Р Е
Ш Е Н
И Е № 986
гр.Сливен, 06.11.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря М.А., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 2821 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по
делба с правно основание чл.69 ЗН, по реда на чл.341 и сл. ГПК във фаза по
допускане на делбата.
Ищцата В. твърди, че тя и
ответниците били наследници по закон на общия наследодател П.К. Митев, починал
на 19.03.1978г. и съсобственици на следните недвижими имоти:
-
Дворно място, находящо се в с.Желю войвода, общ.Сливен, кв.121- УПИ V-1004,
с площ 1760 кв.м. при граници: от две страни улици, УПИ VІ-1005 и УПИ ІV-1004 Ангел П.К., идентичен с имот в кв.81, образуващ
парцел VІІ -321 по плана на селото, състоящ се от 2 000 кв.м.;
-
Дворно място, находящо се в с.Желю войвода, общ.Сливен, в кв.121, УПИ ІV-1004 с площ 1 370 кв.м. при граници: от една страна
улица, УПИ VІ-1005, УПИ ІІІ-1007 и УПИ V-1004 Ж.Д.П., идентичен с имот в кв.81,
образуващ парцел VІІ -321 по плана на селото, състоящ се от 2 000 кв.м.,
ведно с построените в него жилище РЗП 74
кв.м., мазе 74 кв.м., жилище РЗП 20 кв.м., мазе 20 кв.м., гараж РЗП 20 кв.м.,
мазе 20 кв.м., второстепенна сграда РЗП 120 кв.м.
Твърди, че с нотариален акт № 98,
том ІІ, дело № 877/1962г. общия на страните наследодател придобил по завещание
недвижим имот-дворно място с построени в него жилищна сграда, салма, плевник и хамбар, находащ
се в с.Желю войвода, общ.Сливен в кв.81, образуващо парцел VІІ -321 по плана на
селото, състоящ се от 2 000 кв.м. при граници от две страни улици, Илия
Костадинов и Пеню Мъндев.
Твърди, че този имот бил разделен понастоящем на две УПИ-та без знанието и
съгласието на останалите сънаследници.
Освен това сочи, че обективираната сделка дарение в нотариален акт № 93, том
VІІІ, дело № 2833/1992г. на нотариус при СлРС била
нищожна на основание чл.76 ЗН, поради липса на знание и съгласие на останалите
сънаследници и в частност това на бащата на ищцата Курти
П.К. за дарение на неговия дял от наследството, като се иска обявяване на
недействителност на дарението, извършено от един наследник, а именно Ангел П.К..
Иска се още и допускане на делба
на следните имоти:
1. УПИ ІV-1004 с площ 1370 кв.м. с
граници север-улица, изток- УПИ V-1004; юг- УПИ V-1004 и запад УПИ І-1005 и УПИ
ІІІ-1007, ведно с построените в
него
- двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1963г., състояща
се от сутерен-три стаи и салон, етаж – три стаи и салон, ЗП -83 кв.м., РЗП-152
кв.м.;
- масивна лятна кухня, построена през 1973г. ЗП -24 кв.м. и
- масивен гараж, построен през 1973г., ЗП – 27 кв.м., и
2.УПИ V-1004 с площ 760 кв.м. с граници север УПИ ІV-1004 и улица; изток – улица, юг- улица; запад- УПИ VІ –
1005, ведно с построените в него
- паянтова стопанска сграда, построена през 1960г. без строителни
книжа и документи, ЗП -159 кв.м., и
- селскостопанска сграда-сеновал, построена през 2015г., ЗП-257
кв.м., разрешение за строеж № 188/30.06.2015г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
Ж.Д. и П.А.П. са депозирали отговор, с
който оспорват иска за делба. Твърдят, че двата имота - УПИ не били съсобствени, тъй като общия наследодател П.К. Митев през
1975г. продал на Ангел П.К. недвижимия имот, а след смъртта на последния
ответниците придобили по наследство имота. Междувременно Ангел К. през 1992г.
дарил на съпругата си ответницата Ж.П. УПИ V-1004 в кв.121 по плана на селото,
заедно с построената в него стопанска сграда.
Освен това твърдят, че тези имоти
ответниците Ж.Д. и П.П. от датата на нотариалното разпореждане владеели и ги
придобили на основание давностно владение.
Ответницата Ж.Д. владяла за себе си УПИ V-1004, а двамата с ответника П.П.,
като наследници на Ангел К. присъединили владението на своя наследодател и
продължавали да владеят УПИ ІV-1004 с постройките в
него.
Искат от съда отхвърляне на
претенцията за делба, поради липса на съсобственост.
В срока по чл.131 ГПК отговор
депозирали и ответниците П.Й.К. и Й.К.П.,
с който считат претенцията за делба за основателна.
Ответницата С.С.Г. не е депозирала отговор на исковата молба.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С нот. акт за собственост на
недвижим имот придобит по завещание № 98, том ІІ, дело № 877/1962 г.
наследодателят на страните П.К. Митев придобил по завещание следния недвижим
имот: дворно място с построени в него жилищна сграда, сълма, плевник и хамбар,
находящи се в с. Жельо войвода, Сливенски окръг, кв. № 81, образуващо парцел VІІ-321 по плана на селото състоящо се от 2000
кв.м. при граници: от две страни улуци, Илия Костадинов и Пеньо Мъндев.
С нот. акт за продажба на
недвижим имот № 119, том V, дело № 119/25.04.1975г.
П.К. Митев продал на сина си Ангел П.К. горепосочения имот, а именно: дворно
място с къща, плевник и сая, образуващо парцел VІІ-321 в кв. 81 по плана на село Жельо войвода, състоящо
се от 2000 кв. м. при граници: Илия Костадинов, Доню Миндев и от две страни
улици.
П.К.
Митев, починал на 19.03.1978г. като оставил за наследници съпруга Никула
Карагенова, син Курти П.К., син Ангел П.К. и дъщеря Кина П.С..
Курти П.К. починал на 22.02.2001г.
като оставил наследници по закон съпругата си П.Й.К., дъщеря М.К.В. и син Й.К.П..
Кина П.С. починала през 1969г.
като оставила за наследник по закон нейната дъщеря С.С.Г..
С Решение № 1045/20.11.1986 г. по
гр. д. № 1975 по описа на СлРС за 1986 г. е допуснато пълно осиновяване на
детето Светослав Еленов Спасов, родено на *** г. от Нелка Пенева К. и Ангел П.К..
Това решение било изпратено от съда до Кметство с. Жельо войвода, общ. Сливен
за отразяването му, както и за издаване на акт за раждане.
От удостоверение за раждане от ***г***
войвода се установява, че П.А.П. е роден на *** г. от майка Нелка Пенева К. и
Ангел П.К..
След смъртта на съпругата си
Нелка/Недка К., починала на 22.12.1988г., Ангел П.К. сключил граждански брак с Ж.Д.П.
на 12.07.1990г.
С нот. акт за дарение на недвижим
имот № 93, том VІІІ, дело №
2833/06.10.1992 г. Ангел П.К., действащ чрез пълномощник дарил на съпругата си Ж.Д.П.
следния свой недвижим имот: дворно място, имот пл. № 1004, образуващ парцел V, в кв. 121 по плана на село Жельо войвода, общ.
Сливен, състоящо се от 1700 кв.м., заедно с построената в него стопанска сграда
върху 120 кв.м. с кубатура 250 куб.м. при граници: И. П. Илиев, Ангел П. К. ***.
Ангел П.К. починал на 17.10.1992г. като
оставил наследници по закон съпругата си Ж.Д.К. и сина си П.А.П..
От писмо на Агенция по
вписванията, Служба по вписвания, гр. Сливен – л. 135 от делото, се установява,
че нот. дело № 119/1975 г. и нот. дело № 2833/1992 г. не се съхранявали към
момента, тъй като срокът на съхранение бил пет години по чл. 41, б. „в” от
Правилника за вписванията.
От препис от страница по буква „П” от Азбучна
книга от 1975г. – л. 138 и л. 148 от делото се установява, че на позиция 24
отгоре надолу е отбелязано вписването на нот. акт № 119, том V, като покупко-продажба с № 1808 на името на П. К.
Минков, с местожителство в страната с. Ж. войвода.
От заверено за вярност копие от
Азбучна книга на Агенция по вписванията за 1992г. – л. 147 от делото на първа
позиция е отбелязано вписването на нот. акт № 93, том VІІІ, дело № 2833- дарение от Ангел П.К., с местожителство
*** войвода.
Оригиналите на нотариални актове нот.
акт № 119, том V, дело № 119/1975 г. и
нот. акт № 93, том VІІІ, дело № 2833/1992 г.
Са идентични на представените по делото заверени за вярност копия /извършено
сравняване от съда с протоколно определение от 22.06.2017 г., държано в открито
съдебно заседание/.
От преписка на Община Сливен
относно процесното дворно място, както и от удостоверение от 22.03.2017г.
/л.124 от делото/ на Община Сливен се установява, че в с. Жельо войвода към
настоящия момент действал устройствен план одобрен от 27.12.1988г. Старият план
на селото действал до одобряването на този от 1988г., като той бил одобрен със
заповеди от 02.02.1921г. и от 06.02.1921г. за улична и дворищна регулация.
Имотът обективиран в нот. акт №
98, том ІІ, дело № 877/1962г. по стар план на селото от 1921г. представлявал
имот № 321, за който бил отреден УПИ VІІ-321
в кв. 81. По следващия план от 1988г. същият имот бил заснет по своите граници
/огради/ и получил имотен номер 1004, като за него били отредени два УПИ: УПИ ІV-1004 и УПИ V-1004 в кв.121.
УПИ ІV-1004 и УПИ V-1004,
кв. 121 по действащия устройствен план на селото по граници били частично
идентични с УПИ VІІ-321 в кв. 81 по стария
план на селото от 1921г., като от север, изток и юг границите съвпадали
напълно, а в западната граница имало неголеми отклонения. И двата устройствени
плана – стар и нов били изработени и одобрени за цялата територия на населеното
място. Изработването на ПУП за цялото населено място не било обвързвано с
подаване на конкретни искания от частни лица, а било във връзка с политиката,
която водела общината в областта на устройственото планиране. За имота описан в
нот. акт от 1962г. нямало процедирани преписки по частични изменения на ПУП в
обхвата му, затова след одобрените по стар, а в последствие по нов план имоти и
УПИ, описани по-горе нямало други извършвани промени.
В хода на процеса са събрани
гласни доказателствени средства, с оглед въведено възражение в условията на
евентуалност от ответниците Ж.К. и П.П. за придобиване на процесните имоти по
давност.
От показанията на всички
разпитани свидетели Андон Райчев, Донка
Янкова и П.П. – съседи на процесния имот се установява, че още приживе на
наследодателя на страните П.К. Митев, наричан от свидетелите дядо П., в имота
той живеел с неговата съпруга баба Никула и синът си Ангел и съпругата му
Недка. След смъртта на родителите на Ангел той останал в имота със съпругата си
Недка и сина си П., а след смъртта на Недка се оженил и заживяла в имота
следваща му съпруга Ж.. Имотът през годините бил изцяло поддържан, застрояван и
работена земята от Ангел К., а след смъртта му и към момента от съпругата му Ж.
и сина му П.. Не е имало спорове относно имота от страна на брата или сестрата
на Ангел и те се разбирали добре. Брат му Курти живеел в имот на съпругата си,
дори го наричали в селото «заврян зет», а сестра му Кина живеела в имот на своя
съпруг.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, които като еднозначни и непротиворечиви, кредитира изцяло. Съдът
кредитира изцяло и свидетелските показания, тъй като са последователни,
житейски логични, вътрешно непререкаеми и
кореспондиращи, както едни с други, така и с писмените доказателства по делото.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за делба на съсобствени недвижими имоти е допустим.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
В процеса се установи, че от
спорния имот, придобит по завещание през 1962г. от общия на страните наследодател
П.К. Митев били образувани два имота, а именно УПИ ІV-1004 и УПИ V-1004, кв. 121. Установи се също, че ответниците Ж.К. и П.П.
нямат отношение към преобразуваните два имота, а те били образувани по силата
на влязъл ПУП от 1988г. за населеното място - с.Жельо войвода, общ.Сливен.
Доказа се също така, че общия
наследодател П. Митев продал през 1975г.
процесния имот на сина си Ангел. Сделката е изповядана в изискуемата се по
закон форма НА № 119, том V, дело № 119/25.04.1975г. на сливенски районен
съдия и вписан в служба по вписвания.
Нотариалният акт е официален
свидетестващ документ и съдът е длъжен да приеме, че информацията съдържаща се
в него, относно фактите, които нотариуса пряко е възприел или относно
действията, които той е извършил и отразил в документа е достоверна – отговаря
на действителното фактическо положение.
В случая, обстоятелството, че не
е запазено нотариалното дело, с оглед
срока на съхранение на нотариалните дела не води до автоматичен извод, както
смята ищцата, че такава сделка няма. Некоректното водене на азбучния указател,
в конкретика грешно изписано фамилно име на прехвърлителя или номер на делото
също не води до извод, че такава сделка не е била осъществена във времето.
Съобразно чл.38 от Правилник за вписвания, в приложимата към казуса редакция от
15.04.1955г., азбучният указател съдържа имената на всички лица, за които има
открита партида в партидната книга. Указателят се води по собственото име, всяко
лице трябва да бъде означено със собственото име, презимето и семейното име,
занятието и местожителството му. В случая, видно от представените преписи от
азбучни указатели от 1975г. и 1992г. презимената на голяма част от лицата са
съкращавани и изобщо не е отбелязвано тяхното занятие, но това не води
автоматично до извода, че подобни сделки не е имало или те всички са
недействителни.
Само за пълнота на изложението,
съдът намира за необходимо да посочи също така, че хипотетично в случай, че се
приеме сделката за нищожна поради опороченост на формата /невписан НА/, то от
датата й 25.04.1975г. е поставено началото на добросъвестно владение за
приобретателя, така, че купувачът на имота Ангел К. станал собственик по силата
на добросъвестно владение на 25.04.1980г., а след неговата смърт собственици по
наследство станали неговите наследници съпруга и син. Освен това за хипотезата,
в която съсобственик упражнява фактическа власт върху целия имот, върху който
съсобствеността е възникнала от факт, различен от наследяването в ТР №
1/06.08.2012г. ОСГК ВКС РБ се прие, че презумпцията на чл.69 ЗС / че се
предполага, че владелецът държи вещта като своя/ се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене
се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.
С оглед изложените съображения,
искът за делба на процесните имоти се явява неоснователен и бива отхвърлен,
поради липса на съсобственост. Съсобственост се установи единствено между
ответниците Ж. К. и П.П., на основание наследяване от
Ангел К., а за П.П. и от майка му Недка К., но от тяхна страна не е изявено
желание за делба помежду им.
Доколкото в процеса не се
установи съсобственост между ищцата и ответниците на основание наследяване, то
неоснователен се явява и предявения инцидентен установителен
иск по чл.76 ЗН за признаване на
недействителна разпоредителна сделка за дарение, обективирана
в НА № 93, том VІІІ, дело №
2833/1992г. на нотариус при СлРС. Дарителят по тази
сделка Ангел К. изобщо не е имал качеството сънаследник по смисъла на чл.76 ЗН,
а е прехвърлил притежаван от него на основание покупко-продажба от 1975г.
недвижим имот, поради което не е било необходимо знание или съгласие на
останалите сънаследници / с изключение на П.П., от който няма такова заявено
искане или пък искане за делба между него и Ж.К./. Ето защо този иск също бива
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът следва да осъди ищцовата страна да заплати
държавна такса по предявения иск при условията на чл.9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 100 лв.
С оглед изхода на производството ищцовата страна следва да понесе и тежестта за деловодни
разноски, сторени от ответниците Ж.К. и П.П. в размер на 800 лв., платен
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2016г.
По отношение на разноските,
сторени от останалите ответници П.К., Й.П. и С.Г., съдът не следва да се
произнася с изричен диспозитив, тъй като такива не се
поискани, а и не са представени доказателства за реално извършени разноски в
процеса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.69 ЗН предявеният от М.К.В., ЕГН: ********** *** против П.Й.К., ЕГН: ********* ***; Й.К.П., ЕГН: ********** ***; Ж.Д.К., ЕГН: ********** ***; П.А.П., ЕГН: ********** *** и С.С.Г., ЕГН: ********** ***, иск за допускане на делба на следните недвижими имоти:
- УПИ ІV-1004
с площ 1370 кв.м. с граници север-улица, изток- УПИ V-1004; юг- УПИ V-1004 и
запад УПИ І-1005 и УПИ ІІІ-1007, ведно
с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, построена през 1963г., състояща се от сутерен- три стаи и
салон, етаж – три стаи и салон, ЗП -83 кв.м., РЗП-152 кв.м.; масивна лятна
кухня, построена през 1973г. ЗП -24 кв.м. и масивен гараж, построен през
1973г., ЗП – 27 кв.м., и
- УПИ V-1004 с площ 760 кв.м. с граници север УПИ ІV-1004 и улица; изток – улица, юг- улица; запад-
УПИ VІ – 1005, ведно с построените в него паянтова стопанска сграда, построена
през 1960г. без строителни книжа и документи, ЗП -159 кв.м., и селскостопанска
сграда-сеновал, построена през 2015г., ЗП-257 кв.м., разрешение за строеж №
188/30.06.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на
основание чл.76 ЗН предявеният от М.К.В., ЕГН: ********** ***, иск за
признаване недействителност, поради
липса на съгласие на дарение, обективирано в
нотариален акт № 93, том VІІІ, дело №
2833/1992г. на нотариус при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.К., ЕГН: ********** и П.А.П., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 800 лв. / осемстотин лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 100.00 лв./ сто лева/, държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: