по делото за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско
дружество „***“ с БУЛСТАТ: *** и адрес: ***, представлявано от адв. *** сумата от
960.00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ на С. С. Л., ЕГН **********, по гр.д. № 00178/2023 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *** окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8